На 10 октомври на обед българско време ще стане ясен тазгодишният нобелов лауреат за мир, припомнят световните агенции. Отличието се присъжда от Норвежкия Нобелов комитет в Осло. Той се състои от петима членове. Понастоящем е председателстван от Йорген Ватне Фриднес, който е и председател на норвежкия клон на международната организация „ПЕН Интернешънъл“, защитаваща свободата на словото. В миналото Фриднес е работил като хуманитарен служител и правозащитник, бил е в редиците на „Лекари без граници“ и е оглавявал организацията, натоварена с управлението на остров Ютьоя, където през 2011 г. беше извършен кървав атентат, в който загинаха 69 души. Фриднес е роден през 1984 г. и е завършил политически науки в университета в Осло и международна политика в университета в Йорк.

Нобеловите награди носят името на шведския индустриалец Алфред Нобел, който е техен учредител, като само тази за мир се обявява в Осло, останалите се обявяват в шведската столица Стокхолм. След обявяването им в началото на октомври, наградите се връчват тържествено на 10 декември на церемонии в столиците на Норвегия и Швеция.

Кой може да спечели Нобеловата награда за мир принципно? Смята се, че наградата трябва да отиде при човек, който е направил най-много за напредъка на сътрудничеството между страните, за прекратяването на конфликти, за забраната или редуцирането на определен вид оръжия, за подкрепата за човешките права, за защитата на журналистите, на мигрантите, на бедните, на малцинствата, на жените, за насърчаване на основните свободи и свободата на словото, за борба срещу авторитаризма и потисничеството, за насърчаването на мира в глобален план, припомня Ройтерс.

Членовете на Норвежкия Нобелов комитет обикновено анализират актуалната ситуация по света, виждат какво се случва, какви са глобалните тенденции, какви са основните опасения, кои процеси са най-обещаващи откъм резултат. А под понятието процес се означават много неща, от конкретен мирен процес до нов тип международно споразумение, по което се работи или което неотдавна е било прието, казва Кристиан Берг Харпвикен, секретарят на Норвежкия Нобелов комитет, цитиран от Ройтерс.

Кой може да предлага кандидати за Нобеловата награда за мир? Могат да го правят членове на правителства или парламентаристи, държавни глави, университетски преподаватели по история, социални науки, право и философия, миналогодишни нобелови лауреати за мир и др., припомнят Франс прес и Ройтерс.

На сайта на Нобеловите награди се припомня, че номинациите за Нобеловата награда за мир могат да се правят до 31 януари на всяка година. В началото на март обикновено Норвежкият нобелов комитет обявява колко са номинираните за годината. Тази година той го направи на 5 март и тогава обяви, че за наградата за 2025 г. са номинирани общо 338 лица и организации. Списъкът с номинираните остава таен и се разсекретява 50 години по-късно. Но отделни лица и организации, които са номинирали някого, могат да оповестят това още сега.

Норвежкият нобелов комитет дискутира всички номинации и установява кратък списък с номинирани. После всеки, попаднал в този списък, е оценяван щателно от група постоянни съветници на Норвежкия Нобелов комитет и от други експерти, посочва Ройтерс. Норвежкият нобелов комитет се събира по веднъж месечно, за да дискутира номинациите. Смята се, че решението кой да спечели наградата се взима още през август и септември. Комитетът се стреми да постигне консенсус в тази насока, в противен случай решава кой да е лауреатът чрез вот, от който победителят е този, за когото е гласувало мнозинството от членовете на Комитета.

Нобеловият лауреат за мир получава медал, който е дело на норвежкия скулптор Густав Вигеланд, диплом, създаден от прочути норвежки и шведски калиграфи и 11 милиона шведски крони (1,19 щатски долара). Той естествено попада веднага в епицентъра на глобалното внимание, отбелязват Ройтерс и Франс прес.

Нобеловата награда за мир се връчва от 1901 г. Има общо 105 нобелови лауреати за мир, се припомня в справка в сайта на Нобеловите награди. Отличието не е било присъждано 19 пъти – през 1914-1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939-1943, 1948, 1955-1956, 1966-1967 и 1972 г. Причината е, че през тези години Норвежкият нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на наградата.

71 награди са били присъдени само на един лауреат. 31 – са били споделени от двама лауреати. В три случая наградата е била поделена от трима лауреати. Това се случва за първи път през 1994 г., когато отличието споделят палестинският лидер Ясер Арафат и израелските лидери Шимон Перес и Ицхак Рабин за техните усилия за трайно решение на израело-палестинския конфликт. През 2011 г. Нобеловата награда за мир отива при президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, либерийската активистка Лийма Гбоуи и йеменската активистка, журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за техните усилия в битката за повече сигурност, права и свободи за жените. През 2022 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на беларуския опозиционер Алес Беляцки, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи. 

Общо 142 са нобеловите лауреати за мир – 111 физически лица и 28 организации. От тези организации Международният комитет на Червения кръст е получавал отличието три пъти (през 1917, 1944 и 1963 г.), а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците – два пъти (през 1954 и 1981 г.).

Най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир е пакистанската активистка за правото на децата и младежите да получават достойно образование Малала Юсафзаи. Тя е удостоена с отличието за мир през 2014 г., когато е едва на 17 години. Най-възрастният лауреат е полско-британският учен и активист Джоузеф (Юзеф) Ротблат, който е награден през 1995 г., когато е на 86 години, за усилията му за елиминирането на ядрените оръжия. Той получава тогава наградата заедно с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми – пацифистка международна организация, включваща учени и общественици, обединили сили за намаляване на международното напрежение и на рисковете от въоръжен конфликт.

От 111 физически лица, спечелили Нобеловата награда за мир, едва 19 са жени, като за първи път жена печели отличието през 1905 г. и това е Берта фон Зутнер, австрийска писателка и радетелка за мир. За последно жена е печелила Нобеловата награда за мир през 2023 г. и това беше иранската активистка и правозащитничка Наргес Мохамади. Тя я получава, докато е за пореден път в затвора.

Американският учен и активист в борбата срещу ядрените опити Лайнъс Полинг получава на два пъти Нобелова награда, но само единият път става дума за Нобеловата награда за мир. През 1962 г. той я печели за битката си срещу ядрените опити и срещу ядрената надпревара между Изтока и Запада.  А преди това през 1954 г. той печели Нобеловата награда за химия за изследванията му на естеството на химическите връзки и на тяхното приложение в изясняването на структурата на комплексните субстанции.

През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо печели Нобеловата награда за мир заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за постигане на споразумение за мир във Виетнам. Виетнамецът обаче казва, че не е в състояние да приеме наградата, като цитира като причина това, че мирът още не е настъпил във Виетнам по онова време. 

Освен Наргес Мохамади, още петима лауреати на Нобеловата награда за мир са удостоени с отличието, докато са зад решетките и това са германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки през 1935 г. заради усилията му да разкрие пред света тайното превъоръжаване на Германия и за усилията му в подкрепа на каузата на мира, Алес Беляцки преди три години, китайският активист Лю Сяобо през 2010 г. и правозащитничката от Мианма и активистка срещу хунтата Аун Сан Су Чжи през 1991 г., която след падането на режима на военните оглави гражданско правителство, но след новия преврат в родината си отново беше осъдена по редица дела,.

Нобеловата награда за мир е връчвана само един път посмъртно. Това се случва през 1961 г., когато тя е присъдена на Даг Хамаршелд, шведски политик, икономист и дипломат и заместник-генерален секретар на ООН. Той загива през 1961 г. в самолетна катастрофа близо до Ндола в едновремешната Северна Родезия, която днес е Замбия. Причините за катастрофата остават неясни, като в доклад на ЦРУ се твърди, че съветското КГБ е отговорно за нея. Наградата  е присъдена на Хамаршелд заради това, че „той превръща ООН в ефективна и конструктивна международна организация, способна да вдъхне живот на принципите и на целите, изразени в Устава на ООН“. През 1974 г. е решено Нобеловата награда за мир да не се присъжда посмъртно. 

През първите 100 години на Нобеловата награда за мир, тоест от 1901 г. до 2001 г., са били номинирани общо 4857 физически и юридически лица. От тях международните организации са били общо 690, като те са печелили общо 20 пъти наградата. 

В географски план Западна Европа има общо 1694 номинирани през първите 100 години на наградата, като от тях са спечелили 44. Източна Европа има общо 323 номинирани и само 3 победители. Северна Америка има 964 номинирани и 19 победители. Латинска Америка има 345 номинирани и 5 победители. Азия има 677 номинирани и 12 победители. Африка има 164 номинирани и 6 победители.

През годините номинирани са били Махатма Ганди, Невил Чембърлейн, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер, Хуан и Ева Перон, Джавахарлал Неру и други държавници и политици. Номинирани са били и диктатори като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин.

Британският премиер Уинстън Чърчил е бил номиниран също, но в крайна сметка печели Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1953 г.

За Нобеловата награда за мир са били номинирани и редица творци, като например Ерих Мария Ремарк и Лев Толстой, а също и философи като Мария Монтесори или знатни персони, като крал Албер Първи Белгийски, етиопският император Хайле Селасие, крал Павел Първи Гръцки, принц Карл Шведски, император Николай Втори и др.

Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата.  Така например в периода 1916 – 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието. 

Най-често през настоящата година хората си задават въпроса дали президентът на САЩ Доналд Тръмп би спечелил отличието. Но тъй като номинациите за него бяха направени през пролетта и лятото от представители на Пакистан, Камбоджа, САЩ, Армения и Азербайджан, то той попада в списъка с номинираните за следващото отличие. Тогава шансовете му за спечелване ще бъдат още по-големи, тъй като в допълнение на 7-те конфликта, които той казва, че е приключил по света през 2025 г., догодина вероятно ще има осезаем напредък и в намирането на трайно решение на израело-палестинския въпрос. Тръмп предложи на 29 септември план от 20 точки за край на войната в Газа и за бъдещето на тази територия, който проправя пътя и за трайно уреждане на конфликта в по-далечно бъдеще, припомнят Ройтерс, Асошиейтед прес и Франс прес.

Шансовете на Тръмп за получаването на Нобела за мир догодина биха се увеличили още повече, ако усилията му за прекратяване на войната в Украйна дадат също осезаем резултат. И докато самият Тръмп сега казва, че ако наградата не му бъде присъдена, това би било обида за САЩ, то анализатори се спират върху по-реалистични прогнози за лауреатите за настоящата година, обобщават Франс прес и Ройтерс.

На първо място наградата би могла да отиде при организация, която защитава правата на журналистите по света, като  например базираната в Париж международна организация „Репортери без граници“ или американската неправителствена организация Комитет за защита на журналистите, посочва Франс прес. Подобно решение би било напълно разбираемо в момент, в който по света журналисти и медийни работници продължават да стават жертва на въоръжени конфликти и на атаки. В петък в Донбас при атака с руски дронове беше убит френският фоторепортер Антони Лаликан, известен с фотографските си репортажи от войната в Украйна, предадоха световните агенции.

Според Комитета за защита на журналистите във войната в Украйна, от 2022 г. досега са били убити най-малко 17 журналисти и медийни работници, докато те са изпълнявали задълженията си. Според украинския Институт за масова информация журналистите, станали жертва на тази война, са 22. За 22 убити журналисти и медийни работници по време на войната в Украйна говори и ЮНЕСКО, предадоха Франс прес и Франс 24.

В допълнение в друга война – тази в Газа  – за две години според данни на Международната федерация на журналистите са убити най-малко 223 журналисти и медийни работници, а много други са били ранени, трети пък се водят за изчезнали. В последните месеци в този конфликт при израелски удари в два случая загинаха наведнъж по пет журналисти и медийни работници в Газа. Сред медийните работници в Газа, станали жертва на войната, беше и 25-годишната палестинска фоторепортерка Фатима Хасуна, загинала при израелска ракетна атака на 16 април. Документален филм за нея, озаглавен “Грабни душата си и върви”, режисиран от живеещата в изгнание във Франция иранска режисьорка Сепидех Фарси, беше излъчен на кинофестивала в Кан през май в рамките на паралелна селекция, организирана от Асоциацията за разпространение на независимите кинопродукции.

На много места по света, в райони на конфликти, например Судан, Йемен или Мианма, в страни с авторитарно или унилатерално управление, както е например във Венецуела или Русия, в страни с голяма престъпност, като например Мексико или страните от Централна Америка, има опити за заглушаване на гласа на журналистите. В САЩ не веднъж журналисти влязоха в конфронтация с администрацията на Тръмп. На агенция Асошиейтед прес Тръмп дори отказа достъп до Белия дом, след като тя отказа да се придържа към решението му Мексиканският залив да бъде наричан Американски залив.

През септември в САЩ по време на митинг беше убит протръмписткият и ултракинсервативен подкастър и активист Чарли Кърк, смятан за представител на новото поколение медии, с които администрацията на Тръмп предпочита да общува сега. Според привърженици на Кърк и на американските консерватори това убийство е посегателство срещу свободата на словото.

Всички тези предпоставки, взети заедно, могат да надделеят в решението на Норвежкия Нобелов комитет да връчи тази година отличието на организация, защитаваща журналистите.

Със сигурност е ясно, че заради правилото да не се връчва посмъртно, наградата няма да отиде нито при папа Франциск заради неговите усилия в борбата с климатичните промени и за постигането на мир по света, нито пък при 5-годишното палестинско момиченце Хинд Раджаб, загинало по време на опит да избяга от град Газа през януари миналата година.  Папа Франциск беше номиниран от негови поддръжници, но почина през април. Трагичната история на малката Хинд Раджаб, убита заедно с близките си, според палестински активисти, пропалестински организации и според няколко независими журналистически разследвания, при израелски обстрел, беше разказана във филма „Гласът на Хинд Раджаб“, потресъл аудиторията на кинофестивала във Венеция и предизвикал там 23-минутни овации, припомнят Франс прес и Ройтерс. Продукцията донесе на тунизийската й режисьорка Каутер Бен Хания наградата „Сребърен лъв“ във Венеция и наградата на зрителите на кинофестивала в Сан Себастиан.

Войната в Украйна и съпротивата срещу нея от страна на активисти и журналисти в Русия, може да бъде също в основата на присъждането на тазгодишната Нобелова награда за мир. Сред лауреатите би могъл да бъде руският адвокат Алексей Горинов, осъден на 7 години затвор заради противопоставянето си на руската инвазия в Украйна, или пък Юлия Навална, вдовицата на починалия в затвора руски опозиционен активист Алексей Навални. Година и половина след смъртта на съпруга си Юлия Навална продължава неговата кауза, а именно борбата срещу властите в Русия. Тя е и фаворит на букмейкърите за спечелване на отличието, отбелязва Франс прес.

Наградата може да бъде присъдена и на беларуския активист Микола Статкевич, който от години се бори за демокрация в Беларус и който прекара години зад решетките. Неотдавна той бе беше освободен от беларуски затвор, но отказа да напусне заедно с други освободени родината си и да замине в изгнание в Литва и сега се смята, че е бил задържан отново в родината си, припомня Асошиейтед прес.

Норвежкият нобелов комитет може да реши да присъди наградата обаче и на организации, които се борят за трайно решение на израело-палестинския конфликт, като например на базираната във Витлеем палестинската организация „Жени под слънцето“, чието име е вдъхновено от романа „Мъже под слънцето“ на палестинския писател Гасан Канафани. Наградата би могла да бъде присъдена и на израелската организация „Жените постигат мир“, създадена още след войната в Газа през 2014 г. и бореща се за превенция на други израело-палестински конфликти. Отличието може да отиде и при организацията, обединяваща близките на израелските заложници в Газа – Форум на семействата на заложниците и на безследно изчезналите, или при организация, подпомагаща палестинските деца.

Сред имената, които се споменават за лауреати на Нобеловата награда за мир за тази година, е и това на италианката Франческа Албанезе, която е специален докладчик на ООН за палестинските територии, припомнят Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. По-рано през годината тя беше подложена на американски санкции. Мотивите за санкциите, обявени от американския държавен секретар Марко Рубио на 9 юли, бяха „незаконните и позорни усилия на Албанезе, целящи да накарат Международния наказателен съд в Хага да вземе мерки срещу официални представители, компании и американски и израелски лидери“, припомнят световните агенции. В допълнение Рубио каза, че според него Албанезе е препоръчала на МНС да издаде заповед за арест срещу израелския премиер Нетаняху и че Албанезе е „участвала в пристрастни и злонамерени действия“. Рубио обвини Албанезе в безскрупулен антисемитизъм и в подкрепа на тероризма. През юли в Съвета за човешките права към ООН Албанезе представи доклад, в който изследва механизмите на компании, подкрепящи „израелския колониален проект за разселване и подмяна на палестинското население“, припомня Франс прес. През февруари Албанезе разкритикува обявения тогава от Тръмп предходен негов план за Газа, дефинирайки го като „проект за окупиране на територията и за преместване на населението й“. След налагането на санкциите посланикът на САЩ в Израел Дани Данон приветства това решение и заяви, че Албанезе е водила „непрестанна и пристрастна кампания срещу Израел и САЩ“, припомня Франс прес. ООН отправи призив към САЩ да анулират санкциите. А самата Албанезе заяви, че тези мерки са удар от страна на Вашингтон срещу самата ООН. ЕС изрази дълбоко съжаление от приемането на подобни санкционни мерки срещу Албанезе. А италианската културна и интелектуална общност се обяви в подкрепа на сънародничката си, обобщават АНСА, Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. Санкциите, наложени на Албанезе, не бяха коментирани публично обаче нито от италианския президент Серджо Матарела, нито от италианския премиер Джорджа Мелони и не доведоха до обтягане на отношенията между Италия и САЩ. В последните месеци Албанезе се обяви в подкрепа на хуманитарната флотилия за Газа, блокирана миналата седмица от израелските сили.

За евентуални нобелови лауреати се споменават и Иса Амро, палестински активист от Хеброн, създател на движението „Младежи срещу заселничеството“, насочено срещу еврейските заселници на Западния бряг, американо-израелският преподавател по антропология Джеф Халпър, който от години живее в Израел и е автор на трудове за намиране на политическо решение на израело-палестинския конфликт. Споменава се и името на Мосаб Хасан Юсуф, бивш палестински боец, който преминава на израелска страна през 1997 г., а след това се премества в САЩ. Неговият баща Хасан Юсуф е съосновател на „Хамас“. Днес Мосаб Хасан Юсуф е отявлен критик на „Хамас“. Смята се, че той е бил ценен източник на информация за Израел относно механизмите на управление и на действие на това радикално палестинско движение, чиято безпрецедентна атака в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. стана причина за разразяването на най-новия конфликт в Газа. Мосаб Хасан Юсуф съобщи чрез пост в социалните си канали на 1 август, че е бил номиниран за Нобела за мир, без да навлиза в детайли от кого е дошла номинацията. Той заяви тогава, че за него е чест да бъде номиниран за наградата заради неговите усилия в борба с тероризма и за спасяването на живота на хората.

Норвежкият нобелов комитет би могъл да възнагради обаче усилията и на организации, действащи в други зони на конфликт, като например суданската организация „Стаи за спешно реагиране“, която стоеше зад борбата срещу диктатурата в Судан на Омар Башир. Продемократични активисти от Китай и Хонконг, както и защитници на уйгурите и на монголците в Китай, също биха могли да бъдат наградени. Наградата би могла да бъде присъдена и на Мария Корина Мачадо, венецуелската опозиционна лидерка. Защитници на кюрдското малцинство в Сирия също биха могли да получат отличието.

Сред евентуалните лауреати се споменават и няколко международни организации и институции, като например НАТО или Международният наказателен съд, които обаче бяха подложени на доста критики от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Сред споменаваните евентуални лауреати има и няколко от Балканите. Сред тях е Движението на сръбските студенти, започнало от миналата година антиправителствените протести в Сърбия след смъртоносния инцидент на гарата в Нови Сад, отнел живота на 16 души. Споменава се и името на Фериде Рушити и на ръководената от нея организация Косовски център за рехабилитация на жертвите на мъчения, подпомагащ жертви на издевателства по време на войната в Косово.

Миналата година Нобеловата награда за мир беше присъдена на японската асоциация на оцелелите от американските ядрени бомбардировки в Хирошима и Нагасаки „Нихон хиданкьо“, припомнят световните агенции. Тази година се навършиха 80 години от тези ядрени удари.

Източник: БТА