Украинският президент Володимир Зеленски днес обсъди укрепването на украинската противовъздушна отбрана с норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, предаде Укринформ, позовавайки се на съобщение на държавния глава в приложението „Телеграм“.

„Разговарях с премиера на Норвегия Юнас Гар Стьоре. Благодарен съм за подкрепата след коварната руска атака снощи, при която беше отнет живота на украинци“, заяви Зеленски.

Той подчерта, че Киев оценява високо помощта на Норвегия.

„Обсъдихме противовъздушната отбрана, спешните нужди на Украйна и възможностите да се укрепим. Също така разговаряхме за увеличаването на инцидентите с руски дронове над Европа. Единството на европейците определено ще даде отговор на тази заплаха. Ще координираме следващите си контакти“, добави украинският президент.

Американският президент Доналд Тръмп обяви днес, че може да се очаква „нещо специално, нещо безпрецедентно“ в преговорите за мир в Близкия изток, в навечерието на посещението на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом, предаде Франс прес.

„Имаме реална възможност да постигнем нещо велико в Близкия изток. Всички са готови за нещо специално, за нещо, което се случва за първи път. Ще успеем“, написа той в платформата си „Трут соушъл“.

По време на разговор с журналисти в петък Тръмп вече заяви, че смята, че има „споразумение“ за Газа, след като през седмицата представи нов мирен план на няколко арабски и мюсюлмански държави, както и на Бенямин Нетаняху.

„Това ще бъде споразумение, което ще върне заложниците. Това ще бъде споразумение, което ще сложи край на войната“, обеща американският президент.

Според дипломатически източник, американският план от 21 точки предвижда по-специално постоянно примирие в Газа, освобождаването на израелските заложници, държани на палестинска територия, изтегляне на Израел, както и бъдещо управление на Газа без „Хамас“, чието безпрецедентно нападение атаки на 7 октомври 2023 г. предизвика войната, припомня АФП.

Министерството на външните работи на Молдова днес съобщи, че в няколко избирателни секции в чужбина са получени бомбени заплахи, предаде Асошиейтед прес.  

Сред тях са секциите в Рим и Генуа в Италия, Букурещ в Румъния, Ашвил в американския щат Северна Каролина, Аликанте в Испания и Брюксел в Белгия.

„Бомбените заплахи започнаха точно както властите предупредиха, че ще се случат по-рано – като част от намесата на Руската федерация в изборния процес“, заяви министерството и добави, че е подготвено и работи с партньорите си, за да гарантира, че тези инциденти няма да повлияят на гласуването.

Молдовската служба за технологична и киберсигурност заяви, че е регистрирала хакерски атаки, насочени срещу изборната инфраструктура и правителствените облачни услуги.

„Всички атаки бяха регистрирани и неутрализиране в реално време, без да нарушат изборния процес“, се казва в изявлението.

Очаква се голямата молдовска диаспора да изиграе решаваща роля в изхода от днешните парламентарни избори. На последните президентски избори, на които също бе гледано като на избор между Изтока и Запада – в чужбина гласуваха рекордните 327 000 избиратели. Над 82% от тях подкрепиха проевропейската президентка Мая Санду и осигуриха преизбирането ѝ, припомня АП.