Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) започват днес в столицата на САЩ, Вашингтон. Очаква се събитието да събере финансови лидери и икономисти от целия свят, които ще обсъждат глобалните икономически тенденции и предизвикателства.​ 

МВФ има 191 страни членки, като на редовните пролетни и годишни (провеждащи се през есента – бел. ред.) срещи участие взимат управителите на централните им банки и финансовите министри. Пролетните срещи на Световната банка и МВФ предоставят важна платформа за обсъждане на глобалните икономически въпроси и за намиране на решения, които да способстват за стабилността и устойчивостта на световната икономика.

Българската делегация се очаква да бъде оглавена от управителя на Българската народна банка Димитър Радев.

В навечерието на срещите управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева изрази загриженост относно нарастващото търговско противопоставяне между САЩ и Китай. Георгиева призова за установяване на по-справедлива и основана на правила международна търговска система, която да бъде от полза за световната икономика. ​

МВФ ще представи утре, 22 април, редовните си прогнози за световния икономически растеж, като по думите на Георгиева те ще са понижени спрямо предишните очаквания поради нарастващото търговско напрежение и нестабилността в търговската система. Въпреки това, подчерта тя, не се очаква глобална рецесия. Георгиева предупреди, че постоянната несигурност може да доведе до стрес на финансовите пазари и открои необходимостта от продължаване на икономическите реформи, гъвкава парична политика и глобално сътрудничество за смекчаване на рисковете. ​

Очаква се по време на срещите да бъдат обсъдени и други важни въпроси, включително климатичните промени, цифровизацията и социалната устойчивост.

Георгиева отбеляза, че тези трансформации предлагат значителни възможности за инвестиции, работни места и растеж, но изискват координирани световни усилия за управление на рисковете и използване на предимствата, които създават.​

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА

Превръщането на бивши офис сгради, магазини и църкви в жилища се е забавило още повече през миналата година, сочат данни на Статистическата служба на Нидерландия. През 2025 г. са завършени 8675 жилища в съществуващи сгради, което е по-малко от 8755 през предходната година и е доста под целта на министъра на жилищното строителство Мона Кайзер за 15 000 жилища годишно. Министър Кайзер не изглежда твърде обезпокоена, но правителственият архитект Франческо Веенстра, главен съветник на кабинета по въпросите на строителството, определи това като „неприемливо“, съобщава електронното издание „Нюзюр“.

През 2019 г. в Нидерландия чрез преустройство са се появили 12 000 нови жилища. Оттогава насам броят на преустроените магазини, училища и църкви остава почти същият, но броят на новите жилища в бивши административни сгради намалява. Предишни данни на официалната статистика показват, че в страната все още има над 3 милиона квадратни метра свободни офис площи.

Преустройството на сгради обикновено е по-бързо, по-евтино и, най-важното, по-устойчиво от новото строителство. Преустройството води до по-малко отлагане на азот – основната причина, поради която жилищното строителство е в застой в редица райони. Ето защо министърът на жилищното строителство Кайзер е възприела целта на своя предшественик с страната по този начин да се създават по 15 000 жилища годишно.

Въпреки това Кайзер посочи, че не е твърде притеснена от застоя и не иска да се съсредоточава сляпо върху целта, а да работи за създаването на 100 000 жилища годишно по какъвто и да е начин. „Някой, който в крайна сметка получава ключ в ръцете си, не се интересува дали това е жилище от трансформация или новопостроено“, казва тя пред „Нюзюр“.

Голяма причина за застоя в преустройствата е, че всички лесно пригодими сгради вече са преустроени, каза Хилде Ремой, професор по управление на недвижими имоти в Техническия университет в Делфт, в предаването „Актуално“. „Преобразуването на съществуващи сгради започна преди повече от десет години, когато много офис сгради бяха празни след кредитната криза и кризата на еврото. Най-лесните за трансформиране сгради вече не са на пазара“, посочва тя.

Останалите често са неподходящи или скъпи за преобразуване. Въпреки това тя смята, че е възможно – макар и трудно – да се постигне целта на правителството за 15 000 преобразувани жилища годишно. „За да се случи това, трябва да се трансформират и големите офис площи“, казва Ремой и определя това сложна задача. 

Източник: БТА