Консервативното правителство на германския канцлер Фридрих Мерц се сблъсква с най-ниските си рейтинги на одобрение до момента почти 100 дни след началото на мандата си, сочи проучване на общественото мнение за телевизия А Ер Де, публикувано днес, предаде ДПА.

Обществената удовлетвореност от работата на правителството рязко е спаднала, като само 29% от анкетираните са изразили одобрение, което представлява спад от 10 процента в сравнение с миналия месец.

Това е най-лошият резултат от встъпването в длъжност на правителството в началото на май. В сряда ще бъде отбелязан 100-ият ден от управлението на правителството.

Цели 69% от анкетираните в проучването на A Ер Де заявяват, че са по-малко или изобщо не са доволни от работата на управляващата коалиция.

Коалицията се състои от консервативните християндемократи (ХДС) на Мерц, баварската им сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС) и лявоцентристките социалдемократи (ГСДП).

Самият Мерц също търпи значителна загуба на обществено доверие.

Само 32% от анкетираните заявяват, че са доволни от управлението му, което е с 10 процента по-малко в сравнение с предходния месец. Две трети изразяват недоволство. 

Проучването е направено сред 1321 избиратели с право на глас между понеделник и сряда тази седмица.

Негов автор е социологическата агенция Infratest dimap.

Нарастващото недоволство намира отражение в хипотетичните намерения за гласуване: ако изборите бяха днес, ХДС/ХСС ще получи 27% от гласовете, което е с 3 пункта по-малко от юли. 

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AзГ) би събрала 24%, което е с един пункт повече, и би достигнала рекордния си резултат от април тази година.

Подкрепата за ГСДП остава стабилна на ниво от 13%, докато Зелените се задържат на равнище от 12 %, а Левите – са с 10 %.

Източник: БТА

Руският президент Владимир Путин прие съветника по националната сигурност на индийския премиер Нарендра Моди Аджит Довал. До посещението се стигна на фона на решението на Вашингтон да увеличи митата върху индийските стоки поради покупките на руски петрол от страна на Делхи, предаде Франс прес, цитирайки кратко изявление на Кремъл.

Индийски медии твърдяха, че съветникът е пристигнал в Москва късно вечерта във вторник.

САЩ решиха вчера да наложат 50-процентни мита върху индийските стоки, като обвиниха Делхи, че продължава да купува руски петрол въпреки конфликта в Украйна. Индия е вторият по големина купувач на руски петрол след Китай.

Руската икономика е силно зависима от износа на въглеводороди, чиито приходи се използват за финансиране на пълномащабната инвазия, предприета от Русия срещу Украйна през 2022 г.

САЩ са най-големият търговски партньор на Индия, като Делхи изнася стоки на стойност 87,4 млрд. долара за страната.

По-рано днес Аджит Довал се срещна и със секретаря на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.

Съветникът спомена за предстоящо посещение на Владимир Путин в Индия до края на годината, като заяви, че датите са „почти финализирани“.

„Ангажирани сме с по-нататъшно активно сътрудничество, за да създадем нов, по-справедлив и устойчив световен ред, да гарантираме върховенството на международното право и да се борим заедно със съвременните предизвикателства и заплахи“, заяви Шойгу пред Довал.

„Сега сме установили много добри отношения, които ценим много – стратегическо партньорство между двете страни“, каза, от своя страна Довал.

Източник: БТА

САЩ са представили предложение на Ливан за разоръжаване на шиитското въоръжено движение „Хизбула“ до края на годината, както и за прекратяване на военните операции на Израел в страната и изтегляне на войските му от пет позиции в Южен Ливан, предаде Ройтерс, позовавайки се на копие на дневния ред на ливанското правителство. 

Планът, представен от пратеника на президента на САЩ Доналд Тръмп за Сирия Том Барак и обсъден днес на заседание на ливанското правителство, определя най-подробните досега стъпки за разоръжаване на подкрепяното от Иран движение, което отхвърля нарастващите призиви за разоръжаване от миналата година, след опустошителната война с Израел. 

Подкрепяните от Иран ливански министри и техните мюсюлмански шиитски съюзници в ливанското правителство са се оттеглили от заседанието на кабинета в знак на протест срещу обсъждането на американското предложение, отбелязва Ройтерс. 

Във вторник ливанското правителство нареди на армията да изготви план за установяване на държавен монопол върху оръжията в отговор на „Хизбула“, която отхвърли призивите за разоръжаване. 

Държавният департамент на САЩ не отговори веднага на запитването за коментар. Министрите от правителството на Ливан не бяха открити за коментар.“Хизбула“ също не коментира предложението. 

Израел нанесе сериозни удари на „Хизбула“ по време на офанзива миналата година, която бе кулминацията на конфликт, започнал през октомври 2023 г., когато ливанското въоръжено движение атакува израелски позиции по границата, като по този начин декларира подкрепата си за съюзника си – палестинската въоръжена групировка „Хамас“ – в началото на войната в ивицата Газа. 

Предложението на САЩ има за цел да „удължи и стабилизира“ споразумението за прекратяване на огъня между Ливан и Израел, сключено през ноември. 

„Неотложността на това предложение се подчертава от нарастващия брой жалби относно израелски нарушения на настоящото примирие, включително въздушни удари и операции през границата, които създават риск да предизвикат срив на крехкото статукво“, се посочва в предложението. 

Съгласно него, фаза 1 от плана изисква правителството в Бейрут на издаде указ в рамките на 15 дни, с който да се ангажира с пълното разоръжаване на „Хизбула“ до 31 декември тази година. В тази фаза Израел също ще прекрати военните военните операции по суша, въздух и море. 

Фаза 2 изисква Ливан да започне изпълнението на плана за разоръжаване в рамките на 60 дни, като правителството ще трябва да одобри „подробен план за разполагане (на ливанската армия) в подкрепа на плана за предаването на всички оръжия под контрола на държавата“. Този план ще определи целите на разоръжаването. По време на втората фаза Израел ще започне да се оттегля от позициите, които заема в Южен Ливан, а ливанските затворници, държани от Израел, ще трябва да бъдат освободени в координирани с Международният комитет на Червения кръст действия. 

Във фаза 3, в рамките на 90 дни, Израел ще изтегли силите си от последните две от общо петте точки, които контролира, и ще бъде осигурено финансиране за започване на разчистването на отломките в Ливан и възстановяването на инфраструктурата в подготовка за процеса по реконструкция.

Във фаза 4, в рамките на 120 дни, всички останали тежки оръжия на „Хизбула“, включително ракети и безпилотни летателни апарати, трябва да бъдат разглобени. Това е последната фаза и в нея САЩ, Саудитска Арабия, Франция и Катар, както и други държави, ще организират икономическа конференция в подкрепа на ливанската икономика и възстановяването на страната, както и за „осъществяване на визията на президента Тръмп за връщането на Ливан като просперираща и жизнеспособна държава“. 

Източник: БТА