Икономика
Община Габрово ще бъде част от инициативата „Мениджър за един ден“

Община Габрово и тази година ще бъде част от инициативата за кариерно ориентиране „Мениджър за един ден“. Това съобщи Донка Христова, младежки работник в Младежки център – Габрово.
На 23 октомври към кмета Таня Христова тази година се присъединяват и заместник‐кметът по „Образование, социални дейности, култура и туризъм“ Невена Минева и заместник‐кметът по „Строителство, инфраструктура и екология“ Деян Дончев, посочват от младежката институция.
От Младежки център – Габрово информират, че желаещите да се включат в инициативата трябва да се регистрират на този адрес.
Ако искаш да станеш част от екипа на Общината, макар и само за един ден, кандидатствай, призовават от Младежки център – Габрово. Оттам допълват, че един ден не е достатъчен да научиш всичко, но е достатъчен да провокира интерес, за да можеш натрупаните впечатления по-късно да развиеш в умения.
Инициативата е организирана от Джуниър Ачийвмънт България и е достъпна за младежи, ученици и студенти на възраст 16-23 години от цялата страна. Посланието на кампанията е „Започни от тук!“.
Както БТА писа, Българският футболен съюз също се включва в националната образователна инициатива „Мениджър за един ден“ на Джуниър Ачийвмънт България през 2025 година.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Как Италия натрупа третите по големина златни резерви в света?

Италия, чийто суверенни активи често са били причина за кризи, в момента се радва на неочаквана стабилност, тъй като огромните златни резерви на Италианската централна банка достигат рекордно високи цени, пише Ройтерс в анализ по темата.
Запасите от злато на Италия са резултат от десетилетия на решителни действия за създаване на предпазен буфер, след като страната възстанови резервите си, ограбени от нацистите през 40-те години на миналия век, и от въздържането от продажби, дори по време на повтарящи се кризи и покачване на държавния дълг.
Централната банка на Италия разполага с третия по големина национален резерв от злато в света, след тези на САЩ и Германия. Нейните 2452 тона злато са на стойност около 300 милиарда долара по текущи цени, което представлява приблизително 13 процента от икономическата продукция на страната за 2024 г., според изчисленията на Ройтерс.
Любовта на Италия към златото датира от хилядолетия, като още етруските са усвоили техниката на сплавяне на златни мъниста много преди Древен Рим. При император Юлий Цезар златната монета ауреус се превръща в паричния стълб на Римската империя, а векове по-късно флорина става толкова влиятелен в Средновековна Европа, колкото днес е доларът.
В по-нови времена политиката на Италия към златото е оформена от опита й по време на Втората световна война, когато нацистките сили, подпомагани от италианския фашистки режим, конфискуват 120 тона от нейните резерви. До края на войната златните резерви на Италия са намалели до около 20 тона.
По време на следвоенното „икономическо чудо“ Италия се превръща в икономика, задвижвана от износа, и отбелязва ръст на притока на чужда валута, по-специално щатски долари. Част от тях, според страницата на Италианската централна банка, са конвертирани в злато.
До 1960 г. запасите на Италия се увеличават до 1400 тона, в това число три четвърти от конфискуваните златни кюлчета, които тя успява да си възстанови през 1958 година.
Петролните кризи от 70-те години на миналия век доведоха до допълнителна глобална несигурност, което за Италия означава социални вълнения и чести промени в правителствата, считани за рискови от инвеститорите.
„Екстремната парична нестабилност накара централните банки на западните страни да купуват злато, което е крайният символ на финансова стабилност“, обяснява Стефано Казели, декан на Бизнес училището SDA Bocconi в Милано.
За да компенсира бюджетните дупки, оставени от изтичането на капитали, Рим използва 41 300 слитъка от златните си резерви като гаранция за заем от 2 милиарда долара от германската „Бундесбанк“ през 1976 г.
За разлика от Великобритания или Испания обаче, Италия отказа да продаде златото си по време на финансови кризи, запазвайки резервите си дори и през дълговата криза от 2008 година.
„Златото е като семейното сребро, като скъпоценния часовник на дядо, то е последното средство в кризисни времена, при всяка криза, която подкопава международното доверие в страната“, пише Салваторе Роси, бивш заместник-управител на Централната банка на Италия, в книгата си Oro (Злато) от 2018 година.
Централните банки по цял свят днес отново натрупват запаси от злато на фона на променящия се световен ред.
В момента Италианската централна банка съхранява в трезорите си около 871 713 златни монети с общо тегло около 4,1 тона, наречени „сакристия“. Терминът се използва за помещение в християнски храм, където се съхраняват свещени предмети.
По данни на Световния съвет по златото в края на миналата година златото е съставлявало почти 75 процента от официалните резерви на Италия, докато в еврозоната делът на благородния метал е едва 66,5 процента.
Около 1100 тона биват съхранявани в трезора под централата на Централната банка на Италия в Палацо Кох, недалеч от Колизеума. Подобно количество италианско злато бива съхранявано в САЩ, а по-малки обеми във Великобритания и Швейцария.
Италия остава и един от най-големите износители на златни бижута в света, като производството е концентрирано в Алесандрия, Арецо и Виченца. Луксозни италиански марки като „Булгари“ (Bulgari), „Бучелати“ (Buccellati) и „Дамяни“ (Damiani) се радват на световна известност.
Призивите за продажба на злато с цел намаляване на публичния дълг на Италия, който в момента надхвърля 3 трилиона евро (3,49 трилиона долара) и се очаква да достигне 137,4 процента от БВП през следващата година, продължават да се появяват, но все още биват отхвърляни.
„Продажбата дори на половината от златните запаси няма да реши проблема с дълга на Италия“, заяви Джакомо Киорино, ръководител на пазарния анализ в „Банка Патримони Села е Чи“ (Banca Patrimoni Sella & C).
Източник: БТА
Икономика
Министерството на иновациите и растежа организира втора дискусия в рамките на националната разяснителна кампания за въвеждане на еврото у нас

Министерството на иновациите и растежа (МИР) организира днес втора отворена дискусия за еврото и присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година. Днешният разговор в сградата на Министерството беше на тема „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“.
На форума присъстваха представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор и други.
Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство на страната в еврозоната не трябва да се ограничава до приема ѝ на 1 януари, а дебатът трябва да продължи и след това. За това призова Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа, при откриването на срещата. Той отново застъпи тезата, че ако България иска да отключи своя потенциал, е нужен политически и обществен консенсус за поставянето и постигането на новите цели пред страната, където стопанското развитие и индустрия следва да бъдат сред водещите теми в публичното пространство.
Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), открои два локомотива за стопанското развитие на страната след 1 януари 2026 година. Единият е фискалното здраве на държавата, а вторият – готовността и способността на регионите да се развиват, така че да се преодолеят съществуващите дисбаланси. Петър Ганев беше участник в дебата.
За Илия Кръстев, член на Съвета на директорите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в единството се рие ключът за превръщане на предизвикателствата на страната в нейна възможност за развитие. Той обаче изрази мнение, че имаме проблем с това единство между бизнес, администрация и академични среди.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Трябва единство, за да се превърнат предизвикателствата във възможност при членството на България в еврозоната, смята Илия Кръстев от AIBEST

Има един начин за превръщане на предизвикателствата във възможност пред България и ключът към това се крие в единството. Това мнение изрази Илия Кръстев, член на Съвета на директорите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), който участва в организираната днес дискусия от Министерството на иновациите и растежа на тема „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“. Това е втори дебат, провеждащ се в сградата на Министерството, като част от националната информационна кампания, свързана с въвеждането на единната европейска валута в България.
Под единство Кръстев уточни, че има предвид форма на сътрудничество между бизнес, администрация, образование, иновации, технологичен трансфер и др., добавяйки обаче, че има известно притеснение относно наличието на това единство.
По думите му еврозоната е доверие и как се изпълва това доверие е ключовият въпрос.
Илия Кръстев посочи и нещата, които го тревожат относно присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 година.
На първо място той изтъкна закъснялото начало на разяснителната кампания.
Като втора тревога той изтъкна да не се използва еврозоната като оправдание за структурните проблеми, с които България става член на икономическия и валутен съюз.
Илия Кръстев посочи и някои от предизвикателствата, като свиващ се в момента износ, ръст на разходите, икономически растеж, основан на вътрешното потребление и заеманите задни позиции по развойна и научна дейност.
На форума днес присъстваха представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор и други.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието