За Елена Дойчева-Драгомир сме ви разказвали и друг път. Българката от Стара Загора вече над 20 години живее и работи в Стар Бешенов, където е най-старата българска общност в Румъния. Там сънародничката ни се занимава предимно с музика и танци. И за тази своя дейност бе номинирана за “Българка на годината” от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

Отскоро Елена е неразделна част от един уникален проект, наречен “ГЛАС” – симфонична интерпретация на българската музика през прочита на младия композитор Денис Арделян, който е банатски българин. Проектът бе представен за първи път с концерт в Деня на банатските българи от Тимишоара, а вече го има и на диск. В новото си „облекло“ българският фолклор ще бъде на музикална сцена и у нас до края на годината. 

Следва интервюто, което Елена Дойчева-Драгомир даде за БТА в Тимишоара.

Елена, как възникна идеята за този проект, който е уникален по рода си?

Първоначалната идея беше на композитора Денис Арделян. Той е банатски българин, мой бивш ученик, но си поддържаме приятелски, работни отношения. Един ден ми сподели, че иска да направи някакви преработки от рода на музиката, както прави Горан Брегович. Но с български фолклор, с български фолклорни песни. И тогава ме попита кое ми е любимо, какво ми харесва, поиска да дам предложения. Изпратих му клипчета, варианти и той сам си ги подбра. След това започна полека-лека да ги разработва, да си прави композиции. Отначало въобще нямах намерение да се включвам в цялата тази работа (смее се), защото все пак е фолклор. Казах, че не знам как ще звучи с едно оперно пеене отгоре. Беше ми малко странно. Но когато някои от песните бяха готови и започна да ми ги изпраща да ги слушам и да си кажа мнението, много ми харесаха. Само инструментално ги чух, но много ми хареса какво се е получило и му казах – “Да знаеш, че се навих. Ще пея, ако искаш”. 

После, освен преработките, каза, че ще се направи допълнителни негови композиции, които ще бъдат само оркестрови, и тогава вече дойде другата идея. Попита ме дали имам някакво любимо стихотворение, на което да напише музика и аз да я изпея. Сетих се за Димчо Дебелянов. Какво по-хубаво за романтик. И като прочетох “Първото писмо”, много ми хареса. И му го пратих.

След това се срещахме два-три пъти, защото той не знае толкова добре българския книжовен език и някои от ударенията на думите не съвпадаха много с мелодията. Трябваше да ги променим тук-там, но в крайна сметка се получи много добре. Мисля, че стана една много красива песен. И за голямо съжаление много трудна (смее се). Така ми я е написал, че на моменти е прекалено ниска, малко ми идва трудно, за да пея долу. После пък изведнъж трябва да кача. Но се получи. А господин (Георги) Наков – депутатът на българското малцинство в румънския парламент, безусловно ни подкрепи.

Как мина концерта в Тимишоара, когато “Глас” бе представен за първи път пред публика?

Беше неочакван фурор. Признавам, че след първата репетиция бях скептична към някои неща. Първата ни репетиция беше в Операта, в една малка зала, нямаше толкова и озвучаване, микрофони, малко беше всичко под стрес. Но на втората репетиция, в залата на Филхармонията в Тимишоара, видях, че ще станат нещата и ще се получи много добре. Радвам се, че залата беше пълна, че успяхме да организираме всички наши банатски българи да дойдат на концерт. Имаше интерес и от румънци, много румънци. 

Кой беше най-емоционалният момент по време на концерта?

“Първото писмо”. Пяла съм и с други оркестри, имала съм честта да участвам и в спектакли, и в концертни изпълнения, но може би за първи път усетих една огромна вълна от енергия, която ме заля от оркестър и диригент. В инструменталния момент, който е между строфите на песента. Получи се невероятно. Настръхвам и сега като се сетя. Невероятна емоция. Усетих ги, че им харесва, че го правят с желание. То си личи – по жеста на диригента, по свиренето. Страхотна емоция.

Вече има и диск на “ГЛАС”. Какво включва, къде ще се разпространява?

Той е в два варианта – има и аудио, има и видео. Качили сме го и в ЮТюб. Може да се гледа и там. Но друго е, когато си го имаш под ръка. Направили сме определени бройки за наши хора, гости, които идват, дискът е като наша визитна картичка, но ако има интерес, ще направим още. Опитваме се, усилено работим и с диригента Константин Илиевски, защото искаме да го извадим в чужбина, да направим едно турне. Дай Боже да стане. И в България предвиждаме концерт. Обичам музиката. Това е животът ми. Каквото и да правя, винаги на всички казвам, и на други колеги, не само на Денис, когато става дума за пеене, аз съм на линия, аз съм там. Ако някой иска, аз съм готова. Няма какво да ме питат “Искаш ли”. Направо ми казват “Трябва да дойдеш да пееш”, аз съм готова. Това ми е най-голямата страст.

Източник: БТА