Всяко седмо българче на възраст между 5 и 19 г. страда от затлъстяване, по засегнати са момчетата. Честотата на затлъстяването при населението от 19 до 75+ години е 21,4% или всеки пети (при мъжете – 23,2%, а при жените – 20%) като преобладават леките степени на затлъстяване.

Проблемът се увеличава значително с възрастта (4,5 пъти при мъжете и 2,5 пъти при жените). Най-висока е честота при възрастовата група 60-74 години (при мъжете 30,8% и при жените 29,3%).

Това показва Националното проучване на факторите на риска за здравето сред населението в Република България през 2020 г., проведено от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести.

Националната кампания „Здраве с нашия вкус“ поставя във фокуса на общественото внимание здравословното хранене. Целта ѝ е да подобри здравната и хранителната култури на българите, както и информираността за превенцията на сериозни заболявания сред населението ни, причинени от вредни храни и навици.

Кампанията се организира от верига частни лаборатории в партньорство с Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ като стартът ѝ е в навечерието на Европейската седмица по обществено здраве, която тази година е от 12 до 16 май.

Статистиката сочи още, че България е на предпоследно място сред държавите членки на ЕС по показателя ежедневна консумация на 5 порции плодове и зеленчуци сред хората над 15-годишна възраст. След нас е само Румъния.

Кампанията „Здраве с нашия вкус“ поставя акцент върху консумацията на български плодове и зеленчуци, които имат положително въздействие върху здравето на нацията. В този контекст водещи специалисти ще разкрият в поредица от информационни материали връзката между здравето на българите и родните плодове и зеленчуци.

Лекари ще посочат какво още е препоръчително да поставяме на трапезата, каква да е физическата ни активност и кои важни показатели за здравето да следим.

Продължителността на инициативата е шест месеца като в този период във всички филиали на лаборатория „Рамус“ в страната ще се извършват специални пакети от изследвания, чрез които могат да бъдат установени проблеми или дефицити, причинени от нездравословното хранене.

Посланици на кампанията „Здраве с нашия вкус“ са Лора Христова, медалистка от европейски първенства по биатлон за девойки и носителка на световни титли по летен биатлон за девойки, и Радослав Янков, най-добрият български сноубордист, носител на големия Кристален глобус в паралелните дисциплини през 2016 г. за FIS и носител на малкия Кристален глобус през 2017 г. в паралелния гигантски слалом за FIS.

Янков има постигнати също 12 подиума, от които 4 победи за Световната купа по сноуборд, участник е и в три Олимпиади. Двамата са категорични, че здравето е първият връх, който трябва да се покори преди световните класирания. А до него се стига с добра храна, профилактични изследвания и спорт.

В хода на кампанията „Здраве с нашия вкус“ ще се проведат събития, посветени на здравословното хранене.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Протестна нота, свързана с проблеми при кандидатстване за отпускане на необходимите помощни средства за хората с увреждания, внесоха в парламента представители на Сдружение „Достойнство 2023“.

Нотата е адресирана до Министерството на здравеопазването (МЗ), Комисията по здравеопазване в 51-вото Народно събрание, Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), пише БТА.

От правозащитната организация настояват за незабавно изслушване на всички организации, представляващи интересите на хората с увреждания, пред здравната комисия и МЗ, както и за сформиране на работни групи, които да дискутират промени в законодателството. От сдружението искат ясна дефиниция кое средство се явява помощно и кое представлява медицинско изделие.

Общността на хората с различни увреждания в България надхвърля един милион души, а близо 50 000 българи живеят с протезирани крайници, каза за БТА Павлина Григорова от Сдружение „Достойнство 2023“. Основно нещо, с което се сблъскваме напоследък, са системните откази за отпускане на помощни средства, при които няма мотиви, каза тя. Когато се потърсят мотиви от здравната каса, никой не отговаря, добави тя. Не можеш да кажеш на пациент с множествена склероза, че няма да му отпуснеш помощни средства, защото му плащаш лечението, каза Григорова.

Има два основни проблема при протезиране на крайници след ампутация, каза тя. Единият са ограниченията по договорите с НЗОК, заради които пациентите са обвързани с една конкретна фирма за изработка и ремонт на протези. Липсва и достатъчно финансиране, тъй като сумите, които здравната каса отпуска, покриват само базови протези, които често не отговарят на нуждите на пациента, заяви тя.

Изборът на колички, както и сумите, за които частично заплаща НЗОК, са изключително ограничени. Освен това са много тежки, каза още Григорова. По думите ѝ децата с ограничена мобилност също не получават нужното финансиране от здравната каса, за да им бъдат осигурени необходимите помощни средства. Григорова коментира и нуждата от лифтери – устройства, които повдигат пациентите от леглото, както и специализирани медицински легла за домашна употреба, които са изцяло непокрити от здравната система.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Ново изследване свързва обструктивната сънна апнея с мозъчни увреждания в области, критични за паметта – вероятно в резултат на ниски нива на кислород по време на REM-съня. Установено е, че хора с по-ниска кислородна сатурация по време на тази фаза имат повече хиперинтензивни зони в бялото мозъчно вещество – белези за увреждане на малките кръвоносни съдове.

Тези промени са свързани и с намален обем на хипокампа и енториналната кора – две ключови области за съхраняване и извличане на спомени – както и с по-слабо представяне при тестове за памет. Макар изследването да не доказва причинно-следствена връзка, то дава ценна представа за това как сънната апнея може да допринася за когнитивен спад и загуба на памет с напредване на възрастта и при болестта на Алцхаймер, съобщава Neuroscience.com, цитирано от БГНЕС.

Откритията сочат, че мозъчните промени са най-тясно свързани със степента на спад на кислородните нива по време на REM-съня – фазата на съня, в която най-често сънуваме и която играе ключова роля в консолидацията на спомени и обработката на емоционални преживявания.

Обструктивната сънна апнея възниква, когато мускулите в гърлото се отпускат по време на сън, блокирайки дихателните пътища и предизвиквайки многократни събуждания с цел поемане на въздух. Това води до нарушен сън и понижени нива на кислород, което от своя страна може да увреди малките кръвоносни съдове в мозъка.

„Обструктивната сънна апнея е разстройство, чието разпространение нараства с възрастта, а ниските нива на кислород по време на сън могат да навредят на способността на мозъка и тялото да функционират нормално“, казва д-р Брайс А. Мандър от Калифорнийския университет в Ървайн.

„Нашето проучване показва, че ниските нива на кислород, особено по време на REM-съня, могат да са свързани с когнитивен спад, дължащ се на увреждане на малките мозъчни съдове и последващата дегенерация на мозъчни зони, отговорни за паметта.“

Изследването включва 37 участници със средна възраст от 73 години, които не са имали когнитивни нарушения и не са приемали сънотворни медикаменти. Всички са преминали през нощни изследвания на съня. От тях 24 са били диагностицирани с обструктивна сънна апнея.

Изследователите са измервали нивата на кислород в кръвта по време на всички фази на съня, включително REM. Направени са и мозъчни сканирания за анализ на мозъчната структура. Установено е, че по-ниските кислородни нива по време на REM-съня корелират с по-високи нива на хиперинтензивност в бялото вещество. Тези ярки петна на сканиранията се считат за признак на увредена мозъчна тъкан, причинена от нарушения в кръвообращението. Минималните нива на кислородна сатурация и времето, прекарано със сатурация под 90%, са предиктори за степента на мозъчните увреждания. Нива под 90% се считат за тревожни.

Изследователите също измерват обема на хипокампа и дебелината на енториналната кора. Установено е, че по-голямото увреждане в бялото вещество се свързва с по-малък обем и по-тънка структура на тези области. Участниците са преминали и тестове за памет преди и след сън, за да се оцени зависимостта между съня и способността за запомняне. Оказва се, че по-слабата памет след сън корелира със загуба на дебелина в енториналната кора.

„В заключение, нашите резултати частично обясняват как обструктивната сънна апнея може да допринася за когнитивен спад и развитие на болестта на Алцхаймер чрез дегенерация на мозъчни области, свързани с паметта по време на сън“, обобщава д-р Мандър.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg