Икономика
Неочакван ръст в при поръчките към германските промишлените предприятия през април

Неочаквано увеличение на поръчките в германската промишленост е регистрирано през април благодарение на силното вътрешно търсене, съобщи федералната статистическа служба на страната, предаде Ройтерс.
Поръчките са се увеличили с 0,6 на сто спрямо предходния месец на сезонно и календарно коригирана база. Анализатори анкетираните от Ройтерс очакваха понижение от 1 на сто.
По-малко подлежащото на колебания сравнение което обхваща тримесечен период спрямо предходните три месеца показа, че новите поръчки в периода от февруари до април са с 0,5 на сто по-високи, отколкото през предходните три месеца.
Статистическата служба също така ревизира низходящо данните за март до 3,4 на сто увеличение спрямо предходния месец. Първоначалното отчитане беше за ръст от 3,6 на сто.
Чуждестранните поръчки през април са намалели с 0,3 на сто спрямо предходния месец, като новите поръчки от еврозоната са се увеличили с 0,5 на сто, а новите поръчки извън еврозоната са намалели с 0,9 на сто.
Вътрешните поръчки са нараснали с 2,2 на сто спрямо предходния месец, допълва Ройтерс.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
КЗК започва предварително проучване за наличие на картел заради ръст на екотаксите за електрическо оборудване, съобщи Комисията

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва предварително проучване за наличие на картел по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и/или чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с драстично увеличение на таксите за оползотворяване на електрическо и електронно оборудване. Комисията бе сезирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съобщиха от КЗК.
От АИКБ сигнализират, че лицензирани колективни организации по оползотворяване на електрическо и електронно оборудване едновременно са увеличили в последните дни таксите за своите членове с между 800 на сто и 1000 процента. Работодателската организация посочва, че засегнати от новите цени са компании, които внасят и произвеждат битови електронни и електротехнически уреди, осветителни тела, ИКТ оборудване, фотоволтаици и много други.
От АИКБ настояват КЗК да предприеме мерки за установяване на картелно споразумение, „доколкото завишаването в пъти на въпросните цени не се дължи на никаква икономическа или пазарна логика, нито на разходопокривни параметри“.
По сигнала КЗК ще изследва дали увеличението на таксите е резултат от неправомерни координирани действия между лицензираните организации, което може да нарушава правилата за конкуренция съгласно Закона за защита на конкуренцията и Договора за хункционирането на Европейския съюз и да засегне интересите на потребителите.
КЗК препрати сигнала на АИКБ и до Националната агенция по приходите и Комисията за защита на потребителите за предприемане на действия в рамките на техните правомощия по силата на споразумението за сътрудничество за засилен съвместен контрол и координация, което беше подписано днес.
БТА припомня, че съгласно споразумението трите институции съвместно ще извършват проверки най-малко през идните 12 месеца за необосновано повишаване на цените у нас от търговци, които използват въвеждането на еврото за спекулации.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Поевтиняването на зърнените култури понижава световните цени на храните през май, отчита ФАО

Световните цени на хранителните продукти са се понижили незначително през май, тъй като повишението на цените на млечните продукти и месото до голяма степен е компенсирано от спада на цените на зърнените култури, захарта и растителните масла. Това съобщи днес Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), цитирана от Франс прес.
Месечният индекс на цените, изчисляван от ФАО, който проследява промените в международните цени на кошница от стоки, се е понижил с 0,8 на сто през май в сравнение с април.
Тези цени все още са с 6 на сто по-високи, отколкото през май 2024 г., но са значително (-20,3 на сто) под пика, достигнат през март 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна.
По данни на ФАО индексът на зърнените култури е намалял с 1,8 на сто спрямо април и с 8,2 на сто спрямо същия период на миналата година. Царевицата регистрира най-рязък спад под натиска на конкуренцията от страна на САЩ, където се очаква добра реколта, но и на увеличената наличност поради по-ранните реколти в Аржентина и Бразилия.
Спадът на цените на пшеницата е по-умерен в условията на контролирано търсене и подобряващи се климатични условия в северното полукълбо.
Цените на месото (+1,3 на сто спрямо април) и на млечните продукти (+0,8 на сто) продължават да се повишават. Те са доста над нивата си от 2024 година.
Търсенето на овче месо, особено на внос от Океания, e силно в Китай, Близкия изток и Европа, което доведе до поскъпване на месото. Цените на месото се повишават и от говеждото и свинското месо, компенсирайки по този начин спада на цените на птичето месо, които по-рано бяха засегнати от птичия грип в Бразилия, която е основен износител.
Цените на млечните продукти (+0,8 на сто) все още са подкрепени от исторически високите цени на маслото, при силно търсене в Азия и Близкия изток и на фона на ограниченото предлагане в Австралия.
Цените на сирената се повишават за втори пореден месец благодарение на търсенето от страна на ресторантьорския бранш, но също така и на ограниченото предлагане в Европейския съюз.
Растителните масла, чиито цени рязко се повишиха през последните месеци, бележат спад с 3,7 на сто след понижение с 3,2 на сто през април. Въпреки това те все още са нагоре спрямо нивата от 2024 година.
Цените на захарта се понижават за трети пореден месец (-2,6 на сто) и са с 6,6 на по-ниски в сравнение с май 2024 г. в условията на намаляващо търсене в контекста на икономическа несигурност за хранително-вкусовата промишленост.
Източник: БТА
Икономика
ЕС и Киев преговарят за ново търговско споразумение, което да определя квотите за внос на селскостопански стоки от Украйна

ЕС и Киев преговарят за ново търговско споразумение, което ще определи квоти за внос на селскостопански стоки от Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен.
Общността същевременно от днес възобновява митата и квотите за украински селскостопански продукти, надявайки се да постигне споразумение, което да предвижда по-малки от действащите през последните три години, по думите на еврокомисаря.
ЕС временно отмени митата и квотите върху вноса на селскостопански продукти през юни 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия, за да помогне на Украйна, след като Русия застраши традиционните ѝ пътища за износ с кораби през Черно море.
Брюксел и Киев преговарят за ново дългосрочно споразумение, в което ЕС се стреми да постигне баланс между подкрепата на Украйна във войната ѝ с Русия и отчитането на опасенията на европейските фермери относно по-евтиния украински внос.
„Това, което ще бъде договорено, ще бъде нещо средно между квотите по съществуващото Споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA) и обемите от Регламентът за автономни търговски мерки (АТМ)“, каза еврокомисарят Кристоф Хансен за Ройтерс.
Споразумението се отнася до търговията между Украйна и ЕС отпреди войната, докато Регламентът за автономни търговски мерки, представляващ либерализирана търговия с Украйна, който влезе в сила на 4 юни 2022 г. за срок от една година, временно преустанови квотите за украински внос в общността.
Украинският министър на аграрната политика и прехраната Виталий Ковал заяви пред Ройтерс тази седмица, че Киев настоява за споразумение за по-високи квоти, отколкото е имал преди войната.
Фермерите от ЕС се оплакват, че големи доставки на по-евтин украински внос на захар по силата на военновременните митнически изключения са подкопали местните доставки. ЕС задейства „аварийни спирачки“, за да въведе отново квоти за продукти, включително захар и яйца, през последната година, в отговор на нарастващия внос.
Вносът на украинска захар в ЕС се покачи до 400 000 тона през сезон 2022/23 и над 500 000 тона през сезон 2023/24, което значително надвишава предвоенната квота от 20 000 тона.
Хансен заяви, че новите квоти за захар ще бъдат „значително по-високи“ от тези в предвоенните споразумения.
„Мисля, че можем да поемем определено количество от тези продукти“, каза той, като отбеляза чувствителните въпроси около захарта, птичето месо и яйцата.
Преговорите по новото споразумение между ЕС и Украйна започнаха на 2 юни. Хансен заяви, че е възможно да се постигне споразумение до лятото. „Сега зависи от двете страни, мисля, че технически това би могло да бъде осъществено“, каза той.
Селскостопанските стоки представляват около 60 на сто от общия износ на Украйна миналата година, като ЕС е закупил около 60 на сто от тези стоки на стойност около 15 милиарда долара.
Загубата на безмитния достъп до пазара на ЕС може да коства на Киев 3,5 милиарда евро (3,99 милиарда долара) годишни приходи, заяви Ковал миналия месец.
„Нашата солидарност с Украйна е по-твърда от всякога и затова сме много ангажирани да изпълним това споразумение възможно най-бързо“, каза Хансен.
Предвоенният квотен режим, който се прилага от днес, включва и облекчени правила за лицензите за внос на някои стоки като птиче месо и яйца.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Илън Мъск напуска администрацията на Тръмп; Shein обмисля листване в Хонконг заради несигурността в Лондон
-
Спортпреди 1 седмица
Карлос Алкарас се класира за третия кръг на „Ролан Гарос“
-
Икономикапреди 1 седмица
Асоциацията на световните тенис серии и „Албена“ АД подписаха споразумение за сътрудничество
-
Спортпреди 1 седмица
Гергана Топалова достигна до третия кръг на турнира по тенис в Санто Доминго
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс