В същото време зелените движения изискват правни ангажименти за опазване на дъждовните гори и устойчиво земеделие. И те донякъде имат отражения – ЕС отложи приемането на законодателство срещу обезлесяването, което щеше да забрани вноса на палмово масло и дървен материал от страни, с които се водят преговори.

Сабине Вейанд, главният търговски представител на ЕС, призна пред Politico, че строгите зелени стандарти са отчуждили някои партньори. „Мислехме, че можем да определяме стандартите за останалия свят, каза тя. Но сега се нуждаем от по-партньорски подход, при който да се съгласим с целите, но да оставим пространство за гъвкавост.“

Рисковете от ескалация

САЩ остава ключов търговски партньор за ЕС. По данни на ING, около 2% от БВП на блока зависи пряко от търсенето на американския пазар. Ако наложените мита достигнат 20%, износът може да се свие с 15%, което ще доведе до спад на БВП с 0.3% в краткосрочен план. Най-засегнати ще бъдат страните с големи търговски излишъци, като Германия, Ирландия и Италия.

По-ниският износ, по-голямата конкуренция от Азия и нарастващата несигурност ще доведат до спад на инвестициите и забавяне в ръста на заплатите, което ще струва работни места, се посочва в анализа на ING. А отрицателните ефекти ще се усетят най-силно тази и следващата година.

ЕС обмисля ответни мерки, но пък проблемът е, че липсва консенсус. Докато Франция, Италия и Ирландия настояват за сдържаност, за да не провокират още по-агресивен отговор от Тръмп, други търсят по-твърд подход. Все по-често се споменава възможността от активиране на новия Механизъм срещу икономическа принуда (ACI), който позволява конкретни мерки срещу услуги, където САЩ имат излишък.

Източник: Капитал

Стартирането на нов бизнес също ще стане по-лесно. Комисията планира пилотна програма, която ще позволи на предприемачите да регистрират фирма в рамките на 48 часа чрез единен онлайн портал. Така ще се избегне досегашната практика на дълги и скъпи процедури, различни във всяка страна.

В сферата на услугите, където в момента има най-много ограничения, ще се въведат общи правила за квалификации и разрешителни. Това ще улесни фирмите, които искат да предлагат услуги в повече от една държава – например в строителството, пощенските услуги или индустриалната поддръжка.

Въвежда се нова дефиниция за „малки средни капитализации“ (SMCs), които ще се възползват от част от облекченията за МСП. Новият „SME ID“ ще улесни онлайн потвърждаването на статут, а мрежата SME Envoy ще работи за по-лесен достъп на МСП до трансгранична търговия. Държавите членки ще трябва да назначат високопоставен представител (Sherpa), който да следи прилагането на правилата. Въвежда се и Single Market Test за нови закони, макар че според CCIA Europe това не е достатъчно за реална структурна реформа.

„Много от предложенията са в правилната посока – по-добра координация при прилагането и дигитални инструменти, които улесняват спазването на правилата“, коментира Александър Рур, ръководител „Политики“ в CCIA Europe. „Но ни тревожат централизираните предложения за техническа стандартизация и европейски предпочитания в обществените поръчки, които могат да ограничат иновациите и конкурентоспособността“, добавя той.

Какво предстои

Стратегията е отговор на исканията на Европейския съвет и докладите на Енрико Лета и Марио Драги, които настояват за по-цялостен, хоризонтален подход към единния пазар. До юни 2025 г. ЕК ще представи подробна пътна карта с конкретни срокове за изпълнение на мерките. Очаква се държавите от съюза да поемат по-голяма отговорност за прилагането на правилата, а комисията ще засили мониторинга и ще предложи допълнителни мерки за по-строго прилагане през 2026 г.

Източник: Капитал

„Този път се справихме, но какво ще стане следващия път?“, казва Димитър Бечев от Carnegie Europe пред Financial Times. „Вероятно има много колебаещи се избиратели. Даваме още един шанс на някой от либералната страна, той се проваля, и с натрупаното недоволство Симион става още по-силен.“

Португалският случай

След парламентарните избори в Португалия в неделя – страна, която до неотдавна беше едно от малкото места в Европа без крайна десница – антиимигрантската партия Chega може да излезе на второ място, след като бъдат преброени гласовете от чужбина. Дясноцентрският премиер Луиш Монтенегро по-рано изключи възможността за сътрудничество с Chega. Но в понеделник той избегна ясен отговор, заявявайки: „Всеки трябва да може да води диалог и да поставя националния интерес над всичко останало.“

В Полша проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски е изправен пред неочаквано оспорван балотаж на 1 юни срещу националистическия кандидат Карол Навроцки, след като едва го победи на първия тур в неделя. Макар че изборът пред Полша не е толкова решителен, колкото този пред Румъния – която не е имала евроскептичен лидер от падането на комунизма, резултатът на балотажа ще бъде от огромно значение за ЕС. Ако бъде избран, Тшасковски би разблокирал реформаторската програма на дясноцентристкия премиер Доналд Туск, която досега беше възпрепятствана от действащия президент Анджей Дуда – номиниран от евроскептичната партия „Право и справедливост“ (ПиС), управлявала до 2023 г. Ако Навроцки победи, проектите на Туск, включително възстановяване на независимостта на съдебната система, вероятно ще останат блокирани, а коалиционното правителство може да се разпадне.

„Победа на Навроцки би подкопала политическия проект на Туск и може да е предвестник на завръщането на ПиС на власт през 2027 г., или дори по-рано при предсрочни избори“, заяви Пьотр Бурас, ръководител на офиса на Европейския съвет за външна политика във Варшава.

Антисистемни настроения сред избирателите

Изборите и в трите страни показват антисистемни настроения сред избирателите. Най-ясно това личи в Румъния, където общият кандидат на управляващите център-ляво и център-дясно партии получи едва една пета от гласовете на първия тур. Дан е съосновател на малката реформаторска партия USR, но я напусна преди осем години и оттогава е независим.

В Полша Тшасковски и Навроцки взеха общо 61% от гласовете – най-ниският съвкупен резултат за двата водещи лагера (гражданска платформа на Туск и опозиционната ПиС).

В Полша Тшасковски и Навроцки взеха общо 61% от гласовете – най-ниският съвкупен резултат за двата водещи лагера (гражданска платформа на Туск и опозиционната ПиС)
Източник:
Reuters

Източник: Капитал