Научна сесия, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, се състоя в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова в обръщението си към участниците в научната сесия каза: „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука“. Първата българска държава се превръща в епицентър на източнославянската общност, а българският език за славянството е онова, което е латинският за Западна Европа, каза Йотова. Тя припомни, че точно край Шумен – в Плиска и във Велики Преслав, е поставено началото на един народ и държава, която с право се определя като духовната империя на Европа.

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил каза в обръщението си към участниците: „Наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, светите братя Кирил и Методий, техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело“. Патриархът подчерта личния и държавнически избор на св. княз Борис Михаил, предприетото от него за укрепването и утвърждаването на християнството и църквата у нас, както и за последвалия небивал разцвет на духовността и книжовността, които продължават да бъдат обект на изучаване и до днес.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан приветства участниците в пленарната научна сесия с думите: „Преди няколко години, във времето на блажено починалия патриарх Неофит, поставихме въпрос пред Светия синод за канонизацията на епископ Константин Преславски, създаде се комисия. Канонизацията му е от изключително значение както за светата ни църква, така и за епархията“. Митрополит Йоан отбеляза, че епископ Константин Преславски не е канонизиран с останалите Кирило-Методиеви ученици и до XIX век личността му е напълно забравена от учените и църквата. 

В рамките на научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от създаването на глаголицата, проф. д-р Павел Павлов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад за владетеля, църквата и писмеността. Той подчерта, че св. Цар Борис е центърът, около който се случват християнската държавност, усилията за самостоятелна църква, създаването на условия за светите братя и техните ученици. „Затова празникът на св. Цар Борис, денят в който честваме неговата памет, е център за всяко честване на покръстването, на писмеността“, добави проф. Павлов.

За делото на светите братя Кирил и Методий може да се говори много, но най-тясната връзка е с кръщението и установяването на самостоятелна българска православна църква, посочи доц. Екатерина Дамянова от Богословския факултет при Софийския университет. Тя подчерта и връзката между азбуката и превода на свещеното писание, което поставя началото на нова култура. Няма литература и култура без такъв превод, така че славяните придобиват един голям дар чрез богоозарените светци Кирил и Методий, каза доц. Дамянова.

Научен доклад за проявата на идеята за теокрация при процеса на покръстването на българите в контекста на катехизическата практика на църквата през девети век представиха проф. д-р Магдалена Легкоступ – декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и гл. ас. д-р Росен Русанов. Константинополският патриарх е извършвал св. Кръщение лично пет пъти годишно и то в самата столица на Византия. Именно там трябва да е приел тайнството българският княз, възприет от своя кръстник – византийският император Михаил Трети. Смятаме, че именно Цариградският патриарх Фотий е извършил над благоверния княз Борис св. Кръщение, като в деня преди тайнството е извършил изискването за изпитване на кандидата по Символа на вярата и е извършил църковния чин за отричане от Сатана и съчетаване с Христа, допълни проф. Легкоступ.

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура. Той съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. „Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта“, уточни проф. Панайотов.

Сред гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, владици от светия синод, кметът на община Шумен Христо Христов, учени и общественици.

Организатор на празненствата по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука е Варненската и Великопреславска митрополия.

Източник: БТА