Варненският апелативен съд отхвърли жалбата на обвинен в държане с цел разпространение и в отглеждане на наркотични вещества срещу определение на Окръжния съд в Търговище, с което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това информират от пресслужбата на Апелативния съд във Варна. 

Нино Н. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 24 април в имот в село в област Търговище е държал с цел разпространение 24 полиетиленови пликчета, съдържащи канабис и за това, че като съизвършител с жена си е отглеждал 53 растения от рода на конопа. 

Апелативният съд счете за необходимо да изясни актуалното  здравословно състояние на мъжа и дали то позволява престоя му в местата за задържане, поради което назначи съдебно-медицинска експертиза.  Адвокатът изтъкна, че подзащитният му има малко дете и бременна съпруга. Задържането му ще повлияе отрицателно на негови заболявания. По-лека мярка не би попречила за разкриване на обективната истина, информират от институцията. 

Според представителя на Апелативната прокуратура във Варна, доказателствата показват изключително продължителна и интензивна престъпна деятелност. От свидетелски показания става ясно, че от дълъг период Нино Н. се е занимавал с производство на канабис, продавал е марихуана и е поръчвал оборудване за оранжерията и за отглеждане на растенията. 

Апелативният съд потвърди извода на първостепенния съд за наличието на достатъчно данни в подкрепа на подозрението, че Нино Н. е съпричастен към двете деяния. Справката му за съдимост сочи осъждане за шофиране след употреба на наркотици. Предвид тежестта на разследваните сега деяния, е реална опасността той да извърши престъпление. Производството и държането на наркотици с цел разпространение съществено засяга охраняваните обществени отношения относно здравето на гражданите и тя е с висока степен на обществена опасност, гласи определението на Апелативния съд. На тази опасност не може да се противодейства с мярка за неотклонение, различна от задържане под стража.  

За разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав не направи извод за риск от укриване. Обвиняемият е с постоянен адрес, семейно и трудово ангажиран, постановена му е забрана за напускане пределите на България. Няма данни той да е единствен, който може да се грижи за малолетното дете.

Въпреки че съпругата му също е привлечена като обвиняема, тя не е задържана, така че грижите за детето не са изложени на риск. Ето защо твърдените социални причини не могат да се противопоставят на целесъобразността на взетата мярка за неотклонение. От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че заболяванията на обвиняемия не налагат извеждането му извън условията на следствения арест. С тези аргументи горната инстанция прецени жалбата като неоснователна, а определението на Търговищкия окръжен съд –  за законосъобразно. 

Съдебният акт на Апелативен съд – Варна е окончателен. 

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА

Участници в публичната дискусия на тема „Да обновим Европа: политици и граждани строят заедно бъдещето“ се обединиха около тезата, че свободата и мирът не са даденост. 

Дискусията, организирана от Европейското младежко движение, съвместно с Националната студентска конфедерация и Съюза на европейските федералисти на 9 май- Денят на Европа, бе по случай  75- годишнината от Декларацията на Робер Шуман, която е основополагащ акт на европейската конструкция и 80 години от края на Втората световна война. В Националния студентски дом в София участниците в дискусията обсъдиха актуални теми за ЕС и бъдещето на ЕС.

Гости на дискусията бяха членовете на Европейския парламент (ЕП) д-р Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) , Цветелина Пенкова (ПЕС/БСП) и Илхан Кючюк (Обнови Европа/ДПС). 

Свободата, която имаме в момента, не е даденост, каза евродепутатът Андрей Ковачев. „Младите хора трябва да знаят, че да си отвориш телефона и да си купиш билет и след няколко часа да си във Франкфурт или Париж, е било абсолютно немислимо за предишните поколения. Това е достижение на европейската цивилизация, което не трябва да бъде по никакъв начин застрашено от безумни пропаганди, които отново да ни скарат и отново ние да се бием, да се мразим“, коментира той. Обаче, ние трябва да знаем историята, това е много важно, защото „който контролира наратива за история, контролира настоящето и бъдещето“, допълни той.  По думите на Андрей Ковачев свободата дава възможност на всеки да прецени къде е щастието за него и неговото семейство, да живее и да се развива, където иска. Но тази свобода не е даденост, повтори той.

Според генералния секретар на Съюза на европейските федералисти Велко Иванов без памет няма корени. Идеята на днешната среща е да се върнем към корените и ценностите. Такава ценност са мирът и плурализмът, каза той. 

Много европейски народи са се включили активно в битката за това днес ние да можем да говорим свободно, да можем да се движим в една Европа със сравнително по-малко граници, каза по време на дискусията Цветелина Пенкова от Партията на Европейските социалисти (ПЕС). Основната идея на ЕС е била той да бъде гарант за мир. Липсата на дипломация доведе до това отново да има тежък военен конфликт в рамките на Европа. Трябва да си кажем тези неща, защото днес си честитим Деня на Европа, а не денят на ЕС, продължи Пенкова.  Тя също посочи, че мирът не е даденост, а е нещо, за което трябва да се борим и отстояваме всеки ден. Човешкият живот, свободата, мирът са най-важни ценности, посочи Пенкова. 

Евродепутатът от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк смята, че разговорът за Европа и Европейския съюз трябва да се случва между всички – политици, представители на гражданското общество, младите хора. Защото по дефиниция бъдещето е на младите хора, каза Илхан Кючюк. 

„Днешната Европа е различна от тази, за която ние си мечтаехме, когато бяхме студенти. На нас ни се искаше Европейският съюз да бъде „манна небесна“, у нас да бъде като в Германия. България да има същите стандарти, същите улици, същото разбиране за върховенството на закона, за високи човешки права и свободи. Е, не се случи. Защото сме имали явно грешната представа, че Европейският съюз може да бъде решение на всички проблеми“, коментира той. Тогавашният ЕС също е несъвместим с днешния ЕС поради редица фактори, каза Кючюк. 

„Ако ме питате кой е централният въпрос, който стои днес пред Европейския съюз, ще кажа, каквото съм казвал винаги в тази зала и това е свързано с архитектурата на самия съюз“, посочи Илхан Кючюк.  

Дали ни харесва, или не, ЕС не може да ни бъде геополитически грешен, каза евродепутатът Илхан Кючюк. Според него българският разговор е немислим без европейския. „Ние направихме и продължаваме да правим голямата грешка през годините да отделям европейската политика от националната, определяйки я за външна. Тя не е външна, тя по дефиниция е много вътрешна политика“, каза той. 

Ако 90% от това законодателство се прилага в България, означава, че това законодателство има ефект върху бизнеса, върху икономиката, върху гражданите на тази страна, коментира още Илхан Кючюк. 

Денят на Европа, празникът на Европейските общности, се отбелязва от 1986 г. съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985), показва информация на Отдел „Справочна“ на БТА. Денят е годишнина от речта (1950) на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, Франция, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни (т. нар. Декларация на Шуман) като „първа реална крачка към европейска федерация“. 

Източник: БТА