Какви проблемни моменти виждате в следващия бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. и къде са червените линии на групата на ЕНП?

В писмото, което изпратихме до ЕК преди две седмици, което ние инициирахме и подписахме съвместно с три други политически групи в Европарламента, ясно заявихме нашите три червени линии: силна роля за регионите, силна роля за Парламента и укрепване на кохезионната и селскостопанската политики.

Виждате ли съществен ангажимент от страна на ЕК за преразглеждане на нейното предложение?

След четири интензивни месеца на диалог тази седмица успяхме да получим набор от конкретни предложения от Комисията за изменение на Регламента за националните планове за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Тези предложения носят важни подобрения в полза на регионите и земеделските стопани.

Първо, ние защитихме финансирането за селските райони. Новото предложение на Комисията включва „цел за селските райони“, изразена като минимум 10% от неразпределените средства от националните планове, запазени за селските райони. Второ, предложението на Комисията засилва ролята на регионите чрез „регионална проверка“. Регионалните и местните власти ще бъдат изцяло въвлечени във всички етапи на приемането и изпълнението на националните планове.

Не на последно място, осигурихме по-ясно и по-предвидимо финансиране за регионите. Държавите членки няма да могат да намаляват кохезионните фондове с повече от 25% в сравнение с предходния период, без да обосноват надлежно намалението.

Източник: Капитал

Мрежата на „Лукойл“ в чужбина вече се огъва под натиска на западните санкции

„Лукойл“ вече изпитва затруднения да поддържа дейността на многобройните си чуждестранни предприятия, тъй като западните санкции нарушават товаренето на петрол в Ирак, работата на бензиностанции във Финландия и търговските операции в Швейцария. Държавната иракска компания Somo е анулирала товаренето на три пратки суров петрол от дела на „Лукойл“ в находището West Qurna-2, което е едно от най-големите в света, съобщиха два източника от пазара пред Reuters, позовавайки се на опасения във връзка със санкциите на САЩ и Великобритания срещу компанията.

„Лукойл“ притежава 75% в находището с капацитет 480 хил. барела дневно, като останалите акции се държат от иракската North Oil Company. Според източниците пратките е трябвало да бъдат натоварени на 11, 18 и 26 ноември. Агенцията твърди, че руската петролна компания е обявила форсмажорни обстоятелства в находището в Ирак, като Багдад е спрял всички плащания към „Лукойл“ заради санкциите. Ако форсмажорните обстоятелства не бъдат разрешени в рамките на шест месеца, „Лукойл“ е обявила, че ще прекрати производството и ще се оттегли напълно от проекта.

Няколко източника от търговския сектор заявиха пред агенцията, че базираната в Женева Litasco, търговското подразделение на „Лукойл“, среща трудности при наемането на кораби, след като Великобритания наложи санкции, тъй като британските корабни брокери отказват да работят с компанията. Според тях Litasco е съкратила част от персонала си като пряк резултат от санкциите.

Около 1000 служители на веригата бензиностанции Teboil във Финландия се опасяват, че ще загубят работата си през следващите седмици, след като финландските банки започнаха да прилагат санкциите срещу „Лукойл“, собственик на Teboil. Финландските банки вече са започнали да замразяват плащания къмTeboil, заяви организацията Finance Finland, представляваща банковия сектор на страната, преди крайния срок 21 ноември.

Източник: Капитал

В края на войната в Ирак „каубоите“ се втурнаха натам, казва подполковник Спайсър. Но днес има около половин дузина големи частни охранителни компании с корпоративна структура – включително отдели за правни въпроси, договори и човешки ресурси. Дейността, свързана с ЧВК, заема само малка част от техния бизнес. Сред тях са американската Constellis (с приходи от 1.4 млрд. долара миналата година и над 12 700 служители) и канадската GardaWorld, която оперира в десетки страни. Според Доналд пазарът е разделен между добре капитализирани компании, подкрепени от рисков и частен капитал, и по-несигурни структури, които остават „в латентно състояние“, докато не се появи голям договор – след което често биват поглъщани от някой от големите играчи.

Индустрията е „раздробена“ и по други начини, казва Шон МакФейт от Националния университет по отбрана във Вашингтон – бивш парашутист, който, както сам признава, е „събирал малки армии в Африка в полза на американските интереси“. Той разделя ЧВК на три „командни езика“ според езика, на който се издават заповедите, всеки със своя собствена култура: англоезичен клъстер, съставен главно от американци, европейци и други англоезични страни; говорещи руски и испански говореща група от бивши спецчасти от Латинска Америка, особено от Колумбия, често обучавани от американските елитни „Зелени барети“.

По-евтина алтернатива

Тъй като правителствата трудно набират нови войници, ЧВК предлагат по-евтина алтернатива, частично защото не изискват същото ниво на обучение, пенсии и социални придобивки. Полковник Спайсър казва, че негови колеги по-рано са изчислили, че един американски контрактор струва около седем пъти по-малко от редовен войник, а британски наемник – десет пъти по-малко. Колумбийските бойци също са изгодни. „Те струват около една четвърт от това, което струвах аз, когато бях в индустрията“, казва МакФейт.

За онези, които се записват, заплащането може да изглежда изкушаващо. Колумбийските наемници печелят далеч повече, отколкото биха получавали в държавната служба, и често живеят при по-комфортни условия. Смята се, че руските наемници в Украйна в даден момент са получавали двойно по-голямо възнаграждение от редовните войници. Но парите не са единствената мотивация. „Много от хората, които срещнах в тази индустрия, не влязоха заради доброто заплащане, а защото можеха да имат контрол върху собствения си живот, казва МакФейт. Можеш действително да откажеш мисия и това беше изключително привлекателно.“

Повечето частни военни армии не участват в сериозни бойни действия. Но през последното десетилетие все повече от тях предлагат това, което Улрих Петерзон от Университета в Ливърпул нарича „бойни решения“. В един момент, казва той, в Украйна е имало над 50 хил. търговски оператори, предимно с ниска квалификация и на страната на Русия – главно с цел да се избегне официална мобилизация.

Източник: Капитал