Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва разкритикува в петък търговската политика на американския президент Доналд Тръмп и неговите наказателни мита, като заяви, че те вредят на многостранния подход в международните отношения, предаде Ройтерс. Бразилският лидер каза това по време на срещата си с руския си колега Владимир Путин в Москва.

Лула да Силва бе на визита в Русия за тържествата по случай 80-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистка Германия във Втората световна война, която Русия отбеляза в петък с голям военен парад, на който присъства и китайският президент Си Цзинпин, отбелязва Ройтерс.

„Последните решения на президента на САЩ едностранно да наложи мита върху търговията с всички страни по света подкопават великата идея за свободна търговия и укрепване на многостранността“, заяви Лула да Силва по време на двустранна среща с Путин.

Бразилският лидер посочи, че възнамерява да засили стратегическото партньорство на Бразилия с Русия, споменавайки общите „политически, търговски, културни, научни и технологични интереси“ и каза, че вижда възможности за увеличаване на двустранната търговия.

„В този исторически момент имаме шанса търговските ни отношения да отбележат голям ръст“, каза Лула да Силва, като също така спомена, че се интересува от сътрудничество с Русия в изграждането на малки атомни електроцентрали.

Бразилия и Русия са основатели на групата БРИКС, в която влизат още Индия, Китай, Република Южна Африка (РЮА), както и присъединилите се неотдавна Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Етиопия, Индонезия и Иран, посочва Ройтерс.

Европа и нейните съюзници, в частност Япония, отново заставят на военни нога, заяви Лула да Силва, като нарече случващото се „лудост“, съобщи ТАСС.

„Помислете за това – Европа отново се въоръжава, това е лудост. Англия отново се въоръжава. Япония отново се въоръжава“, заяви той пред репортери в Москва. 

Президентът на Бразилия допълни, че страните от Европейския съюз, включително Германия, е трябвало да бъдат в Москва на 9 май, за да отпразнуват заедно с Русия победата над нацизма.

„Франция трябваше да участва в тържествата, Германия също трябваше да е тук“, каза той пред репортери. „Цяла Европа трябваше да бъде тук на този ден. В Деня на победата над нацизма. Как можем (на този ден) да критикуваме една страна, която е загубила 26 милиона души (през Втората световна война)?“.

„И какъв възпоменателен жест беше направен (от страните от ЕС)? Бразилия направи този жест и ще продължи да празнува (Деня на победата)“, подчерта бразилският лидер.

Лула да Силва отбеляза също, че Бразилия, за разлика от ЕС, ще продължи да пази паметта за подвига на Съветския съюз при победата над нацизма.

Бразилският лидер беше един от близо 30-те държавни ръководители, които пристигнаха в Москва за тържествата за Дена на победата. Освен него на парада на 9 май присъстваха още само двама латиноамерикански лидери – венецуелският президент Николас Мадуро и кубинският му колега Мигел Диас-Канел. 

Честванията за поредна година бяха бойкотирани от повечето западни държави заради влошените отношения с Русия в следствие от руското нашествие в Украйна през 2022 г.

Източник: БТА

Министърът на отбраната на Индия Раджнат Сингх откри във формат видеоконферентна връзка съоръжение за производство и изпитване на ракети „БрахМос“ в северния щат Утар Прадеш, предаде индийската новинарска агенция ПТИ.

Съоръжението, струващо 3 млрд. рупии (прибл. 61 млн. лв.), е ключова част от Военнопромишления коридор на Утар Прадеш и демонстрира намерението на Индия да разчита на собствените си възможности при производството на въоръжение, съобщи Министерството на отбраната на Индия.

„Това включва не само производството на ракети, но и изпитанието, интеграцията и материалния комплекс за компоненти от аерокосмически клас. Това е значителен скок към икономическата самодостатъчност на Индия и стратегически тласък за регионалния икономически растеж“, заяви ведомството в социалната мрежа „Екс“.

Правителството на Утар Прадеш съобщи, че обектът ще произвежда едни от най-бързите свръхзвукови крилати ракети на света, които имат обсег от 290 до 400 км. и скорост до 2,8 пъти скоростта на звука.

Ракетата, продукт на „БрахМос Ероуспейс“ – съвместно начинание между Индия и Русия, може да се изстрелва от земята, морето и въздуха и използва система за насочване „стреляй и забрави“.

Заводът в град Лукноу беше построен за три и половина години на площ от 800 декара, предоставена безплатно от властите на Утар Прадеш.

Военнопромишленият коридор на Утар Прадеш, обявен от премиера Нарендра Моди през 2018 г., е съставен от шест възела – Лукноу, Канпур, Алигарх, Агра, Джанси и Читракут, където са вложени големи инвестиции за засилване на оръжейното производство.

Утар Прадеш е вторият индийски щат след Тамил Наду, установил Военнопромишлен коридор.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА