Нов противоминен кораб, поръчан за военноморските сили на Белгия, акостира в началото на настоящата седмица във военноморската база в Зебрюге. Висши военни, начело с министъра на отбраната Тео Франкен посрещнаха новия съд, предаде националната новинарска агенция Белга. Корабът М940 е първият от 6 нови миночистача, поръчани от кралството. Осемдесет метровите съдове са уникални с това, че могат да действат извън зоната на опасност, като използват дронове за откриване и унищожаване на мини. „Това е голям ден за нас. Новият съд има всичките модерни технологии и удобства, очаквани от един професионален флот“, заяви по време на събитието Фани Жорж, командир на звеното на белгийските ВМС за борба с мините. Договорът за проектиране и изграждане на противоминните кораби беше подписан с консорциума Belgium Naval & Robotics през 2019 г., а доставката на първия съд беше планирана първоначално за края на 2024 г., но беше забавена поради „извънредната сложност“ на технологиите в съда, съобщи през юли Министерството на отбраната. Корабът също така понесе щети по време на изпитания през май.

По време на събитието Франкен изрази загриженост относно серията неидентифицирани полети на дронове през почивните дни близо до военна база „Клайне Брьогел“, където се съхраняват американски ядрени оръжия, заявявайки, че те изглежда са част от шпионска операция, предаде Асошиейтед прес.

„Първият етап включваше „малки дронове за тестване на радиочестотите“ на белгийските служби за сигурност, а по-късно дойдоха „големи дронове за дестабилизиране на района“, заяви Франкен пред местни медии „Прилича на шпионска операция. От кого, не знам. Имам няколко идеи, но ще бъда внимателен със спекулациите“, допълни той, като се оплака, че Белгия „изостава след заплахите“, представлявана от подобни полети на дронове. „Трябваше да купим системи за противовъздушна отбрана, способни да се справят с дронове още преди 5 или 10 години“, заключи той.

По-рано тази седмица министърът на отбраната заяви, че предлага план за незабавно закупуване на системи, които могат да откриват и унищожават вражески дронове, предупреждавайки, че Белгия е в „междинна фаза“ между мир и война. Франкен също така призова Белгия да обмисли дългосрочни инвестиции от около 500 млн. евро за защита срещу дронове, припомня „Бизнес Инсайдър“.  Министърът допълни, че неговото ведомство е вече е определило отбранителни системи, които могат да бъдат закупени този месец, за да помогнат за противодействие на дронове. Очаква се белгийските власти да обсъдят предложението за покупките още в петък.

Това е само част от целия процес на превъоръжаване на кралството.  През последните месеци Белгия предприема значителна промяна в своята отбранителна политика, като сериозно увеличава военните си разходи и модернизира въоръжените си сили. Според „Монд“ и „Файненшъл Таймс“ продължаващият военен конфликт в Украйна и усещането, че САЩ изместват вниманието си извън Европа са сред ключовите мотиви за Белгия да преосмисли своите ангажименти.

Така правителството на Белгия наскоро одобри стратегическа визия, в чиито рамки се предвижда инвестиция в отбраната на сума от около 35 млрд. евро за периода 2026-2034 г., отбелязва „Дифенс Нюз“. Предвижда се покупката на допълнителни 11 изтребителя Ф-35 от САЩ , както и усилени инвестиции в ПВО – например за закупуване на системи НАСАМС от норвежката „Конгсберг“ за около два милиарда евро.

Предвижда се и увеличаване на активния състав и резервните сили — плановете предвиждат редовни въоръжени сили от около 34 500 души, както и разширяване на резерва до около 12 800, а също така и преход към модерни технологии: киберзащита, облачни системи, модернизиране на отбранителната инфраструктура, отбелязва вестник „Бръсълс Таймс“.

През март  Белгия обяви, че ще ускори увеличението на разходите с около четири милиарда евро с цел да достигне 2 % от БВП за тази година, отбеляза Ройтерс. Министърът на отбраната заяви, че за достигане на евентуалната цел от 5% от БВП за отбраната евентуално ще са необходими около 10 години.

Същевременно превъоръжаването на страната се сблъсква с предизвикателства. „Дифенс Нюз“ отбелязва, че Белгия дълги години е инвестирала малко в ново оборудване и модерни системи, което означава, че „наваксването“ ще изисква време. „Файненшъл Таймс“ изтъква, че увеличаването на разходите идва в контекст на натиск върху бюджетите и задлъжнялост на държавата – остава деликатен въпросът как ще се разпределят ресурси между социалните нужди и отбраната. Изданието отбелязва, че обявените намерения са амбициозни, но реалното им изпълнение ще зависи от многобройни фактори – политическа воля, бюджетна дисциплина, доставка на оборудване и човешки ресурс.

Източник: БТА