С отварянето в Куба на магазини, в които се приемат плащания само в американски долари, правителството на страната се надява да запълни хазната с чуждестранна валута, но създава риск от засилване на неравенството, пише Франс прес.

Министър-председателят на страната Мануел Мареро Крус обяви през декември 2024 г. постепенното навлизане на пазара на „доларови супермаркети“. Според него това е „необходим процес“, за да се извади на светло чуждестранната валута, която циркулира „нелегално“ в страната и захранва паралелен валутен пазар.

Куба, която е подложена на засилено икономическо ембарго от страна на САЩ, страда от сериозна липса на ликвидност и затова се стреми да „придобие“ американската валута, която жителите получават от семействата си в чужбина – вторият по големина източник на валута за страната.

Голямата новина около тези магазини е, че те вече приемат долари в брой – нещо, което не се е случвало от 2004 г. насам. 

40-годишен баща, придружен от своя син, разказа, че докато минавал през богатия хавански квартал „Мирамар“, влязъл в чисто нов супермаркет на луксозен хотел – първият, който от януари започна да приема за разплащане само долари.

„Веднага щом влязох, ми казаха, че (плащането) е в долари“, казва той.

„Беше трудно да обясня това на сина си“, заявява мъжът, допълвайки, че „това не е за нас“, тъй като разполага само с няколко долара в предплатена карта с международно конвертируема валута (Moneda Libremente Convertible – MLC), обменени срещу песо на черния пазар.

Тази свободноконвертируема валута бе създадена през 2019 г. от правителството, когато то започна да доларизира търговията на дребно, но оттогава е загубила голяма част от стойността си, допълва АФП.

Откакто магазинът е отворен, местните жители пълнят с храна пазарските си колички – необичайна гледка за Куба, където недостигът на продукти и ниските заплати (42 американски долара средна заплата) принуждават жителите на страната да търсят нови търговски обекти, откъдето да пазаруват.

„Всеки път, когато идваме, намираме това, което търсим“, заяви 24-годишният Енцо Пуебла. „Има яйца, олио“ и „много месни продукти“, казва Пуебла, който получава пари от семейството си, което живее извън страната.

Според кубинския икономист Маурисио де Миранда „основният проблем с доларизацията е, че тя е частична, тъй като само разходите за потребление на населението, включително стоките от първа необходимост, са доларизирани“.

„Но не и доходите“, добавя изследователят от Папския университет Хавериана в Кали, Колумбия, докато по-голямата част от кубинците получават заплащане в песо. „Това непременно води до изключване на хора, които нямат възможността да имат разполагат с долари“, допълва той.

Американският долар бе строго забранен на острова за първи път през 1959 г., след революцията на Фидел Кастро, и притежаването на американска валута можеше да вкара притежателя ѝ в затвора, припомня АФП.

През 1993 г. Кастро окончателно декриминализира притежанието на долари и бяха открити магазини за чуждестранна валута. Целта беше да се преодолее дълбоката икономическа криза, която засегна страната след разпадането на СССР, основният съюзник на Куба. През 2004 г. американската валута отново бе изтеглена от обращение.

Всъщност новата стратегия на правителството за възстановяване на чуждестранната валута е „почти копие на частичната доларизация от 90-те години“, казва кубинският икономист Тамарис Бамонде, преподавател в Американския университет във Вашингтон.

Пандемията от КОВИД-19, спадът в туризма и неуспешната парична реформа през 2021 г., включително девалвация на песото, образуваха взривоопасна комбинация, която доведе до скок на цената на долара на черния пазар, докато държавата отчаяно се опитваше да възстанови ликвидността.

Сега правителството защитава своята стратегия за „доларизация“ като съществена стъпка за стимулиране на притока на чуждестранна валута, преди да премине към „дедоларизация“ на икономиката.

Източник: БТА