Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Отказ
Продължи

Източник: БТА

Търговище от векове пази и развива традициите на търговските центрове в Европа. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на конференцията в Търговище по проекта на Агенцията „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.

По думите му доказва го и откриването в началото на седмицата на 246-ия традиционен пролетен панаир. „Традиция, която се свързва с възстановените панаири, които ги е имало в Античността, вече в Западна Европа през Средновековието (за първи панаир там се смята започналият през 629 г. в парижкото предградие Сен Дени). Затова и БТА днес подписва договор с Община Търговище за партньорство за културния календар на града, включително за утвърдилия се забележителен панаир през месец май“, каза Вълчев. 

По думите му Търговище е град, който от хилядолетия, още от каменно-медната епоха (халколита) пет хилядолетия преди Христа, е бил място за търговия. След това при траките, римляните, българските царства – Първото и Второто с крепостта Мисионис, стъпила върху плочи от IV век, през Османската империя, Възраждането, когато Ески Джумая се превръща в град на най-различни занаяти, идващи точно на панаира – чак до 1934 г., когато съдбата му на търговски център се е превърнала в име.

„Разговорът за обединяващата сила на знанието, който водим на тези конференции, е съвсем естествен в Търговище. Панаирът е нещо повече от размяна на стоки – той е място за общуване и обмяна на знания, а пък днес най-голяма част от общинските пари са за образование и най-мащабните инвестиции са именно в тази сфера. Защото от столетия в Търговище идват новостите от различни краища на Европа и Близкия Изток, понеже панаирът е мястото, на което за първи път са показвани нововъведенията“, заяви Вълчев.

Според него допирът с европейската култура и жаждата за знание слагат началото на активна просветна дейност – още в XVIII век в Търговище е открито килийно училище, преобразувано през 1846 г. в светско с учител Петко Р. Славейков, което дава името му до днес „Славейково училище“. От същото време в града са и другите просветни и духовни центрове – християнската църква „Успение Богородично“ и читалището. И съвсем естествено населението на града става част и от националноосвободителното движение на българите. 

„Свободна България позволява търговският център, приел за свое име съдбата си, да процъфтява благодарение на своите хора. Те в наши дни стават все по-малко. През 1985 г. населението на Търговище е повече от 46 000 души, докато по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2024 г. е 32 627 души, тоест за 40 години е намаляло с една трета“, обясни генералният директор на БТА. 

По думите му затова важна цел на тези разговори в рамките на конференциите по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ е да правим видими именно всички съвременни приноси в Европейски съюз на градове като Търговище, развивани и с помощта на Съюза, за да насърчаваме повече млади българи да виждат смисъл да остават и да се развиват в Търговище и да продължат вековната традиция на един от пазарните центрове в Източна Европа – вече и с индустриален парк, за което работи общинското ръководство и той вече се проектира. „Защото само хората на Търговище могат да съхранят и развиват своя град и осмислят неговия девиз: „Бях, съм, ще бъда“, каза Вълчев.

Той припомни, че Търговище е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори, благодарение на открития, 20-и в България към онзи момент, Национален пресклуб в града през 2022 г. на 14-и май – празника на града на датата, около която ежегодно се провежда традиционният пролетен панаир. През годините събитията в града са отразявани от кореспондентите в Търговище – Димитър Масларов, Илияна Божилова и Павлина Петкова, от 2011 г. настоящия кореспондент Боряна Недева, а от миналата година и от втория кореспондент за областта Екатерина Христова. 

„Благодарение на екипа на вече двама кореспонденти от 426 публикации за Търговище през 2023 г., през миналата 2024 г. публикациите за града вече са двойно повече – 830“, каза Вълчев.

Той посочи, че за последните четири години БТА е утроила националните си пресклубове и съхранява и развива отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като с открития в неделя пресклуб в Гоце Делчев, в момента БТА има общо 43 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. 

„Благодарение на националните пресклубове на БТА, повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори“, каза Вълчев. 

Проектът на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в Съюза, каза още той. „Обичайно чуваме, че България получава пари от Европейския съюз и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и Европейският съюз печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, заяви Кирил Вълчев. Той обясни, че досега на конференциите, организирани в различни региони на България, е разказвано за различни такива приноси на българите.  

„Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав – за включването, благодарение на България, на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека отбележим, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий“, каза генералният директор на БТА. 

В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии, за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. 

В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението, след като градското й развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града – за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. 

В Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес – за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. 

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. – за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. 

Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий – за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради Европейския съюз, като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия – дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в Европейския съюз съвместно мирно живеят хора с различни религии. 

В Перник – за българския принос в съвременна Европа, пример за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала. 

Във Видин приносът в Европейския съюз са мостовете на разбирателство – в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство – от свързани с над река Дунав мост „Нова Европа“ между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи. 

Кирил Вълчев посочи още, че принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища – прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там – денят, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа – затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов“, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа. 

В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа – от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов, през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов, до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа. 

Вълчев каза, че Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 година. 

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават – два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години, и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години. 

„В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на Европейския съюз, а с маскарадите в Ямбол в Европейския съюз се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий, седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на Европейския съюз „Единни в многообразието“, каза Вълчев. 

Разград дава уникални за Европейския съюз знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света – пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС „Българско кисело мляко“, а също и редица продукти от фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-ия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград, има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа.

„Русе – най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България, е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия – някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала „Мартенски музикални дни“, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа – от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването, редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе“, каза Кирил Вълчев. 

Според него Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива – от емблематичните празници на пролетта и черешата, през културния живот със символ Владимир Димитров – Майстора и славната история на спасението на българските евреи, до модерния туризъм, без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично.  

По думите на Вълчев, Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие – без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование – Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители – Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 година.

Генералният директор на БТА заяви, че с Варна България дава на Европейския съюз най-големият град на още едно море – Черно море, на което Съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна Европейския съюз получи не само най-големият град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация – „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света, най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 кв. м площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6,5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр., като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. 

С приобщаването на България и района на Варна част от Европейския съюз се е превърнал и в първия праисторически градски център в Европа от 4700 – 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 – 4300 г. пр. Хр.) край Провадия. 

„Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа, България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО)“, каза Вълчев.

Той заяви, че с протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на Европейския съюз. 

„В Добрич на Деня на Земята отбелязахме, че с влизането на България и Румъния Европейският съюз получи една от най-плодородните земи на Европа – Добруджа, която е с важен принос за изхранването на хората в Съюза. Но България има да отговори на две важни предизвикателства в Добруджа, за което разчита и на знания от останалите държави в Европейския съюз. Първо, как да увеличи добавената стойност на зърното. И второ, как да спре демографския срив като използва възможностите на развитието на селското стопанство, защото за 10 години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20 процента въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, което не е характерно за страните с плодородна земя в Европа и затова България трябва да използва опита им, за да задържи хората да остават да живеят и работят в Добруджа“, каза още Вълчев. 

По думите му Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Затова избрахме за конференцията именно първия ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия. Бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света – доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели. 

Троян е пример в Европейския съюз за съхраняването и развиването на националното – основата на многообразието в единството на съюза, защото Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България, районът е дал символи за България в художествените занаяти като троянската керамика – основа за ежегодния фестивал на занаятите в Орешака, където има и уникален Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, а друг такъв символ, който Троян дава чрез България на Европейския съюз, е в кулинарията със сливата, на която е посветен и Българският празник на сливата, като градът е пример за съхранени и развивани традиции и в икономиката с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и други.

Вълчев заяви, че Ловеч е символ на култа на българите към знанието, с което България е за пример в Европа. Именно в Ловеч на 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път като празничен химн за възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската просвета, чийто ден в православния календар е и празник на града. Няма друг европейски народ с песен, в която неговото възраждане и светли бъднини са свързани с книжовността – „таз сила нова“, и мощната просвета. 

„Българите дадохме на Европейския съюз не само третата азбука в Съюза, но и примерът, че науката трябва да грее като слънце в душите и знанието да живее, за да не падат европейските народи“, каза още генералният директор на БТА. 

По думите му на трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца, три години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), в Белград (в навечерието на 1 март – датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и в Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието й за Европейския съюз и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. 

„В националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди Европейския съюз, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им. А акцентът на трансграничната конференция в Солун беше, че България и Гърция дадоха на Европейския съюз две азбуки, защото гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в съюза – латиницата“, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Източник: БТА

/ТНП/

Източник: БТА