Франция не трябва да допуска бюджетният дефицит за 2026 г. да надвиши 4,8 процента от брутния вътрешен продукт, ако иска да овладее нарастващото си дългово бреме, предупреди управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало в интервю за вестник „Ла Кроа“, цитирано от Блумбърг.

В момента Националното събрание (долната камара на парламента, б. ред.) обсъжда проектобюджет, предвиждащ дефицит от 4,7 на сто, но премиерът Себастиан Льокорню посочи, че е готов да приеме цел до 5 процента, за да постигне компромис с опозицията.

„Абсолютно необходимо е да се върнем в рамките на 3 процента до 2029 година. Това означава, че през следващата година дефицитът не бива да надвишава 4,8 процента, за да изминем една четвърт от пътя към тази цел“, заяви Вилроа. По думите му правилото за 3-те процента не е просто европейска формалност, а прагът, който гарантира стабилизиране на държавния дълг.

Ръководителят на централната банка предупреди, че Франция е изправена пред риск от „постепенно задушаване“ под тежестта на дълга, а увеличаването на разходите няма да има стимулиращ ефект върху икономиката.

Според изчисленията на „Банк дьо Франс“ ако несигурността около дълга бъде намалена и нормата на спестяване на домакинствата спадне с 1 процентен пункт, това би добавило около 0,4 процентни пункта към икономическия растеж.

Въпреки предизвикателствата Вилроа изрази умерен оптимизъм, като посочи, че френската икономика остава устойчива и растежът през 2025 г. ще бъде „поне“ равен на прогнозата на централната банка от 0,7 процента.

Източник: БТА

Китайските лидери обещават да намалят зависимостта на страната от чуждестранни високотехнологични продукти и да насърчат вътрешното търсене на фона на засиленото търговско напрежение със Съединените щати и забавянето на икономическия растеж, съобщава „Асошиейтед прес“. 

Петгодишният план на управляващата Комунистическа партия, който очертава приоритетите на страната за следващия икономически цикъл, беше представен в четвъртък след четиридневно заседание на висшето партийно ръководство в Пекин. Документът съдържа около 5000 думи и беше публикуван само дни преди очакваните разговори между китайския президент Си Цзинпин и американския му колега Доналд Тръмп.

Петгодишните планове са наследство от времето на централното планиране от съветски тип, но Китай продължава да ги използва, за да определя политическите приоритети, да насочва публичните инвестиции и да задава стратегическа рамка за развитието на икономиката. Подобни пленуми служат и за демонстрация на вътрешнопартийно единство и подкрепа за ръководството на Си.

В документа не се посочват значителни промени в досегашния курс на политиката, но се подчертава необходимостта Китай да ускори прехода към самостоятелно технологично развитие и да разчита в по-голяма степен на вътрешното търсене като източник на растеж. Пекин възнамерява да запази ролята си на световна производствена сила, като едновременно с това се стреми към по-силен и устойчив икономически растеж у дома.

Макар комюникето да не споменава пряко търговската война с Вашингтон, в него се предупреждава за нарастваща „несигурност и непредвидени фактори“, произтичащи от глобалната конкуренция и геополитическите промени.

Хан Вънсю, висш партиен служител в областта на финансовата и икономическата политика, заяви пред репортери, че Китай е в добра позиция да се справи с външните рискове, тъй като „международният баланс на силите претърпява дълбоки корекции“. „В кризата винаги има възможност, а кризата може да се превърне във възможност“, каза той.

Според Чи Ло, старши пазарен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в „Би Ен Пи Париба Асет Мениджмънт“ (BNP Paribas Asset Management), акцентът върху научната и технологичната самостоятелност показва увереност, че Китай е по-малко уязвим на натиска от търговската война със САЩ. Партията поставя цел до 2035 г. страната да постигне „значително по-силно международно влияние“ и да затвърди позицията си като защитник на свободната търговия и многостранния икономически ред.

Лиа Фахи, икономист по въпросите на Китай в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics), отбелязва, че документът показва амбицията на Пекин да разшири международното си влияние, като едновременно защитава глобалната търговска система, но и подсилва вътрешните си индустриални капацитети.

Секторът на недвижимите имоти, който беше сред основните двигатели на китайската икономика през последните две десетилетия, продължава да се свива. Спадът, започнал още по време на пандемията от Ковид-19, подкопа доверието на потребителите, намали богатството на домакинствата и доведе до съкращения на работни места.

В тази връзка в комюникето се подчертава стратегическата необходимост от разширяване на вътрешното търсене. Правителството вече насърчава инвестициите в модернизация на производството и предоставя субсидии на гражданите за замяна на стари автомобили и битови уреди с нови.

„Всички икономики на големите държави се движат от вътрешното търсене, а пазарът е най-оскъдният ресурс в днешния свят“, заяви Чжън Шанцзе, ръководител на Националната комисия за развитие и реформи, която е водещата институция за планиране в Пекин.

Въпреки това в много индустриални сектори производственият капацитет остава по-висок от вътрешното търсене. Това е довело до ценови войни и е накарало китайските компании да увеличат износа си, задълбочавайки напрежението с търговските партньори в Съединените щати, Европейския съюз и други държави.

Икономическият растеж на Китай се забави до 4,8 процента през последното тримесечие – най-бавния темп от година насам, а производствената активност се свива за шести пореден месец.

Въпреки това китайските лидери потвърдиха дългосрочната цел страната да постигне до 2035 г. статут на „средно развита държава“ и да удвои размера на икономиката си спрямо 2020 г., което изисква средногодишен растеж от около 4 до 5 процента.

Според Лин Сонг, главен икономист за региона на Голям Китай в „Ай Ен Джи Банк“ (ING Bank), тези цели са постижими, ако се реализира преходът към високотехнологично производство и ако потребителите започнат да харчат повече.

Китай остава най-големият производител в света, на който се падат около 30 процента от световното индустриално производство и близо една четвърт от глобалната икономика. Новият петгодишен план предвижда запазване на производството „на подходящо ниво“, като основен акцент се поставя върху модерните индустрии.

„Фокусът върху производствения сектор ще остане основен приоритет, дори в условията на свръхкапацитет и ценови войни“, коментира Лиа Фахи от „Кепитъл Икономикс“.

През последните години Китай премина от трудоемко и евтино производство към изделия с по-висока добавена стойност – електрически превозни средства, батерии, роботи и компоненти за телекомуникации. През следващите години приоритет ще имат високотехнологичните отрасли, казва Робин Син, старши икономист за Китай в „Морган Стенли“ (Morgan Stanley).

Такива са квантови технологии, биопроизводство, водородна и термоядрена енергия, изкуствен интелект и мобилни комуникации от следващо поколение. „Тези индустрии са готови да стартират. Това означава, че през следващото десетилетие ще изградим още една високотехнологична индустрия в Китай, която ще даде продължителен тласък на усилията ни за постигане на китайска модернизация“, заяви Чжън.

Не е ясно дали ангажиментът на Китай да катализира повече потребителски разходи и вътрешни инвестиции ще се отрази съществено на износа му.

Китайски компании като „Би Уай Ди“ (BYD) и „Си Ей Ти Ел“ (CATL) вече са сред световните лидери в производството на батерии и технологии за електрически автомобили. Пекин продължава да разглежда индустриалния сектор като стратегически въпрос, свързан със сигурността и геополитическото влияние.

„Китайското правителство възприема производството като инструмент за укрепване на националната сигурност и влияние върху други държави“, посочи Гари Нг, старши икономист в „Натиксис“ (Natixis).

Четиридневният пленум беше белязан от сравнително ниска посещаемост. От 205 редовни членове на Централния комитет на партията според официалното съобщение са присъствали 168, като много от отсъстващите са обект на антикорупционни разследвания.

„Безпрецедентна част от членовете на централния комитет имат политически проблеми“, казва Нийл Томас, сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Института за политика „Азиатско общество“.

На заседанието генерал Чжан Шънмин беше назначен за втория по ранг командир в армията, заменяйки Хъ Вейдун, който бе изключен от партията заедно с още осем висши военни в рамките на последната антикорупционна кампания.

Въпреки тези сътресения анализаторите смятат, че позицията на Си Цзинпин в партията остава стабилна. „Политическата ситуация, с която се сблъсква Си, и неговият контрол върху партията засега изглеждат сигурни“, коментира Син Сун, старши преподавател по китайски и източноазиатски бизнес в Кралския колеж в Лондон.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени въведените от администрацията на Джо Байдън екологични изисквания към медодобивните предприятия, съобщи Ройтерс. Решението, подписано в петък (местно време), освобождава за срок от две години двата основни засегнати завода – на „Фрийпорт-МакМоРан“ (Freeport-McMoRan) и „Рио Тинто“ (Rio Tinto), от задължението да спазват част от строгите норми за ограничаване на вредните емисии.

Белият дом аргументира решението с необходимостта да се укрепи сигурността на американските доставки на стратегически минерали и да се облекчат местните производители на мед от „регулаторна тежест“. „Налагането на тези изисквания на толкова ограничена и вече напрегната вътрешна индустрия рискува да ускори по-нататъшното ѝ закриване“, се казва в изявление на администрацията.

Правилото на Байдъновата администрация, финализирано през май 2024 г., предвиждаше двете компании да намалят емисиите на токсични замърсители като олово, арсен, живак и бензен.

По-рано тази година президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която медта бе обявена за критичен материал за отбраната, инфраструктурата и новите технологии, включително за сектора на чистата енергия и електрическите превозни средства – ход, който според Белия дом цели стимулиране на вътрешното производство и намаляване на зависимостта от внос.

След заповедта Министерството на търговията започна разследване по раздел 232 от американския Закон за разширяване на търговията, за да установи дали вносът на мед представлява заплаха за националната сигурност. Проверката бе мотивирана от нарастващата зависимост на САЩ от ограничен брой чуждестранни доставчици на суровината.

В резултат на прегледа администрацията на Тръмп наложи 50-процентно мито върху някои видове вносна мед и въведе изискване все по-голяма част от висококачествения меден скрап, произвеждан в страната, да бъде продаван на вътрешния пазар.

Мярката бе част от по-широката стратегия на Белия дом за укрепване на местното производство и ограничаване на външната зависимост в ключови индустрии.

Представители на „Фрийпорт-МакмоРан“ и „Рио Тинто“ засега не са коментирали решението.

Източник: БТА