Името на италианката Франческа Албанезе, която от три години и половина е специален докладчик на ООН за човешките права в палестинските територии, се споменава в последно време като възможен лауреат на Нобеловата награда за мир, съобщават италианските медии „РАИ Нюз“, „Манифесто“, Авенире“, „Куотидиано национале“. Но има ли действително шансове Албанезе да получи престижното отличие?

Франческа Албанезе е родена в Ариано Ирпино в южната италианска област Кампания през март 1977 г.  Завършва право в университета в Пиза. Има магистратура в областта на човешките права от Училището за източни и африкански изследвания към Университета в Лондон. От 2020 г. има докторат в областта на международното право на бежанците, защитен във факултета по право на Университета в Амстердам. През 2015 г. Албанезе става доцент в Института за изследване на международните миграции към Университета Джорджтаун във Вашингтон. Работила е и като консултант към неправителствената организация Арабско възраждане за демокрация и развитие и Международния институт за социални изследвания към Университета Еразъм в Ротердам.  Била е консултант в областта на човешките права на национални правителства от Близкия изток, Северна Африка и Тихоокеанския регион.  Албанезе е и съосновател на Глобалната мрежа по въпроса за Палестина, коалиция от регионални и международни експерти и учени, специализирани по темата за Израел и Палестина. Тя е преподавател и лектор в редица университети в Европа и Близкия изток. Албанезе е и автор на редица трудове, статии и коментари по палестинските въпроси, се припомня в биографии на италианката, публикувани на сайта на Университета Джорджтаун и на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека и цитирани от Асошиейтед прес, „Либеро“ и „Авенире“ .

В системата на ООН Албанезе навлиза през 2003 г.  В периода 2003 г. – 2013 г. тя е  работила към няколко структури на световната организация, в това число юридическия департамент на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и Службата на Върховния комисар за правата на човека.

През май 2022 г. Франческа Албанезе става специален докладчик на ООН за състоянието на човешките права в палестинските територии, като е назначена на този пост от Съвета за човешките права към ООН. Тя е първата жена, която заема тази позиция, отбелязва АП. Така де факто Албанезе става член на групата експерти или специални докладчици, назначавани от Съвета за човешките права към ООН. Техните доклади до този орган са средство за наблюдение на човешките права в различни страни по света и за цялостно наблюдение на ситуацията със специфични права. Специалните докладчици не представляват ООН и нямат формална власт. Но техните доклади могат да доведат до засилване на натиска над страните, попадащи в обхвата им на наблюдение. Изводите на специалните докладчици имат информативен характер и за прокурорите от Международния наказателен съд и други международни институции, работещи по транснационални съдебни дела.

Специалните докладчици и експерти, назначени от Съвета за човешките права на ООН и отговарящи за конкретни страни, са тринайсет. Мандатът на тези експерти обичайно е една година, като той може да се подновява. Обикновено тези докладчици работят без подкрепата на страната, която разследват. Има специални докладчици за Афганистан, Беларус, Русия, Бурунди, Камбоджа, Северна Корея, Еритрея, Иран, Мианма.  Предстои да има такъв и за Сирия. Има и трима независими експерти, отговарящи за отделни страни – Централноафриканската република, Мали и Сомалия, като тяхната роля е фокусирана върху оказване на техническа подкрепа за властите на тези страни в областта на спазването на човешките права. Има и специални докладчици, отговарящи за специални теми, като например специален докладчик за мъченията и друго жестоко, нехуманно или деградиращо отношение или наказание, специален докладчик за човешките права на мигрантите, специален докладчик по въпросите на търговията, сексуалната експлоатация и сексуалните издевателства над деца, припомня АП.

През лятото Франческа Албанезе фокусира вниманието на света, когато САЩ й наложиха санкции, припомнят Франс прес, АНСА, Ройтерс и Асошиейтед прес. Това бяха първите санкции, налагани от Вашингтон на специален докладчик на ООН. Мотивите за санкциите, обявени от американския държавен секретар Марко Рубио на 9 юли, бяха „незаконните и срамни усилия на Албанезе, целящи да накарат Международния наказателен съд в Хага да вземе мерки срещу официални представители, компании и американски и израелски лидери“, припомнят световните агенции. В допълнение Рубио каза, че според него Албанезе е препоръчала на този съд да издаде заповед за арест срещу израелския премиер Нетаняху и че Албанезе е „участвала в пристрастни и злонамерени действия“. Рубио обвини Албанезе в безскрупулен антисемитизъм и в подкрепа на тероризма.

След налагането на санкциите от страна на САЩ на Албанезе посланикът на Израел в ООН Дани Данон приветства това решение и заяви, че Албанезе е водила „непрестанна и пристрастна кампания срещу Израел и САЩ“, припомня световните агенции.

Критики срещу санкциите дойдоха от ООН и ЕС.

Председателят на Съвета за правата на човека към ООН, швейцарецът Юрг Лаубер изрази съжаление заради американското решение да бъде санкционирана Албанезе. Той също така призова всички страни членки на ООН да сътрудничат изцяло със специалните докладчици и с титулярите на мандати на Съвета за човешките права и да се въздържат от всякакъв акт на сплашване или на репресия срещу тях.

„Призовавам САЩ бързо да отменят тези санкции срещу Франческа Албанезе“, заяви Фолкер Тюрк, върховният комисар на ООН за човешките права. „Атаките и заплахите срещу титуляри на мандат, упълномощаващ ги да задействат специални процедури, както и срещу институции, като Международния наказателен съд, трябва да престанат“, допълни Тюрк.

Говорителят на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш – Стефан Дюжарик, на свой ред разкритикува прибягването до едностранни санкции срещу специалните докладчици или срещу всеки друг експерт или отговорен представител на ООН и определи това като неприемливо. Дюжарик допълни, че подобни действия създават и опасен прецедент.

Говорителката на Европейската комисия Ануар Ел Ануни заяви: „ЕС подкрепя твърдо системата на човешките права към ООН и ние дълбоко съжаляваме, че САЩ решиха да наложат санкции на Франческа Албанезе, специалния докладчик на ООН за правата на човека в окупираните палестински територии“.  „ЕС ще продължи да подкрепя усилията за водене на независими разследвания относно насилието и злоупотребите с човешките права и нарушенията на международното хуманитарно право, в това число и тези, които могат да бъдат асимилирани с международни престъпления“, добави тя.

На 14 юли италиански актьори, писатели, музиканти и интелектуалци се мобилизираха в подкрепа на Франческа Албанезе и адресираха отворено писмо до президента на Италия Серджо Матарела, премиера Джорджа Мелони и външния министър Антонио Таяни с призив да защитят една италианска гражданка, санкционирана защото изпълнява задълженията си, произтичащи от възложения й от ООН мандат, предаде АНСА. В писмото се отправяше призив към парламента на Италия да приеме резолюция за дипломатическа защита на Албанезе. В писмото санкциите, наложени на Албанезе, бяха дефинирани като „експлицитен опит да се отклони вниманието на света от хуманитарната катастрофа в Газа“. „Не можем да допуснем да се приемат санкции срещу онези, които документират нарушенията на човешките права и санкциите да се превръщат в средство за постоянно безнаказаност“, се казваше в отвореното писмо. „Мълчанието относно Газа е съучастие“, заявяваха италианските културни дейци в текста.

Същевременно италианският стрийт арт творец Хари Глеб нарисува стенопис в Рим, посветен на Франческа Албанезе. Творбата беше наречена „Долу ръцете от Франческа Албанезе“.

Случаят с Албанезе обаче не доведе до обтягане на отношенията между Рим и Вашингтон. А критики срещу санкциите така и не дойдоха от страна на италианските управляващи. Самата Албанезе на няколко пъти разкритикува остро правителството на Мелони, че запазвайки същите отношения с Израел, то се превръща в „съучастник на изтреблението в Газа“, обобщават италиански медии.

По принцип санкциите, които налага САЩ, са забрана за достъп до американска територия и замразяване на авоари, намиращи се в САЩ. Те предвиждат и наказания за онези, които имат вземане-даване със санкционираните лица. Подобни санкции се налагат по-скоро обикновено на престъпници или на политически ръководители на враждебно настроени страни, вместо на магистрати, отбелязва Франс прес.

Албанезе заяви, че санкциите, които са й били наложени от САЩ, са атака срещу ООН. Но те са и атака срещу хората от нейното обкръжение, допълни тя, цитирана от „Либеро“ и АНСА.  „Аз съм обвинявана, че съм заплаха за глобалната икономика, ето защо съгласно указа на американския държавен секретар Марко Рубио хората, които имат вземане-даване с мен, особено във финансово отношение, могат да бъдат наказани с до 20 години затвор и с глоба до 1 милиард долара в САЩ“, заяви в началото на септември Албанезе на пресконференция, състояла се в италианския Сенат по инициатива на лявоекологичната опозиционна партия „Съюз Зелени Левица“. „Това означава, че дъщеря ми технически може да бъде арестувана, ако реши да ми купи кафе в САЩ“, допълни Албанезе. „Санкциите накараха хората около мен да се отдръпнат. Не защото хората спряха да ми вярват, а заради  заплашителното поведение от страна на американската администрация“, сподели Албанезе. „Тази администрация взе под прицел Международния наказателен съд, който според нея я заплашвал и това е абсурдно обвинение“, припомни Албанезе, визирайки това, че администрацията на Тръмп наложи санкции и на съдии и прокурори от Международния наказателен съд, заради това, че те взимали под прицел израелски лидери и заради това, че в миналото са водели разследвания срещу американски представители, посочва АНСА.

Неведнъж след налагането на санкциите Албанезе заяви, че ще продължи да изпълнява мисията си и че е получила нееднократно заплахи, припомнят световните агенции. „Защо съм санкционирана? Защото продължавам да излагам наяве извършвания геноцид. Защото изобличих една система. Но тези, които ми наложиха санкции, така и не оспориха изнесените от мен факти“, заяви Албанезе през юли, припомня АП. Тя подчерта, че никакви санкции няма да заглушат гласа на онези, които говорят от името на хората, чийто глас не се чува от света. „Санкциите срещу мен могат да установят опасен прецеден срещу защитниците на човешките права по света. Вече няма червени линии и това е плашещо“, заяви Албанезе пак през юли по видеовръзка от Босна и Херцеговина, където присъстваше на церемониите в памет на жертвите на геноцида в Сребреница, извършен преди 30 години, припомня Ройтерс.

Израел от дълго време е имал трудни отношения със Съвета за човешките права към ООН, с Албанезе и с предходни специални докладчици за палестинските територии, обвинявайки ги, че са пристрастни. Израел отказа да сътрудничи и със Специалната разследваща комисия към Съвета, установена след предходния конфликт с „Хамас“ през 2021 г., припомня АП.

Първият доклад на Албанезе на поста специален докладчик датира от октомври 2022 г. и в него тя казва, че „израелската окупация е замислена да попречи на реализирането на правото на палестинския народ на самоопределение“.  Израел обвини Албанезе в пристрастна позиции и в антисемитизъм. В отговор на тези обвинения през 2023 г. Над 110 правозащитни организации приветстваха работата на Албанезе. Но същата година група американски конгресмени настояха Албанезе да бъде сменена на поста специален докладчик заради постоянна пристрастност в полза на палестинците и срещу Израел

Последва нападението от 7 октомври 2023 г. на „Хамас“ срещу Южен Израел, което Албанезе определи като шокиращо. На 14 октомври 2023 г. тя каза, че и палестинците, и израелците имат право на живот в мир, равнопоставеност, достойнство и свобода. Оттогава тя призоваваше непрестанно за прекратяване на огъня в Газа. Албанезе многократно заяви през двете години на война в анклава, че всеки осъжда „Хамас“, защото няма как да не бъдат осъдени действията на „Хамас“. Но същевременно тя казваше и, че нищо не оправдава онова, което Израел върши в Газа. През февруари 2024 г. Израел забрани достъпа на Албанезе до окупираните палестински територии. През март 2024 г. тя публикува доклад, озаглавен „Анатомия на един геноцид“, в който твърди, че „има разумна основа да се вярва, че Израел извършва геноцид в Газа“, пише „Монд“.

Санкциите срещу Албанезе от страна на Вашингтон последваха всъщност неин нов доклад, публикуван на 1 юли, припомнят Франс прес, АП и Ройтерс. В него тя изследваше механизмите на компании, подкрепящи „израелския колониален проект за разселване и подмяна на палестинското население“, припомня Франс прес.  В доклада си, предшествал налагането на санкциите, Албанезе споменаваше няколко американски компании, сред онези, които помагат на Израел, докато той води война срещу „Хамас“ в Газа.  Докладът от 1 юли беше фокусиран върху западни отбранителни компании, които са предоставили оръжия, използвани от израелските военни, както и върху производители на тежка строителна техника, използвана за разрушаване на палестински жилища. В доклада са упоменати и дейностите на компании за транспортиране по море на оборудване, на компании в сферата на недвижимите имоти, на технологични компании, на компании от областта на банковото дело, финансите и онлайн застраховането. Споменати са и научни институции. Докладът на Албанезе призоваваше страните от Съвета за сигурност на ООН да наложат оръжейно ембарго и да преустановят търговските и финансовите връзки с Израел, като същевременно обвиняваше Израел, че „води геноцидна кампания“ в Газа, обобщават Франс прес, АП и Ройтерс. Веднага след публикуването на този документ израелската дипломатическа мисия в Женева го обяви за „юридически безпочвен, за оклеветяващ и за крещящо нарушение на мисията, която Албанезе изпълнява, а също така и за оправдаване на жестокостите на „Хамас“ и превръщането им в нещо приемливо“, припомнят Ройтерс и АП.

През февруари Албанезе разкритикува тогавашния план на  Доналд Тръмп  за Газа, дефинирайки го като „проект за окупиране на територията и за преместване на населението й“, който е „напълно абсурден и незаконен“. Чрез този първоначален план Тръмп искаше да поеме контрола върху ивицата Газа и намекваше, че нейните жители биха могли да отидат да живеят в Йордания или Египет, въпреки противопоставянето от страна на тези две държави на подобни идеи и въпреки противопоставянето от страна на самите палестинци, припомня Франс прес. „Това е незаконно, неморално и безотговорно. Това е напълно недопустимо, защото то ще влоши регионалната криза“, заяви Албанезе по адрес на тогавашния план на Тръмп. На 29 септември Тръмп представи нов план за край на войната в Газа и за бъдещето на тази територия, по който снощи беше постигнат осезаем напредък, приветстван от международната общност, припомнят световните агенции.

Малко преди да бъдат наложени санкциите на Албанезе, тя публикува и серия от писма, с които призоваваше други страни да упражнят натиск върху Израел, в това число посредством санкции, за да се сложи край на израелското бомбардиране на Газа.  Преди това Албанезе подкрепи силно и заповедите за арест, издадени от Международния наказателен съд срещу израелски представители, в това число и израелския премиер Бенямин Нетаняху заради твърдения за военни престъпления, припомня Франс прес.

Санкциите срещу Албанезе са част от кампания на администрацията на Тръмп за потушаване на критиките срещу начина, по който Израел води войната си в Газа, отбелязва АП. В началото на годината администрацията например започна да арестува и да се опитва да депортира студенти от американски университети, които са участвали в пропалестински демонстрации, допълва АП.

Седмица след като на Албанезе бяха наложени санкции, трима независими експерти, работещи към Съвета за човешките права на ООН с фокус върху Израел и палестинците,  обявиха, че подават оставка, допълва АП. Става дума за членове на Комисията за разследвания, свързани с окупираните палестински територии и Израел. Еврейската държава на няколко пъти отказа да разреши достъп на Комисията до региона и да сътрудничи с екипа й. Сред подалите оставка членове на комисията беше Нави Пилай, бивша върховна представителка на ООН по човешките права. Тя е и ръководителка на Комисията от четири години. Пилай посочи като мотив за оставката си напредналата си възраст, медицински причини и бремето на други задължения, които имала. Оставката й влиза в сила от 3 ноември. Крис Ситоди също каза, че напуска комисията от същата дата и изтъкна като аргумент нуждата от промяна в състава на Комисията. Третият подал оставка е Малун Котари, който каза, че напуска Комисията на 31 октомври, без да посочва причини.

През юли санкциите срещу Албанезе бяха обявени в момент, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху беше на посещение в САЩ за среща с Тръмп и други американски представители. Тогава Албанезе обвини американските представители, че приемат Нетаняху с почести и застават рамо до рамо с човек, издирван от Международния наказателен съд – един трибунал, който нито Израел, нито САЩ са признали. Албанезе определи поведението на администрацията на Тръмп като ненормално, припомнят Ройтерс и АП.  Агенциите припомнят, че що де касае до Съвета за човешките права, назначил преди три години Албанезе на настоящия й пост, то САЩ обявиха, че се оттеглят от този орган още през февруари.

През годините заради дейността си Франческа Албанезе е получила редица награди, сред които международната награда на името покойния италиански журналист от „Манифесто“ Стефано Киарини. Отличието се присъжда на лица, ангажирани с теми, свързани с Близкия изток, по-конкретно с палестинските въпроси. Албанезе го получи в знак на признание за публикациите й за Палестина и Близкия изток. Тя е носител и на наградата на името на бившия премиер на Нидерландия Дрийс ван Агт, присъждана от основаната от него пропалестинска организация „Форум за правата“. 

На 28 септември 2025 г. Албанезе получи италианската награда „Знамето на първия трикольор“ по време на церемония в театър „Ромоло Вали“ в Реджо Емилия. Наградата й бе връчена от кмета на града Марко Масари, припомня изданието „Гадзета ди Реджо“. Тогава в емоционална реч Албанезе заяви, че „е личност, която разделя общественото мнение, защото надига глас срещу геноцида в момент, в който някои хора отричат геноцида“. Според нея „самото отричане на геноцида е геноцид“. Тя говори и  за „арогантността на Великобритания“, подарила на друг палестинските земи, без да има право върху тях и припомни, че същата тази Великобритания предлага сега бившия британски премиер Тони Блеър да участва в процеса за намиране на трайно решение на войната в Газа и на израело-палестинския конфликт. Според нея Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления. Албанезе се обяви отново за решение с две държави за два народа, за изтегляне на израелските военни от палестинските територии, за край на окупацията и на еврейските селища, за край на възползването от палестинските природни богатства. Албанезе призова за прекратяване на оръжейните доставки за Израел. Тя отправи конкретно и остри критики срещу израелската фармацевтична компания „Тева“, която е доставчик на общинските аптеки в Италия.

В началото на октомври по време на гостуване на Албанезе в предаването „В ефир“ по италианската телевизия „Ла Сетте“ се разрази полемика. Франческо Джубилей, анализатор и коментатор с позиции близки до консервативната дясна партията на Мелони „Италиански братя“ припомни мнението относно войната в Газа на пожизнената италианска сенаторка Лиляна Сегре, която е оцеляла от Холокоста. При споменаването на името на Сегре Албанезе напусна студиото. Десни анализатори в Италия коментираха това напускане като пренебрежение към мнението на Сегре. От телевизията казаха, че Албанезе е напуснала студиото защото имала планиран друг ангажимент и било договорено да си тръгне по-рано. Защитници на Албанезе казаха, че тя е напуснала студиото, когато симпатизант на „Италиански братя“, които често пъти са отправяли нападки срещу Лиляна Сегре, се е опитал сега да изкриви мнението на пожизнената сенаторка относно геноцида и относно Газа. През лятото Сегре беше заявила, че понятието „геноцид“ не трябва да бъде използвано като инструмент за политически цели, за да се поражда омраза към еврейския народ като цяло и дори към жертвите на Холокоста отпреди 80 години. Според Сегре някои хора злоупотребяват с термина, за да насаждат антисемитизъм. Но никога Сегре не е твърдяла, че Албанезе например злоупотребява с термина, припомнят италиански медии.

Заради позициите си относно конфликта в Газа и критиките си срещу Израел в по-общ план Албанезе се превърна в икона на пропалестинското движение в Италия, а името й беше скандирано по време на голямата пропалестинска демонстрация в Рим на 4 октомври, припомня „Кориере дела сера“. На нейна страна застанаха италиански леви партии, а бившият италиански премиер Джузепе Конте, лидер на „Движение 5 звезди“, заяви, че Албанезе трябва да получи Нобеловата награда за мир. Словашкият евродепутат Матиаш Немец, който е част от европарламентарното семейство „Социалисти и демократи“, обяви, че вече е издигнал подобна номинация, но за нобеловата награда за 2026 г., припомня словашкото издание „Вечер“.

През настоящата година се появи и книгата на Франческа Албанезе, озаглавена „Когато светът спи“. В нея тя представя ситуацията между израелците и палестинците през погледа на различни герои от различните страни в конфликта. Книгата попадна в списъците на препоръчаните за четене творби на няколко вериги италиански книжарници, сред които „Либрачо“, „Мондадори“ и „Фелтринели“.

Миналия месец Франческа Албанезе се срещна и с шведската активистка Грета Тунберг. Срещата се състоя, докато международната хуманитарна флотилия за Газа, в която участваше Тунберг, беше спряла в пристанище в Тунис, припомнят „Кориере дела сера“ и АНСА. Тогава кадри на фоторепортери документираха топлата прегръдка между Албанезе и Тунберг, а Албанезе заяви, че флотилията за Газа е пример за човечност.

Ако трябва да се върнем към биографията на Франческа Албанезе, то трябва да се припомни, че в личен план съпругът й –  Масимилано Кали, е завършил икономика в Италия и има докторат по икономическа география от Лондонското училище за икономика. Чиновник е в Световната банка, като там е старши икономически експерт за Тунис. Преди това е отговарял за търговските въпроси с Индонезия към Световната банка. Преди да започне работа там, той е бил икономически експерт в италианското посолство в Боливия, бил е и изследовател в мозъчния тръст Институт за презокеанско развитие. Кали обаче е бил и консултант на министерството на икономиката на Палестинската автономна власт, припомня „Либеро“.  Именно тази длъжност от миналото на Кали налива също масло в огъня на критиците на Франческа Албанезе.

Що се касае до биографичната справка за Албанезе, публикувана на сайта на Службата на комисаря по човешките права към ООН, в нея се казва: „През целия си мандат на специален докладчик Албанезе се стреми към безпристрастност и приобщаване. Албанезе подчертава, че истинската безпристрастност не може да бъде нито невежество, нито безразличие. Вместо това тя включва обективно изследване на фактите през призмата на международното право и признаване и преодоляване – вместо отричане или пренебрегване – на основните дисбаланси на властта или на исторически несправедливости. Фокусът на Албанезе е насочен към постигането на права и свободи, включително чрез справедливост и отчетност, за всички участници в този процес“. Дали с тази аргументация ще се съобрази Норвежкият нобелов комитет, присъждащ Нобеловата награда за мир, това ще стане ясно утре, когато по обед ще бъде обявено името на тазгодишния нобелов за мир.

Източник: БТА