Област Смолян е с най-лошите и опасни пътища в страната, каза за БТА председателят на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова, след обход на републиканската пътна мрежа в региона. Екип на центъра извърши проверка на участъци по пътя Кричим – Михалково, Грохотно – Тешел, Здравец – Рожен, Белица – Загражден, Срутището при село Тикале и Мадан – прохода Печинско.

Русенова посочи, че преди обиколката в района са смятали, че най-зле поддържани са пътищата в област София и Северозападна България, но сега е категорична, че абсолютният първенец по лоши пътища е Смолян. „Републиканската пътна мрежа е неподдържана, занемарена, на места е опасна – липсващи знаци, липсваща маркировка, непочистена растителност и канавки. Това показва липса на всякаква заинтересованост“, добави Диана Русинова.

При обхода екипът е посетил участъка между селата Грохотно и Тешел на път III-197 Девин – Доспат – Гоце Делчев, където от години трасето е пропаднало частично към реката и има няколко срутища отпреди 15 години. От няколко години са и пропадналите участъци по път III-866 Смолян – Девин в района на селата Стойките и Широка лъка.

Диана Русинова посети и срутището край село Тикале на път II-86. БТА припомня, че то се активизира на 7 март 2018 години и затвори републикански път II-86 в района на разклона за село Тикале. Изграден бе обходен път, който бе използван само няколко месеца. От октомври 2018 година до сега движението по второкласния републикански път е в едната лента и се регулира от светофарна уредба. Диана Русинова смята, че това срутище е изключително опасно и има реален риск пътят да пропадне в реката. „От това, което е направено, е видно, че още от самото начало срутището е така консервирано, че да остане дълго време в този си вид. Смятам, че е нямало и няма никакви планове в скоро време да се направи“, каза още тя.

Диана Русинова припомни, че на 31 януари тази година се е състояла среща при областния управител Захари Сираков в  присъствието на представители на Областното пътно управление (ОПУ) в Смолян и сектор „Пътна полиция“, на която са поети обещания, които до сега не са изпълнени. Русинова даде за пример, че там, където са подпорните стени и мрежите, никой не си е направил труда да почисти падналите камъни, което е показателно за качеството на работата на ръководството на ОПУ – Смолян.

„Предстои да се анализират проблемите по републиканската пътна мрежа в района на област Смолян. Те са много дълбоки и трябва да търсим по-специфични решения спрямо обичайните. Проблемът е безхаберието и липсата на поемането на отговорност“, добави Русинова.

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА

В Кюстендил официално бе открит „Празник на плодородието“ 2025 г. „Добре дошли в античния град Пауталия, добре дошли в овощната градина България – Кюстендил“  – така кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов приветства жители и гости за празника. 

Атанасов посочи, че тежки моменти като тазгодишната реколта обединяват хората и показват, че Кюстендил е бил, е и ще бъде овощната градина на България, както и че градът ще пребъде въпреки всички трудности, защото хората са заедно.

Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов посочи, че за пореден път тази година е в Кюстендил и приветства организаторите от Община Кюстендил и Институт по земеделие Кюстендил. Той посочи, че Министерството на земеделието и храните ще продължи да подкрепя земеделските производители и че в тази тежка година от министерството са направили всичко възможно да ги подкрепят да продължат дейността си. Заместник-министърът каза още, че всички трябва да си зададем въпроса: „Как ще бъдем устойчиви занапред“ и изрази увереност, че с научния труд на специалистите от Институт по земеделие в Кюстендил ще може да бъдат дадени отговори на всички предизвикателства на климата, така че да се гарантират устойчиви доходи на земеделците.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова каза, че за нея е чест да бъде в Кюстендил, който с право се нарича овощната градина на България. Тя посочи, че днешният празник е доказателство за трудолюбието на земеделските стопани и занаятчиите, както и за плодородието на земята в Кюстендил. Тя поздрави стопаните за това, че пазят българския дух на трудолюбие и създават благата, с които се гордеем.

Главният научен секретар на Селскостопанска академия – София доц. д-р Деница Сербезова, посочи кюстендилският регион се слави с традиции в овощарството. „Върху римска базилика е изобразено крушово дърво от град Кюстендил, а върху монети, сечени през втори век от Пауталия, са изобразени конник с ябълки и грозде“, посочи Сербезова. По думите ѝ през 1896 г. на проведения първи за страната конкурс по овощарство и пчеларство Кюстендил е получил званието „Майка на българското овощарство“, а през 1906 г. в града е създадено първото специализирано овощарско дружество „Кюстендилска ябълка“. Целта му била да бъдат подпомогнати селскостопанските служби и членовете на дружеството. Сербезова посочи, че от 2008 г. традицията с възражда, като през юни Кюстендил отбелязва „Празник на черешата“, а през септември или октомври „Празник на плодородието“.

На „Празник на плодородието“ производители от региона, читалища и организации, се представят с художествено аранжирани маси с плодове и зеленчуци, а художници и занаятчии показват свои оригинални художествени произведения, изложени в центъра на града в дните на фестивала.

Днес програмата включва представяне на сортове ябълки от Институт по земеделие – Кюстендил и фолклорен празник. В 20:00 часа ще започне празничен концерт с участието на Тино, Роби и Криско.

На 28 септември (неделя) празникът ще продължи с изложение на художествено аранжирани щандове с плодове и зеленчуци, флашмоб „Плодородна шевица“, игри и артистични ателиета за деца.

Източник: БТА