Сръбската полиция арестува двама мъже по подозрение, че са извършили военно престъпление срещу цивилни в Косово през 1999 г., съобщи днес сръбското Министерство на вътрешните работи, цитирано от местните медии.

Кс.E. (1976) и B.E. (1973) са заподозрени, че заедно с няколко членове на разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК) са извършили отвличане в Раховец (Ораховац), Югозападно Косово, на 9 август 1999 г.

„Използвайки физическа сила, огнестрелни оръжия и сериозни заплахи за живота и здравето, те са отвлекли цивилния Й.M. със сръбска националност и са го отвели в неизвестна посока,“ посочва вътрешното министерство.

Отвлеченият все още е в неизвестност.

Полицията и Службата за разследване на военни престъпления към вътрешното министерство са задържали двете лица на граничния пункт Хоргош при влизане в Сърбия от Унгария.

Министерството на вътрешните работи уточни, че заподозрените са задържани до 48 часа с одобрението на прокурор от Прокуратурата за военни престъпления.

Ведомството не уточнява националността на заподозрените. 

Сръбските власти увеличиха броя на арестите на албанци, обвинени в сътрудничество с АОК или принадлежност към АОК, или по други причини, отбелязва Радио Свободна Европа.

На 22 юли те арестуваха Лулзим Халили по подозрение, че е член на АОК. Организацията на ветераните от АОК отрече това твърдение.

АОК беше политическо-военна организация, която в периода 1990-1999 г. се бореше за отделянето на тогавашната сръбска област Косово от управлението на Белград. Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на Косово. 

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич обсъди днес в Белград с президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик укрепването на икономическите връзки, националното единство и сътрудничеството между Сърбия и Република Сръбска.

Вучич написа в профила си в Инстаграм, че с Додик са обсъдили „вътрешни и външни атаки“ срещу Сърбия и Република Сръбска, както и други важни теми за сърбите от двете страни на река Дрина.

„Обсъдихме по-специално защитата на националните интереси, националното единство и укрепването на икономическите връзки, както и по-нататъшните стъпки в сътрудничеството в бъдеще“, посочи Вучич.

По повод на срещата лидерът на босненските сърби отбеляза, че e разговарял с Вучич за защитата на националните интереси и националното единство и отбеляза в профила си в Екс, че Република Сръбска винаги може да разчита на подкрепата на Сърбия, както и Сърбия може да разчита на подкрепата на Република Сръбска.

„Обсъдих с президента на Сърбия Александър Вучич всички предизвикателства пред Сърбия и Република Сръбска, както и други важни теми за сръбския народ“, написа още Додик.

Вучич и Додик се срещнаха два дни след като съдът на Босна и Херцеговина одобри искането на Додик за замяна на едногодишната му присъда затвор за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна с парична глоба на стойност 36 500 конвертируеми марки (малко над 18 000 евро).

Съдът на Босна и Херцеговина осъди в началото на август Додик на една година затвор и забрана да заема политически длъжности на всички равнища за шест години, тъй като подписа указ за обнародване на закони, които върховният представител в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит преди това беше отменил.

След като присъдата влезе в сила, на 6 август Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение да прекрати мандата на Додик, избран на общите избори през 2022 г., но той отхвърли решението на комисията.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Източник: БТА

Инвестиционният холдинг „Орта Ася“ (Orta Asya Investment Holding), дъщерно дружество на турския холдинг „Ихлас“ (Ihlas Holding), публикува подробности за инвестиционното си споразумение с правителството на Киргизстан за изграждане на шест водноелектрически централи с общ инсталиран капацитет от приблизително 2217 МВт, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.

Инвестицията от приблизително 6,3 милиарда долара ще обхване два отделни речни басейна и е сред най-големите енергийни проекти в частния сектор в региона, се казва в изявление на компанията.

Изготвен в пълно съответствие с таксономията на ЕС за устойчиви дейности, проектът има за цел да допринесе пряко за постигане на целите за устойчивост, климатична устойчивост и регионална енергийна сигурност.

Инициативата се определя като трансформиращо дългосрочно усилие не само за подобряване на инфраструктурата на Киргизстан, но и в подкрепа на глобалния преход към чиста енергия.

Инициатива за устойчива енергия в съответствие с глобалните климатични цели

Проектите са структурирани така, че да допринасят директно за Целите на ООН за устойчиво развитие 7 (Достъпна и чиста енергия) и 13 (Действия по климата). След като влязат в пълна експлоатация, централите се очаква да генерират над 9 милиарда киловатчаса електроенергия годишно и да предотвратят приблизително 5,2 милиона тона емисии на въглероден диоксид от производството на електроенергия от въглища.

В допълнение към укрепването на стабилността на регионалните енергийни мрежи, централите ще насърчат трансграничното енергийно сътрудничество с оглед на стратегията „Глобален портал“ между ЕС и Централна Азия, която дава приоритет на зелените инвестиции и устойчивото развитие на инфраструктурата.

Подкрепена от киргизкото правителство под наименованието „Национални инвестиционни проекти“, инициативата се възползва от 20-годишни споразумения за изкупуване на електроенергия (PPA), подкрепени от държавни гаранции, както и от различни данъчни облекчения.

Инвестицията има за цел също така да засили сигурността на енергийните доставки на Киргизстан, да повиши устойчивостта на страната на климатичните промени и да насърчи приобщаващия икономически растеж.

Разбивка на проекта: „Казарман“ и „Кокомерен“

Водноелектрическият проект „Казарман“ (Kazarman) в района на Джалал Абад включва централите „Алабуга“ (Alabuga) (600 MW), „Карабулун-1“ (Karabulun-1) (149 MW) и „Карабулун-2“(Karabulun-2) (163 MW), представляващи обща инвестиция от 3 милиарда долара.

Проектът е подкрепен от 20-годишно споразумение за покупко-продажба на електроенергия (PPA) с Киргизката национална електрическа мрежа (NESK), заедно със суверенни гаранции, данъчни облекчения и прехвърляне на собствеността след завършване на проекта.

Проектът за водноелектрическата централа „Кокомерен“ (Kokomeren) в районите Чуй и Нарин включва изграждането на централите „Каракол“ (Karakol) (33 MW), „Кокомерен-1“ (360 MW) и „Кокомерен-2“ (912 MW) с обща инвестиция от 3,265 милиарда долара.

Този проект също се основава на 20-годишно споразумение за покупко-продажба на електроенергия (PPA) с Киргизката национална електрическа мрежа и се регулира от разпоредби за защита на инвеститорите, спазване на киргизкото законодателство и международен арбитраж чрез Сингапурския международен арбитражен център (SIAC). 

Очаква се строителството и на двата проекта да продължи шест години след завършване на предпроектните проучвания.

Корпоративно управление и международно съответствие

За да осигури прозрачно и международно съвместимо изпълнение Инвестиционният холдинг „Орта Ася“ назначи „Хил Интърнешънъл“ (Hill International) за независим офис за управление на проекти (PMO). Известeн с експертния си опит в консултирането по инфраструктурни проекти, „Хил Интърнешънъл“ ще допринесе за планирането, наблюдението на изпълнението и управлението на риска, за да гарантира, че изпълнението на проекта е в съответствие с целите. 

Инвестиционният холдинг „Орта Ася“ проучва и финансови партньорства с международни финансови институции, институции за финансиране на развитието, агенции за експортно кредитиране и институционални инвеститори, съобразени с критериите за околна среда, социална сигурност и управление. Продължават и разговорите с водещи изпълнители на инженерни, обществени и строителни услуги и производители на турбини.

В допълнение към екологичните и икономическите цели проектите включват ангажименти за местни ползи, като например разпределянето на 1% от произведената електроенергия безплатно на околните общности и прилагането на специални програми за социални инвестиции.

Инвестиционният холдинг „Орта Ася“ работи като устойчива и ориентирана към въздействието инвестиционна платформа с фокус върху енергийни и инфраструктурни проекти в Централна Азия.

Компанията работи в партньорство с правителства, многостранни организации и частни инвеститори, като се възползва от подкрепата на акционери като холдинга „Ихлас“, за да осигури устойчива на климатичните промени и икономически жизнеспособна инфраструктура на развиващите се пазари.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА