Гръцкият съвет за сигурност (КИСЕА) одобри днес закупуването на четвърта фрегата „Белара“ (Belharra) от Франция, за да модернизира въоръжените си сили и в опит да се движи със същата скорост като историческия си съперник Турция, съобщиха два правителствени източника пред Ройтерс.

Гърция има дългогодишен спор за морските води със своя съюзник в НАТО Турция, а заседанието на съвета за сигурност идва, след като Анкара заяви, че ще проведе научни изследвания в Егейско море през следващите дни, припомня агенцията.

През 2021 г. Атина се съгласи да закупи нови фрегати „Белара“ за около 3 милиарда евро, с опция за още една, тъй като целта ѝ е да замени старите кораби, използвани във военноморските ѝ сили повече от 30 години.

„КИСЕА одобри закупуването на четвърта фрегата „Белара“ от Франция“, каза висш държавен служител, без да дава подробности за цената.

Друг служител потвърди покупката, а гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас заяви по-рано днес след представяне пред КИСЕА, че новата фрегата ще носи балистични ракети.

Очаква се покупката да бъде одобрена от парламентарна комисия през следващите дни.

Гърция планира да похарчи над 25 милиарда евро през следващите 10 години като част от многогодишен план за отбрана, който включва нови изтребители Ф-35 (F-35) от САЩ, нови подводници, нови въздушни, морски и подводни дронове и противовъздушен купол, наречен „Щитът на Ахил“, припомня Ройтерс.

Управителят на Централната банка на Гърция Янис Стурнарас се застъпи за предсрочно погасяване на заемите, които страната е получила по първия меморандум, заявявайки, че днес Гърция е пример за устойчивост и стабилност, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

В речта си на Международната среща на върха на инвеститорите в Атина (AIIS) Стурнарас подчерта, че „ангажиментът на правителството за предсрочно погасяване на заемите от официалния сектор изпраща силно послание за фискална дисциплина и доверие. Планираното погасяване на заеми по Гръцкия заем (GLF) в размер на 31,6 милиарда евро до 2031 г. цяло десетилетие по-рано от планираното ще ускори намаляването на дълга, ще ограничи бъдещите нужди от финансиране и ще подсили кредитоспособността на страната. Като подкрепя фискалното доверие, тази инициатива не само намалява необходимата бъдеща фискална корекция, но и допринася за осигуряване на справедливост между поколенията, освобождавайки бъдещите данъкоплатци от част от настоящата данъчна тежест.“

Стурнарас смята, че непосредственото въздействие на новите мита ще бъде ограничено, тъй като САЩ не са ключов търговски партньор на Гърция. Той добави, че се очаква салдото по текущата сметка да се подобри през 2025 г., подкрепено от устойчивите резултати на износа, ръста на приходите от пътувания поради удължаването на туристическия сезон, както и по-ниските разходи за лихви поради намаляването на лихвените нива.

„Гърция днес е пример за стабилност, устойчивост и възможности – стратегическа инвестиционна врата към Югоизточна Европа. Икономиката е доказала способността си да издържа на сътресения, да възстанови данъчната дисциплина, да реабилитира банковия си сектор и да привлича международни инвестиции“, заключи Стурнарас в речта си.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)