Балкани
Независими журналистически сдружения призоваха ЕК да спре финансирането на Сърбия заради политически натиск върху медии и журналисти

Независими журналистически сдружения призоваха Европейската комисия да спре финансирането на Сърбия заради политически натиск върху медии и журналисти, предава в. „Данас“.
Подписалите изявлението са 9 професионални медийни организации, които призовават председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ясно да поиска мерки за защита на журналистите и свободата на медиите по време на посещението си в региона, което започна днес в Албания, особено в разговора си с президента на Сърбия Александър Вучич.
Те също така заявяват, че ЕК разполага с инструменти, включително възможността за спиране на средства от фондовете на ЕС, които следва да се използват като доказателство за ангажимента на Европейския съюз към независимата журналистика и свободата на медиите в региона.
В съвместното изявление професионалните медийни организации предупредиха за „изключителен натиск върху свободата на медиите в региона“, документиран през последните 12 месеца.
В Сърбия се наблюдава рязко увеличение на физическото насилие срещу журналисти, словесните атаки от страна на високопоставени служители, затварянето на медии и пряката политическа намеса в редакционната политика на независимите телевизионни станции, се отбелязва в изявлението като се цитира затварянето на телевизия „Ал Джазира Балканс“, засиления политически натиск върху телевизиите N1 и Nova, както и стартирането на канала RT Balkan, руска пропагандна медия.
Според данни на платформата „Картографиране на медийната свобода“ в шест страни от Западните Балкани са регистрирани 381 случая на нападения или натиск, които са засегнали 617 журналисти и медийни работници, от които 222 случая са в Сърбия.
Комитетът за защита на журналистите (CPJ) предупреждава, че журналистите все по-често стават мишена на полицията, особено когато отразяват протести, докато данните на Media Freedom Rapid Response (MFRR) показват, че от 1 ноември 2024 г. насам в Сърбия са регистрирани 315 атаки (физически, словесни и институционални) срещу журналисти, редакции и журналистически асоциации. Атаките често са подхранвани от необосновани обвинения срещу медиите от висши държавни служители, включително президента Александър Вучич.
Натискът се засили допълнително по време на антикорупционните протести в страната, а Европейската комисия беше многократно призовавана да посочи ясно на Белград последствията, които атаките срещу журналисти, разпространението на руска пропаганда и системното пренебрегване на безопасността на медийните работници могат да имат върху процеса на разширяване на ЕС и разпределението на средства от европейските фондове.
Въпреки по-ранните предупреждения и препоръки, ситуацията се е влошила допълнително, се казва в изявлението.
Изявлението е подписано от Free Press Unlimited, Европейската федерация на журналистите, Европейския център за свобода на печата и медиите, Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa, Репортери без граници, ARTICLE 19 Europe, Index on Censorship, Международния институт за пресата и Комитета за защита на журналистите (Committee to Protect Journalists), предава в. „Данас“.
Източник: БТА
Балкани
„Песента е моята сила“, написа 24-годишен музикант с израелско и сръбско гражданство, след като бе освободен от „Хамас“

Израелско-сръбският гражданин Алон Охел, 24-годишен музикант, който беше освободен днес заедно с първите седем заложници от палестинската групировка „Хамас“, написа в първото си послание, че „песента е неговата сила и краят на страданието му“, съобщиха Израелските отбранителни сили, цитирани от ТАНЮГ.
„Моята песен е моят бриз, моят отворен прозорец, моята сила, смехът и сълзите, краят на моето страдание. Аз съм си вкъщи“, написа Охел на дъска, докато беше в хеликоптер на път за болница в Израел.
Това показва снимка, публикувана от Израелските отбранителни сили.
Алон Охел беше сниман да седи усмихнат в хеликоптера между майка си и баща си, държейки дъска, на която е написал своето първо послание след освобождаването си.
Той беше отвлечен от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. по време на нападението срещу музикалния фестивал „Супернова“.
„Охел получи сериозни наранявания, загуби зрението на едното си око, а зрението на другото е сериозно увредено. Освободените заложници потвърдиха, че той е бил държан в тунели, окован и без медицински грижи“, се казва в изявлението на Израелските отбранителни сили.
Почетният консул на Сърбия в Израел Александър Николич заяви по-рано днес пред сръбската национална телевизия РТС, че според кадрите, които семейството му е имало възможност да види, може да се каже, че Алон Охел изглежда относително добре.
Освобождаването на Алон Охел беше приветствано от сръбския външен министър Марко Джурич и от сръбския президент Александър Вучич, които изказаха благодарност на Израел и САЩ за освобождаването на 24-годишния младеж със сръбски корени.
Израел предприе военна операция в ивицата Газа, след като на 7 октомври 2023 година бойци на „Хамас“ извършиха безпрецедентна атака срещу еврейската държава.
Израел и „Хамас“ подписаха миналата седмица споразумение за прекратяване на огъня в Газа и за освобождаване на държаните от палестинското движение израелци, които бяха взети за заложници при нападението на 7 октомври, в замяна на палестинци, които се намират в израелски затвори.
Това е първата фаза от плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Газа.
Източник: БТА
Балкани
Румънската Социалдемократическа партия ще проведе конгрес за избор на ново ръководство на 7 ноември

Румънската Социалдемократическа партия (СДП), която е най-голямата парламентарна партия в страната и участва в четирипартийното коалиционно правителство, ще проведе конгрес за избор на ново ръководство на 7 ноември, съобщи новият говорител на партията Александру Рафила, цитиран от Аджерпрес.
„Днес беше заседанието на Националния политически комитет на СДП. Основното решение, което беше взето на това заседание, беше за определянето на датата на конгреса, която е 7 ноември“, посочи Рафила.
Той уточни, че на конгреса ще бъде избрано новото ръководство на партията, което включва председател, петима първи заместник-председатели, осем регионални заместник-председатели и 12 заместник-председатели за различните сфери на дейност.
Председателят на Камарата на депутатите Сорин Гриндяну, който е временен лидер на СДП, засега е единственият кандидат за председателския пост, отбелязва телевизия Диджи 24. Той пое ръководството на партията през май, след като тогавашният й лидер Марчел Чолаку подаде оставка скоро след като напусна и премиерския пост. Това стана след като кандидатът на управляващата по това време коалиция на социалдемократите и либералите Крин Антонеску не стигна до втория кръг на президентските избори.
През юни беше сформирано ново коалиционно правителство на Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия, Съюза за спасение на Румъния и Демократичния съюз на унгарците в Румъния, начело на което застана лидерът на либералите Илие Боложан.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Черногорският президент обсъди с Урсула фон дер Лайен реформите, нужни за присъединяването на страната към ЕС

Черногорският президент Яков Милатович обсъди с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е на посещение днес в Черна гора, реформите, които приближават страната до членство в ЕС, съобщи черногорската държавна телевизия РТЦГ.
Срещата се състоя на символично място – планината Ловчен, до която двамата достигнаха с лифт-гондола от черногорския адриатически град Котор, като посланието е, че Черна гора, която е съчетание от море и планини, традиция и модерност, е в последната фаза на европейския си път, съобщиха от кабинета на Милатович.
Черногорският президент е отбелязал, че на срещата на върха на Европейската политическа общност в Копенхаген е стартирал инициатива за изготвяне на Договор за присъединяване на Черна гора към ЕС, като доказателство за готовност за приключване на започнатата работа.
Двамата са обсъдили укрепване на институциите в Черна гора, върховенство на закона, борба с корупцията, развитие на стабилна икономика и защита на правата на човека.
„Време е да се довърши работата. Време е Черна гора да бъде силна и европейска държава. Като започнем изготвянето на Договора за присъединяване, бихме изпратили ясно послание, че потвърждаваме европейските си амбиции с дела, а не с думи“, е посочил Милатович.
На срещата той е подчертал, че целта на Черна гора е да завърши преговорите с ЕС до 2026 г. и да стане следващият член на ЕС до 2028 г.
„Чрез примера на Черна гора политиката на разширяване за пореден път ще потвърди, че е най-успешната европейска политика, която възнаграждава труда, реформите и резултатите“, е посочил Милатович.
Днешните дискусии са били съсредоточени върху върховенството на закона, независимите институции и необходимостта от напълно функциониращ Конституционен съд. Черногорският президент е подчертал, че независимите, професионални и отговорни институции са ключът към европейска Черна гора.
Страната започна преговорите за присъединяване към ЕС през юни 2012 г.
Източник: БТА
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието