Парижката полиция е открила бюст на Джим Морисън, откраднат преди близо четири десетилетия от гроба на легендарния фронтмен на групата The Doors, съобщава АП.

Скулптурата, изчезнала през 1988 г. от гробището „Пер Лашез“, е намерена по време на несвързано разследване, водено от отдела за борба с финансовата корупция, съобщи полицията в понеделник чрез публикация в Инстаграм.

Не е ясно дали бюстът ще бъде върнат на мястото си или какви допълнителни действия ще последват, отбелязва АП.

Морисън – гласът зад класики като Light My Fire, Break on Through и The End – е открит мъртъв във ваната на парижки хотел през 1971 г., на 27-годишна възраст. Погребан е в „Пер Лашез“ – гробище, където почиват редица известни творци, сред които Марсел Пруст, Оскар Уайлд, Гертруд Стайн и Едит Пиаф.

Изработеният от хърватския скулптор Младен Микулин 300-килограмов бронзов бюст е поставен на гроба през 1981 г. по повод 10-годишнината от смъртта на певеца.

„Мисля, че би било невероятно, ако бюстът бъде върнат на мястото си – това със сигурност би привлякло още повече хора. Но се опасявам, че гробището няма да може да поеме такъв наплив“, споделя парижкият екскурзовод Жад Ежини пред Асошиейтед прес.

Известен със своите мрачни текстове, дълги коси, кожени панталони, театрално сценично присъствие и мистичен образ, Морисън продължава да вдъхновява поколения фенове. Гробът му често се превръща в място за размисъл – и понякога за празненства, като големия хепънинг по повод 50-годишнината от смъртта му. Мястото редовно е обсипано с цветя, поетични графити и бутилки алкохол – символични дарове от почитателите му.

В края на 80-те, когато бюстът е откраднат, Джим Морисън преживява културен ренесанс, който достига своя връх с филма на Оливър Стоун The Doors (1991), в който Вал Килмър е в ролята на Морисън.

Легендарният певец се премества в Париж през март 1971 г., след издаването на последния албум на групата – L.A. Woman. Умира на 3 юли, след по-малко от четири месеца. Като причина за смъртта е посочена сърдечна недостатъчност. Аутопсия не е извършена, тъй като френският закон не я изисква. Смъртта му остава обвита в мистерия и легенди, които допринасят за мита около личността му.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Писателят написа във Facebook: Вълнуващо е да науча, че съм избран за награда, на която предишните носители се казват Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич… Вчера словенските медии обявиха носителят за 40 път. Благодаря!
Голямата литературна награда Виленица се връчва на 13 септември в една от най-красивите пещери в Европа, пещерата Виленица.“

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се определя от международно жури, съставено от утвърдени писатели, преводачи, университетски преподаватели и есеисти. Тази година председател на журито е словенският поет, преводач, радиоводещ и диджей Грегор Подлогар.

В мотивите за избора се казва: „Господинов умее да пише вълнуващо, увлекателно, тежко. Писането му, обсебено от социални и исторически събития и фокусирано върху невидимия индивид, понякога е непредсказуемо и фрагментарно, но майсторски се слива в едно цяло — тънкообидно, дори непознато и наситено с груб хумор. Накратко, Георги Господинов, 40-ият носител на наградата „Виленица“, показва как литературата може да говори на всеки – и днес, по убедителен начин.“

Тържествената церемония по връчване на наградата се провежда традиционно в пещерата „Виленица“ в рамките на едноименен литературен фестивал. През тази година събитията ще се състоят в Любляна, Локев, Сежана, Копер, Нова Горица и италианския Триест в периода от 8 до 13 септември.

Фестивалът „Виленица“ е събитие, което събира автори, „които формират литературната мисъл в света и променят обществото със своето присъствие и изкуство“, каза президентът на Асоциацията на словенските писатели Марий Чук.

Мотото на тазгодишното издание е „Прекрасен нов свят – нови правила за живот“, като акцентът ще бъде поставен върху литературния диалог като средство за преодоляване на разделенията.

Източник: Offnews.bg

През 2021 „Титан“ на Жюлиа Дюкурно неочаквано за много критици получи „Златна палма“. Затова и сега най-очакваният филм в конкурса е „Алфа“, нейният нов и трети филм.

Веднага след прожекцията той раздели публиката, почти непримиримо. Безпардонните момчета от „Либерасион“ го нарекоха направо „глупав“, „мъчителен“ и „нулев“, докато сериозният „Монд“ го окачествява като „блестяща и радикална творба“ с „титанови“ качества за нова „палма“. Така или иначе, във временната класация на представените киноиздания филмът има най-малко звездички.

За какво става дума?

Действието се развива през 80-те и 90-те години по времето на епидемията от СПИН, когато още не се знае много за тази странна болест и страхът е сковаващ. В тази атмосфера се разгръща историята на Алфа (Мелиса Борос), 13-годишно момиче със самотна майка лекар (Гошифтех Фарахани) и вуйчо хероинов наркоман, носещ мистериозен вирус (Тахар Рахим). Девойката си прави татуировка, но има съмнения, че се е заразила от нечиста игла. Съучениците ѝ започват да я изолират. Майката се разкъсва между дълга си на лекар, лекуващ болни от неизвестна болест, желанието да спаси брат си и страха от заразяването на дъщеря си. Това е реалистичният пласт, но Дюкурно не спира дотук, а вкарва и елементи на фантастика и хорър. Вирусът е представен като надвисващо зло, което бавно вкаменява (вледенява) пациентите и те започват да приличат на надгробни статуи. От устата им отвреме-навреме излиза бял скрежест дъх. Когато майката лекува брат си и дълбае в гърба му, той се разпада на парчета, оставяйки дупка като в срутваща се стена…

Режисурата на Дюкурно е агресивна, ударна, натрапваща се, с оглушителен саундтрак, който трябва да нагнетява още и още страхове и несигурност. В западните общества темата се свързва с епидемията от HIV и хероинова смърт, но ние я асоциираме повече като първоначалния ужас от Covid-19. Реалните случки се редуват с халюцинаторни епизоди (някои много въздействащи) и body horror сцени. В добавка идва и темата за имигрантите – героите са бербери и говорят на своя си език, споделят легенди за мистичен „червен вятър“, помитащ, виновен за всичко лошо и визуализиран зрелищно. Израстването, демоните на юношеството, СПИН, фатални зависимости, насилие, дълг и любов – всичко е завихрено в шеметна смес, която визуално щурмува зрителя, но не вълнува истински поради прекалената си, директна и преднамерена ефектност. „Моят филм разказва за абсолютното насилие спрямо болните от СПИН през 80-те и 90-те години. – обяснява Дюкурно. – Обществото, стигматизиращо болните носи травматизъм, който не може да се забрави… Филмът разказва за тази зараза от страх, което беше истински травматичното за мен. Да се говори за тези мъртви беше табу.“

Със страха и насилието се занимава и бразилският филм на Клебер Мендонса Фильо „Таен агент“, но подходът и стилът са различни, макар че пак наблюдаваме неочаквано преливане на жанрове. Тук имаме мрачен политически фон и в контраст една почти забавна сатирична линия. Времето на действието е посочено точно – 1977, пикът на военната диктатура в Бразилия. Мястото е Ресифе, бразилският Североизток. Там един академичен човек се опитва да се скрие от могъщ враг, който иска да си присвои технологичното му откритие, за да забогатее. Главният герой (Вагнер Моура) сменя името си, но е открит и към него се отправят двама наемни убийци, които си наемат местен „подизпълнител“ за поръчката. Междувременно виждаме откровена, брутална и повсеместна корупция.

Действието тече на фона на карнавала, а в океана е открита гигантска акула от търбуха на която стърчи космат човешки крак. В последствие, кракът ще „оживее“ и ще тръгне да наказва (наритва) грешници и перверзници в нощен парк. Елегантно и някак безгрижно се минава от политически трилър към полицейски екшън, от семейна драма към фантастика, от gore сцени към гротеска, сатира и абсурд… Не е забравено и киното – съвсем навреме се прожектира „Челюсти“ на Спилбърг, а акулата от Ресифе в медиите директно се асоциира с диктаторския режим, сковал в страх цялото население.

„Таен агент“ започва с непогребан труп и завършва с два трупа, единият от които е на симпатичния и невинен университетски преподавател… На финала действието се прехвърля в наше време, когато любознателна студентка прослушва записи на някога подслушвани хора и запознава с наученото сина на героя. И всичко тече на фона на безкраен карнавал и неговата заразителна музика.

Филмът на Клебер Мендонса Фильо е в челната редица на временната класация заради наситената с автентичност панорама на Бразилия от 70-те и лекотата при смесването на жанровете. Той е колкото плашещ, толкова и забавен. Много е възможно да получи награда, дори и „Палмата“. Кой знае…

Пак със страха, диктатурата и голямата политика се занимава и друг филм от конкурса „Орли на Републиката“ на шведския режисьор с египетски корени Тарик Салех. Това е третото крило от неговата „трилогия за Кайро“, в която се разглеждат корупцията и параноята, царящи в един диктаторски режим. През 2022 в състезанието Кан включи втория филм „Небесното момче“, получил наградата за сценарий. Тук подходът е остро сатиричен преди да завие към кървав трилър, като вниманието на зрителя се държи много успешно от формулата „филм във филма“. Жорж (Фарес Фарес) е най-известният и обичан египетски актьор, наричан „фараона на екрана“. Възлагат му да изиграе главната роля на президента Ал-Сиси, във възхваляващ биографичен филм – предложение, което не може да се откаже. Така той влиза в кръга на висшата власт, която иначе ненавижда. Губи самоуважение, но може всеки момент да загуби и живота си при грешна стъпка. Междувременно започва роман с жената на военния министър, който се следи от тайните служби. Играта му на екрана и в реалността е на живот и смърт. Накрая всичко неочаквано завършва с кървав опит за военен преврат. Но любимецът на публиката Жорж излиза невредим от всичко. Филмът показва колко ужасно зависими са хората в една тоталитарна държава и какви неизбежни компромиси са принудени да правят за да оцелеят, но не спестява и обратната страна на киното – интригите и суетата. Не е учудващо, че режисьорът Тарик Салех след 2015 година е изгонен от Египет заради критиките си към режима. В центъра на всичко е харизматичният Фарес Фарес, който вероятно ще е сериозен претендент за наградата за мъжка роля заради елегантната си, сдържана и многопластова игра.

Откъм събитията изненадващо втора почетна „Златна палма“ за цялостно творчество беше връчена на Дензъл Уошингтън, който играе в ”Highest to Lowest”, модерна версия на филма на Акира Куросава от 1963 „Рай и ад“, режисиран от Спайк Лий. Два пъти „оскаризираният“ актьор каза, че това е била тотална изненада за него, а ексцентричният му режисьор, облечен в оранжев раиран костюм и с ефектни кръгли очила направи своя обичаен спектакъл на червения килим, подвиквайки „Това тук е брат ми!“.

Фестивалът продължава без умопомрачетелни открития, но със солидни и важни филми, вибриращи в унисон с най-острите съвременни теми – страха, насилието, устояването пред тоталитарните режими, нуждата от човечност.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg