Свят
Най-малко 19 души бяха убити при избухналите днес протести на поколението „Зет“ в Непал срещу забраната на социалните мрежи

Броят на жертвите на размириците в Непал продължава да расте, като по последни данни на местните власти убитите вече са 19, предаде Ройтерс.
Полицията използва сълзотворен газ и стреля с гумени куршуми, след като демонстранти се опитаха да щурмуват сградата на парламента. Недоволството бе предизвикано от блокирането на няколко социални мрежи и от корупцията, която според протестиращите се шири в страната.
Много хора в Непал смятат, че корупцията е широко разпространена. Правителството на Оли е критикувано за това, че не е изпълнило обещанията си да се бори с корупцията и да постигне напредък в решаването на дългогодишните икономически проблеми, отбелязва Ройтерс. Хиляди млади непалци всяка година напускат родината си в търсене на работа или на по-добро образование.
Група демонстранти, предимно младежи, си проправиха път към комплекса на парламента в Катманду, успявайки да пробият загражденията, разказа пред Ройтерс представител на непалските власти. По думите му протестиращите са запалили линейка и са замеряли с камъни разположените в района служители за борба с безредиците.
„Полицията стреляше безразборно“, каза участник в протестите пред репортер от новинарска агенция АНИ. Той добави, че не е пострадал при стрелбата, но негов приятел е бил прострелян в ръката.
Според служител на силите на реда над 100 души, включително 28 полицаи, са получили медицинска помощ. Участници в демонстрациите са откарали с мотоциклети ранени хора в болници.
Ескалация на напрежението е имало и в източния град Итахари, където са убити най-малко двама демонстранти, съобщи местната полиция. Демонстрации е имало и в южните градове Биратнагар и Баратпур, както и в Покхара Западен Непал.
Премиерът Кхадга Прасад Шарма Оли свика извънредно заседание на правителството във връзка с размириците.
Хиляди младежи, много от които облечени с ученическите или колежанските си униформи, тази сутрин излязоха по улиците на Ктаманду. Демонстрантите скандираха лозунги като „Спрете корупцията, а не социалните мрежи“ и „Младежи срещу корупцията“. Протестите обхванаха и други градове в хималайската страна, а организаторите заявиха, че това са „демонстрации на поколението „Зет“.
По думите им недоволството е предизвикано от масовото разочарование от неспособността на правителството да се справи с корупцията и да осигури по-добри икономически перспективи за хората.
„Това е протест на новото поколение на Непал“, каза един от участниците в демонстрациите пред репортер от агенция АНИ.
Решението на правителството да блокира достъпа до няколко социални мрежи, включително „Фейсбук“, миналата седмица предизвика гняв сред младите хора. Около 90% от 30-милионното население на Непал използва интернет. Представители на правителството заявиха, че забраната е наложена, понеже платформите не са се регистрирали при властите в рамките на кампания срещу злоупотреби в социалните мрежи. Става въпрос за създаването на фалшиви профили, разпространяващи на реч на омраза, фалшиви новини, както и за извършването на измами и други нарушения.
Непалските власти блокираха достъпа до социалните мрежи в момент, в който правителствата по целия свят предприемат мерки за затягане на контрола върху големите технологични компании поради нарастващата загриженост, свързана с проблеми като дезинформацията, поверителността на личните данните, националната сигурност и др.
Муктирам Риджал, говорител на областната администрация в Катманду, заяви за Ройтерс, че полицията е получила заповед да използва водни оръдия, палки и гумени куршуми, за да овладее ситуацията. Освен това в около парламента са били разположени военнослужещи. В районите, в които има ключови правителствени сгради, е обявен полицейски час.
Привечер насилието в Катманду утихна, въпреки че край парламента все още има демонстранти.
Източник: БТА
Свят
Защо администрацията на Тръмп иска да прекрати финансирането на програмите за сигурност за Източна Европа

Американската администрация е решила да преустанови част от програмите за помощ в сферата на сигурността за европейските страни в близост до границата с Русия, съобщи в четвъртък Ройтерс, като се позова на два свои източника.
Тази информация идва в момент, в който президентът Доналд Тръмп все по-усилено следва своята политика „Америка на първо място“, в рамките на която неговата администрация ограничи чуждестранната помощ и засили натиска върху европейските страни да изразходват повече средства за собствената си отбрана, отбелязва агенцията.
Сред основните получатели на финансирането в сферата на сигурността са Естония, Латвия и Литва, посочва Ройтерс. Конгресът на САЩ е вече е одобрил средствата за програмата за помощ, която е под егидата на американското министерство на отбраната, но само до края на септември 2026 година. Администрацията на Тръмп не е поискала програмата да бъде удължена, пише в. „Файненшъл таймс“.
Изданието цитира официален представител на Белия дом, който се позовава на указ, подписан от Тръмп скоро след началото на втория му мандат през януари.
„В първия ден от втория си мандат президентът Тръмп подписа указ за преоценка и пренасочване на външната помощ на Съединените щати“, казва представителят. „Тази мярка е съгласувана с европейските страни в съответствие с указа и с дългогодишния акцент на президента върху осигуряването на по-голяма отговорност от страна на Европа за собствената ѝ отбрана“, посочва той.
Литовското министерство на отбраната потвърди, че Вашингтон е информирал европейските си партньори за планирано намаляване на военната помощ на САЩ за страните, граничещи с Русия, информира „Нюзуик“. Литовски официални представители казват, че са получили „определени сигнали“, че финансирането ще бъде прекратено, но все още не са получили официално писмено уведомление от Белия дом.
Вайдотас Урбелис, директор по отбранителната политика в министерството на националната отбрана на Литва, заяви пред репортери в петък, че САЩ са започнали разговори с европейските страни за намаляване на военното финансиране за страните в близост до Русия. „Миналата седмица министерството на отбраната на САЩ информира страните, че от следващата година, от следващата финансова година, тази парична линия ще бъде нулирана за всички европейски страни“, каза Урбелис. „Официално, в писмен вид, на хартия, това не съществува. Има разговори, има определена информация и определени изявления, от които виждаме цялостната картина“, добави обаче той.
„Разговаряме с представители на министерството на отбраната, разглеждаме възможните варианти кои програми ще продължат, кои може да бъдат отложени и по какъв път ще поемем“, каза още Урбелис.
Уведомлението на САЩ до членовете на НАТО и други партньори, че планират да преустановят част от помощта за сигурност за страните в близост до Русия, има потенциални стратегически последствия за възпирането по източния фланг на НАТО и за дебатите за разпределението на тежестта на отбраната между САЩ и Европа, отбелязва „Нюзуик“.
Тръмп отдавна твърди, че европейските страни са прекалено зависими от военните способности на САЩ и изразява скептицизъм по отношение на военни съюзи като НАТО, пише в. „Ню Йорк таймс“. През втория си мандат той призова европейските страни да увеличат военните си разходи и да поемат по-голяма роля в подпомагането на Украйна в борбата срещу руската инвазия.
Той обаче изглежда не е променил значително отношението си към НАТО, след като европейските лидери до голяма степен приеха неговата позиция, че трябва да правят повече, за да защитават своите страни и създадоха фондове, за да плащат на САЩ за оръжия за Украйна, посочва вестникът.
Американският президент има нееднозначен подход към Европа на фона на продължаващия конфликт в Украйна, проявявайки както разочарование, така и приятелско отношение към Путин, като в същото време подкрепя плановете за подпомагане на Киев чрез продажба на американско оръжие, коментира в. „Вашингтон пост“.
Изданието цитира няколко източника от американската администрация, според които Пентагонът под ръководството на Тръмп също е започнал да изпраща смесени сигнали. Министърът на отбраната Пийт Хегсет се срещна през юли с лидерите на трите балтийски страни, граничещи с Русия – Естония, Латвия и Литва – и похвали усилията им да увеличат разходите за отбрана. Зад кулисите обаче американското министерство на отбраната е било агресивно в усилията си да прекрати определени програми за подкрепа на тези държави, посочва вестникът.
В контролирания от републиканците Конгрес на САЩ, където подкрепата за НАТО и Украйна остава силна, законодатели и от двете партии изразиха объркване относно плана на администрацията, пише „Вашингтон пост“. Те заявиха, че не е ясно в каква степен ще бъдат засегнати средствата и дали някаква част от целевите средства е свързана с Украйна. Един сенатор заяви, че министерството на отбраната не е предоставило на законодателите информация по въпроса, въпреки исканията да го направи.
Републиканецът Дон Бейкън написа в социалните мрежи, че това би било „катастрофално и срамно решение“. „Тази администрация продължава да бъде СЛАБА по отношение на Путин и да е СЛАБ лидер на свободния свят“, добави той. „Това ще остане като грозна страница в историята на САЩ, ако президентът не промени курса си“, смята Бейкън.
Сенаторката Джийн Шахийн, най-високопоставеният представител на демократите в Комисията по външни отношения на Сената, заяви, че „това е погрешна стъпка, която изпраща точно погрешния сигнал, докато се опитваме да принудим Путин да седне на масата за преговори и да възпрем руската агресия“.
Сенаторът Дик Дърбин, демократ от Илинойс, съвместно със сенатора Чък Грасли, републиканец от Айова, предложи в ежегодния закон за отбраната на Конгреса да бъде включен текст, който да кодифицира Балтийската инициатива за сигурност – програмата, която установява военното сътрудничество между САЩ, Естония, Латвия и Литва.
Според запознати с въпроса наблюдатели представителите на американската законодателна власт се опасяват, че дори ако законодателите одобрят средства за източноевропейските програми за сигурност, министерството на отбраната може да пренасочи финансирането без тяхното съгласие чрез процес, известен като „препрограмиране“, който позволява на Пентагона да прехвърля определени суми без одобрение от Конгреса, посочва „Вашингтон пост“.
Въпреки всичко, финансирането от Държавния департамент на САЩ за Латвия, Литва и Естония засега не е засегнато, посочва „Ей Би си нюз“. То осигурява около седем милиарда долара годишно за военна помощ за балтийските страни, от които почти шест милиарда долара са чуждестранно военно финансиране, използвано от тези държави за купуване на американски боеприпаси и друго въоръжение.
Естонското министерство на отбраната дори предположи, че съкращенията на финансирането може и да не се случат, посочва американската медия.
Конгресът и преди е включвал Инициативата за сигурност на Балтийските държави в бюджета, въпреки че Пентагонът „никога не е бил голям неин почитател“, казва Хелга Калм, заместник-директор на Международния център за отбрана и сигурност в Талин, Естония. „Твърде рано е“ да се каже дали финансирането наистина ще бъде прекратено или не, смята тя.
Източник: БТА
Свят
Флотилията от кораби, насочила се към ивицата Газа, заяви, че един от корабите й е бил поразен при предполагаема атака с дрон

Флотилията от кораби, насочила се към ивицата Газа, за да пробие израелската блокада и да достави хуманитарна помощ за палестинците, заяви, че един от корабите й е бил поразен при предполагаема атака с дрон, предадоха световните агенции.
При удара е възникнал пожар на борда на плавателния съд, който бързо е бил потушен. Атаката е станала в района на Тунис.
Тунизийската национална гвардия заяви обаче, че не засякла никакъв дрон в района. Според гвардията първите констатации във връзка с инцидента са за възникнал пожар сред спасителните жилетки на борда на кораба, докато той се е намирал на 50 мили от пристанището на Сиди Бу Саид в Тунис. По случая е започнало разследване.
С един от корабите, потеглили от Барселона миналата седмица, пътува и шведската екоактивистка Грета Тунберг.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Над 1800 актьори, творци и продуценти, включително холивудски звезди, подписаха декларация, в която се ангажират да не работят с израелски филмови институции

Над 1800 актьори, творци и продуценти, включително някои холивудски звезди, подписаха декларация, в която се ангажират да не работят с израелски филмови институции, които считат за съучастници в издевателствата над палестинците от страна на Израел, предаде Ройтерс.
„Вдъхновени от „филмовите творци, обединени срещу апартейда“, които отказаха да прожектират филмите си в Южна Африка по време на апартейда, ние се ангажираме да не прожектираме филми, да не се появяваме във филми и да не работим по никакъв друг начин с израелски филмови институции – включително фестивали, кина, телевизионни компании и продуцентски компании – които са замесени в геноцид и апартейд срещу палестинския народ“, се казва в декларацията. В нея се посочва, че тя не призовава никого да спре да работи с израелски лица, а вместо това „призивът е към филмовите работници да откажат да работят с израелски институции, които са съучастници в нарушенията на човешките права от страна на Израел“.
Израелските филмови институции са се ангажирали с „прикриване или оправдаване“ на злоупотребите срещу палестинците, се посочва в декларацията. В нея се отбелязва становището на Международния съд от миналата година, че окупацията на палестинските територии от Израел е незаконна, както и оценките на множество експерти по правата на човека и учени, че войната на Израел в Газа представлява геноцид. Сред подписалите са актьорите Оливия Колман, Ема Стоун, Марк Руфало, Тилда Суинтън, Риз Ахмед, Хавиер Бардем и Синтия Никсън, както и други.
Правителството на Израел вече отхвърли призивите за бойкот срещу израелски институции като дискриминационни. Израел казва, че действията му в Газа представляват „самоотбрана“ след атаката от октомври 2023 г. на палестински бойци от „Хамас“ срещу Южен Израел, при която 1200 души бяха убити и над 250 души бяха взети за заложници, според израелски данни.
Последвалата атака на Израел срещу Газа отне живота на десетки хиляди хора, принуди цялото население на Газа да се мести от едно на друго място в анклава и предизвика криза с глада.
Миналата седмица филмът „Гласът на Хинд Раджаб“ за петгодишно палестинско момиче, убито от израелските сили в Газа през 2024 г. породи бурни овации на филмовия фестивал във Венеция. Брад Пит и Хоакин Финикс бяха сред изпълнителните продуценти на филма, спечелил и наградата „Сребърен лъв“ на феста.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати