Подходящо изложение за българските фирми, предвид актуалността на сектора в момента, е SIDEC 2025 – първо международно изложение и конференция за отбрана, което ще се състои в периода 21-24 октомври в Словения. Това съобщиха за БТА от Службата по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) на България в Любляна. Сред заявилите участие словенски фирми към момента са водеща словенска инженерна и производствена компания, която разработва модерни оръжейни системи с дистанционно управление за сектора на отбраната и сигурността; производител на тренировъчни боеприпаси, огнестрелни оръжия и системи за свързване; доставчик на високотехнологична защитна екипировка за професионалисти в екстремни среди; доставчик на екологични пясъкоструйни решения за отбранителни и военни приложения и др.

През последните няколко години българските фирми участват в изложението за храни, гори и селско стопанство АГРА в гр. Горня Радгона, Словения. През 2024 година. България беше страна партньор на изложението. Министерство на земеделието и храните организира национален щанд, на който своите продукти изложиха 14 български фирми, производители на био храни, натурална козметика, вина и иновативни продукти. Беше организиран и двустранен бизнес форум. 

Словенски фирми с потенциал за инвестиции в България са такива, които увеличават значително износа си към България или фирми, които вече изнасят у нас и имат потенциал да регистрират търговски клон в страната ни. Интерес представляват и бързо растящи словенски малки и средни предприятия, които търсят разширение навън или средно големи и големи словенски фирми, като част от инвестиционната им програма. 

Голям процент от словенските фирми, над 80 на сто, са малки и средни предприятия. В този смисъл, съответно и профилът на преобладаващата част от словенските инвеститори в България е представен от малки и средни частни фирми, които вече са утвърдени в страната си и търсят разширение навън. Словенски компании работят предимно със сектори като производство на компоненти за бяла техника, на магнитни и немагнитни уплътнения за автомобилостроенето, мебелна промишленост, инженеринг, монтаж, сервиз и поддръжка на измервателни системи за контрол и регулиране; услуги в ИКТ, фармацевтика, хранителни добавки, медицинско оборудване, електроника. 

През последните години нарастват българските инвестиции в Словения. Производител на роботи закупи словенска високотехнологична фирма за производство на смарт оборудване за дома, а фонд за рисков капитал инвестира в бързоразвиващи се, високотехнологични фирми. Успешните до този момент инвестиции също в областта на IT и недвижими имоти са доказателство, че българските фирми имат потенциал да стъпят и да се развият на словенския пазар. 

Задълбочаване на отношенията в сектори от взаимен интерес са възможни в сфери като: иновации, фармация, екологични технологии и зелена енергия, кръгова икономика, изкуствен интелект, космическа индустрия, информационни технологии, роботика и мехатроника, космическа, отбранителна,  автомобилна и спортна промишленост, развитие на водородни долини и др., посочват от СТИВ-Словения.

През 2024 г. развитието на търговско-икономическите отношения между България и Словения бяха активни, предимно в сферата на институционалните и фирмени контакти, възникнали търсения на специфични продукти и материали, участие в събития с бизнес и икономическа насоченост, интензивна обмяна на информация за икономическата среда и бизнес климата в двете страни, както и за постиженията в сферата на науката и иновациите.

Тенденциите в стокообмена между България и Словения през последните години се характеризират с ръст на износа и вноса, както и постепенно намаляване на отрицателното търговско салдо. През 2024 г. се отчита слаб ръст на стокообмена и по-висок на ръст на вноса от Словения.

Словения внася от България предимно механични устройства и части за тях (20 на сто), олово и оловни продукти (13 на сто), химически продукти (11 на сто), минерални горива и масла (10 на сто), играчки (7 на сто) и електрически машини и оборудване (7 на сто). Словения изнася за България: медикаменти и фармацевтични продукти (38 на сто), електрически машини и оборудване (11 на сто), механични устройства и части за тях (8 на сто), хартия и картон (3 на сто), пластмаси и каучук (3 на сто), храни (3 на сто). 

Данните за стокообмена сочат, че между България и Словения са налице устойчиви и изгодни и за двете страни търговско-икономически отношения, коментират от СТИВ-Словения. На база постъпили запитвания от български и словенски фирми, може да бъде констатирано, че съществуват интерес и възможности от двете страни за разширяване на вноса и износа. Усилията са насочени към позиционирането на български продукти на словенския пазар и намиране на подходящи партньори за износ, с цел намаляване на отрицателното търговско салдо.

Висококачествените продукти има най-голям потенциал да пробият на словенския пазар, смятат от СТИВ-Словения и посочват като такива: органични и био храни,  протеинови и здравословни закуски, натурална козметика, най-вече базирана на екстракт от рози, бяло саламурено сирене, консервирани зеленчуци и др. Информационните и комуникационните услуги, както и високотехнологични продукти също са с голям потенциал за навлизане на словенския пазар и за инвестиции.  

Източник: БТА

В икономически план България е силно зависима от въглеродно интензивни производства и е особено уязвима към риска от изместването на тези производства към страни с по-слаби екологични стандарти (т.нар. „изтичане на въглерод“), със съответната загуба на работни места и спад в икономическата активност. Важно е българската държава да следи отблизо приложението на Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) и да изгради механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика с цел информирана обратна връзка с ЕК. 

Това посочва Икономическият и социален съвет в приетия на пленарна сесия анализ на тема „Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM): предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им“, съобщиха от Съвета.

Намалената конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите на стоки, произведени извън ЕС, представлява реален и сериозен икономически проблем и през последните години европейската икономика изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8 на сто през 2004 г. до 17,6 на сто през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9 на сто до 14 на сто, което е най-ясно изразено в по-тежките индустрии като металургия, производство на цимент и химическа промишленост. Емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50 на сто от 2005 г. насам, но значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения. 

В анализа на ИСС се посочва, че един от основните рискове, свързани с оскъпяването на производството, е т.нар. „климатичен дъмпинг“. Той се проявява, когато трети държави, по собствен избор или поради липса на капацитет, изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени. Именно в отговор на този проблем ЕК въвежда Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) с цел да гарантира равнопоставеност между европейски и външни производители, чрез въвеждането на въглероден данък и за вносните стоки от определени въглеродно интензивни икономически сектори. 

Предвид старта на оперативната фаза на Механизма през 2026 г. ИСС препоръчва своевременното разработване на регулаторна инфраструктура и вторично национално законодателство, което е особено важно за безпроблемното и надеждно функциониране СВАМ. В България към момента липсват ясно разпределени отговорности относно приложението му. Съгласно Закона за ограничаване на изменението на климата, компетентният орган е Изпълнителна агенция „Околна среда“, но физическият внос и контрол на границата се извършват от Агенция „Митниците“ – наложително е формално да се дефинира и разграничи отговорността двете институции, са част от изводите на анализа на ИСС. Докладчик по него е Огнян Атанасов, член на Съвета от група „Синдикати“. 

В рамките на пленарната сесия на ИСС Иван Иванов, директор на дирекция Централно координационно звено в МС, представи проект за национална позиция по предложения законодателен пакет за бюджета на ЕС за периода 2028 – 2032.

Форматът на ИСС е важен, за да се адаптира позицията на България, така че да отговаря на националния интерес. Консенсусното мнение на социалните партньори и гражданското общество е ключово в този процес, а до момента организираното гражданско общество не е включено във формат за обсъждане на позицията на страната по Многогодишната финансова рамка на ЕС, стана известно по време на сесията. 

ИСС вече има няколко акта по свързани теми като становище „Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027 г.“ и резолюция на ИСС относно Стратегически подход на Европейския съюз към Черноморския регион – сигурен, проспериращ и устойчив. В следващите месеци е предвидено и разработване на становище на ИСС на тема „Визията на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС 2028-2034“, което да послужи на изпълнителната и законодателната власт като готова обединена позиция от страна на бизнеса, синдикатите и гражданските организации. 

ИСС заяви готовност да има принос при формирането на националната позиция, като отправи препоръки в резолюция по темата, ако е необходим по-кратък документ в спешен порядък. 

През 2023 г. ЕС въведе механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) като част от Европейския зелен пакт. МКВЕГ е инструмент в областта на климата за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии. Това изместване възниква, когато разходите за въглеродни емисии водят до местенето на промишлеността от ЕС в държави извън ЕС или когато вносът от тези държави заменя нискоемисионни продукти от ЕС.  В средата на август Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия може да споделят виждането си по редица политики на ЕС и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики. Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е предложение за регламент за разширяване надолу по веригата, мерки срещу заобикалянето и правила относно емисиите от производството на електроенергия в рамките на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА