Пиянорексията – отказваш да се храниш, за да консумираш повече алкохол, без страх от увеличаване на приема на калории. Тази много лоша идея набира все повече популярност и тревожи лекарите.

„Пиянорексията“ е неологизъм, създаден от думите пиян и анорексия. За първи път се появява преди 15 години в „Ню Йорк Таймс“ в статията „Гладуване с коктейл“. Подчертавайки, че терминът няма нищо общо с медицината, журналистката Сара Кършоу го използва, за да опише как някои хора са възприели доброволно поведение на гладуване, за да ограничат наддаването на тегло, свързано с консумацията на алкохол.

Оттогава феноменът е обект на по-задълбочени изследвания. Той повдига сериозни проблеми с психичното здраве и поставя под въпрос ролята на естетическите норми и социалния натиск.

Пиянорексията се определя като набор от рискови хранителни поведения, включително форми на ограничение (гладуване, пропускане на хранения), прочистващо поведение (като предизвикано повръщане) и прекомерна физическа активност. Тези поведения преследват две основни цели: да се избегне наддаване на тегло, свързано с консумацията на алкохол, или да се постигне по-бързо състояние на опиянение.

Те могат да се възприемат по различно време, независимо дали преди пиене (в очакване), по време на него (особено по време на празнични вечери) или след това, като средство за компенсиране впоследствие.

Въпреки че състоянието може да се възприема като еднократно или стратегическо поведение, нейните последици далеч не са тривиални. Тя е свързана предимно с по-честа и интензивна консумация на алкохол, както и с по-тежки епизоди на опиянение, излагайки младите хора на повишено поемане на риск, както физически, така и социално.

Освен това, ефектите от пиянорексията не се ограничават само до алкохола. Няколко проучвания показват, че тя често е част от по-широк спектър от хранителни разстройства, присъстващи дори извън парти средата. В крайна сметка, тези поведения биха могли да допринесат за дългосрочното развитие на хранителни разстройства при някои млади хора.

Психологически, този тип поведение изглежда отразява и по-дълбока емоционална уязвимост. Депресия, тревожност, психологически дистрес, трудности при регулиране на емоциите, история на злоупотреба или несигурност в близки отношения са често съобщавани сред засегнатите млади хора.

И накрая, когнитивните последици от това състояние остават слабо документирани, но някои хипотези заслужават проучване: какво въздействие може да окаже това поведение върху паметта, уменията за разсъждение или академичните постижения, когато алкохолът се консумира многократно в контекст на диетични ограничения?

Социалните медии играят ключова роля в разпространението на пиянорексията. Платформи като Instagram, TikTok и Snapchat излагат младите хора на постоянен поток от изображения, промотиращи слабост, бодибилдинг или определени парти практики, като по този начин създават двоен императив: показване на тяло, което отговаря на естетическите норми, като същевременно участват в социалните кодекси на купоните и пиенето.

Източник: Offnews.bg

Пиянорексията – отказваш да се храниш, за да консумираш повече алкохол, без страх от увеличаване на приема на калории. Тази много лоша идея набира все повече популярност и тревожи лекарите.

„Пиянорексията“ е неологизъм, създаден от думите пиян и анорексия. За първи път се появява преди 15 години в „Ню Йорк Таймс“ в статията „Гладуване с коктейл“. Подчертавайки, че терминът няма нищо общо с медицината, журналистката Сара Кършоу го използва, за да опише как някои хора са възприели доброволно поведение на гладуване, за да ограничат наддаването на тегло, свързано с консумацията на алкохол.

Оттогава феноменът е обект на по-задълбочени изследвания. Той повдига сериозни проблеми с психичното здраве и поставя под въпрос ролята на естетическите норми и социалния натиск.

Пиянорексията се определя като набор от рискови хранителни поведения, включително форми на ограничение (гладуване, пропускане на хранения), прочистващо поведение (като предизвикано повръщане) и прекомерна физическа активност. Тези поведения преследват две основни цели: да се избегне наддаване на тегло, свързано с консумацията на алкохол, или да се постигне по-бързо състояние на опиянение.

Те могат да се възприемат по различно време, независимо дали преди пиене (в очакване), по време на него (особено по време на празнични вечери) или след това, като средство за компенсиране впоследствие.

Въпреки че състоянието може да се възприема като еднократно или стратегическо поведение, нейните последици далеч не са тривиални. Тя е свързана предимно с по-честа и интензивна консумация на алкохол, както и с по-тежки епизоди на опиянение, излагайки младите хора на повишено поемане на риск, както физически, така и социално.

Освен това, ефектите от пиянорексията не се ограничават само до алкохола. Няколко проучвания показват, че тя често е част от по-широк спектър от хранителни разстройства, присъстващи дори извън парти средата. В крайна сметка, тези поведения биха могли да допринесат за дългосрочното развитие на хранителни разстройства при някои млади хора.

Психологически, този тип поведение изглежда отразява и по-дълбока емоционална уязвимост. Депресия, тревожност, психологически дистрес, трудности при регулиране на емоциите, история на злоупотреба или несигурност в близки отношения са често съобщавани сред засегнатите млади хора.

И накрая, когнитивните последици от това състояние остават слабо документирани, но някои хипотези заслужават проучване: какво въздействие може да окаже това поведение върху паметта, уменията за разсъждение или академичните постижения, когато алкохолът се консумира многократно в контекст на диетични ограничения?

Социалните медии играят ключова роля в разпространението на пиянорексията. Платформи като Instagram, TikTok и Snapchat излагат младите хора на постоянен поток от изображения, промотиращи слабост, бодибилдинг или определени парти практики, като по този начин създават двоен императив: показване на тяло, което отговаря на естетическите норми, като същевременно участват в социалните кодекси на купоните и пиенето.

Източник: Offnews.bg

Ново проучване на изследователи от Университета на щата Охайо установи, че хората, които живеят на около 48 километра от бреговата линия, могат да се радват на по-дълъг живот от тези, които живеят в градове близо до реки или езера.

Изследването разглежда данни от повече от 66 000 преброявания в САЩ. Изследователите сравниха средната продължителност на живота на хората въз основа на това колко близо живеят до различни видове водни басейни: океани, реки, езера и други вътрешни водни пътища, предаде БГНЕС.

Те откриват, че хората, които живеят близо до океан или залив, имат тенденция да живеят по-дълго. Средно тези крайбрежни жители са живеят с повече от година по-дълго от националната средна продължителност на живота от 79 години.

От друга страна, хората в градовете, разположени в близост до вътрешни водни басейни, като големи езера или реки, всъщност имат по-кратка средна продължителност на живота – обикновено около 78 години.

Д-р Джианьонг „Джейми“ Уу, водещият автор на проучването, обяснява, че тази разлика в продължителността на живота вероятно се дължи на комбинация от много фактори. Жителите на крайбрежните райони често се ползват от по-хладен и стабилен климат, по-чист въздух и повече възможности за дейности на открито като разходки или плуване.

Тези райони също може да имат и по-добър обществен транспорт и по-високи средни доходи. Всички тези фактори могат да помогнат на хората да останат по-здрави и да живеят по-дълго.

За разлика от тях, градските райони в близост до реки или езера могат да се сблъскат с проблеми като по-високи нива на замърсяване, бедност, по-малко безопасни открити пространства за упражнения и по-голям риск от наводнения. Тези предизвикателства могат да обяснят защо животът в близост до вътрешни водоеми не предлага същите ползи за здравето като животът в близост до морето.

Яни Цао, постдокторант, който също е работил по изследването, отбелязва, че температурните разлики са особено важни. Крайбрежните райони обикновено имат по-малко изключително горещи дни и по-ниски максимални температури, което може да намали здравословните проблеми, свързани с жегата.

Идеята, че животът в близост до вода – наричана още „синьо пространство“ – е полезен за здравето, не е нова. По-ранни проучвания показват, че хората, които живеят в близост до вода, са по-активни, имат по-ниски нива на затлъстяване и по-добро сърдечно здраве.

Но това е първото голямо изследване, което показва, че видът на водата и средата, в която живеем, имат голямо значение за продължителността на живота.

Д-р Уу заявява, че е бил изненадан от размера на разликата между жителите на крайбрежните и вътрешните райони. „Мислехме, че всички видове сини пространства могат да предлагат ползи, но се оказва, че животът на крайбрежието наистина се откроява“, казва той.

Изследователите смятат, че това проучване дава и по-широка представа за тенденциите в областта на здравеопазването. Средната продължителност на живота в САЩ изостава в сравнение с други богати страни. Цао посочва, че условията на околната среда и социалните условия – включително дали живеем в близост до чисто крайбрежие или замърсена река – може да са част от причината за това.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg