Пиратството на спортни предавания струва милиарди на телевизионните компании и спортните организации

Пиратското стриймване на спортни събития и телевизия е „кражба в индустриален мащаб“, която води до загуби от милиарди долари годишно, сочи доклад на Enders. Според анализа пиратското излъчване е всъщност доста голяма част от гледаемостта на спортни събития, като само едно такова може да привлече десетки хиляди зрители. „Пиратството е сериозна заплаха за печалбите на телевизионните оператори и стрийминг платформите“, коментира Клер Ендърс. По данни от 2025 г., предоставени от Sky и цитирани от Enders, 59% от хората във Великобритания са признали, че са използвали пиратски сайтове през последната година чрез устройството Amazon Fire. Затова компаниите все по-сериозно започват да говорят за по-активна роля на технологичните гиганти и правителствата в борбата с проблема. Ник Херм от Sky обобщава исканията, като казва, че „трябват по-бързи и координирани действия, които да защитят креативните индустрии“.

Volkswagen иска сделка със САЩ за митата в замяна на инвестиции

Volkswagen започна „справедливи и конструктивни“ преговори с американското правителство за намаляване на 25-процентното мито върху вноса, което беше наложено по-рано през годината. Това става ясно от изявление на главния изпълнителен директор Оливер Блуме, който подчерта, че компанията планира „масивни допълнителни инвестиции“ в САЩ, където вече осигурява работа на над 75 хил. души директно и индиректно. Блуме изтъкна, че подобни ангажименти трябва да бъдат отчетени при вземането на митнически решения, и допълни, че компанията иска „да инвестираме допълнително в САЩ. Имаме стратегия за растеж“. Надеждите са, че преговорите между Вашингтон и Брюксел ще доведат до широко споразумение, обхващащо и други индустрии.

Nippon Steel инвестира 6 млрд. долара в екологични технологии за намаляване на въглеродните емисии

Японският стоманодобивен гигант Nippon Steel обяви, че ще инвестира почти 870 млрд. йени, или 6.05 млрд. долара, в модернизация на трите си завода в Япония чрез внедряване на електрически пещи. Целта е да се намалят въглеродните емисии. Очаква се правителството на Япония също да помогне, като субсидира до 251 млрд. йени от размера на вложението. В резултат на инвестициите Nippon Steel ще увеличи производствения си капацитет с около 2.9 млн. метрични тона нова стомана, което освен икономически ползи ще помогне и за екологичните цели на компанията.

Китайските технологични гиганти залагат на местни чипове в отговор на американските ограничения

Най-големите китайски технологични гиганти започват да се замислят върху идеята да използват чипове местно производство. Тъй като броят на процесорите Nvidia започва сериозно да намалява, а отделно го има и фактора мита от САЩ, които допълнително възпрепятстват износа. Сред компаниите, които вече тестват алтернативни варианти на чипове, са Alibaba, Tencent и Baidu, пише Financial Times, като се позовава на източници от индустрията. Това решение е отговор на растящото вътрешно търсене на технологии за изкуствен интелект, което увеличава усилията на Китай да намали зависимостта си от чуждестранни доставчици.

Сред компаниите, които вече тестват алтернативни варианти на чипове, са Alibaba, Tencent и Baidu
Източник:
Reuters

Wells Fargo продава бизнеса си с железопътно оборудване на съвместно предприятие между GATX и Brookfield

Wells Fargo подписа сделка за продажбата на бизнеса си с лизинг на железопътно оборудване на новосъздадено съвместно предприятие между GATX Corporation и Brookfield Infrastructure. Споразумението, за което американският банков гигант заяви, че няма да окаже съществено въздействие върху финансовото положение или печалбите, включва цялата действаща железопътна лизингова собственост на стойност около 4.4 млрд. долара, както и портфейла с железопътни финансови лизинги. „Транзакцията е в съответствие с нашата стратегия за фокус върху ключовите продукти и услуги“, коментира Дейвид Маркс, изпълнителен вицепрезидент на Wells Fargo. GATX ще притежава 30%, а Brookfield – 70%, като сделката се очаква да приключи през първото тримесечие на 2026 г.

Цените на петрола падат за втора поредна седмица заради очакванията за увеличен добив от OPEC+

Цените на петрола са напът да отчетат втори пореден спад за седмицата, тъй като пазарът реагира на очакваното ново увеличение на добива от страна на държавите от OPEC+ през юли. Сортът брент поевтиня до 63.94 долара за барел, а тексаският WTI – до 60.72 долара. „Сценарият е подготвен за поредно значително увеличение на производството“, коментира Робърт Рени от Westpac. Анализатори от JPMorgan предупреждават, че глобалният излишък, който е достигнал 2.2 млн. барела дневно, може да доведе до ценова корекция, за да се възстанови пазарният баланс.

Източник: Капитал

Освен това до 15% от средствата на кохезионните фондове могат да се пренасочват към инфраструктурни проекти с двойно – гражданско и военно – предназначение като логистични коридори или комуникационни мрежи. „Когато препрограмираме кохезионни средства за нещо друго, означава, че отклоняваме средства от първоначално заложени проекти и приоритети, които са „обещани“ на регионите и общините по време на първоначалното планиране, в споразумението за партньорство с ЕК и в програмите“, коментира евродепутатът и член на комисията по отбрана в ЕП Андрей Новаков. „В същото време, ако тенденцията е към загуба на средства поради бавния темп на инвестициите, а приоритетите и светът около нас са се променили, то по-добре да се възползваме от заложените в правилата на кохезионната политика възможности – междинен преглед и гъвкавост“, добавя той.

„Съюз за спестявания и инвестиции със сигурност би спомогнал за мобилизиране на частен капитал в подкрепа на европейската отбранителна индустрия (и не само), но напредъкът в тази област е много бавен вече десетилетие, така че предстои да видим до каква степен това ще се осъществи“, казва от своя страна Василис Теодосопулос.

„В същото време на много места наблюдаваме сливания и придобивания – истински процес за окрупняване на европейската отбранителна промишленост. Последното ще доведе до икономии от мащаба. Наред с това окрупненият сектор ще е по-устойчив на глобална несигурност и конкуренция. Това, което ЕС трябва да направи, е на първо място да осигури заемни, но и безвъзмездни инструменти“, смята Андрей Новаков и добавя пример, ако даден отбранителен проект е на стойност 100 млн. евро, ЕС може да предостави 30 млн., към което дадена държава би добавила 20 млн., а частен инвеститор би влязъл с още 50 млн., защото знае, че евентуални загуби ще бъдат понесени на първо място от 30-те млн. евро безвъзмездно европейско финансиране. Т.е. проектът е по-изгоден.

Структурни пречки на пътя към автономия

Въпреки финансовия мащаб на инициативите ЕС се сблъсква със сериозни предизвикателства. Първият е хроничната фрагментация на отбранителния пазар. Докато САЩ разполагат с 30 типа артилерийски системи, в Европа те са 178, което прави масовото производство и логистиката практически невъзможни. Липсата на стандартизация се допълва от дефицити в критични суровини – например производството на барут в Германия покрива едва 40% от текущите нужди на Украйна.

Източник: Капитал

А какви поуки трябва да си извлече ЕС от първите месеци на управлението на Тръмп?

– Най-важният урок е, че трансатлантическата благонадеждност вече не е самоподразбираща се, не е даденост. Политиката на Тръмп показа, че един президент може радикално да преосмисли американските интереси – и то със значителни последствия за сигурността на Европа. Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, напускането на Световната здравна организация или критиките към партньори от НАТО като Германия са знак, че Европа трябва да стане стратегически по-автономна. Това засяга не само разходите за отбрана, но и цифровия суверенитет, енергийната политика и устойчивостта на кризи. Само по този начин ЕС може да реагира гъвкаво и автономно на глобалните властови размествания.

Доколко обаче европейците са готови да приемат тези сътресения в системата на международна сигурност и сътрудничество? И по-конкретно:съгласни ли са германците да плащат повече за сигурност и отбрана?

– Тъй нареченият исторически поврат (нем. Zeitenwende) предизвика и силен тласък в мисленето, доказателство за което е специалният фонд от 100 млрд. евро за Бундесвера. Но социологическите проучвания все пак сочат, че значителна част от населението остава скептична към засиленото въоръжаване. По исторически и културни причини за мнозина германци е трудно да приемат една по-активна политика за сигурност и отбрана. Въпреки това нараства осъзнатостта, че сигурността си има цена – както финансова, така и политическа и социална. Нужни са обаче повече политическо лидерство и публични дебати, за да се стигне до дългосрочно одобрение за по-високите разходи за отбрана.

Какво показаха президентските избори в Румъния? Видяхме остро противопоставяне между привържениците на Джордже Симион и подкрепящите Никушор Дан. За какво говори това?

– Конфликтът между крайнодесния кандидат Симион и умерения Дан, който спечели изборите, е показателен за нарастващата обществена поляризация в много страни от ЕС. Въпроси като миграцията, националната идентичност или скептицизмът към ЕС пораждат силни емоции, а популистките политици ги инструментализират. Тези разделения не могат да бъдат овладени само с мерки за сигурност – те изискват социални инвестиции, политическо образование и активно гражданско общество. Важно е също така умерените партии да предоставят ясни визии и убедителни отговори на опасенията на гражданите. В противен случай те отварят вратите пред екстремистите.

Навлизаме ли във времена на „дигитално-технологични диктатури“? Как гледате на възхода на фигури като Илън Мъск и другите технологични босове?

– Огромното влияние на технологични милиардери като Мъск върху публичните дебати, регулирането на платформите и дори върху геополитическите решения (например чрез мрежата за сателитен интернет Starlink в Украйна) повдига сериозни въпроси. Ако отделни играчи могат сами да решават за комуникационната инфраструктура, свободата на изразяване или достъпа до критични технологии – и то без демократичен контрол – тогава наистина възниква един вид технократична автокрация. Авторитарни държави като Китай също използват дигиталните технологии, за да разширят системите си за наблюдение и да усъвършенстват контрола над обществото. Демократичните държави трябва в спешен порядък да противодействат на това чрез ясни правила, прозрачност и дигитален суверенитет.

Източник: Капитал