Четири от петте индекса на Българска фондова борса (БФБ) постигнаха ръст в рамките на днешната търговска сесия. SOFIX нарасна с 0,54 на сто до 1082,77 пункта. Индикаторите BGBX40 и BGTR30 регистрираха повишение от 0,24 на сто и 0,11 на сто до съответно 194,43 пункта и 949,37 пункта, докато beamX добави 0,05 на сто до равнище от 109,80 пункта. Единствено BGREIT днес остана на негативна територия, отстъпвайки с 0,07 на сто до 228,64 пункта.

Дневният оборот на основен пазар на БФБ достигна 5,35 млн. лева, докато на алтернативен пазар бяха сключени сделки за 71 691 лева. На пазара „Бийм“ оборотът възлезе на 18 420 лева, а на MTF BSE International бе регистриран оборот от малко над 474 000 лева.

Най-търгуваната позиция днес бе тази на „Софарма“ АД. В рамките на 77 сделки инвеститорите прехвърлиха 56 300 лота, оформяйки оборот от 154 301 лева. Книжата на дружеството поскъпнаха с 2,21 на сто до цена от 2,77 лева за брой. „Софарма“ АД реализира ръст в продажбите през септември от 24 на сто спрямо същия месец на предходната година, в т.ч. 10 на сто ръст на продажбите на вътрешен пазар и 38 на сто ръст на продажбите за износ, съобщиха днес от компанията чрез портала x3news.com. За периода от началото на 2025 година дружеството реализира ръст в продажбите в размер на 7 на сто, в т.ч. 2 на сто спад на продажбите на вътрешен пазар и 13 на сто ръст на продажбите за износ. 

Оборот от близо 50 000 лева бе записан в резултат на 54 сделки за общо 32 799 лота от емисияа на „Сирма груп холдинг“ АД, като акциите на компанията поскъпнаха с 1,34 на сто до цена от 1,51 лева за брой.

Отстъпление днес регистрираха книжата на „Агрия груп холдинг“ АД и „Българска фондова борса“ АД поевтинявайки с 3,85 на сто и 0,86 на сто до съответно 15 лева за брой и 11,5 лева за лот.

На положителна територия приключиха акциите на „Шелли груп“ ЕД и „Доверие обединен холдинг“ поскъпвайки с 1,50 на сто и 0,21 на сто до съответно 105,61 лева за лот и 9,4 лева за брой.

Източник: БТА

Цената на златото се понижи рязко, отбелязвайки най-големия си дневен спад от четири години след седмици на силно поскъпване, предаде Ройтерс.

Цените на златото се понижиха с над 4 на сто днес, тъй като доларът се засили, а инвеститорите прибраха печалбите си, след като очакванията за намаляване на лихвените проценти в САЩ и устойчивото търсене на инвестиции, считани за убежища, доведоха жълтия метал до нов рекорден връх през предходната сесия.

Спот цената на златото в Лондон спадна с 4,1 на сто до почти едноседмично дъно на ниво 4178,23 долара за тройунция, което е най-рязкото му понижение от ноември 2020 г. насам.

Фючърсите върху златото в САЩ с доставка през декември спаднаха с 3,9 на сто до 4190,80 долара за тройунция.

Укрепването на щатския долар допринесе силно за понижението, като направи златото по-скъпо за купувачи, плащащи в други валути.

Според анализатори отчасти охлаждането на търсенето се дължи на очакваната среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин, на която се очаква да бъдат обсъдени търговските отношения, както и на приключването на сезонния период на покупки в Индия – един от водещите потребители на злато в света.

„През последните няколко търговски сесии трейдърите все повече се оглеждат през рамо, тъй като се появиха опасения за корекция и консолидация“, коментира пред Блумбърг Оле Хансен, стратег по суровините в „Саксо банк“ (Saxo Bank AS). „Именно по време на такива корекции се разкрива истинската сила на пазара, а този път не би трябвало да е по-различно“.

На фона на продължаващото спиране на дейността на американското правителство търговците на суровини временно са лишени от седмичния отчет на Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC), който показва позиционирането на хедж фондовете и институционалните инвеститори в злато и сребро.

„Липсата на данни се случва в деликатен момент – възможното натрупване на спекулативни дълги позиции прави металите по-уязвими на корекция“, отбеляза Хансен.

Волатилността на пазара на благородни метали се увеличи, като трейдърите търсят защита от потенциален спад или се опитват да се възползват от него. В четвъртък и петък миналата седмица бяха изтъргувани над 2 млн. опционни договора, свързани с най-големия борсово търгуван фонд, базиран на злато (ETF) – нов рекорд за пазара.

Сега търговците насочват вниманието си към предстоящите данни за индекса на потребителските цени в САЩ, които трябва да бъдат публикувани в петък, след като излизането им беше забавено заради частичното спиране на работата на федералното правителство.

Очакванията на анализаторите са, че инфлацията за септември ще покаже повишение от 3,1 на сто на годишна база.

Пазарите прогнозират, че Управлението за федералния резерв ще предприеме понижение на основния лихвен процент с 25 базисни пункта на заседанието си следващата седмица, показва инструментът „Си Ем И ФедУоч“ (CME FedWatch). 

Златото, недоходоносен актив, който не носи лихва, традиционно се представя по-добре в условия на по-ниски лихвени проценти, когато алтернативните доходоносни инструменти, като облигациите, стават по-малко привлекателни за инвеститорите.

Източник: БТА

Върховната рада (парламентът на Украйна) прие днес изменение в държавния бюджет за 2025 г., с което увеличава разходите за отбрана с допълнителни 7,7 млрд. долара (около 324,7 млрд. гривни). Законопроектът беше подкрепен от 297 депутати, съобщиха украинските медии, предава Ройтерс. 

Украйна, която продължава да се защитава срещу руската инвазия, насочва значителна част от бюджета си към военни цели, като до голяма степен разчита на чуждестранно финансиране и подкрепа от международни партньори, отбелязва агенцията.

Най-големият дял от новите средства ще бъде отпуснат за Въоръжените сили на Украйна – 210,9 млрд. гривни (приблизително 5 млрд. евро). За производство и закупуване на оръжия и боеприпаси се отделят 99,1 млрд. гривни (2,3 млрд. евро), а за Националната гвардия – 8,1 млрд. гривни (190 млн. евро), съобщава агенция Украинформ.

Също така ще бъдат отпуснати допълнителни 4,3 млрд. гривни за закупуване на дронове чрез Държавната служба за специални комуникации и защита на информацията, 1,3 милиарда за Службата за сигурност на Украйна, 918 милиона за Държавната специална транспортна служба, 83 милиона евро за Държавната гранична служба, 28,8 милиона евро за военното разузнаване към Министерството на отбраната и 8 милиона евро за Службата за външно разузнаване.

Финансирането ще бъде осигурено чрез международна помощ в размер на 294,3 млрд. гривни, включително 6 млрд. гривни безвъзмездна помощ по Европейския инструмент за възстановяване, както и чрез съкращения на невоенните разходи за 10,4 млрд. гривни и допълнителни приходи от данъци в размер на 20 млрд. гривни вследствие на увеличените военни възнаграждения през ноември и декември.
 

Източник: БТА