Мнения и анализи
„Обратен ефект“. С час по религия и оценка за дисциплина ли се възпитават „добри хора“
Военна подготовка, възпитание в родолюбие и добродетели, а скоро и задължителен час по религия, и оценка за дисциплина.
Това е представата за българско училище в 21 век. Военното обучение гимназистите имат от години (предмет „Защита на отечеството“). Останалите идеи са напът да бъдат реализирани.
Ще има и повече часове по математика и природни науки – все пак живеем в 21 век. Плюс матура – в бъдеще.
Логиката на оглавяваното от Красимир Вълчев (ГЕРБ) Министерство на науката и образованието (МОН) изглежда е следната:
- Има непослушни ученици. Затова всички получават оценка за дисциплина.
- Има неморални ученици и недобри хора. Затова – задължителен час по религия и добродетели за всички.
„Това е начин (…) да направим децата добри хора“, казва Вълчев.
„Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално (което се отнася до вероизповеданието – бел. ред.) образование, ще има възможност да избере без такива елементи – етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро“, добавя той.
Експерти обаче казват, че часовете по религия и оценките по дисциплина не са решение, но може да бъдат проблем.
Кой иска час по религия?
Идеята на Вълчев идва наред с предложения за въвеждане на предмет по „родолюбие и родова памет“ и предложения за налагане на оценки за дисциплина.
Той неведнъж е казвал, че училището трябва да възпитава и в патриотизъм.
Изначален застъпник на обучението по религия са Българската православна църква (БПЦ) и патриархът.
Още след интронизацията си през 2024 г. Даниил каза, че е „много важно да се въведе предметът „Религия и православие“.
След среща с Даниил Вълчев се обяви за по-задълбочено „сътрудничество“ между МОН и БПЦ и каза, че ще предложи задължително изучаване на религия.
„Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с БПЦ най-вече, да направим децата добри хора. Това не си противоречи с това децата да бъдат знаещи“, каза министърът.
„На какво основание приемаме, че добродетели се възпитават само през призмата на религията“, каза пред Свободна Европа Ирина Манушева, философ, преводач и застъпник за реформа в образованието.
„Внушението, че моралът е изключителен прерогатив на религията, е не просто необосновано, но е опасно и неморално.“
Внушението, че моралът е изключителен прерогатив на религията е опасно
Манушева е автор на петиция срещу въвеждане на задължително религиозно обучение. В нея се напомня, че българското образование е светско и „задължителен час по религия би подронил облика на училището, чиято мисия е да предоставя съвременни научни знания“.
„Да си мислим, че добродетели и ценности се насаждат механично, чрез задължително „обучение“, е не просто несъстоятелно, но твърде опасно. Съществува риск подобно начинание да произведе тъкмо обратен на желания ефект“, казва тя.
Религия се изучава и сега – православно християнство, ислям и неконфесионално (което не се отнася до вероизповеданието – бел. ред.) обучение – но като факултативен и избираем предмет. През настоящата учебна година в 147 училища (без духовните) се изучава „Религия“, казаха от МОН пред Свободна Европа. Учебниците са написани от БПЦ и одобрени от министерството.
Според Манушева е „силно обезпокоително“ да се търси в религията решение на евентуален проблем с липса на ценности и добродетели у децата.
Дискусията „за“ и „против“ се засили и с появата на „контрапетиция“. В нея пише, че това е „необходима стъпка за възстановяване на духовните и нравствени ценности, които са в основата на българската идентичност и на многовековната история на нашия народ“.
Югозападният университет се включи с декларация, в която изразява „готовност да съдейства“ на Даниил и Св. Синод за въвеждане на предмета „Религия и православие“.
Митрополит Арсений и кметът на Ямбол Валентин Ревански са обсъдили с училищни директори въвеждането на вероучение, пише във фейсбук страницата на общината. Митрополията ще плаща на учителите и ще осигури безплатно учебници. В ОУ „Любен Каравелов“ дори се преподава вероучение в часа на класния ръководител.
Кой иска оценка за дисциплина?
Старо предложение на учителския синдикат „Образование“ да се възкреси практика от социализма – оценката за дисциплина, както и наказания за родителите, изглежда също е напът да се превърне в реалност.
Скорошно проучване на агенция „МЯРА“ показва, че 84% от българите са „за“ оценка за дисциплина.
МОН ще предложи мерки, които позволяват по-лесно да се налагат санкции, както и въвеждане на оценка за дисциплина – от учебната 2026/27 г., каза Вълчев пред БНТ.
Според синдиката с оценката ще се намали агресията в училище и оттам в обществото. Експерти и психолози не са съгласни.
„Ако искаме адекватна, емоционално развиваща и грижеща се за нуждите на децата среда, е крайно време да оставим всички остарели похвати от дълбокото минало с дъх на социализъм“, каза пред Свободна Европа психоложката Яна Алексиева.
Наказания за учениците има и в момента: забележка, мъмрене, предупреждение за преместване в друга паралелка, за преместване в друго училище и самото преместване.
Как се „формират“ чувства?
Идеите за час по религия, родолюбие и оценка за дисциплина идват и с нова концепция на МОН за учебните програми.
„Основна цел на образователната система е да възпита децата в национално самосъзнание, човешки добродетели, граждански ценности и личностни качества“, пише в нея.
Чрез нови учебни програми МОН казва, че ще реализира целите и на готовата от 2019 г. Стратегия за възпитателната работа.
Сред въпросните цели срещаме:
- превенция спрямо поведенчески прояви на национален нихилизъм;
- формиране на патриотични чувства, патриотични нагласи, патриотично самосъзнание и национална идентичност;
- формиране на позитивно отношение към историята на българската нация;
- личността на учителя като основен възпитателен фактор.
Още при обсъждането на стратегията неправителствената организация Национална мрежа за децата излезе с критично становище.
Специалистите предупредиха, че тя връща България към тоталитарното общество, защото „почива на фундаментално погрешна концепция, която изкуствено разделя знанията, уменията и ценностните нагласи, възпитанието от образованието в надживели времето си парадигми от средата на миналия век“.
Как е възможно да се формират чувства, след като те са комплексен резултат от средата и не могат да бъдат цел на дадено въздействие, пита организацията.
Матура по математика?
Международни тестове като PISA, и вътрешните оценявания показват, че учениците в България имат затруднения с математиката и природните науки.
Сега МОН иска да увеличи броя часове по тези дисциплини.
„Математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива (…) умения ключови за 21 век“, казва Вълчев.
Но към това добавя, че е добра идея да се въведе задължителна матура по математика.
Той вижда „голям смисъл“ от матура по математика в 12 клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10 клас. Вълчев казва това пред в. „Труд“. Идеята се обсъжда в МОН, но „матура по математика няма да има скоро“, успокои той в интервю за БНТ.
След 12 клас учениците държат задължителна матура по български език и втора задължителна – по избор. Общо около 20 хил. зрелостници годишно избират чужд език и само около 2 хил. – математика. Химия и физика – едва около 200.
Източник: Свободна Европа
България
Тайният живот на Андрей Вълчев: бившата на Пеевски го приюти, а той брани статуквото!

Докато депутатът от БСП Андрей Вълчев се изявява като страстен защитник на настоящата изборна система, в личния си живот той явно също залага на „сигурното“. Според последните слухове Вълчев живее с Ани Димитрова – дама с впечатляваща биография, включваща връзка с не кой да е, а с Делян Пеевски. Слуховете около двойката набират скорост, особено след като Вълчев категорично заяви, че изборната система в България е „перфектна“ и не се нуждае от промени. Разбира се, зад тази позиция прозира една проста истина – ако системата бъде променена и „Величие“ влезе в парламента, Вълчев може да се окаже аут от политиката. А без депутатска заплата и влияние, къде ли ще се озове? Дали връзката му с Ани Димитрова е нов шанс за политическо оцеляване, или просто е открил утеха в човек, свикнал с тежките игри на властта?

В политическите среди на България се разпространяват слухове за личния живот на Андрей Вълчев, член на БСП, и връзката му с Ани Димитрова – бивша приятелка на Делян Пеевски и настоящ директор на правителствената информационна служба при кабинета на Пламен Орешарски. Според тези слухове, двамата живеят заедно, което предизвиква интерес и спекулации в обществото.
Ани Димитрова има дългогодишна кариера в медиите и публичната администрация. Започва като журналист във финансовия ежедневник „Пари“, след което е автор и водещ на предаването „Бизнес клуб“ в BBT (сега News 7). През 2005 г. поема маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, когато негов шеф е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. През 2008 г. е назначена за директор на маркетинга и рекламата в БНТ, а през 2013 г. става директор „Връзки с обществеността“ на кабинета „Орешарски“.
Интересен детайл в биографията на Димитрова е създаването на фирмата „Алфа Медиа Груп“ през 2005 г., която първоначално издава вестник „Контрасти“. Тя е собственик и управител в нея до 2006 г., след което участието ѝ е заличено. Според разследване на bTV, фирмата е свързана с придобиването на имоти, използвани от Делян Пеевски и семейството му. Например, бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк „Витоша“ става собственост на „Алфа Медиа Груп“ през 2007 г., като се твърди, че имотът се използва от Пеевски и неговото семейство.
Въпреки тези факти, Димитрова отказва да коментира въпросите, свързани с „Алфа Медиа Груп“ и нейните връзки с Пеевски.
Слуховете за личния живот на Андрей Вълчев и Ани Димитрова, както и техните професионални връзки, продължават да будят интерес и спекулации в обществото.
Мнения и анализи
С палеж не стана. Сега „Възраждане“ пробва да спре еврото с атака „по устав“ в парламента

38 235. Толкова предложения за промени в проектобюджета за 2025 г. внесе националистическата партия „Възраждане“.
Представителите ѝ казват, че това са съществени поправки. Но всъщност целта им е просто да блокират приемането на държавния бюджет за 2025 г. и работата на парламента. Според „Възраждане“ това е форма на протест срещу присъединяването на България към еврозоната.
Основна цел на сегашното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС-Доган, е България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.
„Възраждане“ е против. Преди няколко седмици нейни представители и симпатизанти нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.
Повечето партии в парламента осъдиха нападението.„Възраждане“ продължи протеста си с опити за блокиране на работата на Народното събрание.
Законопроектът за държавния бюджет беше приет на първо четене миналата сряда с гласовете на управляващите и на „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски. „Възраждане“ се опитваше да забави гласуването с процедурни хватки.
В петък лидерът ѝ Костадин Костадинов каза, че партията внася 38 325 предложения за промени преди второто четене на бюджета. Ако депутатите обсъждат всяко поотделно, работата им ще се проточи до безкрай. С други думи – опитът да се блокира парламентът този път ще е „по устав“.
Въпросът е как останалите в парламента могат да противодействат. Това зависи най-вече от:
- председателя на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ);
- председателката на Народното събрание Наталия Киселова (БСП).
Те могат да заложат на процедури, с които депутатите да решат накуп да отхвърлят или изобщо да не разглеждат хилядите предложения. В действащия правилник за работа на парламента има механизми за това.
„Стига да има политическа воля в управляващите, а и в опозицията, има възможност да бъдат блокирани“, каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – парламентарист, конституционалист и преподавател в Новия български университет.
Какво цели „Възраждане“
По време на обсъждането на бюджета на първо четене депутатите от „Възраждане“ се опитваха да забавят гласуването, като взаимно си правиха реплики и дуплики. В петък партията каза, че със своите над 38 хиляди предложения за промени преди второто четене продължава протеста си срещу еврото.
„Не кръпки, не 10-15-20 предложения, а 38 235 предложения“, каза Костадинов.
Той добави, че числото не е случайно. То съвпада с броя на страниците с подписи, които от „Възраждане“ бяха събрали за провеждане на референдум за запазване на българския лев.
През април 2023 г. партията внесе около 600 хиляди подписа за референдум с въпрос дали левът да остане единствената валута на България до 2043 г.
Парламентът отхвърли предложението, а депутатите от „Възраждане“ и ИТН (днес част от правителството) обжалваха това пред Конституционния съд (КС).
През февруари 2024 г. КС окончателно отхвърли референдума. От „Възраждане“ казаха, че това няма да попречи да настояват България да запази лева.
България е поела ангажимент да приеме еврото за своя валута още с договора си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Членството в еврозоната става, когато страната изпълни всички критерии за това. Приемането на бюджет за 2025 г. е ключово, тъй като България вече поиска оценка от ЕС дали отговаря на изискванията.
Според Михайлова със сегашните си предложения „Възраждане“ цели „блокиране работата на парламента и на държавата“.
На въпрос дали наистина това е целта, Костадинов каза, че „Възраждане“ упражнява „конституционното право на законодателна инициатива“.
Как реагираха другите партии
От партиите в управляващото мнозинство не се чуха реакции за акцията на „Възраждане“. Реагира опозицията.
В събота пред БНТ Надежда Йорданова от ПП-ДБ каза, че „поведението на „Възраждане“ е меко казано безотговорно“.
Санкционираният за корупция Пеевски също се изказа против действията на „Възраждане“. Той каза, че няма да допусне бюджетът да бъде блокиран и че е готов за промени в правилника за дейността на парламента за тази цел.
Според Йорданова правилникът и сега „дава достатъчно инструментариум“ да се преодолеят опитите на „Възраждане“ да забави бюджета.
Какво може да направи парламентът
Михайлова също смята, че ситуацията с хилядите предложения на „Възраждане“ ще се разреши с механизмите в действащия правилник. Тя припомни, че при гласуването на закон за държавния бюджет се следи редакциите на второ четене да не нарушават макрорамката – т.е. общите показатели за приходи и разходи.
„Ако депутатите вземат процедурно решение още на ниво комисия, че няма да разглеждат предложения, които нарушават рамката, въобще няма да обсъждат предложенията на „Възраждане“, каза тя.
Пред Свободна Европа председателят на бюджетната комисия Делян Добрев каза, че смята да направи точно това, като подложи идеите на „Възраждане“ на гласуване за допустимост. Тази опция фигурира в правилника.
Според Михайлова това може да стане „в голяма група с едно гласуване“ или като предложенията се обединят в по-малки групи. Ако комисията реши анблок, че те са недопустими, това ще улесни процеса, когато бюджетът на второ четене в пленарната зала. Тогава от значение ще е поведението и на председателката на Народното събрание – Наталия Киселова от БСП.
Свободна Европа отправи въпроси до нея чрез пресцентъра на парламента, но още няма отговор.
„По същия начин [както в комисията] могат да откажат да го гледат и в пленарната зала“, каза Михайлова и добави, че за това ще има мнозинство и отвъд управляващите. Въпреки това тя очаква „опити за провокация“ от „Възраждане“ при гласуването.
Докъде е България по пътя към еврото
Правителството начело с Росен Желязков от ГЕРБ встъпи в длъжност през януари със заявката, че присъединяването към еврозоната е основната му цел.
Дълго време България имаше проблем с един от критериите за членство – този за ниска инфлация. В началото на 2025 г. този критерий вече се смяташе за изпълнен, но се появи проблем с друго условие – дефицитът да е под 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). В началото на февруари новите управляващи алармираха, че в бюджета ще има много по-голяма „дупка“.
Тогава ПП-ДБ обвини кабинета, че опитва да саботира влизането в еврозоната. В крайна сметка се оказа, че данните за „дупката“ са неточни, и правителството внесе проектобюджет за 2025 г. с дефицит от 3%. После поиска и извънредни доклади от европейските институции, които да кажат дали България е готова да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Те се очакват през юни.
Източник: Свободна Европа
Мнения и анализи
Обяснено. Как институциите попречиха на Конституционния съд да реши делото за изборите

Понеделник, 10 март. Председателката на Конституционния съд (КС) Павлина Панова безпрецедентно използва правото си на национален ефир в Българската национална телевизия (БНТ), за да направи обръщение. В него тя, отново безпрецедентно, обвини Централната избирателна комисия (ЦИК) и най-вече държавната компания „Информационно обслужване“ (ИО), че възпрепятстват работата на съда, вместо да му помагат, както изисква законът.
Поводът е делото за изборните нарушения от октомври 2024 г. То започна през ноември, след като няколко партии оспориха резултатите от вота. Съдът брои наново бюлетини в част от секциите и установи грешки в обявения резултат. Заради липса на съдействие или бездействие от ЦИК и ИО обаче, съдът не може да приключи делото.
Оказа се, че освен тези институции, се е намесила и прокуратурата – заради сигнал от ИО. Дни по-рано държавната компания „оспорва“ и експертизите на съда. Всичко това се случва, докато делото за изборите е в ход. Според повечето партии става дума за саботаж.
„До голяма степен ние сме наясно с фактите, наясно сме какво ще приемем по делото, но ни е необходима финалната информация, за да постановим окончателния си акт, а именно да кажем има ли незаконност на избора на народни представители, на колко и на кои от тях“, каза Панова пред БНР.
Според бившия председател на ЦИК Александър Андреев намесата на прокуратурата, особено докато тече делото, е „неуместна“. Също така е „недопустимо“ „Информационно обслужване“ и ЦИК да не изпълняват волята на КС.
„Актовете на съда се изпълняват, а не се обсъждат“, каза Андреев пред Свободна Европа.
Изпратихме уточняващи въпроси до всички засегнати страни, но до момента на публикуването на материала не получихме отговори. Затова подредихме хронологично публично известните факти до момента.
Как започна всичко
През ноември КС започна общо разглеждане на пет дела за законността на парламентарните избори, проведени на 27 октомври.
Това стана след сигнали за контролиран и купен вот, нарушения, които се виждат от видеонаблюдението, и съмнения, че МВР прикрива тези практики. Вътрешното министерство отрече.
Президентът и всички партии в 51-вия парламент без ГЕРБ и “ДПС – Ново начало” изразиха съмнения в честността на изборите и оспориха резултата. Това включва и партия “Величие”, на която не стигнаха 21 гласа да влезе в Народното събрание.
КС образува дело и назначи експертиза за близо 1770 секции в страната, която да установи действителните гласове и евентуално разминаване между данните във флаш паметта и бюлетините от машинното гласуване. КС поиска и втора експертиза за други 436 секции. Там проверяваше броят на действителните бюлетини.
Общият брой на проверените секции от вещите лица, назначени от КС, е 2204 – около 17% от всички секции в страната (12 920).
В края на февруари стана ясно, че първата експертиза е установила разминавания с официалните протоколи при близо половината от секциите. Втората е открила разминавания при една трета от тях.
Тогава КС възложи на ЦИК да преизчисли резултатите на база на новите данни. Задачата е не да се броят бюлетините наново, а да обработят данните от експертизите, да преценят дали те ще се отразят на разпределението на мандатите в парламента и да информират съда. ЦИК възлага преизчислението на ИО, която по закон отговаря за въвеждането на резултати от вота.
Очакваше се ИО да приключи в понеделник и да уведоми ЦИК. Вместо това компанията е сигнализирала прокуратурата.
Какво твърди „Информационно обслужване“
ИО би трябвало да извърши две въвеждания на данните от експертизите в системата на ЦИК. След първото въвеждане, на 6 март, компанията изпрати писмо до ЦИК, в което описа разминавания между първоначално отчетените резултати и установеното от експертизите на КС.
Накратко разминаванията се отнасят до:
- 7 секции, в които от КС са записани 0 действителни гласове, тъй като не са намерени бюлетините от тях. По изчисления на ЦИК оттам липсват общо около 780 гласа. ИО оспорва – защото видеонаблюдението показва, че бюлетини е имало и те са броени в изборния ден.
- 11 секции, при които има дублиране в протоколите.
Тогава ЦИК, вместо да възложи на ИО да следва определението на съда, препрати писмото към КС, за да поиска допълнително указания как да процедира в тези случаи.
На 7 март комисията е предложила на съда да се възложи допълнителна проверка от кметовете на общините, в които се намират 7-те секции, за да се установи дали не е допусната грешка при съхранението и предаването на чувалите с бюлетини. Председателката на ЦИК Камелия Нейкова каза в Народното събрание, че съдът е отказал, тъй като събирането на доказателства е приключило.
В същия ден Софийската градска прокуратура (СГП) е получила сигнал от ИО за липсата на бюлетини в 7-те секции.
В експертизата са посочени 0 гласове в тези секции, защото КС не е получил бюлетините от проведените там избори, за да ги преброи.
Свободна Европа попита ЦИК дали действията на ИО са били координирани с комисията, но не получи отговор. Ако компанията е действала самостоятелно, това би означавало, че освен делото в КС, ИО е подкопала и дейността на ЦИК. По думите на Андреев в такъв случай би трябвало ЦИК да потърси отговорност от компанията.
Какво значи всичко това
С действията си ИО и ЦИК на практика поставиха под въпрос разпореждането на съда.
„Определението на КС трябва да бъде спазвано и не може да бъде поставяно под съмнение“, каза Андреев.
Панова също определи като „недопустимо“ КС да бъде поставян „в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи“, които „са длъжни да оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му“.
„Неразбираемо е защо ИО са сезирали прокуратурата, без да уведомят ЦИК и КС и да поискат разрешението на съда за предоставянето на каквито и да било документи на прокуратурата“, каза още Андреев.
„Не може ЦИК и „Информационно обслужване“ да стоят над Конституционния съд“. Също така според експерта прокуратурата „в момента няма място да извършва някакви проверки или чрез действията си да затруднява съдебното производство пред КС“.
Всичко това „неминуемо рефлектира върху цялостния процес, доверието на обществото в изборите и институциите, които са натоварени с тяхното провеждане“, каза още Андреев.
Кога ще разберем резултатите от вота
От ЦИК казаха, че съдът не е позволил публикуването на сканирани протоколи от повторно проверените 2204 секции, затова ще публикува данните, ако съдът постанови различен резултат от изборите.
До окончателното решение би могло да мине известно време. Първо ИО трябва да въведе обработените данни в системата повторно. Не е ясно кога ще стане това, въпреки че новият срок, поставен от ЦИК, е 12 март. След като данните бъдат въведени и предадени на КС, той казва дали има готовност за решение.
Възможно е след решението да няма промени в разпределението на мандатите в парламента. Друго възможно развитие е в него да се появи девета партия – „Величие“, и това да стане за сметка на депутати от друга парламентарна група. Възможно е и разместване в съществуващите парламентарни групи – без значение дали „Величие“ ще стане част от Народното събрание.
Източник: Свободна Европа
-
Българияпреди 1 седмица
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Балканипреди 5 дни
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Святпреди 1 седмица
Преговорите между САЩ и Иран вървят доста добре, каза Тръмп
-
Балканипреди 5 дни
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Спортпреди 1 седмица
Поражения за отборите на българските баскетболисти във втора испанска дивизия
-
Балканипреди 1 седмица
ХИНА: Десет години от регистрацията на първото защитено наименование на хърватски продукт в ЕС
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как ще реагира ЕЦБ на търговската война на Тръмп
-
Обществопреди 7 дни
Рибата си отдъхва, риболовът е забранен от днес