Според лидера на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис законопроектът ще лиши поне 13.7 млн. души от здравна застраховка и ще „вземе храна от устата на деца, инвалиди, ветерани и възрастни американци“ заради съкращенията на помощите за храна. Той заяви, че мерките са „атака срещу икономиката“, както и „най-големите данъчни облекчения за милиардери в американската история“. Майк Джонсън от своя страна нарече прокарването на документа „повратна точка в историята на САЩ“. Той твърди, че демократите, които се противопоставят на законопроекта, са гласували за „най-голямото данъчно увеличение в американската история“.

Инвеститорите внимателно следят дебатите по данъчния закон заради опасенията относно растящия фискален дефицит на САЩ. По данни на Комитета за отговорен федерален бюджет законодателството ще увеличи националния дълг с над 3.3 трлн. долара през следващото десетилетие, като ще вдигне федералния правителствен дълг, дължан от обществото, от около 98% от БВП на около 125%.

Откъде ще дойде съкращаването на разходите

Законопроектът ще направи постоянни данъчните мерки от първия мандат на Тръмп, включително орязването на личния данък върху дохода, които иначе щяха да изтекат в края на 2025 г. Също така се предвижда намаляване на данъците върху бакшишите и извънредния труд, както и увеличаване на финансирането за сигурността по границата.

Републиканците се опитват да намалят разходи чрез законопроекта, като съкращават почти 800 млрд. долара от американската здравна програма за хора с ниски доходи Medicaid, както и още стотици милиарди от програмата за помощи за храна и данъчните кредити за чиста енергия.

Източник: Капитал

Засега фаворит за премиерския пост е временно изпълняващият длъжността президент – Илие Болоджан, но крайното решение ще зависи от останалите формации. Особено важна е позицията на Социалдемократическата партия (PSD), която е най-голямата в парламента, но все още не е решила дали ще остане в управлението или ще премине в опозиция. Крайнодясната AUR на Симион вече обяви, че ще бъде в опозиция, което не е изненада.

Дан признава, че представянето на новата власт ще е ключово, за да се предотврати победа на крайната десница на следващите парламентарни избори, насрочени за 2028 г. „Разбирам петте милиона избиратели“, които гласуваха за Симион. Причините им не са идеологически, а икономически и социални“, казва той.

В същото време, финансовата несигурност след първия тур на изборите вече оказва натиск върху пазарите, като румънската лея рязко отслабна спрямо еврото и достигна курс от 5 към 1. Правителството среща трудности и при набирането на средства от международните пазари, а рейтинговите агенции предупредиха, че страната е на ръба на понижението до спекулативно ниво.

„Трябва да признаем, че румънската държава обеща много неща, които не изпълни“, казва Дан. Той добавя, че корупцията, лошото управление и нарастващото неравенство в доходите са сред факторите, които пораждат недоволство срещу политическия елит. А „много от политиците от старите партии вече разбират, че трябва да се променят.“

Източник: Капитал

В същото време зелените движения изискват правни ангажименти за опазване на дъждовните гори и устойчиво земеделие. И те донякъде имат отражения – ЕС отложи приемането на законодателство срещу обезлесяването, което щеше да забрани вноса на палмово масло и дървен материал от страни, с които се водят преговори.

Сабине Вейанд, главният търговски представител на ЕС, призна пред Politico, че строгите зелени стандарти са отчуждили някои партньори. „Мислехме, че можем да определяме стандартите за останалия свят, каза тя. Но сега се нуждаем от по-партньорски подход, при който да се съгласим с целите, но да оставим пространство за гъвкавост.“

Рисковете от ескалация

САЩ остава ключов търговски партньор за ЕС. По данни на ING, около 2% от БВП на блока зависи пряко от търсенето на американския пазар. Ако наложените мита достигнат 20%, износът може да се свие с 15%, което ще доведе до спад на БВП с 0.3% в краткосрочен план. Най-засегнати ще бъдат страните с големи търговски излишъци, като Германия, Ирландия и Италия.

По-ниският износ, по-голямата конкуренция от Азия и нарастващата несигурност ще доведат до спад на инвестициите и забавяне в ръста на заплатите, което ще струва работни места, се посочва в анализа на ING. А отрицателните ефекти ще се усетят най-силно тази и следващата година.

ЕС обмисля ответни мерки, но пък проблемът е, че липсва консенсус. Докато Франция, Италия и Ирландия настояват за сдържаност, за да не провокират още по-агресивен отговор от Тръмп, други търсят по-твърд подход. Все по-често се споменава възможността от активиране на новия Механизъм срещу икономическа принуда (ACI), който позволява конкретни мерки срещу услуги, където САЩ имат излишък.

Източник: Капитал