Експерти представиха днес на конференция в „Гранд Хотел София“ новите разпоредби в Директивата за енергийните характеристики на сградите. Участници в публичната дискусия с модератор Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството, бяха Силвия Резеши от Главна дирекция „Енергия“ към Европейската комисия (ЕК); Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР); Роман Фор, експерт „Проекти и политики към финансираната от ЕС инициатива за подкрепа на шест държави членки „ИПиБиДи.уайз“ (EPBD.wise) и Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“.

Официално обращение към участниците в събитието отправи Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (ЕП) от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“. Експертният разговор се проведе в рамките на конференцията „Насоки и инструменти за ефективно прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите“, организирана съвместно от „ЕнЕфект“, „ИПиБиДи.уайз“, Коалиция Обнови България (Renovate Bulgaria) и Българската асоциация за изолации в строителството.

Събитието се организира по повод задължителното преразглеждане на националната законова и подзаконова нормативна уредба. 

„Сградите са подценени, а това не трябва да бъде така“, каза Драгомир Цанев при откриването на събитието. 

„Година и половина след приемането на директивата за нас е ясно, че пред нас стои не само амбициозна, но и необходима задача – да направим сградния фонд на България и на ЕС по-чист, по-устойчив, по-енергийно ефективен, по-подготвен за бъдещите предизвикателства“, посочи Цветелина Пенкова, която е участник в законодателния процес по изменение на Директивата за енергийните характеристики на сградите

Новите стандарти за нулево емисионни сгради и модернизирана система за енергийна ефективност, по думите ѝ, не са просто законово изискване от Брюксел, а е дългосрочният път, който България и ЕС са избрали за климатична неутралност и по-добро качество на живот. 

Сградният фонд на ЕС се простира на 24 млрд. кв. м площ, от която 74 процента са жилища, показа показаната справка от Силвия Резеши. Постоянно обитаваните жилищни единици са около 186 милиона, като в 11 процента от сградите се извършват годишно дейности по обновяване, а среднопретегленият годишен процент на енергийно обновяване е около 1 на сто. Съгласно справката 85 процента от съществуващите сгради в ЕС са построени преди 2000 година, а 75 процента от тях не са енергийно ефективни.

Цветелина Пенкова посочи, че сградният фонд е вероятно най-важната стъпка по пътя към енергийната трансформация на енергийната система и „беше една от най-тежките теми в рамките на европейската законодателна рамка“.  

Предизвикателствата пред България по темата тя определи като добре познати и като такива посочи необходимостта от повече административен и експертен капацитет, от повече доверие към системата за сертифициране, от по-широк достъп до финансиране и от реална подкрепа към домакинствата, така че обновяването на сградния фонд да бъде възможност, а не тежест. Тук тя наблегна и върху необходимостта от провеждането на всеобхватна информационна кампания. 

Тя е убедена, че с наличните в страната инструменти като Модернизационния фонд, структурните инструменти и новите програми ще дадат възможност на България да ускори процесите по обновяване на сградния фонд. 

В края на своето участие, Пенкова напомни, че енергийната ефективност и технологиите са едни от малкото сфери, в които ЕС все още има стратегическо предимство. 

„Има неща, които ще бъдат предизвикателство за въвеждане на изискванията в нормативната уредба, но има и други, с които може би покриваме донякъде изискванията на директивата, като базата данни за енергийни характеристики, комуникацията с европейската база данни и други елементи“, смята Ивайло Алексиев. 

Той очерта две големи предизвикателства. Като първо такова посочи въвеждането на понятието „сгради с нулеви емисии“ (СНЕ) по начин, по който да е възможен за осъществяване. На второ място той изтъкна планирането като процес, който се нуждае от огромен по обем информация за събиране и анализиране и разумно разграфяване във времето със заложени цели до 2040 и 2050 години. 

Алексиев определи политиката за енергийна ефективност като хоризонтална, защото засяга всеки един по веригата – от обитателите до производителите на строителни материали. 

“Затова участието на всички по веригата би следвало да бъде проактивно“, препоръча Ивайло Алексиев, за да не се повтаря определеният от него като лош опит при нормите за сградите с близко до нулево енергийно потребление.  

Директивата за енергийните характеристики на сградите е тясно свързана с пакета на Европейския зелен пакт и по-специално със Схемата за търговия с емисии парникови газове за горивата, използвани в сградите, Директивата за енергийната ефективност, Директивата за енергията от възобновяеми източници и Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива, според публикуваната информация на официалния сайт на Официалния вестник на ЕС. 

Крайният срок на транспониране на промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите в националното законодателство изтича на 29 май 2026 година, с изключение на разпоредбата, премахваща стимулите за закупуване на котли, отопляващи сградите с употребата на природни изкопаеми горива и чийто краен срок за транспониране беше 1 януари 2025 година, посочи Силвия Резеши от Главна дирекция „Енергия“. 

Тя представи пред присъстващите и основните направления в преработената Директива за енергийните характеристики на сградите. Те са в четири области – „Саниране“; „Декарбонизация“; „Модернизация и системна интеграция“ и „Поддържащи мерки. 

Промените регламентират понятието за „СНЕ“. Заложено е, че всички нови сгради, притежавани от публични органи, следва да бъдат такива от 2028 година, като нормата ще е задължителна за всички след 2030 година. 

Има и промени относно сертификатите за енергийни характеристики (СЕХ), където ще се прилага скала от „А“ до „G“, където с „А“ ще бъдат характеризирани сградите с най-добри показатели, а с „G“, със съответно най-лоши такива. Разширяват се и случаите на сертифициране. Сертификат за енергийните характеристики е предвидено да се издава на нови сгради, при основен ремонт, при продажба на имот, при отдаване под наем или подновяване на договор и на съществуващи сгради, собственост на публични органи. Тук от държавите членки се очаква да предприемат мерки, за да гарантират, че сертификатите са достъпни, както и да се прецени дали са необходими финансови мерки за уязвимите домакинства. Има и категория от сгради, които могат да бъдат освободени, но за да стане това, те трябва да отговарят на ясно разписани критерии, доказващи тяхната „техническа и икономическа неосъществимост“. Оценката за това следва и да бъде мотивирана.   

Силвия Резеши припомни също така, че до 31 декември 2025 година се очаква и първият проект на Националния план за саниране на сгради по чл. 3 на Директивата, който да бъде представен на ЕК след провеждането на обществени консултации по него. Крайният вариант трябва да е готов до 31 декември 2026 година. 

Роман Фор представи пред публиката дейността на финансираната от ЕС по проекта „Лайф“ (Life) инициатива „ИПиБиДи.уайз“, която предоставя стратегически насоки и подкрепа на място за публичните власти в шест държави: България; Румъния; Полша; Унгария: Гърция и Украйна. Подкрепата е насочена към създаванe, прилагане и оценка на Националните планове за обновяване на сгради, на стандартите за сгради с нулеви емисии и за минималните енергийни характеристики, при паспортите за обновяване и сертификатите за енергийни характеристики. 

Конкретно за България подкрепата ще бъде насочена към два инструмента по директивата: сертификатите за енергийни характеристики и сгради с близо до нулево енергийно потребление. 

Целта на инициативата е да се създаде модел, който да се възпроизведе отвъд пилотните 6 страни към всички 27 държави членки, съобщи Роман Фор.     

Източник: БТА