Свят
Новият пакет от санкции на ЕС срещу Русия е водеща тема в западни издания

Одобреният от ЕС 19-и пакет от санкции срещу Русия е водеща тема в западния печат.
Европа трябва да положи още усилия, за да сломи военната машина на Русия, пише в заглавие на своя редакционна статия в. „Индипендънт“.
Санкциите на американския президент Доналд Тръмп срещу руския петрол са похвална промяна за един изменчив президент, но Украйна има нужда европейските ѝ съюзници да направят много повече, за да ударят (руския президент Владимир – бел. ред.) Путин по болното място, посочва британският вестник. Въпреки радушната атмосфера на срещата в Аляска през август Тръмп като че ли най-накрая загуби търпението си по отношение на Путин, добавя изданието.
„Като план и начин за слагане на край на войната е напълно разбираемо да бъдат затегнати санкциите срещу режима на Путин. За това обаче е нужно, както президентът Тръмп уместно призова, страните от Европейския съюз да спрат да купуват руски петрол и газ. Двата основни потребителя са Унгария и Словакия, които също така имат по-мека позиция по отношение на Кремъл. Те трябва да бъдат тласнати от останалите страни от ЕС и от Белия дом най-накрая да се освободят от руските въглеводороди“, призовава „Индипендънт“.
Освен това, отбелязва британското издание, европейските страни трябва да изземат още руски финансови активи, с които да финансират доставките на оръжия за Украйна, и да окажат допълнителен натиск върху Путин да се откаже от имперските си амбиции.
Другият жизненоважен фактор е доколко Китай и Индия ще подкопаят тези санкции, като поставят на първо място своята износна печалба и бизнеса с Русия, обръща внимание вестникът. През последните месеци президентът Тръмп понякога проявяваше склонност да ги накаже за това, че му се противопоставят, но сега и двете страни са достатъчно значими световни сили и могат да устоят на подобен натиск – кошмарът за САЩ и Запада би бил, ако Китай, Русия, Северна Корея и Иран, заедно с по-малки сателити като Венецуела, сформират съвременна „ос на злото“, чиито интереси са диаметрално противоположни на тези на западните сили, пише „Индипендънт“.
Подобно нещо не бива да се допуска – ето защо е необходимо всички западни сили, включително Америка, да изтощят Русия икономически и финансово, да наводнят бойното поле с най-модерното въоръжение, на което Русия и партньорите ѝ не биха могли да се противопоставят, и с ракетни системи, които да се отразят неблагоприятно на руските военни възможности, посочва вестникът в Обединеното кралство. До четвъртата годишнина от „специалната военна операция“ на Путин, чиято идея беше постигане на победа за три седмици, Русия може да бъде категорично победена, обобщава „Индипендънт“.
Новите санкции и оръжия няма да спрат Русия; време е съюзници на Украйна да променят погрешната си стратегия, пише за в. „Гардиън“ експертът по въпросите на международната политика и сигурността Кристофър С. Чивис. Въпреки многото серии от санкции по-усъвършенстваните оръжия за Украйна и разработване на по-ефективни оръжия от самата Украйна, като например дронове, Русия все още е далеч от капитулация, изтъква Чивис.
„ЕС въведе 19-ия си пакет санкции срещу Русия, но ефектът им намалява заради подкрепата на Китай за Москва. Така че не се надявайте тези допълнителни санкции да сложат скоро край на войната“, предупреждава Чивис, като отбелязва, че те трябва да бъдат комбинирани с по-отворена преговорна позиция от страна на Запада.
Това може да означава, пише той, сделка, която е по-благоприятна за Русия, отколкото Западът би искал. Ако войната свърши с руска окупация на Донбас, това би бил несправедлив резултат за Украйна и повод за недоволство от нейните поддръжници, но това би бил все пак по-добър сценарий от много други, акцентира експертът.
Някои отявлени поддръжници на Украйна може тайно да искат войната да продължи, за да може например да отблъснат руската заплаха, като я държат в границите на Украйна; няколко години без напредък обаче трябва да ни накарат да преосмислим какво може американската мощ да постигне в Украйна на приемлива цена, отбелязва Чивис.
Европейският съюз предприе действия за икономическото задушаване на един от ключовите сектори, с които Русия финансира войната си в Украйна – въглеводородите, пише на свой ред испанският в. „Паис“.
Новите мерки се очаква да помогнат на Брюксел да окаже натиск върху Москва, отбелязва от друга страна в. „Фигаро“. Три години и половина след началото на войната в Украйна Европейският съюз успя почти изцяло да се освободи от руски петрол, но все още е далеч от това да се освободи от руския газ: миналата година 20% от вноса на газ в Европа е дошъл от Русия, като през 2021 година процентът е бил 45% – това е значително намаление, но ЕС си остава сред основните клиенти на Москва, отбелязва френското издание.
Източник: БТА
Свят
Венецуелската армия ще попречи на инсталирането на правителство, подчинено на САЩ, заяви министърът на отбраната Владимир Падрино

Министърът на отбраната на Венецуела Владимир Падрино заяви, че въоръжените сили на страната ще попречат на инсталирането в Каракас на правителство, подчинено на Съединените щати, предаде Франс прес.
Падрино обвини Вашингтон, че иска да свали президента Николас Мадуро от власт с подкрепата на опозицията.
„Интерпретирайте го, както желаете. Въоръжените сили няма да допуснат тук правителство, което е подчинено на интересите на Съединените щати“, каза Падрино пред венецуелската обществена телевизия.
„Никога повече роби! Ние сме свободна страна!“, добави министърът на отбраната.
По-рано САЩ съобщиха, че изпращат в Южна Америка авионосната ударна група на самолетонасача „Джералд Форд“, на фона напрежението с Венецуела.
/ВС/
Източник: БТА
Свят
Зеленски призова САЩ да разширят санкциите срещу руския петролен сектор и поиска ракети с голям обсег

Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да разшири санкциите срещу руския петрол от две компании към целия сектор и апелира за доставки на ракети с голям обсег, с които да отвърне на руските удари, предаде Асошиейтед прес.
Зеленски беше в Лондон за преговори с над 20 европейски лидери, които обещаха военна помощ, за да защитят страната му от бъдеща руска агресия, ако бъде договорено примирие, което да сложи край на войната, продължаваща вече повече от три години.
Срещата, организирана от британския премиер Киър Стармър, имаше за цел да засили натиска върху руския президент Владимир Путин, като добави импулс към последните мерки, които включват нова серия от санкции от страна на САЩ и европейските страни върху жизненоважните приходи на Русия от износ на петрол и газ.
Преговорите засегнаха и начини за защита на украинската електроенергийна мрежа от почти ежедневните атаки с дронове и ракети от Русия с наближаването на зимата, укрепване на украинската противовъздушна отбрана и доставка на Киев на ракети с по-голям обсег, които да могат да поразяват цели дълбоко на руска територия. Зеленски призова САЩ да изпратят ракети „Томахок“, идея, с която американският президент Доналд Тръмп се заиграва.
Украинският лидер заяви, че решението на Тръмп от тази седмица да наложи санкции върху петрола е „голяма крачка“. Той обаче добави, че „трябва да окажем натиск не само върху „Роснефт“ и „Лукойл“, но и върху всички руски петролни компании“.
„Освен това, ние предприемаме наша собствена кампания за натиск с дронове и ракети, насочени специално към руския петролен сектор“, отбеляза той на пресконференция в британското Външно министерство.
Засега Путин се съпротивлява на опитите да бъде принуден да преговаря за мирно споразумение със Зеленски и твърди, че мотивите за пълномащабното на Русия в по-малката ѝ съседка са легитимни. Русия също така е умела в намирането на вратички в западните санкции.
Неотстъпчивата позиция на Путин подразни силно западните лидери, отбелязва АП.
„Той отново отхвърли възможността за преговори, като вместо това отправи абсурдни искания за украинска територия, която не можеше и не е успял да завземе със сила“, заяви Стармър на пресконференция заедно със Зеленски и няколко други европейски лидери. „Разбира се, това е напълно невъзможно“, подчерта британският премиер.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че целите на Путин остават непроменени, но „той изчерпва парите, войските и идеите си“.
Премиерите на Дания и Нидерландия Мете Фредериксен и Дик Схоф също присъстваха лично на срещата на „Коалицията на желаещите“ днес, а около 20 други лидери се присъединиха по видеоконферентна връзка.
Западните съюзници на Украйна трябва да решат някои важни въпроси относно бъдещата си роля, в момент когато най-големият конфликт в Европа от Втората световна война наближава четвъртата си годишнина.
Не е ясно и как те могат да помогнат за финансирането на опустошената от войната Украйна, какви гаранции за сигурност след войната биха могли да предоставят и какви биха могли да бъдат ангажиментите на Вашингтон по отношение на бъдещите споразумения за сигурност.
Подробностите за потенциални бъдещи мироопазващи сили са оскъдни, като срещата в Лондон има за цел да доразвие идеята – въпреки че в момента всяко мирно споразумение изглежда само далечна възможност.
Според официални представители силите вероятно ще се състоят от въздушна и морска подкрепа, а не от западни войски, разположени в Украйна. Британският министър на отбраната Джон Хийли каза, че това ще бъде „сила, която ще помогне за гарантиране на сигурността във въздуха и по море, сила, която ще помогне за обучението на украинските войски за защита на тяхната страна“.
Войната не дава признаци да затихва, като на фронта загиват хиляди войници и от двете страни, а дроновете и ракетният обстрел нанасят щети в районите далеч от фронтовата линия.
Руското Министерство на отбраната заяви днес, че през изминалата седмица неговите сили са превзели 10 украински села. Малките завоевания са част от бавния, но стабилен напредък на Русия, целящ да обгради останалите украински бастиони в Донецка област както от север, така и от юг, и да създаде плацдарм за настъпление на запад в Днепропетровска област.
Министерството на отбраната също така заяви, че през нощта силите му са свалили 111 украински дрона над няколко региона, като отломките са нанесли щети на жилища и инфраструктура.
Дрон удари жилищен блок в Красногорск, в северозападната част на Москва, ранявайки пет души, сред които и едно дете, според Андрей Воробьов, губернатор на Московска област.
Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че противовъздушната отбрана е свалила три дрона, летящи към града, което е наложило спиране на полетите на две летища в Москва.
Междувременно украинските власти заявиха, че руската артилерия е поразила днес жилищен блок в югоизточния град Херсон, като е убила двама души и е ранила 22 други, включително 16-годишно момче.
Руски самолети също така са пуснали най-малко пет мощни планиращи бомби над североизточния град Харков, като раниха шестима души и повредиха жилища, според кмета Игор Терехов.
Русия за пръв път използва планиращи бомби срещу южната украинска Одеска област, съобщи Олег Кипер, ръководител на регионалната военна администрация в Одеса, който определи това като „нова, сериозна заплаха“ за областта. Планиращите бомби са значително по-евтини от ракетите и носят по-голям полезен товар, отбелязва АП.
Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ обяви закъснения на влакове и промени в маршрутите в три области, дължащи се на „масиран обстрел“, нанесъл щети на жп инфраструктурата, която руските сили обстрелват през последните месеци.
Източник: БТА
Свят
Севернокорейски войски помагат при руските атаки срещу Украйна, съобщи британското разузнаване

Севернокорейските войски са забелязани за пръв път да помагат при руските атаки срещу Украйна, съобщи Укринформ, позовавайки се на публикация на британското Министерство на отбраната в Екс, опираща се на разузнавателни данни.
Според Лондон севернокорейски военни, разположени в руската Курска област, координират разузнаването преди удари по Украйна и после помагат при нанасянето им. Това е първият регистриран случай, в който севернокорейски сили пряко съдействат за руските бойни действия срещу украинската територия, отбелязва Укринформ.
По информация на британското разузнаване оператори на дронове от КНДР помагат на руските сили да атакуват украински позиции в Сумска област с реактивни системи за залпов огън.
„Въпреки че севернокорейските сили вероятно и преди са извършвали разузнавателни и тактически действия с дронове срещу украинските сили в Курска област, основната им роля беше като пехота, водеща настъпателни бойни операции срещу украинските сили в Курска област“, се казва в доклада на британското разузнаване.
Лондон смята, че Северна Корея използва войната в Украйна като възможност да подобри бойните способности на армията си.
Според британското разузнаване севернокорейските сили са дали над 6000 жертви в Курска област – повече от половината от разположените там севернокорейски войници. Всяко решение за разполагане на севернокорейски войски на украинска територия изисква одобрението както на Владимир Путин, така и на Ким Чен-ун, се казва още в доклада.
По оценки на Националната разузнавателна служба на Южна Корея загиналите от севернокорейските войници, изпратени в Русия за участие във войната, са около 2000, припомня Укринформ.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
