Конституционният съд в Скопие образува дело за установяване на конституционността и законността на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Република Северна Македония и България, съобщава местната новинарска агенция Максфакс.

Протоколът беше подписан в София на 17 юли 2022 година от тогавашните министри на външните работи на Република България и Република Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи. Съгласно чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни съвместната междуправителствена комисия провежда редовни срещи един път годишно с цел преглед на ефективното му прилагане, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси.

Конституционният съд съобщи вчера, че е образувано дело по инициатива на бившия депутат и бивш председател на партията ДОМ в Северна Македония Лиляна Поповска, в което се оспорва протоколът и се иска оценка на неговата конституционността и законност. 

В инициативата се посочва, че протоколът е в противоречие с член на Конституцията, както и с няколко разпоредби от Закона за сключване, ратифициране и изпълнение на международни договори, тъй като не е ратифициран от парламента, нито публикуван в „Държавен вестник“ в рамките на конституционно определения срок. Освен това се посочва, че документът е с неподходяща форма и съдържание, излиза извън рамките на правен акт и „поражда вредни последици по въпросите на идентичността на македонския народ, език и държава“.

Вносителката на инициативата иска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му. 

За последното денонощие в Албания са регистрирани 57 горски пожара, като от тях 29 остават активни, предаде Албанското радио и телевизия, като се позова на Министерството на отбраната на Албания.

От Министерството съобщиха, че за гасенето на пламъците са ангажирани 65 пожарни автомобила и 1143 души оперативни сили, подпомогнати от 409 военнослужещи от албанските въоръжени сили, 23 пожарни автомобила и три хеликоптера на албанската армия. В потушаването на пожарите участват и 7 хеликоптера и един самолет „Канадеър“ (Canadair) от Италия.

Към момента продължава работата по гасенето на пожара при Национален парк „Синьото око“ (Сюри и калтър/Syri i Kaltër) в окръг Вльора, както и на другите огнища в окръзите Дибра (Дебър), Берат, Тирана, Гирокастра, Елбасан, Шкодра, Корча.

По официални данни до момента щетите от пожарите в страната включват 42 жилища в село Скъндербегас до Грамш, Централна Албания и други села.

Албанската Национална служба по ветеринарна медицина и защита на растенията (AKVMB) информира, че в общините Грамш (Централна Албания), Делвина и Финич (Югозападна Албания), където ситуацията с пожарите в последните дни беше най-сериозна, са изгорели 133 глави добитък и над 600 кошера.

Местните власти са започнали загробване на загиналите животни с цел предотвратяване разпространението на болести.

От днес историческата гара „Сиркеджи“, която се намира в центъра на Истанбул и е била последната спирка по маршрута на Ориент експрес, е затворена за посетители заради извършването на цялостна реставрация, предаде Анадолската агенция. 

По информация на турското министерство на културата и туризма в рамките на реставрационните дейности се предвижда връщането на оригиналния вид на залите в комплекса, реставрирането на всички елементи по покрива, фасадата и интериора, както и обновяването на всички витражи, които красят историческото здание. 

В рамките на проекта се предвижда и създаването Музей на миграцията, който да се помещава в сградата на гарата наред със съществуващия Музей на истанбулските железници. По информация на министерството идеята за създаването на такъв музей точно на това място е свързана с ролята на „Сиркеджи“ като отправна точка за турците, които са заминавали към Западна Европа през 60-те години на ХХ в. 

Според плана на Министерството залите, в които не се помещават двата музея, ще бъдат използвани за различни изложби и културни мероприятия. 

Основите на гарата „Сиркеджи“, която е възприемана като „вратата на Истанбул към Европа“, са положени с церемония на 11 февруари 1888 г., а гарата е пусната в експлоатация на 3 ноември 1890 г., припомня Анадолската агенция. 

С откриването на подземната железница „Мармарай“ през 2013 г. железопътният транспорт на гарата е спрян, но през 2024 г. тя отново влиза в експлоатация, тъй като е включена в маршрута на трамвайна линия Т6.