Над 4 милиарда евро са инвестирани в Тракия икономическа зона от създаването ѝ до днес. Това каза в интервю за БТА инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор и основател на Тракия икономическа зона (ТИЗ). Той беше отличен с награда за личен принос в тазгодишното издание на конкурса „Инвеститор на годината“. По думите му в ТИЗ са разкрити над 45 000 работни места от основаването ѝ. Панчев посочи, че до края на месец юли се очаква да заработи първият завод на китайската компания „ЗиЕс Юръп“ (ZS EUROPE), която също беше наградена в конкурса в категория „Инвестиция с висок принос за развитие в региона“. В момента се водят усилени преговори и с още две китайски компании, които имат интерес да инвестират в ТИЗ.
 

Следва пълният текст на интервюто:

Господин Панчев, какъв е обемът на инвестиции, които са привлечени в Тракия икономическа зона, от основаването ѝ през 1996 г. до днес?

– Нямаме много точна статистика, но инвестициите със сигурност значително надвишават сумата от 4 милиарда евро. Имаме амбициите да привлечем още толкова инвестиции и в следващите 10 години. 

Каква беше първата инвестиция в ТИЗ преди близо 30 години?

– Първият ни инвеститор е италианският концерн „Фереро“ (Ferrero). Те наистина ни изненадаха, като се довериха за толкова отговорен обект на нас – една млада българска строителна фирма. Голямата разлика с тогава е, че днес ние сме много по-спокойни. Когато гарантираме на един инвеститор за инфраструктура, за работна ръка и за спазване на срокове, благодарение на дългогодишната ни работа с местната власт и държавните институции, ние сме спокойни, че тези срокове ще бъдат изпълнени.

Колко са работните места, разкрити благодарение на функционирането на Тракия икономическа зона?

– Създадохме над 45 000 работни места благодарение на тази индустрия, като в тях са включени и фирмите подизпълнители, които работят за инвеститорите в зоната. Техният брой значително нарасна през годините. Когато „Либхер“ (Liebherr) започна първото си производство, за него като подизпълнители работеха основно чужди компании. В момента над 80-90 процента от техните доставчици и подизпълнители са български компании, с което всички се гордеем. Разкриването на много нови работни места считам за един от най-големите успехи на ТИЗ. Ако в първите години основният акцент на инвеститорите бе върху отварянето на нови работни места, то сега фокусът се е изместил. Тези големи компании имат една много ясна политика към квалификацията и обучението. Работят вече доста добре с нашата образователна система и с професионалните гимназии. През последните години се подобри работата и с българските университети, но назад в годините това не беше точно така. 

Защо и как се промени отношението на бизнеса спрямо връзката с образованието?

– В самото начало бизнесът не беше толкова убеден и отзивчив да работи с университетите и професионалните гимназии. Сега това е един общ процес. Ние направихме много добри крачки и постигнахме много добри резултати, но това само увеличава нашето желание да продължим в същата посока, виждайки до какво можем да стигнем. Скоро бяхме на посещение в Азия, където видяхме как средното образование, университетите и бизнесът работят чудесно в една обща верига. Младите хора още в началото на обучението си са ангажирани в предприятията и това работи като един цял процес. Убеден съм, че със сериозни усилия ще постигнем подобно развитие и резултати и тук.

Достатъчно ли са квалифицирани кадрите, които се подготвят в средните и висшите училища у нас, за да отговорят на търсенето на бизнеса?

– Един от основните акценти, на които трябва да се обърне внимание, е връзката на бизнеса с образованието, както и допълнителната квалификация на учителите в професионалните гимназии. В четвъртък в Министерството на образованието обсъждахме как да се създадат колкото е възможно повече преподаватели в професионалните гимназии с необходимите умения. Индустрията се развива много бързо, технологиите се сменят буквално през няколко години и не е лесно преподавателите да са на висотата на технологичното развитие. Хубаво е, че има такава инициатива в Министерството на образованието. Ако тази година успеем да квалифицираме поне десетина учители в нашия регион, това ще ни даде възможност нивото на обучение в професионалните гимназии да се вдигне. 

За пръв път в историята на конкурса „Инвеститор на годината“ тази година бе връчена награда за личен принос, която Вие спечелихте. Това е едно признание за отдаденост и значим принос към икономическото развитие. Какво означава тази награда за Вас и лесно ли се печели такова признание?

– Печели се с постоянство и с много добър екип. Всичко, което сме постигнали, е дело на двама млади инженери, които стартират преди повече от 30 години, без много да вярват, че един ден ще стигнат до такова признание от страна на държавата. Всички усилия и направени жертви в един момент избледняват, когато видиш работещия завод. Тогава целият този труд е възнаграден. Голяма част от нашия успех се дължи на това, че успяхме да завоюваме доверието на нашия екип, на местната власт, на инвеститорите, а защо не и доверието на държавата. За да можеш да отговориш на очакванията на един инвеститор, е необходим именно този 30-годишен труд. Благодарение на този труд, ние имаме правилните отговори как да успяваме и как да убедим един инвеститор да предпочете България и Тракия икономическа зона. 

Сред отличените фирми на конкурса „Инвеститор на годината“ бе и китайската компания „ЗиЕс Юръп“ ЕООД, част от холдинга „Шанхай Юнисон Алуминиеви Продукти“ ООД. Тя спечели приза в категорията „Инвестиция с висок принос за развитие в региона“. Кога ще заработи нейният първи завод у нас?

– Спокойно мога да Ви кажа, че очакваната дата за откриването на китайския завод ще е в края на месец юли или началото на август т.г. След това първата продукция ще пътува за Европа. „ЗиЕс Юръп“ предстои да направи и втора инвестиция в Тракия икономическа зона през тази година. Вторият завод отново ще бъде за производство на алуминиеви части, но с техни партньори се обсъждаха и различни от тези продукти, които първият завод ще произвежда. Най-вероятно гамата на различни продукти, произвеждани при нас, ще се увеличи. 

Водите ли преговори с други компании, които имат интерес да инвестират в Тракия икономическа зона?

– Да, в момента се водят усилени преговори с две китайски компании. Направихме срещи дори на държавно ниво, като те обясниха своя инвеститорски интерес към България, така че съм оптимист, че този инвестиционен процес ще продължи въпреки нелеката геополитическа обстановка.

Тази година беше даден старт на двугодишен международен проект, който цели да превърне Тракия икономическа зона в нисковъглероден индустриален парк с производство и съхранение на възобновяема енергия и умно управление на енергийната система. Как ще изглежда тази стратегия?

– Считам, че именно този проект ще направи ТИЗ още по-разпознаваема както в Европа, така и в Азия. Става дума за няколко вида възобновяема енергия, една част от която вече се произвежда, а най-иновативната и работеща без конвенционална енергия фабрика вече е в зоната и е факт. Новият завод на „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric) ще бъде още по-модерно предприятие в тази посока. Всъщност това е най-иновативната им фабрика в света, имайки предвид, че тази компания е една от най-иновативните в света като производство. Това за нас е една голяма гордост и увереност, че пътят, по който сме тръгнали – с нисковъглеродна зона – е верен и изпълним. Тук мога да посоча доста добри примери и за други компании, които вече изпълняват програмите си и своите проекти по този начин. Производството на възобновяема енергия е много добре регламентирано в Закона за индустриалните паркове. Той дава възможност на територията на един индустриален парк да се произвежда възобновяема енергия, което ни позволи да развием в детайли нашата стратегия, като към това добавяме нашия дългогодишен опит.

Какъв е опитът Ви в тази посока?

– Обработваме утайка от пречиствателните станции, обработваме много органичен отпадък. Съвсем наскоро започнахме сътрудничество и със складовата база на „Кауфланд“ (Kaufland) – реално това е най-голямата логистика в България, която също е на територията на зоната. Първите органични отпадъци от складовата база на „Кауфланд“ вече се преработват при нас, в непосредствена близост, вместо да се извозват на големи разстояния. Тук амбициите ни са да стигнем до производство на биогаз, биометан, а след няколко години да имаме и първия произведен зелен водород. В рамките на тази година два проекта, които са в общините Марица и Раковски, ще започнат производство и съхранение на енергия от слънцето. Това са проекти, по които работим от две години и мисля, че в рамките на тази година ще стартира изпълнението на два от тях. 

Тракия икономическа зона е един от основните двигатели на индустриалното развитие в България. Какво е необходимо да се направи, за да могат и други региони в България да създадат подобни зони?

– Опитваме да привлечем консултанти с достатъчно опит около нас, с които да дадем предложения или за съвместно реализиране на проект в различни части на страната, или за самостоятелен такъв от някой друг. Много сме удовлетворени, че държавата се опитва да направи няколко такива зони. Всички, които се захващат, трябва да се настроят, че трябват само 30 години, за да постигнат този внезапен успех. Няма как да стане по-бързо и никой не трябва да се обезсърчава, че не става веднага и не става лесно. Много по-лесно е в момента да се направи такъв проект, след като вече има успешни проекти. Ние сме отворени да си партнираме или ако с нещо можем да бъдем полезни, но предварителната работа също е от голямо значение. Изданието „Инвест Пловдив“ страшно много помага на един инвеститор да разбере за инвестиционната среда в България и конкретно в региона.

Източник: БТА