Говорителят на турското министерство на отбраната Зеки Актюрк заяви днес, че Турция „няма да се поколебае да използва възможностите си“, за да гарантира мира и сигурността в Кипър, предаде Анадолската агенция. 

„Очевидно е, че в последно време негативната реторика и актовете на омраза срещу кипърските турци са зачестили. (…) Този подход, който е в разрез с международните закони и човешкия морал, засяга правата и сигурността на кипърските турци“, заяви Актюрк, като подчерта, че „подобни ситуации показват за пореден път, че разделянето на острова на две отделни държави е оправдано и реалистично“. 

По време на изказването си Актюрк подчерта още, че Турция „желае Средиземноморския и Егейския регион да бъдат мирни и проспериращи, но никога няма да направи компромис със своите национални интереси и права“. 

Кипър е разделен от 1974 г. след инвазията на турската армия в отговор на преврат на гръцки националисти. През 1983 г. в северната част на острова беше обявена т.нар. Севернокипърска турска република, която обаче остава призната само от Анкара. Островът представлява ключов източник на несъгласие между Гърция и Турция, които са съюзнички в НАТО.

Интерпол отново отхвърли искането на босненски съд за издаване на международна заповед за арест на босненския сръбски лидер Милорад Додик, съобщи националната телевизия на босненската Република Сръбска РТРС.

В началото на този месец Съдът на Босна и Херцеговина поиска от Интерпол да включи Додик в списъка си с издирвани лица, но организацията отхвърли искането на Сараево. Според наличната информация Интерпол е решил така, като се е позовал на член 3 от своя устав, който забранява намеса в случаи, които имат „политическа, военна, религиозна или расова основа“. Съдът повторно изпрати искането си в средата на месеца.

И този път Интерпол отхвърли искането на босненския съд по същите причини.

На 26 февруари президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, както и на председателя на парламента Ненад Стевандич и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.