Свържете се с нас

Мнения и анализи

Може ли Зеленски да е „диктатор“? Няколко особености на местния дебат

Целият свят коментира катастрофалния спектакъл на Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет в петък. Тогава срещата между двамата президенти прерасна в спор с размяна на остри реплики.

Но когато вълненията утихнат малко, може да се окаже, че нищо тектонично не е възникнало точно там. Избистрили са се очертания на реалността, които отдавна са налице, но светът отказва ги да проумее.

Ще се отклоня от това състояние на космическа истерия, без да напускам основната тема на деня и на последните три години – Украйна. Но Украйна в един по-тесен смисъл на конституционния въпрос за легитимността на политическото ѝ представителство и по-точно на президента.

Обвиненията, че Зеленски е „диктатор“

Повод ми дават два факта.

От една страна, от Москва до Вашингтон се чуха твърдения за дефицит на легитимност на Володимир Зеленски. Такива претенции към президента на Украйна изразиха от кръга на руския президент Путин. Те дори обосновават нежеланието си да преговарят със Зеленски с изтичането на мандата му миналата година.

Подобни твърдения изрече и Тръмп, който каза, че Зеленски е „диктатор без избори“, макар че по-късно сам иронизира думите си.

От друга страна, в местния Фейсбук избухна остър спор между Деян Кюранов и Вержиния Велчева по повод текст на Кюранов в сайта „Дневник“. Статията е озаглавена „Спасението на Украйна е диктатура на Зеленски“. Ето цитат, който описва повода:

„На 24.02. 2025г. Радата трябваше да гласува резолюция, че Зеленски е напълно легитимен президент. Резолюцията бе провалена, включително с гласовете на над 30 депутати от партията на самия Зеленски. На другия ден, 25.02.2025г., резолюцията бе прегласувана, приета с предостатъчно мнозинство и парламентът демонстрира своето неразривно единство с президента.“

Според Вержиния Велчева това описание не е коректно. В деня на първото гласуване значителен брой депутати не са участвали, главно по технически причини, докато втория ден процедурата е изпълнена по предвидения ред. Няма основания да се говори за разклатена подкрепа за Зеленски, още повече в неговата партия.

Оставям настрана тези детайли. Съществените моменти са други.

Първо, как се реагира при подобно подозрение, а именно, че украинският парламент изглежда – може би да, може би не, но има съмнения – не дава подкрепа на Зеленски с гласуване.

Второ и по-важно, какъв е статутът на президента Зеленски в този момент, в състояние на война, след изтичане на мандатът му от 2019-2024 г. и има ли основания да се лансира тезата, маркирана в заглавието.

Статията на Кюранов лансира идеята, че за спасението на Украйна е необходимо да бъде установена диктатура на президента на Украйна. Ако се проведат избори, както претендират – без това да е тяхна работа – както от руска, така и по-приглушено от американска страна, Украйна може сама да си устрои необратим срив. Русия ще използва целия си ресурс за намеса в изборите и щом успява в западния свят, може да предизвика безредие в Украйна.

Има и други неясноти. Как се гласува в зоните на военните действия? Как в окупираните територии? Как гласуват около десет милиона украинци в емиграция, вътрешна и външна? И така нататък, цялата идея несъмнено е чист абсурд.

На първия въпрос бих отговорил с настояване да не се прибързва с такива статии. Да лансираш теза с гигантски политически измерения в рубриката „диктатура“ и да защитаваш необходимостта ѝ за Украйна в този момент е много рисковано. Дори да се окаже, че имаш някакви основания, когато отмине горещият момент, провокирал реакцията ти, ще се окаже, че си се вписал в хора на руската пропаганда.

Разбира се, едва ли някой може да се мери по гражданска съвест и съответна публична позиция с моя приятел и колега Деян Кюранов. В това няма никакво съмнение от десетилетия. Но непреднамерените последици са противоположни на почтения замисъл. Утре от проруската „Възраждане“ ще те цитират и ще посочат импликацията на думите ти, че за Зеленски изходът е диктатура понеже е нелегитимен. Иди обяснявай после, че са те разбрали погрешно.

Понеже разбирането ти от другите е по-важно от онова, което си искал да кажеш и понеже си отговорен и за това разбиране, почакай два-три дни. Професорът ми по философия Райнер Шюрман повтаряше, че основната отговорност на интелектуалеца (мислител, анализатор, политолог, социолог, все едно) е разбирането и грижата за условията за разбиране от другите.

Какво пише в украинската конституция

Вторият момент е по-съществен. Какъв е статутът на президента на Украйна, в случая на Зеленски, но можеше и друг да е?

И как е развита в теорията конструкцията за диктаториални правомощия на изпълнителна власт, приложима към ситуацията в Украйна?

Украинската конституция урежда въпроса само за Върховната Рада, не за президента. За президента на Украйна са в сила положения в членовете 83(4), 90(1), 108(1) и др., свързани с условия за конституционен континюитет.

Тези хипотези са добре развити и достатъчно разчленени за конституционен текст. Те косвено блокират избори за президент по време на военно положение, извънредни ситуации, катастрофални бедствия и прочее.

Украинските закони за избори запълват умишлената конституционна липса за президента. Те следват традиция в конституционната теория и приети в множество конституции положения. Избори по време на военно положение не се провеждат. Точка. По света има изключения (САЩ, Израел), но те предполагат особени традиции и обстоятелства.

Още по-важен въпрос повдига ситуацията, която може да налага установяване на диктаториални правомощия. Тази материя също е добре развита.

Точното заключение в случая на Украйна е, че Върховната Рада може да конституира „извънредни“ правомощия, макар това да не е уредено конституционно. Наричам ги така за да избегна думата „диктатура“. Но за теоретично запознатите е ясно, че става дума за диктаториални компетенции/власти/пълномощия.

„Конституционна диктатура“

Подобна власт е известна като „конституционна диктатура“ и е описана в политическата теория (Клинтън Роситър, Карл Шмит, въпреки непремерената непоносимост към него и др.). В нея няма по принцип нещо смущаващо, още по-малко внушаваната необратимост на подобна власт.

Радата може да гласува специален пакет власти (изпълнителни компетенции) и да ги персонифицира в Зеленски. Това е законодателен акт. Той произвежда необратимо следствие, само ако изпълнителното лице, подобно на римски император от времето на Цезар и Октавиан започне присвоява мандата, вместо да го връща на Сената.

Експлицитен законодателен акт е особеност на позитивното право на континенталната европейска традиция. Франклин Рузвелт упражнява подобна власт, преди него Ейбрахам Линкълн. И двамата поради необходимост на самата ситуация, но впоследствие се оттеглят. Подобни развития са част от политическата традиция и практика, не е задължителен експлицитен законодателен акт.

В Украйна такива инструменти не са нужни, което също е фактическо обстоятелство, а не принцип. Радата прави най-разумното като потвърждава легитимността на президента с гласуване.

Не е нужен специален мандат, камо ли пакет правомощия, каквито той конституционно има. И ако Радата наложи извънредни правомощия с разлика 50 гласа от 450 рискът за вътрешен бунт ще нарасне. Което ще разведри атмосферата в Кремъл повече от сцената в Овалния кабинет.

Радата може да прави легитимиращи гласувания периодично само за потвърждаване на съгласие с текущата политика на президента. По този начин, а не чрез ненужни диктаториални правомощия президентът има много по-висока легитимност там, където тя има критични значения – в международна среда.

Дори законодателно конституиран като диктатор, как точно ще се гледа на него при преговори за мир, а и сега, в процеса на изграждане на нова „коалиция на желаещите“ за подкрепа на Украйна?

Източник: Свободна Европа

България

Тайният живот на Андрей Вълчев: бившата на Пеевски го приюти, а той брани статуквото!

Докато депутатът от БСП Андрей Вълчев се изявява като страстен защитник на настоящата изборна система, в личния си живот той явно също залага на „сигурното“. Според последните слухове Вълчев живее с Ани Димитрова – дама с впечатляваща биография, включваща връзка с не кой да е, а с Делян Пеевски. Слуховете около двойката набират скорост, особено след като Вълчев категорично заяви, че изборната система в България е „перфектна“ и не се нуждае от промени. Разбира се, зад тази позиция прозира една проста истина – ако системата бъде променена и „Величие“ влезе в парламента, Вълчев може да се окаже аут от политиката. А без депутатска заплата и влияние, къде ли ще се озове? Дали връзката му с Ани Димитрова е нов шанс за политическо оцеляване, или просто е открил утеха в човек, свикнал с тежките игри на властта?

В политическите среди на България се разпространяват слухове за личния живот на Андрей Вълчев, член на БСП, и връзката му с Ани Димитрова – бивша приятелка на Делян Пеевски и настоящ директор на правителствената информационна служба при кабинета на Пламен Орешарски. Според тези слухове, двамата живеят заедно, което предизвиква интерес и спекулации в обществото.

Ани Димитрова има дългогодишна кариера в медиите и публичната администрация. Започва като журналист във финансовия ежедневник „Пари“, след което е автор и водещ на предаването „Бизнес клуб“ в BBT (сега News 7). През 2005 г. поема маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, когато негов шеф е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. През 2008 г. е назначена за директор на маркетинга и рекламата в БНТ, а през 2013 г. става директор „Връзки с обществеността“ на кабинета „Орешарски“.

Интересен детайл в биографията на Димитрова е създаването на фирмата „Алфа Медиа Груп“ през 2005 г., която първоначално издава вестник „Контрасти“. Тя е собственик и управител в нея до 2006 г., след което участието ѝ е заличено. Според разследване на bTV, фирмата е свързана с придобиването на имоти, използвани от Делян Пеевски и семейството му. Например, бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк „Витоша“ става собственост на „Алфа Медиа Груп“ през 2007 г., като се твърди, че имотът се използва от Пеевски и неговото семейство.

Въпреки тези факти, Димитрова отказва да коментира въпросите, свързани с „Алфа Медиа Груп“ и нейните връзки с Пеевски.

Слуховете за личния живот на Андрей Вълчев и Ани Димитрова, както и техните професионални връзки, продължават да будят интерес и спекулации в обществото.

Виж цялата статия

Мнения и анализи

С палеж не стана. Сега „Възраждане“ пробва да спре еврото с атака „по устав“ в парламента

38 235. Толкова предложения за промени в проектобюджета за 2025 г. внесе националистическата партия „Възраждане“.

Представителите ѝ казват, че това са съществени поправки. Но всъщност целта им е просто да блокират приемането на държавния бюджет за 2025 г. и работата на парламента. Според „Възраждане“ това е форма на протест срещу присъединяването на България към еврозоната.

Основна цел на сегашното правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено от ДПС-Доган, е България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

„Възраждане“ е против. Преди няколко седмици нейни представители и симпатизанти нападнаха сградата на европейското представителство в София. Запалиха входа ѝ, хвърляха по фасадата ѝ бомбички, яйца и червена боя, влязоха в сблъсъци с полицията.

Повечето партии в парламента осъдиха нападението.„Възраждане“ продължи протеста си с опити за блокиране на работата на Народното събрание.

Законопроектът за държавния бюджет беше приет на първо четене миналата сряда с гласовете на управляващите и на „ДПС – Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски. „Възраждане“ се опитваше да забави гласуването с процедурни хватки.

В петък лидерът ѝ Костадин Костадинов каза, че партията внася 38 325 предложения за промени преди второто четене на бюджета. Ако депутатите обсъждат всяко поотделно, работата им ще се проточи до безкрай. С други думи – опитът да се блокира парламентът този път ще е „по устав“.

Въпросът е как останалите в парламента могат да противодействат. Това зависи най-вече от:

  • председателя на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ);
  • председателката на Народното събрание Наталия Киселова (БСП).

Те могат да заложат на процедури, с които депутатите да решат накуп да отхвърлят или изобщо да не разглеждат хилядите предложения. В действащия правилник за работа на парламента има механизми за това.

„Стига да има политическа воля в управляващите, а и в опозицията, има възможност да бъдат блокирани“, каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – парламентарист, конституционалист и преподавател в Новия български университет.

Какво цели „Възраждане“

По време на обсъждането на бюджета на първо четене депутатите от „Възраждане“ се опитваха да забавят гласуването, като взаимно си правиха реплики и дуплики. В петък партията каза, че със своите над 38 хиляди предложения за промени преди второто четене продължава протеста си срещу еврото.

„Не кръпки, не 10-15-20 предложения, а 38 235 предложения“, каза Костадинов.

Той добави, че числото не е случайно. То съвпада с броя на страниците с подписи, които от „Възраждане“ бяха събрали за провеждане на референдум за запазване на българския лев.

През април 2023 г. партията внесе около 600 хиляди подписа за референдум с въпрос дали левът да остане единствената валута на България до 2043 г.

Парламентът отхвърли предложението, а депутатите от „Възраждане“ и ИТН (днес част от правителството) обжалваха това пред Конституционния съд (КС).

През февруари 2024 г. КС окончателно отхвърли референдума. От „Възраждане“ казаха, че това няма да попречи да настояват България да запази лева.

България е поела ангажимент да приеме еврото за своя валута още с договора си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Членството в еврозоната става, когато страната изпълни всички критерии за това. Приемането на бюджет за 2025 г. е ключово, тъй като България вече поиска оценка от ЕС дали отговаря на изискванията.

Според Михайлова със сегашните си предложения „Възраждане“ цели „блокиране работата на парламента и на държавата“.

На въпрос дали наистина това е целта, Костадинов каза, че „Възраждане“ упражнява „конституционното право на законодателна инициатива“.

Как реагираха другите партии

От партиите в управляващото мнозинство не се чуха реакции за акцията на „Възраждане“. Реагира опозицията.

В събота пред БНТ Надежда Йорданова от ПП-ДБ каза, че „поведението на „Възраждане“ е меко казано безотговорно“.

Санкционираният за корупция Пеевски също се изказа против действията на „Възраждане“. Той каза, че няма да допусне бюджетът да бъде блокиран и че е готов за промени в правилника за дейността на парламента за тази цел.

Според Йорданова правилникът и сега „дава достатъчно инструментариум“ да се преодолеят опитите на „Възраждане“ да забави бюджета.

Какво може да направи парламентът

Михайлова също смята, че ситуацията с хилядите предложения на „Възраждане“ ще се разреши с механизмите в действащия правилник. Тя припомни, че при гласуването на закон за държавния бюджет се следи редакциите на второ четене да не нарушават макрорамката – т.е. общите показатели за приходи и разходи.

„Ако депутатите вземат процедурно решение още на ниво комисия, че няма да разглеждат предложения, които нарушават рамката, въобще няма да обсъждат предложенията на „Възраждане“, каза тя.

Пред Свободна Европа председателят на бюджетната комисия Делян Добрев каза, че смята да направи точно това, като подложи идеите на „Възраждане“ на гласуване за допустимост. Тази опция фигурира в правилника.

Според Михайлова това може да стане „в голяма група с едно гласуване“ или като предложенията се обединят в по-малки групи. Ако комисията реши анблок, че те са недопустими, това ще улесни процеса, когато бюджетът на второ четене в пленарната зала. Тогава от значение ще е поведението и на председателката на Народното събрание – Наталия Киселова от БСП.

Свободна Европа отправи въпроси до нея чрез пресцентъра на парламента, но още няма отговор.

„По същия начин [както в комисията] могат да откажат да го гледат и в пленарната зала“, каза Михайлова и добави, че за това ще има мнозинство и отвъд управляващите. Въпреки това тя очаква „опити за провокация“ от „Възраждане“ при гласуването.

Докъде е България по пътя към еврото

Правителството начело с Росен Желязков от ГЕРБ встъпи в длъжност през януари със заявката, че присъединяването към еврозоната е основната му цел.

Дълго време България имаше проблем с един от критериите за членство – този за ниска инфлация. В началото на 2025 г. този критерий вече се смяташе за изпълнен, но се появи проблем с друго условие – дефицитът да е под 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). В началото на февруари новите управляващи алармираха, че в бюджета ще има много по-голяма „дупка“.

Тогава ПП-ДБ обвини кабинета, че опитва да саботира влизането в еврозоната. В крайна сметка се оказа, че данните за „дупката“ са неточни, и правителството внесе проектобюджет за 2025 г. с дефицит от 3%. После поиска и извънредни доклади от европейските институции, които да кажат дали България е готова да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Те се очакват през юни.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Мнения и анализи

Обяснено. Как институциите попречиха на Конституционния съд да реши делото за изборите

Понеделник, 10 март. Председателката на Конституционния съд (КС) Павлина Панова безпрецедентно използва правото си на национален ефир в Българската национална телевизия (БНТ), за да направи обръщение. В него тя, отново безпрецедентно, обвини Централната избирателна комисия (ЦИК) и най-вече държавната компания „Информационно обслужване“ (ИО), че възпрепятстват работата на съда, вместо да му помагат, както изисква законът.

Поводът е делото за изборните нарушения от октомври 2024 г. То започна през ноември, след като няколко партии оспориха резултатите от вота. Съдът брои наново бюлетини в част от секциите и установи грешки в обявения резултат. Заради липса на съдействие или бездействие от ЦИК и ИО обаче, съдът не може да приключи делото.

Оказа се, че освен тези институции, се е намесила и прокуратурата – заради сигнал от ИО. Дни по-рано държавната компания „оспорва“ и експертизите на съда. Всичко това се случва, докато делото за изборите е в ход. Според повечето партии става дума за саботаж.

„До голяма степен ние сме наясно с фактите, наясно сме какво ще приемем по делото, но ни е необходима финалната информация, за да постановим окончателния си акт, а именно да кажем има ли незаконност на избора на народни представители, на колко и на кои от тях“, каза Панова пред БНР.

Според бившия председател на ЦИК Александър Андреев намесата на прокуратурата, особено докато тече делото, е „неуместна“. Също така е „недопустимо“ „Информационно обслужване“ и ЦИК да не изпълняват волята на КС.

„Актовете на съда се изпълняват, а не се обсъждат“, каза Андреев пред Свободна Европа.

Изпратихме уточняващи въпроси до всички засегнати страни, но до момента на публикуването на материала не получихме отговори. Затова подредихме хронологично публично известните факти до момента.

Как започна всичко

През ноември КС започна общо разглеждане на пет дела за законността на парламентарните избори, проведени на 27 октомври.

Това стана след сигнали за контролиран и купен вот, нарушения, които се виждат от видеонаблюдението, и съмнения, че МВР прикрива тези практики. Вътрешното министерство отрече.

Президентът и всички партии в 51-вия парламент без ГЕРБ и “ДПС – Ново начало” изразиха съмнения в честността на изборите и оспориха резултата. Това включва и партия “Величие”, на която не стигнаха 21 гласа да влезе в Народното събрание.

КС образува дело и назначи експертиза за близо 1770 секции в страната, която да установи действителните гласове и евентуално разминаване между данните във флаш паметта и бюлетините от машинното гласуване. КС поиска и втора експертиза за други 436 секции. Там проверяваше броят на действителните бюлетини.

Общият брой на проверените секции от вещите лица, назначени от КС, е 2204 – около 17% от всички секции в страната (12 920).

В края на февруари стана ясно, че първата експертиза е установила разминавания с официалните протоколи при близо половината от секциите. Втората е открила разминавания при една трета от тях.

Тогава КС възложи на ЦИК да преизчисли резултатите на база на новите данни. Задачата е не да се броят бюлетините наново, а да обработят данните от експертизите, да преценят дали те ще се отразят на разпределението на мандатите в парламента и да информират съда. ЦИК възлага преизчислението на ИО, която по закон отговаря за въвеждането на резултати от вота.

Очакваше се ИО да приключи в понеделник и да уведоми ЦИК. Вместо това компанията е сигнализирала прокуратурата.

Какво твърди „Информационно обслужване“

ИО би трябвало да извърши две въвеждания на данните от експертизите в системата на ЦИК. След първото въвеждане, на 6 март, компанията изпрати писмо до ЦИК, в което описа разминавания между първоначално отчетените резултати и установеното от експертизите на КС.

Накратко разминаванията се отнасят до:

  • 7 секции, в които от КС са записани 0 действителни гласове, тъй като не са намерени бюлетините от тях. По изчисления на ЦИК оттам липсват общо около 780 гласа. ИО оспорва – защото видеонаблюдението показва, че бюлетини е имало и те са броени в изборния ден.
  • 11 секции, при които има дублиране в протоколите.

Тогава ЦИК, вместо да възложи на ИО да следва определението на съда, препрати писмото към КС, за да поиска допълнително указания как да процедира в тези случаи.

На 7 март комисията е предложила на съда да се възложи допълнителна проверка от кметовете на общините, в които се намират 7-те секции, за да се установи дали не е допусната грешка при съхранението и предаването на чувалите с бюлетини. Председателката на ЦИК Камелия Нейкова каза в Народното събрание, че съдът е отказал, тъй като събирането на доказателства е приключило.

В същия ден Софийската градска прокуратура (СГП) е получила сигнал от ИО за липсата на бюлетини в 7-те секции.

В експертизата са посочени 0 гласове в тези секции, защото КС не е получил бюлетините от проведените там избори, за да ги преброи.

Свободна Европа попита ЦИК дали действията на ИО са били координирани с комисията, но не получи отговор. Ако компанията е действала самостоятелно, това би означавало, че освен делото в КС, ИО е подкопала и дейността на ЦИК. По думите на Андреев в такъв случай би трябвало ЦИК да потърси отговорност от компанията.

Какво значи всичко това

С действията си ИО и ЦИК на практика поставиха под въпрос разпореждането на съда.

„Определението на КС трябва да бъде спазвано и не може да бъде поставяно под съмнение“, каза Андреев.

Панова също определи като „недопустимо“ КС да бъде поставян „в зависимост от действия или бездействия на други държавни органи“, които „са длъжни да оказват пълно съдействие, а не да възпрепятстват дейността му“.

„Неразбираемо е защо ИО са сезирали прокуратурата, без да уведомят ЦИК и КС и да поискат разрешението на съда за предоставянето на каквито и да било документи на прокуратурата“, каза още Андреев.

„Не може ЦИК и „Информационно обслужване“ да стоят над Конституционния съд“. Също така според експерта прокуратурата „в момента няма място да извършва някакви проверки или чрез действията си да затруднява съдебното производство пред КС“.

Всичко това „неминуемо рефлектира върху цялостния процес, доверието на обществото в изборите и институциите, които са натоварени с тяхното провеждане“, каза още Андреев.

Кога ще разберем резултатите от вота

От ЦИК казаха, че съдът не е позволил публикуването на сканирани протоколи от повторно проверените 2204 секции, затова ще публикува данните, ако съдът постанови различен резултат от изборите.

До окончателното решение би могло да мине известно време. Първо ИО трябва да въведе обработените данни в системата повторно. Не е ясно кога ще стане това, въпреки че новият срок, поставен от ЦИК, е 12 март. След като данните бъдат въведени и предадени на КС, той казва дали има готовност за решение.

Възможно е след решението да няма промени в разпределението на мандатите в парламента. Друго възможно развитие е в него да се появи девета партия – „Величие“, и това да стане за сметка на депутати от друга парламентарна група. Възможно е и разместване в съществуващите парламентарни групи – без значение дали „Величие“ ще стане част от Народното събрание.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 57 минути

До момента в област Добрич са сключени три договора по програма „Образование“, каза Геновева Друмева

Българияпреди 58 минути

Председателят на парламента Наталия Киселова поздрави Ивет Горанова за победата ѝ в турнира по карате в Кайро

Българияпреди 59 минути

В Пазарджик жена намушка мъжа си с нож след скандал

Българияпреди 59 минути

Дискусия „От конфликти към съвместно съществуване между хората и мечките“ организира „Европа Директно“ в Смолян

Святпреди един час

Путин не планира да пътува за погребението на папа Франциск, съобщи Кремъл

Българияпреди един час

На два сигнала, свързани с домашно насилие, са реагирали от полицията в Шуменско в последния от празничните дни

Българияпреди един час

Гражданско движение за президентска република създаде граждански съвет в Ловеч

Политикапреди един час

“Скрито задкулисие“. Спаси София свали доверието си от Терзиев, зам.-кметът им хвърли оставка

Балканипреди един час

Близък роднина на председателя на парламента на Черна гора е задържан по подозрение в опит за убийство и незаконно притежание на оръжие

Святпреди един час

Руски съд намали присъдата на американец, задържан по обвинения в трафик на наркотици, съобщи неговият адвокат

Българияпреди един час

Трима са задържани заради побой над куче в Пазарджик, съобщиха от полицията

Културапреди един час

Доминго и Карерас ще пеят на концерт за 90-годишнината от рождението на Лучано Павароти

Святпреди 3 дни

Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република

Икономикапреди 5 дни

С 25 процента е увеличен броят на леглата в местата за нощуване в област Хасково в рамките на една година, отчетоха от статистиката

Икономикапреди 5 дни

С преобладаващ спад приключи седмицата за водещите борси в Европа

Политикапреди 5 дни

Парламентът ще заседава извънредно на 29 април

Икономикапреди 5 дни

Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 17.04.2025

Икономикапреди 5 дни

Тръмп и Мелони изразиха оптимизъм за разрешаване на търговските спорове

Българияпреди 5 дни

Сградата на БТА беше оцветена в червено като символ на разпването на Христос

Обществопреди 4 дни

Слънце и краткотраен дъжд следобед

Политикапреди 4 дни

ЕК: България поиска да оттегли молбата си за плащане на втория транш по ПВУ

Политикапреди 5 дни

Готви се трети вот на недоверие. МЕЧ иска свалянето на Киселова

Икономикапреди 5 дни

Печалбата на „Американ експрес“ нараства през първото тримесечие

Политикапреди 5 дни

Стойнев след вота на недоверие: Популистките и антиевропейските партии нямат нужната сила в България

Новини