Балкани
Над 40 милиона туристи са посетили Гърция през 2024 г., съобщи централната банка на страната

Приходите на Гърция от туризъм са достигнали 21,6 милиарда евро през 2024 г. според окончателни данни, обявени от Банката на Гърция в четвъртък, съобщи АНА-МПА.
Тази сума бележи увеличение с 4,8 процента спрямо 2023 г., сочат данните на централната банка.
Същевременно броят на туристите, които са посетили Гърция през 2024 г., е достигнал 40,7 милиона души и е бил с 12,8 процента повече спрямо 2023 г.
Областта Атика, където се намира столицата Атина, е привлякла най-голям брой посетители, а районът на Южно Егейско море е регистрирал най-големия дял от общите приходи и нощувки през 2024 г.
Нощувките на чуждестранни туристи в Гърция са достигнали 240,8 милиона през 2024 г. в сравнение с 236,2 милиона през 2023 г., отчитайки увеличение от 1,9 процента. Това се дължи на увеличението с 4,9 процента на нощувките на чужденци от 27-те членки на ЕС на фона на намаляване с 3,9 процента на нощувките на граждани от трети страни.
Увеличението на приходите се дължи на нарастване със 7,1 процента на постъпленията от граждани на страните от ЕС, които възлизат на 11,97 милиарда евро и представляват 55,4 процента от общите приходи, както и на увеличение с 0,6 процента на приходите от туристи от трети страни, възлизащи на 8,7 милиарда евро. През 2024 г. общите постъпления от пътници на круизни кораби са нараснали с 22,4 процента спрямо 2023 г. и са достигнали 1,11 милиарда евро.
Що се отнася до основните страни на произход на посетителите, данните сочат, че приходите от туристи от Германия са се увеличили с 3,7 процента до 3,7 милиарда евро, а приходите от туристи от Франция са нараснали с 11,6 процента до 1,25 милиарда евро. Сред туристите от други страни постъпленията от САЩ са нараснали с 15,3 процента до 1,6 милиарда евро, а тези от Великобритания са спаднали с 4,1 процента до 3,15 милиарда евро. Приходите от Русия са намалели с 51,5 процента до 15,7 милиона евро.
Източник: БТА
Балкани
Петима души загинаха при катастрофа в Северозападна Словения

Петима души загинаха, а един е тежко ранен при автомобилна катастрофа, станала поради несъобразена скорост на магистрала в Североизточна Словения, съобщи полицията, цитирана от словенската новинарска агенция СТА.
Ван, управляван от украински гражданин, се е сблъскал вчера с камион, управляван от руски гражданин.
Заради несъобразена скорост водачът на вана се ударил в задната част на камиона в колона от автомобили. Магистралата е била затворена няколко часа за отстраняване на последиците от удара, уточнява регионалната телевизия Ен1.
В катастрофата са загинали петима украински граждани, които са пътували във вана, шофьорът е ранен леко, а друг пътник е тежко ранен и откаран в болница с хеликоптер, отбелязва словенската национална телевизия РТВ Сло.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Близо 4,5 милиона корена канабис и скънк са иззети при операция на турската жандармерия в Диарбекир

Общо 4,46 милиона корена канабис и скънк са иззети от турската жандармерия при специализирана операция, проведена в източния окръг Диарбекир, съобщи министърът на вътрешните работи на Турция Али Йерликая в профила си в Екс.
От публикацията на Йерликая става ясно още, че при операцията са задържани общо 25 заподозрени, от които 17 са арестувани, а на останалите са наложени различни съдебни мерки.
„Наркотиците са най-големият враг на човечеството! Ние ще продължим да се борим с тези, които ги разпространяват, в името на нашата страна и цялото човечество“, написа още Йерликая.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Защо дори защитата на морската природа скара отново Гърция и Турция?
Гърция наскоро потвърди намерението си да обяви два морски парка – защитени зони в Йонийско и Егейско море, и публикува границите им. Това предизвика остра реакция от страна на Турция, която заяви, че едностранните действия на Гърция в Егейско море нямат юридическа стойност.
На пръв поглед реакцията на Анкара на една екологична инициатива буди недоумение. Този аргумент беше изтъкнат и от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в интервю за телевизия Скай, в което той каза, че „екологични инициативи като морските паркове би трябвало да бъдат подкрепени от всички страни, защото в крайна сметка морската среда е обща“. Турското министерство на външните работи обаче обвини Гърция в „експлоатация на универсални ценности като опазването на околната среда“, „за да прокара геополитически дневен ред“.
Анкара едва ли може да попречи на Гърция да обяви природните паркове в Егейско море, но реакцията ѝ е резултат от една константа в политиката ѝ от десетилетия, а именно да оспорва обхвата на териториалните води на Атина, но и дори да поставя под въпрос суверенитета ѝ върху някои от егейските острови.
Често казваме, че Гърция и Турция се намират от двете страни на Егейско море. Това е обаче само отчасти вярно и се отнася до континенталните им маси. Всеки, който е поглеждал карта, знае, че Егейско море е обсипано с десетки острови, които с много малки изключения са гръцка територия. Когато към територията се прибавят и териториалните води около нея, морето започва да изглежда донякъде като „гръцко езеро“.
В момента териториалните води на Гърция и на Турция в Егейско море се простират на 6 морски мили от бреговете им. Според повечето оценки заради многобройните острови и дългата им брегова линия в момента териториалните води на Гърция обхващат около 43 процента от акваторията на морето (въпреки че според някои публикации този дял е по-малък). На Турция се падат едва около 7,5 процента.
Атина, за разлика от Анкара, обаче е страна по Конвенцията на ООН по морско право, която позволява на страните да увеличат териториалните си води до 12 морски мили от брега. В случай че Гърция го направи в Егейско море, както вече направи в Йонийско, териториалните ѝ води ще включат около 70 процента от егейската акватория.
Подобна перспектива буди безпокойство в Турция до степен, че през 1995 г. турският парламент прие резолюция, в която заявява, че ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще смята това за причина за война (casus belli). Турската позиция е, че случаят на Егейско море е особен, защото то е полузатворено море със специфични географски характеристики, а и е важен международен морски маршрут.
Гърция обявява заплахите на Турция за нарушение на Устава на ООН, която забранява на страните членки да използват сила и заплаха със сила, за да разрешават спорове помежду си.
Турция се безпокои, че корабите, които преминават през морето от Проливите към Средиземно море ще трябва да преминават през гръцки води, а освен това – и преди всичко – Турция ще загуби практически всякакъв директен достъп до международни води от своите егейски пристанища.
Докато този спор продължава от десетилетия, на пръв поглед морският парк, който Гърция планира в Егейско море, не предвижда разширяване на териториалните води, защото е планиран в рамките на настоящите 6 морски мили. Турция обаче има по-широк арсенал от аргументи, с които отваря врата за спор и за настоящия обхват на териториалните води на Гърция, като поставя под съмнение и суверенитета ѝ върху някои острови.
Гърция придобива островите в Егейско море на няколко етапа – от независимостта през 1830 г., през Балканските войни, Първата световна война, Лозанския договор от 1923 г. и чак до Парижкия мирен договор от 1947 г., когато получава Додеканезите от Италия. Анкара обаче системно поставя въпроса за т.нар. „сиви зони“, а именно предимно малки острови, които не са изрично споменати в договорите и които според тази интерпретация фактически са останали под суверенитета на Османската империя и нейния правоприемник – днешна Турция. Пример за това е островната група Имия (Кардак), съставена практически от две скали, заради която обаче двете страни се изправиха на ръба на войната през 1996 г. Списъкът със „сивите зони“ в турската аргументация е доста по-дълъг и включва малки острови не само в близост до турските брегове, но и такива далеч навътре в морето, дори от групата на Цикладите.
Друг елемент е оспорването на гръцкия суверенитет върху по-големи острови. Тук става въпрос за демилитаризацията на Додеканезите (според Парижкия договор от 1947 г.) и островите в североизточната част на Егейско море (според Лозанския договор от 1923 г.).
Турският аргумент е, че Гърция е милитаризирала островите в противоречие с договорите, по силата на които ги е получила, и нарушаването на договорите от страна на Атина поставя под въпрос дали тя продължава да има право да упражнява суверенитет върху тях.
От своя страна Гърция отговаря, че прехвърлянето на суверенитета е еднократен и окончателен акт и не зависи от изпълнението на други условия. Атина освен това отговаря, че с право е милитаризирала островите заради правото си на превантивна самозащита, а именно заради турската заплаха след инвазията в Кипър през 1974 г., както и заради заплахата с война с решението на турския парламент от 1995 г.
Затова реакцията на Анкара срещу гръцките морски паркове не е насочена толкова срещу конкретното решение, а е в контекста на трайната ѝ политика да оспорва почти всеки опит на Атина да упражнява едностранно суверенни права в морските пространства, докато Турция търси перспектива за бъдещо решение чрез двустранна договореност.
От друга страна трайната позиция на гръцкото правителство е, че единственият легитимен спор между Гърция и Турция е за разпределението на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и че няма да преговаря по теми от сферата на суверенитета, включително и за териториалните води.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори