Развитието на изкуствения интелект и интеграцията му в бизнеса и образованието бяха сред обсъдените теми на технологичния форум Technovation 2025, организиран от списание „Мениджър“.   

Изкуственият интелект вече не е лабораторен експеримент, той е реалност и променя начина, по който работим, говорим и мислим, отбеляза Иван Нончев, главен редактор на сайта „Мениджър Нюз“. Според него Европа не може да отлага повече отговорите на въпроси, които вълнуват всички – как да защитим личното си пространство когато всичко е споделено, как да останем иновативни и в същото време да имаме регулациите, които ни гарантират сигурност, как да говорим за доверие при положение, че не можем да обясним докрай начина, по който работят алгоритмите, които сме създали. По думите му когато става въпрос за изкуствен интелект, облачни технологии, инфраструктура, финтех приложения, за киберсигурност не говорим просто за технологии, а за един нов обществен договор, който може би ще бъде между хората и машините. 

Илия Кръстев, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии  (БРАИТ), отбеляза, че в последните няколко години изкуственият интелект успя да трансформира бизнес модели, които не са се трансформирали в последното десетилетие. Генеративните технологии вече не са експеримент, а са стандарт, посочи той. Кръстев добави, че въпросът не е дали използваме изкуствен интелект, а дали го използваме по начин, който трансформира бизнеса – не само процесите, а и начина, по които мислим и управляваме тези бизнеси. Историята се пренаписва в реално време в момента и нито най-големите компании са най-успешни, а най-успешни са тези, които са най-адаптивни, най-иновативни, най-проактивни, добави Кръстев. Той посочи още, че новата най-висока стойност вече няма код, а в контекста. Стойността ще идва от това по какъв начин ще можем да прилагаме технологията по смислен начин в компаниите и в обществото, посочи Кръстев. 

В момента се случва наистина нещо невероятно, което не се случвало в мащаба, в който се случва и трябва да търсим компаниите, които решават човешки проблеми, реални проблеми от реалния свят, използвайки тези технологии по- добре от всеки друг, посочи технологичният предприемач Доброслав Димитров. 

Ако правим качествени продукти можем да стигнем до света, вече аргументът, че тръгваме от България не е валиден, има много компании, които са доказали,че това правило не важи, добави още той.

Димитров отбеляза още, че трите области, в които в момента изкуственият интелект има най-голяма добавена стойност и отпечатък са ИТ програмирането, здравеопазването и образованието. Ние сме не лошо позиционирани, но трябва като общество да подкрепяме тези, които тръгват да правят иновации, каза той.

Изкуственият интелект ще замени хората по един начин, по друг няма да ги замени, но компаниите трябва да си преоткрият бизнеса и процесите, посочи Радослав Гайдарски, изпълнителен директор на Vaerolabs и съосновател на CleverPine. Въпросът е къде е човекът – човекът като инструмент, човекът в цикъла, и човекът като оркестратор на изкуствения интелект, човекът трябва да участва в тези процеси задължително като финален гарант на качеството, изтъкна той.

Гайдарски коментира още, че винаги е било много трудно да се направи продукт от България, който да излезе в чужбина, защото това е скъпо и много трудно, но въпреки това продължават да се раждат успешни продуктови компании у нас.

В коментар за приложението на изкуствения интелект в образованието Гайдарски смята, че въпросът е какво трябва да се промени в образованието така, че децата да започнат да придобиват уменията, за да могат да работят и живеят в един свят с изкуствен интелект. Проучвания показват, че използването на изкуствен интелект от децата води до понижаване на техния коефициент на интелигентност, но въпросът е и обратното – ако им кажеш „не използвайте изкуствен интелект“, вие ги оставяте в един свят, който няма да го бъде, когато те ще бъдат част от работната сила, аргументира се Гайдарски. 

Най-голямото предизвикателство за всички бизнеси е как да си променят процеса по такъв начин, че да могат максимално да използват новите технологии, отбеляза Момчил Зарев, главен директор „Растеж“ в „Сирма Груп Холдинг“. Във всички сфери виждаме, че компаниите, особено по-големите корпорации се опитват да намерят какъв е начина, по който да използват изкуствения интелект, не само една стъпка да бъде модернизирана, а цялостния процес, добави той.  

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

Икономическият растеж на България ще се ускори до 3 процента през 2025 г. и 3,1 процента догодина спрямо темпа от 2,8 процента през 2024 година. Това сочат най-новите прогнози на Международния валутен фонд, публикувани днес в доклада „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook). 

За инфлацията също се очаква ускоряване – до 3,6 на сто тази година и 3,4 на сто през 2026 г. спрямо отчетените за миналата година 2,6 на сто. 

Публикуваните оценки отговарят на очакванията, очертани след приключването на мисията на МВФ в България през септември, в чиито заключения бе посочено, че високият растеж се „подкрепя от трайно високо частно потребление, подкрепено от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения“, а инфлацията се очаква постепенно да се забави след нивата около 3,5 на сто през тази и следващата година. 

Оценките за растежа са повишени спрямо априлската прогноза на МВФ, когато за страната ни се предвиждаше растеж от съответно 2,5 процента и 2,7 процента. Инфлационните очаквания са коригирани леко надолу за текущата година (3,7 процента през април) и нагоре за догодина (2,3 на процента). 

По баланса на текущата сметка разчетите сочат минусови стойности както за 2025 г. (-3,8 процента), така и за 2026 г. (-3,2 процента) спрямо съответно -1,5 на сто и -1,0 на сто, очаквани през април. 

Безработицата според прогнозите на МВФ ще продължи да се понижава от 4,2 на сто, отчетени за 2024 г. до 3,5 на сто тази година и 3,4 на сто догодина. 

Източник: БТА