Надяваме се до края на годината „Дъ Боди Шоп“ – България (The Body Shop) да върне оборотите си от 2023 г., дори се надяваме да имаме ръст. Това каза пред БТА Венета Петкова, франчайз представителят на „Дъ Боди Шоп“ за България, Косово, Албания, Северна Македония, Испания и Португалия, потърсена за коментар на състоянието на компанията у нас.

Петкова обясни, че в Европа британската козметична компания „Дъ Боди Шоп“ има два вида присъствие – едното е директно като филиал, другото като франчайз. В България, Гърция, Румъния, Полша, Косово, Албания, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и други, е под формата на франчайз. В Германия, Франция, Австрия, Швеция, Дания, Испания, Португалия и други компанията беше директно представителство. През март миналата година дружеството на „Дъ Боди Шоп“ – Англия е вкарано в оздравителен процес, който можеше да завърши в несъстоятелност. В момента, в който е назначен синдик на английското дружество, почти всички дружества, които са филиали на марката, влизат в несъстоятелност, защото синдикът, назначен в Англия, няма никакъв интерес към филиалите, обясни Петкова.

Венета Петкова каза, че всички държави, които са франчайз, удържат на кризата и изчакват тя да свърши. Кризата в „Дъ Боди Шоп“ свършва миналата година през септември, когато влиза нов собственик на марката – групата „Ауреа“ (Aurea Group) начело с британския милиардер Майк Джатания, който е специалист в сектор „Козметика“ на международно ниво, каза още тя. Петкова добави, че в същото време от началото на кризата през февруари 2024 г. до момента повечето държави, които са собствени пазари на „Дъ Боди Шоп“ и влязоха в ликвидация, се връщат към живот под формата на франчайз и даде примери с Швеция, Дания, Германия и Канада. Те вече са оперативни под формата на франчайз. Това са дружества, които влязоха в ликвидация и след това бяха откупени от франчайз представители и в момента връщат „Дъ Боди Шоп“ към съществуване, може би не в целия си блясък както са били, но малко по-малко ще стигнем и дотам, коментира Петкова.

Венета Петкова обясни още, че има три държави, които не влизат в ликвидация – Испания, Португалия и Австрия, те бяха собствени пазари на „Дъ Боди Шоп“ и директно още като оперативни дружества преминаха във франчайз. Испания и Португалия ми бяха предложени на мен като франчайз представител на „Дъ Боди Шоп“ за България, Косово, Северна Македония и Албания, обясни Петкова и добави, че в съдружие с управителя на фирмата в Иберия до момента на кризата Диего Ортиз Де Зевайо сключват франчайз договор за Испания и Португалия. 

Съвсем скоро и следващи пазари – Нова Зеландия, Белгия, Франция и САЩ, които също бяха вкарани в несъстоятелност, ще бъдат оперативни под формата на франчайз, очаква се това да стане до края на годината, обясни още Петкова.

Венета Петкова разказа, че в България дружеството като франчайз оперира вече девета година, уточнявайки, че дори в годините на ковид e отбелязвало само ръстове и в обороти, и в печалби. В момента на влизане в процес на назначен синдик на компанията в Англия през февруари миналата година, неприятното за всички франчайз пазари беше, че се спира производството на продукти, бяха спрени всички средства за производство и в продължение на девет месеца до влизането на новия собственик през септември нямаше производствена стока, което се отрази на всички пазари, посочи Петкова. Ние започнахме да отчитаме спад на продажбите и печалбата, който беше между 9 и 15 процента и продължаваме да го отчитаме, защото през септември, когато новият собственик влезе и производството беше възобновено, срокът за производство на стока е между 6 и 9 месеца, сега реално през май ще започнем да получаваме нови продукти, както и зареждане на основните ни артикули, така и нови серии и линии, които винаги са като кислород във функционирането на една фирма в търговията, посочи Петкова.

В началото на април „Дъ Боди Шоп“ отвори нов обект в София, на ул. „Шишман“. Знаем каква стока ще получим до края на годината, дори вече поръчваме за първото тримесечие на 2026 г. и сме абсолютно убедени, че с новата продукция, която вече започва да бъде доставяна по складовете на „Дъ Боди Шоп“ навсякъде по света, ние ще върнем оборотите си, дори се надяваме да имаме ръст, каза Венета Петкова. Тя отбеляза, че последната добра оперираща година на „Дъ Боди Шоп“ в България е 2023 г., когато фактурират около 6 млн. лева. През 2024 г. имахме 15 процента спад, за 2025 г. досега също бележим 17 процента спад, защото почти нямахме зареждане на стока, оперираме на много минимални зареждания, обясни Петкова, като изрази надежда до края на годината този спад да бъде компенсиран и да се върнат на оборотите си от 2023 г. Тя отбеляза още, че в България „Дъ Боди Шоп“ има 8 магазина, в Испания и Португалия има 70 магазина, като там са таргетирали годишен оборот от 20 милиона евро.    

Източник: БТА

Броят на заявките за изобретения системно намалява, като от 164 през 2020 г. само за 3 години спадат почти наполовина до 89 през 2023 г. Това е посочено в първата по рода си „Национална карта на интелектуалната собственост в Република България“, която беше представена чрез видео в Аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Националната карта е публикувана на интернет страницата на висшето учебно заведение. 

Картата е реализирана от УНСС и Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер „Проф. д-р Борислав Борисов“ в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.

Изследването включва 23 показателя, свързани с обекти на интелектуалната собственост. Чрез реализирано широко сътрудничество между държавни институции, местната власт и УНСС, с участието на 31 учени и 265 общини са били събрани и анализирани официални данни относно индустриалната и литературно-художествената собственост на страната, позволяващи създаването на Национална карта на интелектуалната собственост.

Изследователският екип отбелязва, че и броят на заявките за полезни модели системно намалява, като от 467 през 2020 г. спадат почти наполовина до 258 през 2024 г., независимо от обстоятелството, че през годините номиналният обем на финансирането на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) расте. 

В България интензивността на НИРД, измерена като процент от разходите от брутния вътрешен продукт за 2023 г., е в размер на 0,79 на сто, като за сравнение през същата година в Австрия е 3,29 процента, в Гърция – 1,49 на сто, а средно за Европейския съюз е 2,22 на сто. Икономиката на България е ориентирана към сектори с ниска иновативна активност като туризъм, добивна промишленост, строителство, които не изискват голям брой технологични иновации, е посочено в националната карта.

Изследователите отчитат като положителна тенденция обстоятелството, че от територията на всяка от 28-те области на страната за периода 2020-2024 г. е налице заявителска активност за поне един от четирите изследвани обекта на индустриална собственост – изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка.

Сред негативните тенденции екипът, изготвил националната карта, отчита спад в общия брой на радиооператорите. През 2019 г. има 82 радиооператора, а през 2023 г. те са 73. Освен това има и спад в общия брой на телевизионните оператори – от 128 през 2019 г. до 113 а през 2023 г. През 2019 г. издадените вестници са в тираж 169 261 087 броя, като през 2023 г. тиражът спада почти наполовина до 87 243 120 бр. Висок е броят на общините, в които няма музеи, театри, представления, рецитали и концерти.

Като положителна тенденция изследователите отчитат възстановяването на филмопроизводството след кризата, породена от КОВИД-19. Увеличението на броя на заснетите пълнометражни, среднометражни и късометражни филми е във възходяща линия, като през 2021 г. заснетите филми са 74, а през 2023 г. са почти двойно – 145. Наблюдава се и ръст в броя на издадените книги. Във всички 265 общини в страната има читалища и всички те са организирали културни или творчески дейности. Броят на музикалните колективи се увеличава от 52 през 2019 г. до 76 през 2023 г. Броят на рециталите и концертите също се увеличава, както и този на театрите. 

Препоръките на изследователския екип на национално нива са няколко. 

От ключово значение за осигуряването на национална конкурентоспособност е определянето на сектори в икономиката, които ще се развиват интензивно, смятат анализаторите. Научноизследвателската дейност следва да се фокусира в научните области на секторите в икономиката, които ще се развиват интензивно, т.е. необходима е специализация в науката, препоръчва още изследователският екип. Според него стратегическото синхронизиране на националните приоритети в образованието с националните приоритети в икономиката би позволило целенасочена подготовка на кадри именно за националната икономика и целенасочена научноизследователска дейност в полза на секторите в икономиката, определени за интензивно развитие.

В България липсва последователна национална политика за насърчаване на научните изследвания през последните десетилетия, посочва още изследователският екип.

Данните от националната карта сочат, че за периода 2020 г. – 2024 г. са подадени 552 заявления за изобретения, като 290 са от юридически лица, а 236 от физически. 24 общини имат подадени заявления за изобретения, като най-много са от София, следват Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Габрово. 13 университета имат подадени заявки за изобретения. Най-много са от Техническия университет в София. На второ място се нареждат УНСС, Русенският, Тракийският и Пловдивският университет, Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В топ 10 на юридическите лица с най-висока активност са Институтът по роботика-БАН, Технически универститет-София, Институтът за космически изследвания и технологии-БАН, Институтът по информационни и комуникационни технологии-БАН, „Авко“ АД, „Антара“ АД, „Интеграл мед солюшънс“, Институтът по механика-БАН, Институтът по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“-БАН.

1424 са подадените заявления за полезни модели през изследвания период, от тях 1134 от юридически лица и 262 от физически лица. Подадените заявления за промишлен дизайн са 500, като от тях 398 са от юридически лица, а останалите от физически лица. 

Подадените заявки за регистриране на марки са 18 409, като от юридически лица са 13 299 и 3024 от физически лица.

На представянето на националната карта председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова посочи, че за първи път има общи данни за индустриалната собственост и информация за дейностите, които са свързани с авторското право и сходните права. 

Според председателя на Националния статистически институт Атанас Атанасов националната карта е мащабно проучване, което включва информация от различни източници.

Председателят на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Велико Търново Даниел Панов смята, че националната карта ще бъде полезна за кметовете, защото те ще направят анализ на грешките си.

Според директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ към Министерството на културата Мехти Меликов потенциалът на националната карта е огромен. 

Източник: БТА

През първото тримесечие на 2025 г. сезонно коригираният брутен вътрешен продукт (БВП) нараства с 0,3 на сто в ЕС и с 0,4 на сто в еврозоната спрямо последното тримесечие на 2024 г. Това сочат предварителни данни на Евростат, публикувани днес на страницата на европейската статистическа агенция.

Икономистите, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха по-скромен ръст на икономиката на еврозоната – с 0,2 на сто.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. БВП се увеличи с 0,4 на сто в ЕС и с 0,2 на сто в еврозоната.

Спрямо същото тримесечие на предходната година БВП нараства с 1,4 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната през първото тримесечие на 2025 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база БВП бе нагоре с 1,4 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната.

Сред страните от ЕС Ирландия регистрира най-голямото увеличение на БВП спрямо предходното тримесечие – 3,2 на сто, следвана от Испания и Литва – и двете с ръст от 0,6 на сто и Чехия – с 0,5 на сто.

Унгария е единствената държава членка, която е регистрирала спад спрямо предходното тримесечие – с 0,2 на сто.

На годишна база единадесет държави от ЕС са регистрирали ръст на БВП, а три спад.

За България експресните оценки за растежа на икономиката през първото тримесечие на 2025 г. се очаква да бъдат оповестени от НСИ на 15 май, пише на сайта на българската институция.

Източник: БТА