„Обединена българска банка“ (ОББ) повишава прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) у нас от 2,8 на сто на 2,9 на сто за 2025 г., съобщават от банката.

Прогнозната е консервативна. Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива от над 3 на сто, пише в анализ на главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

През първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт постигна значителен реален ръст от 3,3 на сто. „От страна на търсенето крайното потребление основно движеше икономическата активност, като солидно се увеличи с 8 на сто (реално) при доминиращ относителен дял от 80,9 на сто в структурата на БВП. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки  увеличение от 9,5 на сто на годишна база, и въз основа на своя над 4,5 пъти по-малък дял от 17,9 на сто също стабилно подкрепиха ръста, коментира д-р Емил Калчев. На този фон износът се сви с 4,1 на сто, докато вносът нарасна с 2,3 на сто през полугодието.

От страна на производството строителството и услугите бяха основата на растежа. „Строителството увеличи продукцията си с реално 7,7 на сто, но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно, поради скромния му относителен дял от 3,7 на сто. Макар и по-бавно от строителството, услугите също сериозно нараснаха – с 4 на сто на годишна база, като основно задвижиха икономиката нагоре въз основа на огромния си дял от 64,5 на сто в БВП“, допълва Калчев. В същото време селското стопанство и индустрията отбелязаха спадове с 2 на сто и 3,2 на сто, съответно.  

През август хармонизираната инфлация се увеличи на годишна база с 3,5 на сто, а потребителската инфлация (по националната методология) остана на високото си ниво от 5,3 на сто. Базисната инфлация (без храни и горива) също се ускори до 3,6 на сто. Според ОББ основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация. Решението за въвеждане на еврото подсили инфлационните нагласи, но не е основната причина за тях. 

По последни данни на НСИ през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата нараснаха с 15,5 на сто спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускори – с 0,4 процентни пункта в сравнение с този от първото тримесечие. „Интензивното търсене на жилища, особено в големите градове, ликвидността и професионализмът на банковия сектор, както и психологическата динамика около еврото, стимулираха ръста в цените на имотите“, обясни д-р Калчев.

Факторите, които ще продължат да стимулират търсенето, са: бързият ръст на заплатите, исторически ниските лихвени нива по ипотечните кредити, сравнително ограничените възможности на домакинствата за инвестиции, миграцията към столицата и големите градове, както и националната инвестиционна психология. От своя страна качеството на предлаганите нови жилища е значително по-високо, а това също предполага по-високи цени. 

„След присъединяването към еврозоната интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план“, заключи главният икономист на ОББ.

Източник: БТА

/ЦМ/

Източник: БТА

Плановете на френското правителство за бюджета на страната за 2026 г. се основават на оптимистични икономически предположения, а мерките за икономии може да се окажат недостатъчни или дори да не бъдат изпълнени. За това предупреди днес Висшият съвет по публичните финанси (Haut Conseil des Finances Publiques – HCFP), който прави оценка на макроикономическите прогнози и на очакваните държавни приходи и разходи, представени от правителството, предаде Ройтерс.

Премиерът Себастиен Льокорню, който бе преизбран на поста в петък, бърза да представи законопроекта за бюджета за догодина пред Националното събрание (долната камара на френския парламент), преди да изтекат конституционните срокове за разглеждане на законодателството. Конституцията на Франция предвижда парламентът да има на разположение 70 дни за разглеждане и приемане на бюджета преди 31 декември.

Бюджетът, разгледан от Висшия съвет по публичните финанси, има за цел да намали дефицита в диапазона 4,7-5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) – леко подобрение спрямо 5,4 на сто за тази година.

Планът на правителството включва икономии в размер на 30 милиарда евро (34,7 милиарда долара), включително намаляване на данъчните облекчения за компании, по-строги правила за социалните вноски и нови налози, като например данък върху малките пратки и изключителен допълнителен данък върху застрахователите, предоставящи допълнително здравно осигуряване, съобщава регулаторът. 

Бюджетните планове на правителството предвиждат затягане на данъците за холдинговите компании, използвани от богатите хора за намаляване на задълженията им, но не и въвеждането на ставка от 2 на сто върху личното богатство на хората, притежаващи над 100 милиона евро, което бе поискано от социалистическата партия.

Френското правителство представи днес основните икономически прогнози, заложени в проектобюджета за 2026 г., които предвиждат икономически растеж от 1 на сто през следващата година, леко понижен спрямо по-ранна прогноза през април от 1,2 на сто.

Инфлацията за следващата година се очаква да бъде 1,3 на сто, също ревизирана леко надолу спрямо очакваните през април 1,4 процента. Бюджетният дефицит от 4,7 на сто от БВП, което представлява подобрение спрямо 5,4 на сто през 2025 г., е преразгледан леко нагоре спрямо априлските прогнози (4,6 на сто).

Правителството очаква държавния дълг да бъде в размер на 117,9 на сто от БВП, след като през април залагаше на 117,6 на сто. Стойността е отражение на устойчиво високо равнище на задлъжнялост, отбелязва Ройтерс.

Правителството планира умерено възстановяване на икономиката и известна фискална консолидация, но прогнозите остават предпазливи, а нивата на дълг – високи.

Източник: БТА