Съотношението на данъците в Европейския съюз (ЕС), в това число и нетните социални вноски, към брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснало от 39,9 на сто през 2023 г. до 40,4 на сто през миналата година. В еврозоната съотношението расте съответно от 40,5 до 40,9 на сто, според най-новите данни на Евростат, публикувани днес.

В абсолютно изражение през 2024 г. приходите от данъци и социални осигуровки в ЕС са се увеличили с 387 млрд. евро в сравнение с 2023 г. и са достигнали 7,281 трилиона. евро.

В България данъците и нетните социални вноски, представени като дял от БВП, са се покачили от 30 на сто през 2023 г. до 30,5 на сто през 2024 година. Така през миналата година България е била на четвърто място в ЕС по размер на данъчното бреме спрямо икономическата продукция – след Ирландия, Румъния и Малта.

През 2022 г. съотношението данъци/БВП в страната ни достигна най-висока точка от 2004 г.  – 31,1 на сто, сочи справка в база данните на Евростат.

Най-високо е съотношението на данъците към БВП в Дания, Франция и Белгия

Съотношението на данъците към БВП през 2024 г. е варирало значително в страните от ЕС, като най-висок дял е отчетен в Дания (45,8 на сто от БВП), Франция (45,3 на сто) и Белгия (45,1 на сто). На другия край на скалата са били Ирландия (22,4 на сто от БВП), Румъния (28,8 на сто) и Малта (29,3 на сто).

Най-голямо увеличение на съотношението на данъците към БВП отчитат в Малта, Латвия и Словения

През миналата година на годишна основа съотношението на данъците към БВП се е увеличило в 22 държави от ЕС, като най-значителен ръст е регистриран в Малта (от 26,7 на сто през 2023 г. до 29,3 на сто през 2024 г.), Латвия (от 33 на 35,5 на сто) и Словения (от 36,8 на 38,8 на сто), докато пет страни членки са отбелязали намаление.

Източник: БТА

Формулата за стопанското развитие на България се състои в отговора на въпроса как в страната да се произвежда скъпа, уникална продукция, която другите не могат да произведат. Такава е тайната за икономическия успех според Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа, която той сподели при участието си в панел в рамките на конференцията iN Sofia 2025 в столичния хотел „Хилтън“. Събитието е организирано от economic.bg. 

За да се постигне този успех, в центъра Дончев постави образователната система, от която зависи до голяма степен решението на задачата, защото е свързана с качеството на човешкия потенциал. 

Иначе от значение са още бизнес средата и бизнес традициите, както и времето за постигане на резултати, изтъкна той. 

Томислав Дончев отново призова за самочувствие, дързост и обществена подкрепа към българската индустрия, давайки пример с компанията „ЕндуроСат“ в сектор „Космос“, ръководството на която няма уплах. 

Вицепремиерът настоя и за идентичност на българския технологичен сектор и индустрия. 

Дончев сподели и виждането, че държавното финансиране нито може, нито трябва да измести частния капитал от бизнеса. 

„Ако нещо може да се случи без участие на държавата би било най-добре“, добави още той. „Разбира се, държавата, провеждайки политики, трябва да разпределя и финансиране, но интервенциите трябва да бъдат много фокусирани – там, където пазарът не може да реагира“. 

Събитието iN Sofia 2025 събра представителите на ключови европейски и български институции, бизнес лидери и политици, за да формулират новата рамка на конкурентоспособна и декарбонизирана европейска индустрия с активната роля на България. Специален участник на събитието беше Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращите компании, научните изследвания и иновациите. 

Източник: БТА

Скорост, адаптивност и възможност за непрекъснато иновиране – това са трите нови характеристики на конкурентоспособността, около които има консенсус както на национално, така и на европейско равнище. Това заяви заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски по време на конференцията iN Sofia 2025, която се провежда в столичния хотел „Хилтън“ и се организира от Economic.bg.

„Трябва да гледаме на конкурентоспособността през нова матрица. Ако всяка нова система, която въвеждаме, може да отговори на поне две от трите характеристики – скорост, адаптивност и иновации – можем да я определим като подходяща за повдигане на конкурентоспособността на целия Европейски съюз“, посочи Дановски.

По думите му приемането на тези характеристики означава изработване на общо разбиране за това какви инструменти трябва да съдържа следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Заместник-министърът подчерта, че е важно да се създадат условия компаниите от всички държави членки – особено от догонващите икономики – да имат достъп до по-голямата европейска сцена по предвидим и прозрачен начин, както и да се съюзяват в консорциуми.

От гледна точка на Министерството на иновациите и растежа трансформацията на българската икономика според новите принципи на конкурентоспособност е неразривно свързана с качеството на икономическия растеж. В контекста на предстоящото въвеждане на еврото през 2026 г. Дановски изтъкна, че приоритет става развитието на иновационно-технологични предимства и създаването на нова добавена стойност, съобразена с европейските изисквания за икономически и ресурсен суверенитет.

“Задачата ни в МИР е да се опитаме да дадем подобна форма, вектор и скорост на този растеж“, обобщи заместник-министър Дановски. Той подчерта и необходимостта да се обърне внимание и на съществуващата индустрия за технологичното ѝ обновление и в научно-изследователското поле, за да постигне по-високо ниво в своите резултатите.  

По думите му това е фундаментален фактор за повишаване качеството на стопанския растеж в България. 

Събитието iN Sofia 2025 събра представителите на ключови европейски и български институции, бизнес лидери и политици, за да формулират новата рамка на конкурентоспособна и декарбонизирана европейска индустрия с активната роля на България. Специален участник на събитието беше Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращите компании, научните изследвания и иновациите. 

Източник: БТА