Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро. Тенденцията е възходяща на фона на спад в раждаемостта от 33%. Данните бяха съобщени на пресконференция по повод Европейската седмица на фертилитета. Организатор на събитието е Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ).

Проявата даде начало на националната информационна кампания „Инвитро в България“. В него се включиха водещи специалисти, представители на Центъра за асистирана репродукция (ЦАР), пациентските организации „Зачатие“ и „Искам бебе“. Те представиха актуални данни за демографските тенденции у нас, нарастващата роля на българските клиники по асистирана репродукция и ефективността на държавната политика за финансиране на инвитро процедурите.

По данни на Националния статистически институт раждаемостта в България е намаляла с 33% за последните три десетилетия – от 79 442 живородени деца през 1994 г. до 53 428 през 2024 г. (2). Средната възраст на майките при първо раждане вече достига 27,6 години, което показва, че все повече двойки отлагат родителството. Коефициентът на раждаемост е 8,3%, а средният брой деца на жена остава под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство – едва 1,72. България се нарежда сред страните в ЕС с най-бързо застаряващо население, като хората над 65 години вече представляват 24% от общата популация.

Доц. д-р Мария Юнакова, председател на БАСРЗ и АГ репродуктивен специалист в Медицински комплекс „Д-р Щерев“, коментира, че тези данни показват трайна тенденция и сериозна нужда от дългосрочна репродуктивна политика.

Промяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а системна тенденция. В тази ситуация ключова ще става ролята на клиниките по асистирана репродукция и държавната политика в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми и инфертилитет. Изчисленията на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве показват, че през 1994 г. 0,1 % от родените деца са били заченати чрез асистирани репродуктивни технологии (АРТ), през 2004 този процент нараства на 1,2%. През 2014 г. след петгодишната добра работа на Центъра за асистирана репродукция (т.нар. Фонд Инвитро) процентът на заченатите след АРТ деца от общия брой на родени бебета стига 5%, а за миналата 2024 г. 6,5% от родените в България деца са заченати след процедура по асистирана репродукция, подчерта тя.

Въпреки тревожните данни, експертите отбелязват, че България разполага с изключително високо ниво на репродуктивна медицина. Д-р Теодора Тихомирова и д-р Стела Чапанова от МБАЛ за женско здраве „Надежда“ посочиха, че страната ни е конкурентна не само на регионално, но и на европейско ниво.

„Нашите клиники спазват всички стандарти на Европейското дружество по репродуктивна медицина (ESHRE) и редовно подават данни за успеваемостта си. В България има прозрачност, професионализъм и свобода на избора, каквито пациентите заслужават“, отбелязаха те.

България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в страната се раждат след процедура по асистирана репродукция.

През последните години държавата активно подкрепя двойките с репродуктивни затруднения чрез Центъра за асистирана репродукция (ЦАР). Д-р Искра Пеева-Кюркчиева, директор на ЦАР, представи данни за работата на Центъра: само през 2024 г. над 5500 жени и двойки са получили финансиране за инвитро процедури, като 99% от подадените заявления са били одобрени. От създаването си преди 16 години ЦАР е подпомогнал над 41 000 двойки, а над 18 000 деца са родени с държавно финансиране.

„Подкрепата, която държавата оказва чрез ЦАР, е реална, навременна и достъпна. Това ни позволява да помагаме на все повече хора да осъществят мечтата си за дете“, посочи тя. 
Средният срок за стартиране на процедура от датата на одобрение е намалял от 107 дни през 2022г. до 94 дни през 2024 г., а бюджетът на ЦАР вече достига 22 млн. лева. Анализите показват, че всеки изразходван лев за финансиране на инвитро лечение се връща в икономиката 83 пъти под формата на данъци и осигуровки на бъдещите граждани.

Д-р Яна Константинова от УСБАЛАГ „Селена“ подчерта, че българските репродуктивни специалисти разполагат с дългогодишна практика и международна квалификация, а успеваемостта на клиниките е съпоставима със средноевропейската – около 30% успешни бременности на цикъл. България се отличава и с индивидуализиран подход към пациентите, което изгражда доверие и удовлетвореност.

„Страната ни е сред водещите в региона по квалификация на ембриолозите – 38 специалисти у нас са сертифицирани от ESHRE, при едва 14 в Турция. Българските лаборатории отговарят на всички европейски стандарти за безопасност и качество и работят с модерна апаратура и среди с CE маркировка, гарантиращи пълна проследимост на процедурите“, посочи проф. Пламен Тодоров от Инвитро АГ медицински център „Димитров“.

По данни от Европейския атлас на политиките за лечение на инфертилитет (European Atlas of Fertility Treatment Policies 2024), България покрива значима част от ключовите критерии за достъп и качество на лечение, което я поставя сред страните със структурирана програма за финансиране и добри нива на безопасност. Въпреки това експертите призовават за по-широко въвеждане на образователни програми по фертилитет и за повишаване на обществената информираност.

„Информираността е най-добрата превенция на безплодието. България разполага с лекари, модерна база и технологии на европейско ниво. Все повече двойки разбират, че не е необходимо да търсят лечение извън страната – у нас има всичко необходимо, за да се сбъдне мечтата за дете“, обобщи доц. Юнакова.

Пациентските организации „Зачатие“ и „Искам бебе“ също подчертаха значението на съвместната работа между държавата, медицинските специалисти и обществото. Двете организации участват активно в разработването на здравни политики, консултативни съвети и обществени обсъждания, като защитават правата на пациентите и настояват за равен достъп до лечение. Те са и основен двигател на емоционалната и социална подкрепа за хиляди пациенти в цялата страна.

Fertility Europe и асоциациите-членки от целия континент отбелязват Европейската седмица на фертилитета (EFW2025) под мотото “С факти напред – образование и информация”.

„Инвитро в България“ е кампания, която обединява експертите и пациентите около една кауза – да се говори открито за репродуктивното здраве и да се насърчи информираността. Посланието ѝ е ясно: България разполага с всички условия, експерти и технологии, за да може всяко семейство да реализира мечтата си за дете тук.

Източник: Offnews.bg

Експерти споделиха опит в превенцията и терапевтирането на зависимостите на национална конференция, организирана от терапевтичен център ЖИВА. Събитието бе под надслов „Да се справим със зависимостта: Заедно срещу алкохола, наркотиците и хазарта“.

Терапевтичен център ЖИВА прилага био-психо-социален модел за възстановяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. Зад гърба си имаме над дванадесетгодишен успешен опит в България и стотици спасени животи.

Доц. д-р Расен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж и началник на клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна“. Той е създател и ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България и е преподавател, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт.

Александър Илиев е основател на терапевтичен център за лечение на зависимости ЖИВА. Той е сертифициран за работа със зависимости по модела Change and grow – Португалия. Основава център ЖИВА през 2013 г. и прилага авторска лицензирана програма за лечение на зависимости, което е мултидисциплинарен био-психо-социален подход с голям процент на успеваемост.

Алкохолната зависимост

М. е майка на три деца и преминава през няколко изпитания през живота си. М. е зависима. „Аз започнах да пия на 14-годишна възраст, не знам поради каква причина, но си спомням едно усещане, което алкохолът ми даваше – че мога да бъда спокойна“, започва своя разказ тя.

Употребата се съчетава със стремежа ѝ да излъчва сила и самоувереност в по-зряла възраст. „Всеки път, когато съм имала някаква емоция, аз знаех, че мога да се обърна към чашата“, обобщава тя. Зависимостта ѝ продължава както в ученическите, така и през студентските ѝ години.

„Случвало ми се е преди изпит, сутрин, в 7 часа, да пия, за да мога по-лесно да изкарам изпита“, припомня си жената. Консумира алкохол дори по време на бременностите си и когато кърми. Въпреки опитите да спре да пие, не успява да преустанови приема на алкохолни напитки. Води си дневник с приетите количества и спортува, но това не разрешава проблема.

През 2022 г. се разболява от онкологично заболяване. Преживява две големи операции. Бори страха си от тях по познатия ѝ до болка начин – с пълна чаша. Диагнозата обаче се завръща при нея за втори път и това изкарва състоянието на М. извън контрол. „Сутрешното пиене започна да се случва може би 1-2 пъти в седмицата“, припомня си зависимата.

Тогава, по време на провеждането на химиотерапията, М. решава, че времето за промяна вече е настъпило. По време на едно от изследванията, които провежда, лекарите установяват, че М. има уголемяване на черния дроб и начална форма на стеатоза.

Според нея в България не се обръща достатъчно внимание на зависимостите и един от показателните примери за това е липсата на специфична дума за означаване на зависимост, каквато например съществува в английския език – addict.

„Ако обществото знаеше, че повече от 2 чаши вино седмично не са нормални, със сигурност, статистически погледнато, щеше да има някой, който да може да каже, че това не е нормално и познаването на това заболяване щеше да се увеличи“, смята М.

Освен това стигмата, която пада върху жените, употребяващи алкохол, е в пъти по-голяма от тази при мъжкия пол.

Подобна е и историята на А. Връзката ѝ с алкохола продължава около 22-23 години. Описва го като партньор, който я освобождава от всичките ѝ проблеми.

„Още много-много малка си дадох сметка, че алкохолът ме променя до степен на неузнаваемост и че трябва да направя нещо по въпроса“, признава тя. Опитва се да спре алкохола, на безуспешно. „Вместо обаче да спра до пия дългосрочно, аз намирах всякакви всевъзможни нови техники за това да пия контролирано“, споделя А.

Тя достига до заключението, че не иска да живее без алкохол. Така започва да води двойнствен живот – представя се по един начин в обществото и по съвсем различен, когато е сама вкъщи, в компанията на бутилката. През 2020 г. взема решението да потърси професионална помощ.

Експертите

„Аз работя в клиника, в която всеки ден умират между двама и трима души“, казва доц. д-р Росен Калпачки. „Една огромна част от тази смърт е предотвратима“, допълва той. Един от факторите, които са отговорни за настъпването на преждевременна смърт е алкохолът. По думите му, алкохолът увеличава „калциевите дупки“ на всяка нервна клетка. Така алкохолът се явява един вид „награда“ за нашите неврони, при отемането на която настъпва свръхвъзбуда. Освен това консумацията на алкохол е и водеща причина за настъпване на мозъчни кръвоизливи.

„Най-честата причина за когнитивен дефицит също е алкохолът“, продължава да изброява вредите от употребата изтъкнатият специалист.

Една от причините за подмладяването на инсултите по света и у нас е свръхупотребата на алкохол. Дори да не става въпрос за зависимост в класическия смисъл, честата консумация на спиртни напитки може да нанесе непоправими щети върху човешкия мозък.

„През последните 18 години, според СЗО, ние сме най-много умиращата от инсулт нация. И разликата между нас и вторите е колосална – 4 пъти повече от средния европеец“, информира доц. Калпачки.

Една от характеристиките на зависимостта е т.нар. минимизиране или отхвърляне на проблема от засегнатия. „Всеки зависим човек в представите си се сравнява с друг зависим, чийто случай е по-тежък от неговия“, обяснява Александър Илиев. Така болният стига до заключението, че другият трябва да се подложи на лечение, а не той. Съществуват различни видове критерии за това сравнение – от вида на поетите питиета или времето на консумация.

„Аз също мисля, че когато един човек е в активната форма на зависимостта, когато консумира – когато състоянието не е поставено в ремисия, аз не мисля, че той има реална представа за собствения си начин на употреба“, казва Александър Илиев.

По думите му, първата стъпка към успешната терапия е осъзнаването на истината. „В много от случаите, докосването до истината за реалността на неговата консумация се случва по време на лечението“, споделя наблюденията си специалистът.

Трудността на приемането на проблема е свързано от една страна с егото, което отразява начина, по който искаме да изглеждаме както в очите на околните, така и в собствените си очи, и от друга – с тоталната промяна на навиците, която често изглежда плашеща. „За мен в опита за приемане беше много странно как ще живея без да консумирам алкохол, при положение, че аз нямам случай в тези години, в който да седна някъде на обяд и да не си поръчам бира. Нито един ден“, откровена е М.

Въпреки това, съчетанието на професионална помощ с комплексен интегрален подход към пациента може да редуцира драстично симптомите и да върне пациента към нормалния и пълноценен живот.

Наркотиците

Стефан Бакалов е началник на отдел „Борба с наркотрафика“ към агенция „Митници“. Посветил е над 30 години от живота си на борбата с наркотрафика. Освен това е и баща на две прекрасни дъщери и често посещава училищата, за да говори с децата за опасностите от дрогата като част от кампанията му „Не сте сами“.

В дискусията се включи и представител на отдел „Наркотици“ към ГДБОП, МВР. Той работи в системата на МВР над 10 години, повечето от които в ГДБОП, като активно участва в специализирани полицейски операции, разкриването на престъпления и неутрализирането на организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространението, производството и трафика на наркотични вещества.

Гл. инспектор Денислав Донков е началник на сектор „Контингент и превенция“ в главна дирекция Национална полиция – МВР.

Д-р Цветеслава Гълъбова е психиатър и директор на националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. 

Личната история

„Където и да избягам, аз не мога да избягам от себе си“, започва своя разказ вече бившият зависим към наркотици Б. Той започва да употребява през 90-те, когато думата „наркоман“ звучи страшно, почти като присъда. Освен това признава, че е злоупотребявал и с алкохол. „Харесваше ми лесният живот“, признава той.

Зависимостта го кара да потъпква всякакви етични принципи и ценности, които човек може да притежава. „Безсилието беше ужасно. Аз съм тичал към квартала, за да си купя и съм плакал през времето, в което съм тичал натам“, разказва за зависимостта си Б.

Със задълбочаването на състоянието, мъжът започва да смесва наркотиците с лекарства и алкохол. Става бездомен. „Една сутрин се събудих в затвор и аз реално не си спомням за какво бях там“, припомня си той. „Безсилието ми пред употребата ме караше да бъда жесток. Аз нямах реален избор“, допълва Б.

Това произлиза от усещането, че е изправен сам пред препятствията и никой не може да го разбере напълно. Сблъсква се с редица сериозни здравословни проблеми като панкреатит, алкохолна цироза и хепатит. Съобщават му, че не може да има деца.

Въпреки силното отчаяние, Б. все пак намира сила да се изправи срещу зависимостта. В ЖИВА той се изправя срещу себе си. „Приех себе си такъв, какъвто съм, приех миналото си, което директно ми даде правото на избор и аз си простих“, припомня си мъжът.

И допълва: „Започнах да обичам себе си, да приемам моите дефекти на характера – в центъра ми дадоха много стратегии как да се справям с тях, започнах да нося отговорност“. Сега, през призмата на изминалото време и научените уроци, той отбелязва: „Преди време бях роб на употребата, сега съм роб на възстановяването“. Днес не просто живее втори живот, но е и горд баща на три деца.

Екпертите

Според гл. инспектор Денислав Донков, днес фокусът на институциите попада все повече около реалните възможности за помощ към зависимите и насочването им към институции, които могат да им помогнат в борбата със зависимостта. Според него съществува ясно отграничаване между зависимия човек и истинския престъпник.

Известно е, че психоактивните вещества могат да отключат психически заболявания. „Има ръст на психозите вследствие на употребата на психоактивни вещества. В последните години се употребяват основно стимуланти, които могат да отключат психоза, а могат да я отключат и след първа употреба“, коментира д-р Гълъбова.

„Психоза, която е отключена вследствие на употребата на наркотици, има по-различна картина от шизофренната и биполярната психоза“, допълва тя. Препоръката в тези случаи е да се приемат лекарства за период от 2 години, като ако в рамките на този период при неупотреба няма нови епизоди се смята, че психозата наистина е възникнала на база употребата на наркотици. Психозите вследствие употреба на наркотици протичат с много тежки психомоторни възбуди този белег ги отличава от ендогенните психози.

Д-р Гълъбова акцентира и върху създаването на ятрогенна зависимост към лекарства от страна на самите лекари. Обикновено тя се развива към медикаменти от типа на бензодиазепините.

„Наркотиците трудно биха били спрени на границата“, коментират представителите на ГДБОП и агенция „Митници“. Въпреки тази констатация, днес е известно, че агенция „Митници“ е задържала над 10,5 тона наркотични вещества. „По-интересното е, че през тази година задържахме повече от 25 различни вида нови психоактивни вещества. Голяма част от тях са т.нар. синтетични канабиноиди, синтетични катинони и, за съжаление, синтетични опиоиди, които постепенно навлизат на пазара в България, както и, разбира се, в Европа“, очертава тенденциите експертът.

Той също се застъпва за съвместната координирана работа между отделните институции с цел борба с употребата. Известно е, че по отношение на опиоидната криза, България в момента се намира в третата вълна на употреба на синтетични опиоди. Според данни на ГДБОП само за изминалите 2 години в България са били вкарани повече от 30 нови наркотика в забранения списък.

Хазартът

Доц. Михаил Околийски, експерт в Национален център по Обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Той е бивш заместник-министър на здравеопазването и представител на Световната здравна организация в България. Участва в проект на Европейската комисия и Съвета на Европа за превенция на хазарта и гейминга сред децата и младите хора и в различни дейности, свързани с борбата с хазарта.

Анна Митова е директор на дирекция „Комуникации“ на НАП. Работи активно по кампанията „Не сте сами“ за превенция и борба с хазарта, като помага активно на хазартнозависимите и техните близки, които често търсят съдействие от НАП.

Емил Анков заема длъжност „Държавен експерт по приходите“ в дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в НАП. Той е дипломиран магистър по право с 15-годишен опит по специалността.

Александър Илиев е основател на терапевтичен център за лечение на зависимости „ЖИВА“. Той е сертифициран за работа със зависими по модела Change&Grow, Португалия. Основава „Център ЖИВА“ през 2013 г. и прилага авторска лицензирана програма за лечение на зависимости „Приемане“ – мултидисциплинарен био-психо-социален подход.

Личната история

„В днешно време не е срамно да си зависим, срамно е да търсиш помощ и да се лекуваш – нещо, което не ми харесва и което се натрапва на хората, на обществото“, споделя С., който е преминал през ада на хазартната зависимост и изрази позицията си, че специализираното лечение е единственият правилен изход при този проблем. Зависимостта му започва, когато е в четвърти клас. Стартира с невинна игра на карти, която прераства в ежедневно занимание.

Начинанието му го вкарва в капана на неподходяща компания. В допълнение започва да присвоява джобните пари на съучениците си насила и дори лъже родителите си, за да се сдобие с необходимите му финансови средства. Освен това признава, че е бил зависим към алкохола, наркотиците. Целта? Да се откъсне от реалността.

„Аз не бях наясно как да се справям с чувствата и с емоциите си“, признава мъжът. Стремежът към тръпката, която предизвиква адреналинът, го въвлича в редица незаконни дейности. „Постоянно манипулирах близките си… даже не мога да кажа, че съм ги манипулирал, аз манипулирах себе си, защото толкова бях сигурен в нещата, които казвам и съм готов да направя“, откровен е С.

И признава: „Правил съм всякакви опити да спра да играя хазарт“. Те обаче се оказват безрезултатни. Неспособен да се измъкне от блатото и губейки надежда за благоприятен изход, той прави опит да смени компанията, държавата, работата, но не и да се фокусира върху най-важното – мисленето и поведението си. Състоянието му се влошава – огромните суми, с които задлъжнява, го повличат към дъното с пълна сила. Дори прави опит за самоубийство.

След като говори с родителите си по въпроса, С. започва лечение. „Когато влязох в „ЖИВА“ тотално се доверих на тази програма. Така или иначе аз вече не живеех“, припомня си зависимият.

В центъра С. започва да осъзнава ефектите на зависимостта върху собствения си и живота на хората, които обича. „В момента битката, която водя, не е за това дали употребявам, битката е в поведението, мисленето, за тотално скъсване с миналото, за новия начин на живот“, убеден е той. Положителният пример от другите хора, излезли от този капан, вдъхновява С. да продължава да се бори със зависимостта с пълна сила.

Експертите

„Повече хора трябва да разберат, че хора могат да се лекуват. И наистина има нещо много странно в това как, когато някой употребява алкохол или наркотици, или играе хазарт, всички знаят. Няма как да се скрие това нещо. Само хората, които го правят, смятат че го крият, но като цяло околните знаят и това е окей, но тръгне ли човек да се лекува и да търси помощ, става срамно“, казва Александър Илиев, основател на „ЖИВА“.

По думите му, днес честотата на осъзнатите хора, които търсят помощ за лечение на хазартна зависимост, се е увеличила драстично. „Основната грешка, която се прави, е това, че семействата създават усещане за нормалност“, категоричен е специалистът. Това само задълбочава състоянието, защото зависимият не поема отговорност за поведението си. Близките връщат кредити, покриват щети, извиняват поведението му и това задълбочава проблема, вместо да го реши.

„Имаме обаждания както от хазартнозависими, така и от техните роднини, семейства и приятели, които искат да им помогнат. За жалост, при мен много често се получават обаждания от хазартнозависими, които искат да им бъде премахната забраната за игра в хазартни игри, веднага, ако може“, споделя Анна Митова. „Това, което най-често наблюдаваме, е че след загубата на едно феноменално количество пари, идва моментът на осъзнаването“, допълва тя.

„Хората едва ли знаят, че България в момента е на трето място по спрени нелегални сайтове в Европа“, акцентира Емил Анков. И подчертава, че мерките, които близките на хазартнозависимите могат да предприемат – да ги впишат в регистъра на хазартнозависимите и да се погрижат за тяхното възстановяване чрез насочване към професионална помощ, няма да се отразят негативно на тяхното бъдеще и кариера. Данните от този регистър не са публични и достъп до него имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП и служители, посочени от организаторите на хазартни игри. Повече информация можете да откриете тук. 

„Разликата между България и други страни, които са от нашата черга, е че там се работи системно по отношение на зависимостите и специално – хазартната зависимост“, смята доц. Михаил Околийски.

Той очертава следната притеснителна тенденция: с помощта на игрите (т.нар. гейминг) дори най-малките деца са изложени на по-голям риск от развитие на хазартна зависимост, когато станат възрастни. В основата на това стои зависимостта към ефекта, който допаминът предизвиква върху мозъка. „Тази игра с допамина води до това да се създаде тази тръпка при децата и след това вече са много естествени преходите към това да залагаш“, обръща внимание експертът.

Специалистите в дискусията се обединяват около превенцията – целенасоченото предприемане на проактивни действия преди пълното разгръщане на зависимостта и намаляване на стигмата относно търсенето на помощ и лечението на зависимостта. Коментирана беше и необходимостта от работещ фонд за хазарта, който да финансира дейностите по превенция и лечение.

Кампаниите и разговорите с подрастващи са ключови за превенцията. „Нашите срещи с децата са насочени към т.нар. превенция преди те изобщо да посегнат към наркотиците. Това е първата крачка и първата битка, която трябва да се проведе“, артикулира възможността за ограничение на зависимостите сред подрастващите специалистът.

Той очертава следната притеснителна тенденция: с помощта на игрите (т.нар. гейминг) дори най-малките деца са изложени на по-голям риск от развитие на хазартна зависимост, когато станат възрастни. В основата на това стои зависимостта към ефекта, който допаминът предизвиква върху мозъка. „Тази игра с допамина води до това да се създаде тази тръпка при децата и след това вече са много естествени преходите към това да залагаш“, обръща внимание експертът.

Специалистите в дискусията се обединяват около превенцията – целенасоченото предприемане на проактивни действия преди пълното разгръщане на зависимостта и намаляване на стигмата относно търсенето на помощ и лечението на зависимостта. Коментирана беше и необходимостта от работещ фонд за хазарта, който да финансира дейностите по превенция и лечение.

Източник: Offnews.bg

Експерти споделиха опит в превенцията и терапевтирането на зависимостите на национална конференция, организирана от терапевтичен център ЖИВА. Събитието бе под надслов „Да се справим със зависимостта: Заедно срещу алкохола, наркотиците и хазарта“.

Терапевтичен център ЖИВА прилага био-психо-социален модел за възстановяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. Зад гърба си имаме над дванадесетгодишен успешен опит в България и стотици спасени животи.

Доц. д-р Расен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж и началник на клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна“. Той е създател и ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България и е преподавател, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт.

Александър Илиев е основател на терапевтичен център за лечение на зависимости ЖИВА. Той е сертифициран за работа със зависимости по модела Change and grow – Португалия. Основава център ЖИВА през 2013 г. и прилага авторска лицензирана програма за лечение на зависимости, което е мултидисциплинарен био-психо-социален подход с голям процент на успеваемост.

Алкохолната зависимост

М. е майка на три деца и преминава през няколко изпитания през живота си. М. е зависима. „Аз започнах да пия на 14-годишна възраст, не знам поради каква причина, но си спомням едно усещане, което алкохолът ми даваше – че мога да бъда спокойна“, започва своя разказ тя.

Употребата се съчетава със стремежа ѝ да излъчва сила и самоувереност в по-зряла възраст. „Всеки път, когато съм имала някаква емоция, аз знаех, че мога да се обърна към чашата“, обобщава тя. Зависимостта ѝ продължава както в ученическите, така и през студентските ѝ години.

„Случвало ми се е преди изпит, сутрин, в 7 часа, да пия, за да мога по-лесно да изкарам изпита“, припомня си жената. Консумира алкохол дори по време на бременностите си и когато кърми. Въпреки опитите да спре да пие, не успява да преустанови приема на алкохолни напитки. Води си дневник с приетите количества и спортува, но това не разрешава проблема.

През 2022 г. се разболява от онкологично заболяване. Преживява две големи операции. Бори страха си от тях по познатия ѝ до болка начин – с пълна чаша. Диагнозата обаче се завръща при нея за втори път и това изкарва състоянието на М. извън контрол. „Сутрешното пиене започна да се случва може би 1-2 пъти в седмицата“, припомня си зависимата.

Тогава, по време на провеждането на химиотерапията, М. решава, че времето за промяна вече е настъпило. По време на едно от изследванията, които провежда, лекарите установяват, че М. има уголемяване на черния дроб и начална форма на стеатоза.

Според нея в България не се обръща достатъчно внимание на зависимостите и един от показателните примери за това е липсата на специфична дума за означаване на зависимост, каквато например съществува в английския език – addict.

„Ако обществото знаеше, че повече от 2 чаши вино седмично не са нормални, със сигурност, статистически погледнато, щеше да има някой, който да може да каже, че това не е нормално и познаването на това заболяване щеше да се увеличи“, смята М.

Освен това стигмата, която пада върху жените, употребяващи алкохол, е в пъти по-голяма от тази при мъжкия пол.

Подобна е и историята на А. Връзката ѝ с алкохола продължава около 22-23 години. Описва го като партньор, който я освобождава от всичките ѝ проблеми.

„Още много-много малка си дадох сметка, че алкохолът ме променя до степен на неузнаваемост и че трябва да направя нещо по въпроса“, признава тя. Опитва се да спре алкохола, на безуспешно. „Вместо обаче да спра до пия дългосрочно, аз намирах всякакви всевъзможни нови техники за това да пия контролирано“, споделя А.

Тя достига до заключението, че не иска да живее без алкохол. Така започва да води двойнствен живот – представя се по един начин в обществото и по съвсем различен, когато е сама вкъщи, в компанията на бутилката. През 2020 г. взема решението да потърси професионална помощ.

Експертите

„Аз работя в клиника, в която всеки ден умират между двама и трима души“, казва доц. д-р Росен Калпачки. „Една огромна част от тази смърт е предотвратима“, допълва той. Един от факторите, които са отговорни за настъпването на преждевременна смърт е алкохолът. По думите му, алкохолът увеличава „калциевите дупки“ на всяка нервна клетка. Така алкохолът се явява един вид „награда“ за нашите неврони, при отемането на която настъпва свръхвъзбуда. Освен това консумацията на алкохол е и водеща причина за настъпване на мозъчни кръвоизливи.

„Най-честата причина за когнитивен дефицит също е алкохолът“, продължава да изброява вредите от употребата изтъкнатият специалист.

Една от причините за подмладяването на инсултите по света и у нас е свръхупотребата на алкохол. Дори да не става въпрос за зависимост в класическия смисъл, честата консумация на спиртни напитки може да нанесе непоправими щети върху човешкия мозък.

„През последните 18 години, според СЗО, ние сме най-много умиращата от инсулт нация. И разликата между нас и вторите е колосална – 4 пъти повече от средния европеец“, информира доц. Калпачки.

Една от характеристиките на зависимостта е т.нар. минимизиране или отхвърляне на проблема от засегнатия. „Всеки зависим човек в представите си се сравнява с друг зависим, чийто случай е по-тежък от неговия“, обяснява Александър Илиев. Така болният стига до заключението, че другият трябва да се подложи на лечение, а не той. Съществуват различни видове критерии за това сравнение – от вида на поетите питиета или времето на консумация.

„Аз също мисля, че когато един човек е в активната форма на зависимостта, когато консумира – когато състоянието не е поставено в ремисия, аз не мисля, че той има реална представа за собствения си начин на употреба“, казва Александър Илиев.

По думите му, първата стъпка към успешната терапия е осъзнаването на истината. „В много от случаите, докосването до истината за реалността на неговата консумация се случва по време на лечението“, споделя наблюденията си специалистът.

Трудността на приемането на проблема е свързано от една страна с егото, което отразява начина, по който искаме да изглеждаме както в очите на околните, така и в собствените си очи, и от друга – с тоталната промяна на навиците, която често изглежда плашеща. „За мен в опита за приемане беше много странно как ще живея без да консумирам алкохол, при положение, че аз нямам случай в тези години, в който да седна някъде на обяд и да не си поръчам бира. Нито един ден“, откровена е М.

Въпреки това, съчетанието на професионална помощ с комплексен интегрален подход към пациента може да редуцира драстично симптомите и да върне пациента към нормалния и пълноценен живот.

Наркотиците

Стефан Бакалов е началник на отдел „Борба с наркотрафика“ към агенция „Митници“. Посветил е над 30 години от живота си на борбата с наркотрафика. Освен това е и баща на две прекрасни дъщери и често посещава училищата, за да говори с децата за опасностите от дрогата като част от кампанията му „Не сте сами“.

В дискусията се включи и представител на отдел „Наркотици“ към ГДБОП, МВР. Той работи в системата на МВР над 10 години, повечето от които в ГДБОП, като активно участва в специализирани полицейски операции, разкриването на престъпления и неутрализирането на организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространението, производството и трафика на наркотични вещества.

Гл. инспектор Денислав Донков е началник на сектор „Контингент и превенция“ в главна дирекция Национална полиция – МВР.

Д-р Цветеслава Гълъбова е психиатър и директор на националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. 

Личната история

„Където и да избягам, аз не мога да избягам от себе си“, започва своя разказ вече бившият зависим към наркотици Б. Той започва да употребява през 90-те, когато думата „наркоман“ звучи страшно, почти като присъда. Освен това признава, че е злоупотребявал и с алкохол. „Харесваше ми лесният живот“, признава той.

Зависимостта го кара да потъпква всякакви етични принципи и ценности, които човек може да притежава. „Безсилието беше ужасно. Аз съм тичал към квартала, за да си купя и съм плакал през времето, в което съм тичал натам“, разказва за зависимостта си Б.

Със задълбочаването на състоянието, мъжът започва да смесва наркотиците с лекарства и алкохол. Става бездомен. „Една сутрин се събудих в затвор и аз реално не си спомням за какво бях там“, припомня си той. „Безсилието ми пред употребата ме караше да бъда жесток. Аз нямах реален избор“, допълва Б.

Това произлиза от усещането, че е изправен сам пред препятствията и никой не може да го разбере напълно. Сблъсква се с редица сериозни здравословни проблеми като панкреатит, алкохолна цироза и хепатит. Съобщават му, че не може да има деца.

Въпреки силното отчаяние, Б. все пак намира сила да се изправи срещу зависимостта. В ЖИВА той се изправя срещу себе си. „Приех себе си такъв, какъвто съм, приех миналото си, което директно ми даде правото на избор и аз си простих“, припомня си мъжът.

И допълва: „Започнах да обичам себе си, да приемам моите дефекти на характера – в центъра ми дадоха много стратегии как да се справям с тях, започнах да нося отговорност“. Сега, през призмата на изминалото време и научените уроци, той отбелязва: „Преди време бях роб на употребата, сега съм роб на възстановяването“. Днес не просто живее втори живот, но е и горд баща на три деца.

Екпертите

Според гл. инспектор Денислав Донков, днес фокусът на институциите попада все повече около реалните възможности за помощ към зависимите и насочването им към институции, които могат да им помогнат в борбата със зависимостта. Според него съществува ясно отграничаване между зависимия човек и истинския престъпник.

Известно е, че психоактивните вещества могат да отключат психически заболявания. „Има ръст на психозите вследствие на употребата на психоактивни вещества. В последните години се употребяват основно стимуланти, които могат да отключат психоза, а могат да я отключат и след първа употреба“, коментира д-р Гълъбова.

„Психоза, която е отключена вследствие на употребата на наркотици, има по-различна картина от шизофренната и биполярната психоза“, допълва тя. Препоръката в тези случаи е да се приемат лекарства за период от 2 години, като ако в рамките на този период при неупотреба няма нови епизоди се смята, че психозата наистина е възникнала на база употребата на наркотици. Психозите вследствие употреба на наркотици протичат с много тежки психомоторни възбуди този белег ги отличава от ендогенните психози.

Д-р Гълъбова акцентира и върху създаването на ятрогенна зависимост към лекарства от страна на самите лекари. Обикновено тя се развива към медикаменти от типа на бензодиазепините.

„Наркотиците трудно биха били спрени на границата“, коментират представителите на ГДБОП и агенция „Митници“. Въпреки тази констатация, днес е известно, че агенция „Митници“ е задържала над 10,5 тона наркотични вещества. „По-интересното е, че през тази година задържахме повече от 25 различни вида нови психоактивни вещества. Голяма част от тях са т.нар. синтетични канабиноиди, синтетични катинони и, за съжаление, синтетични опиоиди, които постепенно навлизат на пазара в България, както и, разбира се, в Европа“, очертава тенденциите експертът.

Той също се застъпва за съвместната координирана работа между отделните институции с цел борба с употребата. Известно е, че по отношение на опиоидната криза, България в момента се намира в третата вълна на употреба на синтетични опиоди. Според данни на ГДБОП само за изминалите 2 години в България са били вкарани повече от 30 нови наркотика в забранения списък.

Хазартът

Доц. Михаил Околийски, експерт в Национален център по Обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Той е бивш заместник-министър на здравеопазването и представител на Световната здравна организация в България. Участва в проект на Европейската комисия и Съвета на Европа за превенция на хазарта и гейминга сред децата и младите хора и в различни дейности, свързани с борбата с хазарта.

Анна Митова е директор на дирекция „Комуникации“ на НАП. Работи активно по кампанията „Не сте сами“ за превенция и борба с хазарта, като помага активно на хазартнозависимите и техните близки, които често търсят съдействие от НАП.

Емил Анков заема длъжност „Държавен експерт по приходите“ в дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“ в НАП. Той е дипломиран магистър по право с 15-годишен опит по специалността.

Александър Илиев е основател на терапевтичен център за лечение на зависимости „ЖИВА“. Той е сертифициран за работа със зависими по модела Change&Grow, Португалия. Основава „Център ЖИВА“ през 2013 г. и прилага авторска лицензирана програма за лечение на зависимости „Приемане“ – мултидисциплинарен био-психо-социален подход.

Личната история

„В днешно време не е срамно да си зависим, срамно е да търсиш помощ и да се лекуваш – нещо, което не ми харесва и което се натрапва на хората, на обществото“, споделя С., който е преминал през ада на хазартната зависимост и изрази позицията си, че специализираното лечение е единственият правилен изход при този проблем. Зависимостта му започва, когато е в четвърти клас. Стартира с невинна игра на карти, която прераства в ежедневно занимание.

Начинанието му го вкарва в капана на неподходяща компания. В допълнение започва да присвоява джобните пари на съучениците си насила и дори лъже родителите си, за да се сдобие с необходимите му финансови средства. Освен това признава, че е бил зависим към алкохола, наркотиците. Целта? Да се откъсне от реалността.

„Аз не бях наясно как да се справям с чувствата и с емоциите си“, признава мъжът. Стремежът към тръпката, която предизвиква адреналинът, го въвлича в редица незаконни дейности. „Постоянно манипулирах близките си… даже не мога да кажа, че съм ги манипулирал, аз манипулирах себе си, защото толкова бях сигурен в нещата, които казвам и съм готов да направя“, откровен е С.

И признава: „Правил съм всякакви опити да спра да играя хазарт“. Те обаче се оказват безрезултатни. Неспособен да се измъкне от блатото и губейки надежда за благоприятен изход, той прави опит да смени компанията, държавата, работата, но не и да се фокусира върху най-важното – мисленето и поведението си. Състоянието му се влошава – огромните суми, с които задлъжнява, го повличат към дъното с пълна сила. Дори прави опит за самоубийство.

След като говори с родителите си по въпроса, С. започва лечение. „Когато влязох в „ЖИВА“ тотално се доверих на тази програма. Така или иначе аз вече не живеех“, припомня си зависимият.

В центъра С. започва да осъзнава ефектите на зависимостта върху собствения си и живота на хората, които обича. „В момента битката, която водя, не е за това дали употребявам, битката е в поведението, мисленето, за тотално скъсване с миналото, за новия начин на живот“, убеден е той. Положителният пример от другите хора, излезли от този капан, вдъхновява С. да продължава да се бори със зависимостта с пълна сила.

Експертите

„Повече хора трябва да разберат, че хора могат да се лекуват. И наистина има нещо много странно в това как, когато някой употребява алкохол или наркотици, или играе хазарт, всички знаят. Няма как да се скрие това нещо. Само хората, които го правят, смятат че го крият, но като цяло околните знаят и това е окей, но тръгне ли човек да се лекува и да търси помощ, става срамно“, казва Александър Илиев, основател на „ЖИВА“.

По думите му, днес честотата на осъзнатите хора, които търсят помощ за лечение на хазартна зависимост, се е увеличила драстично. „Основната грешка, която се прави, е това, че семействата създават усещане за нормалност“, категоричен е специалистът. Това само задълбочава състоянието, защото зависимият не поема отговорност за поведението си. Близките връщат кредити, покриват щети, извиняват поведението му и това задълбочава проблема, вместо да го реши.

„Имаме обаждания както от хазартнозависими, така и от техните роднини, семейства и приятели, които искат да им помогнат. За жалост, при мен много често се получават обаждания от хазартнозависими, които искат да им бъде премахната забраната за игра в хазартни игри, веднага, ако може“, споделя Анна Митова. „Това, което най-често наблюдаваме, е че след загубата на едно феноменално количество пари, идва моментът на осъзнаването“, допълва тя.

„Хората едва ли знаят, че България в момента е на трето място по спрени нелегални сайтове в Европа“, акцентира Емил Анков. И подчертава, че мерките, които близките на хазартнозависимите могат да предприемат – да ги впишат в регистъра на хазартнозависимите и да се погрижат за тяхното възстановяване чрез насочване към професионална помощ, няма да се отразят негативно на тяхното бъдеще и кариера. Данните от този регистър не са публични и достъп до него имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП и служители, посочени от организаторите на хазартни игри. Повече информация можете да откриете тук. 

„Разликата между България и други страни, които са от нашата черга, е че там се работи системно по отношение на зависимостите и специално – хазартната зависимост“, смята доц. Михаил Околийски.

Той очертава следната притеснителна тенденция: с помощта на игрите (т.нар. гейминг) дори най-малките деца са изложени на по-голям риск от развитие на хазартна зависимост, когато станат възрастни. В основата на това стои зависимостта към ефекта, който допаминът предизвиква върху мозъка. „Тази игра с допамина води до това да се създаде тази тръпка при децата и след това вече са много естествени преходите към това да залагаш“, обръща внимание експертът.

Специалистите в дискусията се обединяват около превенцията – целенасоченото предприемане на проактивни действия преди пълното разгръщане на зависимостта и намаляване на стигмата относно търсенето на помощ и лечението на зависимостта. Коментирана беше и необходимостта от работещ фонд за хазарта, който да финансира дейностите по превенция и лечение.

Кампаниите и разговорите с подрастващи са ключови за превенцията. „Нашите срещи с децата са насочени към т.нар. превенция преди те изобщо да посегнат към наркотиците. Това е първата крачка и първата битка, която трябва да се проведе“, артикулира възможността за ограничение на зависимостите сред подрастващите специалистът.

Той очертава следната притеснителна тенденция: с помощта на игрите (т.нар. гейминг) дори най-малките деца са изложени на по-голям риск от развитие на хазартна зависимост, когато станат възрастни. В основата на това стои зависимостта към ефекта, който допаминът предизвиква върху мозъка. „Тази игра с допамина води до това да се създаде тази тръпка при децата и след това вече са много естествени преходите към това да залагаш“, обръща внимание експертът.

Специалистите в дискусията се обединяват около превенцията – целенасоченото предприемане на проактивни действия преди пълното разгръщане на зависимостта и намаляване на стигмата относно търсенето на помощ и лечението на зависимостта. Коментирана беше и необходимостта от работещ фонд за хазарта, който да финансира дейностите по превенция и лечение.

Източник: Offnews.bg