Техническият университет „Георге Асаки“ в Яш и Университетът на Мериленд, окръг Балтимор (САЩ) разработват съвместно благодарение на европейски средства иновативен проект за рационализиране на програмите за академична мобилност и улесняване на издаването, споделянето и проверката на академични документи в световен мащаб чрез използване на блокчейн технология и цифрови идентичности. Това предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Доцентът по инженерни науки д-р Кристиан Николае Бутинку каза пред Аджерпрес, че проектът, озаглавен „Децентрализирани и самостоятелни идентичности, базирани на блокчейн“ (DIDSSI), се фокусира върху програми за студентска мобилност, осъществявани във и между Европа и САЩ, с участието на възможно най-много университети от цял ​​свят.

„През последните години имахме няколко студенти, които дойдоха или отидоха на стажове по програма „Еразъм“. След като разговаряхме с тях, осъзнахме, че процедурите по кандидатстване, приемане, записване и връщане са доста бюрократични и отнемат време“, обясни ръководителят на проекта д-р Бутинку.

Той твърди, че чрез проекта DIDSSI този процес може да бъде опростен както за студентите, така и за университетите.

DIDSSI е първата трансатлантическа платформа, базирана на блокчейн, за програми за студентска мобилност, издаване и признаване на академични акредитации между участващите университети, каза той.

„Целта на проекта е разработване на децентрализиран протокол за идентичност, базиран на блокчейн, който позволява поддръжка на самостоятелни самоличности, т.е. самоличности под изключителния контрол на потребителя чрез дигитален портфейл, който също е разработен в рамките на проекта. В такава система потребителите имат пълен контрол върху личната си информация и върху информацията, която решават да споделят, за да докажат своята самоличност или пълномощия. По този начин данните на потребителите, включително информация за самоличност, дипломи, сертификати и всякакви други пълномощия, се съхраняват сигурно, използвайки техники за криптиране на данни в дигиталния портфейл, с който разполагат“, уточни д-р Бутинку.

Следователно, обясни той, потребителите вече не зависят от централизиран доставчик на идентичност като „Гугъл“, „Фейсбук“, ЛинкедИн“, който има достъп до личните им данни и упражнява контрол върху тях, често без да предоставя подробна информация за достъпа до данните или метода на обработка.

Друг недостатък е, че ако такъв доставчик на идентичност прекрати дейността си или не е наличен поради неизправности, потребителите не могат да се удостоверяват в други системи, докато доставчикът на идентичност не отстрани проблемите, добави д-р Бутинку, отбелязвайки, че проектът DIDSSI е лишен от недостатъците, открити в централизираните доставчици на идентичност.

Проектът „Децентрализирани и самостоятелни идентичности, базирани на блокчейн“ (DIDSSI) се финансира по програмата „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз – Научни изследвания и иновации, чрез NGI Sargasso (Уникална съвместна екосистема и програма за насърчаване на трансатлантическото сътрудничество в областта на NGI технологиите).

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

Руският външен министър Сергей Лавров и бившият президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик повториха досегашните си позиции, че „сложните отношения в Босна и Херцеговина са резултат от грубата намеса на Запада във вътрешните работи на Босна и Херцеговина“, предаде Радио Свободна Европа. Те заявиха това по време на среща в Москва днес.

На пресконференция Лавров повтори критиките си към върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит, като отново подчерта, че Шмит „няма мандат от Съвета за сигурност на ООН“ и че „се опитва да налага решения и закони по волята на Запада“.

„Остро осъждаме опитите за отстраняване от власт на нежелани от Запада сръбски лидери, и особено на днешния ни събеседник, нашия приятел, законно избрания легитимен президент на Република Сръбска, чрез изфабрикувани наказателни дела“, каза Лавров, цитиран от РСЕ.

Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина отне мандата на Додик като президент на Република Сръбска след окончателна присъда на Съда на Босна и Херцеговина за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, припомня РСЕ. В началото на август Додик беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана да заема публични длъжности в Босна и Херцеговина.

Лавров напомни, че Русия ще поеме председателството на Съвета за сигурност на ООН през октомври 2025 г. и обяви заседание за ситуацията в Босна и Херцеговина за 31 октомври, „когато нашите колеги в Съвета ще трябва да отговарят на много неудобни въпроси за Босна и Херцеговина“.

Додик каза, че „Босна и Херцеговина никога не е вземала решение за налагане на санкции на Руската федерация, защото Република Сръбска предотврати това чрез своите представители“.

Той посвети по-голямата част от медийното си обръщение на върховния представител Кристиан Шмит.

„Върховните представители са уволнили над 900 избрани представители в Босна и Херцеговина, две трети от които са от Република Сръбска. Република Сръбска остана ангажирана с „буквата“ на Дейтънското споразумение, докато Западът използва така наречения дух на споразумението. Години наред имаме непознат чужденец на име Шмит, чрез когото те налагат решения“, каза Додик.

Наред с други неща, той заяви и че „няма злонамерено руско влияние“ в Босна и Херцеговина. Наскоро Додик обяви в интервю за руската медия „Спутник“, че ще се срещне с Владимир Путин през октомври.

По думите му тогава, той ще поиска от Русия да наложи вето върху удължаването на мироопазващата мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – ЕУФОР „Алтея“, която се гласува всеки ноември в Съвета за сигурност на ООН.

На 4 септември Додик се срещна и с унгарския външен министър Петер Сиярто, който го представи като президент на Република Сръбска, поради което Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина изпрати протестно писмо, припомня РСЕ. В неделя, на път за Москва, той се срещна и със сръбския президент Александър Вучич в Белград.

Източник: БТА

Албанският президент Байрам Бегай прие днес на среща външния министър на Република Кипър Константинос Комбос, предаде Албанското радио и телевизия.

По време на срещата двамата оцениха консолидираните отношения между двете страни и беше изразена готовност за по-нататъшно сътрудничество в области от взаимен интерес. В този контекст Бегай изпрати покана до кипърския президент Никос Христодулидис да посети Албания, информира медията.

Албанският президент оцени подкрепата на Република Кипър за евроинтеграцията на Албания, като изрази готовност за тясно сътрудничество между двете страни по време на председателството на Съвета на Европейския съюз, което Република Кипър ще поеме от януари до юни 2026 г.

Кипърският външен министър обеща пълна подкрепа за интеграционния процес на Албания в ЕС при затварянето на преговорните глави по време на кипърското председателство.

По време на срещата Бегай и Комбос обсъдиха актуални геополитически развития и значението на засилването на регионалното и международното сътрудничество.

Кипърският външен министър пристигна в Тирана вчера и беше почетен гост на тридневната конференция на посланиците на Албания по света „Дипло 2025“ (Diplo 2025), която се провежда в албанската столица, информира АТА.

Посещението на Комбос в Тирана бележи нова крачка в политическото сътрудничество между Албания и Република Кипър в навечерието на 35-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни, отбелязва Албанското радио и телевизия.

В рамките на посещението си вчера той се срещна поотделно с албанския си колега Игли Хасани и с председателя на албанския парламент Елиса Спиропали. На двете отделни срещи също бяха обсъдени темите за засилването на сътрудничеството между двете страни и европейската интеграция на Албания.

По време на срещата на двамата външни министри е било обсъдено засилването на двустранните отношения в области като икономика, туризъм, енергетика и търговски връзки, както и в съвместни проекти от взаимен интерес.

На срещата между Комбос и председателя на албанския парламент Спиропали подчерта, че Албания и Република Кипър имат отлични двустранни отношения, като допълни, че те и парламентарното сътрудничество между двете страни „се разширяват и засилват на всички нива“.

Източник: БТА