/ВД/

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА

От 1901 година всенародно поклонение в памет на Христо Ботев и четата му се извършва на връх Околчица, сочи издание от 1943-та. В книгата „Културно-политическа история на Вратца“ – том Втори от Освобождението до днес, с автор Димитър Йоцов – хонор. проф. по политическа история във военното на Негово Величество Училище Царски Генерален Консул, бивш врачански народен представител и секретар на Българската екзархия, издадена в София през 1943 г. е посочено, че „името Околчица е ново за нашата история и започна да се пише и споменава за него от 35 – 36 години насам“. До 20 май 1901 година стар стил, като лобно място на най-великия син на племето, ни Христо Ботйов се сочеше местността „Воло“, във Врачанския балкан, е записано в изданието. 

„През 1901 година, от 17 до 20 май, по случай 25- годишнината от Великата Ботйова епопея, която синтезира цялата епоха на нашето Възраждане, бяха устроени юбилейни тържества от Козлодуй до Балкана. Поканени бяха да участват всички живи Ботйови другари и сподвижници. Беше се стекло хилядно множество от околните села и градове. На 17 май тържеството на Козлодуйския бряг, на 18 май се премести на „Милин камък“, на 19 май се посрещаха нови поклонници, а на 20 май, рано сутринта се тръгна от Враца за балкана, където е станало последното сражение на четата и където е загинал най-достойния от достойните борци за нашата свобода – войводата поет и революционер Христо Ботйов“, посочва авторът на изданието.

Заедно с множеството поклонници бяха и живите тогава Ботйови другари – четници: Стефанаки Хр. Савов, Прокопий Дянков, Спас Соколов, Йордан Иорданов-Инджето, Ради Бълов-Бошнака, Иваница Данчев, Марко Василов, Михо Стоянов и Тодорин Томов. Тук бяха още и тогавашният министър на вътрешните работи Михаил Сарафов, под председателя на Народното събрание Васил Кънчов, главният редактор на в. „България“ – Харалан Николов и хилядно множество от Враца и околните села. 

Заедно с това множество бяхме и ние – група от 33-ма студенти от нашия университет, които бяхме дошли специално на поклонение и взехме участие в тържествата на Милин камък, Враца и лобното място. Когато бяхме вече на Балкана, към нашата група се присъедини професор Никола Добрев, който пеша бе дошъл от Мездра направо през с. Челопек, разказва авторът в книгата. 

До отиването ни тогава на Балкана всички мислехме, че отиваме на „Воло“, тъй като тази местност се знаеше за лобно место на Ботйов. За забелязване бе, че всички четници, които присъстваха за пръв път отиваха там, след като бяха минали на 20 май 1876 г. Никой от тях не бе обикалял тоя Балкан през изминалите 25 години. По това време нямаше привичка и желание в хората у нас да ходят по Балкана без работа. Там ходеха само дърварите, пастирите и търговците на добитък. Затуй много малко бяха хората, които знаеха къде точно е „Воло“ и „Крушовишкото езеро“ при него. Ето защо неколкото стотин поклонници тръгнаха по няколкото пътеки из Балкана, водещи към казаните местности.

След като се изкачихме на билото на Балкана над с. Паволче, разбрахме, че една от задачите на живите Ботйови другари е да определят точно мястото на последното сражение на четата и мястото, където е загинал войводата им Хр. Ботйов. Четниците, заедно с водачи местни хора се отделиха и тръгнаха да обикалят цялата местност, заключваща се между: „Лесковия дол, „Голата Могила“, „Камарата“, „Купена“, („Голяма Могила“), „Околчица“, „Крушовишкото езеро“ и „Боло“. След три-четири часове обикаляне, оглеждане, повръщане обратно, пак обикаляне, съвещаване и пр., най-после се разбра: че на „Воло“ не е била четата, а там са били турците, че от западните височини на „Воло“ е била обстрелвана от турския башибозук част от четата, при преминаването й от към „Лесковия дол“ за към извора „Избите“ и местността „Камарата“, е записано в изданието. 

На 20 май 1901 година, ден посветен на двадесет и петата годишнина от  последното сражение на Ботйовата чета с турците и падането на войводата Христо Ботйов, установява се, след внимателно проучаване на местността от живите Ботйови другари и вещи лица от селата Паволче и Челопек, че главното сражение е станало не на местността „Воло“, както се твърдеше до сега, а на върховете „Околчица“, „Камарата“, „Клена“ и „Купена“ („Голема могила“).

От 1901 година и до ден днешен на „Околчица“ става ежегодно поклонение на Ботйовата памет. Същите съображения бяха възприети и от сегашния „Комитет за въздигане паметници на Хр. Ботйов и увековечаваното на неговата епопея“, та построи вече на същото место „Околчица“ железобетонния 30 метров кръст, който на вечни времена ще сочи на поколенията голготата на най-великия син на племето ни, е посочено в изданието.

Днес се провежда всенародно поклонение на връх Околчица с участието на официални лица, граждани и походниците, част от 77-ия „Национален туристически поход по стъпките на Ботевата чета Козлодуй – Околчица“. В поклонението участват 130 военни и представителен оркестър на сухопътните войски, каза за БТА началникът на десети механизиран батальон подп. Симеон Гаджев.

Източник: БТА