Икономика
На територията на Стара Загора ще се произвеждат фотоволтаични модули, каза зам.-кметът на общината Светослав Колев в Албена

На територията на Стара Загора ще се произвеждат фотоволтаични модули, каза заместник-кметът на общината Светослав Колев по време на Годишната среща на местните власти, която се провежда в курортен комплекс „Албена“.
Колев разказа пред присъстващите как е започнало изграждане на първия етап от индустриалната зона в Стара Загора преди шест години. „Изградихме вътрешна инфраструктура и това беше първият сигнал, че в Стара Загора ще има индустриална зона и ще работи“, добави той.
По негови думи във втория етап са били продадени 90 процента от парцела. „Това бе в момента, в който ние изграждахме по оперативна програма довеждаща инфраструктура и това може би е прецедент – да строим и развиваме зоната едновременно с инвестициите, които се правят в нея“, посочи заместник-кметът.
Според него основното предизвикателство е да бъде продадена идеята на терена, за да има функционираща модерна индустриална зона. „В момента имаме проблем, че се нуждаем от по-голям парцел, който е трети етап на индустриалната ни зона. Към момента нямаме по-голям от 100 декара парцел, който да предложим, а има интерес към нас“, каза Светослав Колев.
По негови думи Стара Загора е като енергийно сърце и е добре локализирана. „Интересни сме за производства, които са били централизирани в други части на света, сега се връщат в центъра на България“, подчерта Колев и допълни, че интерес има от Турция.
„Ако не подбереш правилно инвеститорите в индустриалната си зона, рискуваш да я превърнеш в площи, които нямат свързаност и комуникация помежду си, нямат добавена стойност. Радостното при нас е, че във втория етап ние се насочихме и успяхме да привлечем фирми, които са в енергетиката“, добави заместник-кметът на Стара Загора.
По думите му на територията на града ще се рециклират и вече излезли от употреба фотоволтаични модули. „Инвеститорът е намерил решение и неговите планове са това да се случи на нашата територия. Ще се насочим към производство на трафове, необходими за функционирането на модулите, ще бъдат произвеждани акумулаторни стопанства, в тази индустриална зона можем да затворим цикъла и да говорим за модерна кръгова и зелена икономика“, каза заместник-кметът.
По думите на Светослав Колев новоразкритите работни места са над 2300, което е от изключителна важност за област Стара Загора.
Източник: БТА
Икономика
Ускоряване на икономическия растеж, прогнозира МВФ за България

Икономическият растеж на България ще се ускори до 3 процента през 2025 г. и 3,1 процента догодина спрямо темпа от 2,8 процента през 2024 година. Това сочат най-новите прогнози на Международния валутен фонд, публикувани днес в доклада „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook).
За инфлацията също се очаква ускоряване – до 3,6 на сто тази година и 3,4 на сто през 2026 г. спрямо отчетените за миналата година 2,6 на сто.
Публикуваните оценки отговарят на очакванията, очертани след приключването на мисията на МВФ в България през септември, в чиито заключения бе посочено, че високият растеж се „подкрепя от трайно високо частно потребление, подкрепено от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения“, а инфлацията се очаква постепенно да се забави след нивата около 3,5 на сто през тази и следващата година.
Оценките за растежа са повишени спрямо априлската прогноза на МВФ, когато за страната ни се предвиждаше растеж от съответно 2,5 процента и 2,7 процента. Инфлационните очаквания са коригирани леко надолу за текущата година (3,7 процента през април) и нагоре за догодина (2,3 на процента).
По баланса на текущата сметка разчетите сочат минусови стойности както за 2025 г. (-3,8 процента), така и за 2026 г. (-3,2 процента) спрямо съответно -1,5 на сто и -1,0 на сто, очаквани през април.
Безработицата според прогнозите на МВФ ще продължи да се понижава от 4,2 на сто, отчетени за 2024 г. до 3,5 на сто тази година и 3,4 на сто догодина.
Източник: БТА
Икономика
МВФ повиши прогнозата си за растежа на световната икономика тази година въпреки високата несигурност

Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира растеж на световната икономика от 3,2 на сто за текущата година и 3,1 на сто за 2026 г., сочи публикуваният днес доклад „Прогнози за световната икономика“ (World Economic Outlook).
През април очакванията бяха за растеж от съответно 2,8 на сто и 3 на сто под натиска на шока, провокиран от митата, обявени от първоначално от САЩ.
Въпреки че митата остават далеч от нивата си от 2024 г. обаче ефективните ставки са по-ниски от обявените през април след вълна от съобщения, включително търговски споразумения между САЩ и няколко от техните партньори, както и ново повишаване на тарифите за страни, с които нямат договор. Същевременно контрамерките от страна на търговските партньори на САЩ са ограничени и почти не повлияха на ефективната митническа ставка върху американския износ, отбелязва МВФ.
Несигурността в търговската политика остава висока, поради липсата на ясни, прозрачни и трайни споразумения между търговските партньори – като вниманието вече започва да се насочва не толкова към самите нива на митата, а към тяхното въздействие върху цените, инвестициите и потреблението, посочват експертите на Фонда.
До момента, по-протекционистките търговски мерки имат ограничено въздействие върху икономическата активност и цените, отбелязва МВФ.
Инфлацията на световно ниво се очаква да бъде 4,2 процента тази година и 3,7 на сто догодина, като измененията както спрямо доклада от април, така и спрямо корекциите, оповестени през юли са минимални.
За еврозоната МВФ прогнозира растеж от 1,2 на сто за 2025 г. и 1,1 на сто, а за Германия, най-голямата икономика във валутния съюз, се очаква да избегне рецесия с макар и минимален растеж от 0,2 на сто тази година и 0,9 на сто догодина.
Икономическият растеж на САЩ се очаква да бъде 2 на сто и 2,1 на сто през двете години, обхванати от прогнозата. За Китай, втората по големина световна икономика се прогнозира забавяне до 4,8 на сто тази година и 4,2 на сто догодина спрямо отчетения за 2024 г. темп от 5 на сто.
Източник: БТА
Икономика
Годишнина от създаването на първата трудово-производителна кооперация в България отбелязаха днес в Габрово

Годишнина от създаването на първата у нас трудово-производителна кооперация (ТПК) отбелязаха днес в Габрово. Събитието се състоя в Регионален център за развитие на социалната икономика – Габрово.
Официални гости на честването бяха заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова-Великова, Весела Политова, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“, доц. дн Владислав Лазаров, председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, проф. Стефан Мичев и Нели Томова, областните управители на Велико Търново и Силистра, заместник областният управител на Габрово Даниела Маринова. По време на събитието бе представена книгата „Трудът – непреходна ценност. 130 години трудово-производителни кооперации в България“.
„С уважение и гордост отбелязваме 130 години от първата трудово-производителна кооперация. Това не е просто юбилей, а възможност да си представим едни от най-силните уроци на историята. Това е силата на общността, солидарността и трудолюбието. През 1895 година именно тук в Габрово седем шивачи се обединяват и създават шивашко-работническо дружество „Напредък“, първата ТПК в България“, каза заместник-министър Алексова-Великова.
По нейни думи трудово-производителната кооперация е родена от нуждата хората да се обединяват, да работят заедно, да споделят, да създават, да преодоляват заедно трудностите и да градят бъдеще.
„Събитието отпреди 130 години е значимо не само за Габрово, а за историята на кооперативното движение в България. През десетилетията ТПК са доказали упората си за хиляди хора, особено за тези с намалена работоспособност, за които кооперациите не са просто работно място, а пространство за равенство“, каза заместник областният управител на Габрово Даниела Маринова.
След представянето на книгата зам.-министър Алексова-Великова и гостите на празника поднесоха цветя на паметната плоча на ТПК „Напредък“ на ул. „Пенчо Славейков“ 8 в кв. „Шести участък“. Кварталът е известен в миналото като историческото сърце на Габрово, обществен и търговски център на града от края на 19 в. до първата половина на 20 в. На това място на 1 октомври 1895 г. седем предприемчиви майстори шивачи обединяват усилията си и учредяват шивашко-работническото дружество „Напредък“. То поставя началото на кооперативния труд у нас.
Честването на 130-годишнина от създаването на ТПК „Напредък“ и представянето на книгата за историята на трудово-производителни кооперации в България показват приноса на НС на ТПК за развитието на социалната икономика у нас. Партньорството между Министерство на труда и социалната политика и Националния съюз на ТПК е ключово за съхраняването на традициите на социалното предприемачество, стана известно по време на събитието.
БТА припомня, че през март 2023 г. стана ясно, че в Габрово ще има Регионален център на социалната и солидарна икономика, който ще обединява регистрирани в Министерството на труда и социалната политика социални предприятия.
През октомври 2024 г. в Регионалния център бе открита изложба, посветена на 105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации.
Източник: БТА
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието