Над 1000 души, предимно хора в напреднала възраст, но и млади хора, отдадоха днес последна почит на бившия президент на Румъния Йон Илиеску, който почина вчера на 95-годишна възраст, предаде агенция Аджерпрес. 

Йон Илиеску страдаше от рак на белите дробове и почина вчера в болница „Проф. д-р Агрипа Йонеску“ в Букурещ, където бе хоспитализиран от близо два месеца.

Ковчегът с тленните останки на първия президент на Румъния след падането на комунистическия режим през 1989 г. бе поставен днес в Залата на обединението в президентския дворец Котрочени, за да може хората, които желаят, да му отдадат последна почит. 

Поклонението за широката общественост бе от 13:00 ч. до 18:00 ч., а сутринта – от 9:30 ч. до 12:30 ч. залата бе отворена за висши държавници и официални представители. 

Войници от 30-ти гвардейски полк „Михай Витязул“ стояха на стража през цялото време.

Някои хора се покланяха пред ковчега, други плачеха, трети – коленичиха пред тленните останки на Илиеску – централна фигура на прехода през 90-те години на миналия век.

Срещу Йон Илиеску бяха повдигнати обвинения в престъпления срещу човечеството по две дела – за събитията около Революция от 1989 г. и за миньорските походи от 1990 г.

„Историята ще съди Йон Илиеску, централната фигура на прехода от 90-те години. (…) Бог да го прости!“, написа настоящият президент Никушор Дан на Фейсбук страницата на Президентската администрация.

„Видна фигура в близката история, първият президент на демократична Румъния, той допринесе значително за определящи моменти за съдбата на румънците, като например присъединяването към НАТО и Европейския съюз“, написа във Фейсбук временният лидер на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну. „За мен и моите колеги от Социалдемократическата партия Йон Илиеску остава социалдемократическият лидер, който бележи фундаментално еволюцията на партията, политик, който демонстрира дълбока съпричастност към всички в затруднение. Независимо от различните мнения, неговият принос за прехода на страната към демокрация остава част от колективната памет“, посочи Гриндяну.

„По време на неговия мандат бяха приети документи и решения, които повлияха на посоката на Румъния. Кончината му представлява края на важен етап от новата история на страната, белязан от посткомунистическия преход и съществени трансформации в обществения живот“, отбеляза настоящият министър-председател Илие Боложан.

„Смъртта на Йон Илиеску е болезнена, защото ни оставя с толкова много отворени рани. Въпреки ролята, която бившият президент имаше в стратегическата ориентация на Румъния към НАТО и Европейския съюз, не можем да мълчим за страданията на онези, които платиха с кръв по време на Революцията. Йон Илиеску отнесе със себе си отговори на въпроси, които все още измъчват обществото. Нека Бог му прости“, заяви на свой ред лидерът на Съюз за спасение на Румъния Доминик Фриц.

Лидерът на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион коментира, че „когато Илиеску беше президент, партиите не бяха забранени и изборите не бяха отменяни“.

Съболезнования и реакции на кончината на Илиеску дойдоха и от редица други румънски представители.

Посолството на Русия в Букурещ поднесе днес съболезнования на румънския народ, като отбеляза, че Йон Илиеску е имал „значим принос за поддържането на конструктивни отношения между Русия и Румъния“.

Румънското правителство обяви утрешния ден – 7 август, за ден на национален траур на територията на Румъния в знак на почит към паметта на бившия президент на страната.

Погребението ще се състои утре. Държавната церемония ще започне в 10:00 ч. местно (и българско ) време на букурещкото гробище „Генча“, а самото погребение ще се състои само в присъствието на семейството и близките му.

Организацията „Корупцията убива“ пък обяви утре протест срещу указа за обявяване на национален траур в памет на Йон Илиеску. Демонстрацията е свикана на площада пред Университета в Букурещ.

„Държавата обяви четвъртък, 7 август, за ден на национален траур за Йон Илиеску – човека, който от 13 до 15 юни 1990 г. призоваваше миньорите да бият, изнасилват и убиват мирни граждани“, посочиха в публикация в социалните мрежи организаторите на протеста.

„Това ще бъде момент на критично размишление и възпоменание на жертвите на репресиите от юни 1990 г. Вместо официален траур, ние създаваме гражданско пространство на автентична памет, където гласовете на забравените могат да бъдат чути и където изкуството, диалогът и солидарността могат да превърнат болката в колективно съзнание“, заявяват организаторите.

Те се надяват събитието да насърчи критичната памет и правото на историческа истина.

Източник: БТА