България
Моралността трябва да започне да шества из българските институции, каза доц. д-р Христо Орманджиев

Най накрая моралността трябва да започне да шества из българските институции. Моралността, това означава хора, които действително имат усещането за справедливост и няма да го променят под давлението на някого. Това е страшно важно за изграждането на българската система от държавни органи. Това каза в интервю за БТА преподавателят по конституционно право доц. д-р Христо Орманджиев по повод Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите.
Той отбеляза, че Конституцията от 1991 г. не е лоша, а напротив, като посочи, че Преамбюлът на Конституцията и каталогът на правата на гражданите са много добри. „Безспорно трябва да има изменения, но те трябва да бъдат разумни и да се чете практиката на Конституционния съд, защото, когато не се прави, се стига до това те да бъдат отменени“, добави преподавателят.
Доц. д-р Орманджиев посочи още, че чрез Конституционния съд се е създал баланс и възможност за възпиране от спорно законодателство. По думите му липсата на едната такава подобна институция като Конституционния съд би довела до едно своеволие на Народното събрание.
Докато не се намерят наистина такива хора, които трудно биха преклонили глава и биха използвали конюнктурата в удобство за себе си, ще бъдем изправени пред това говорене за „брокери“ в съдебната система, коментира още преподавателят по конституционно право.
Следва пълният текст на интервюто:
Ако Конституцията се пишеше днес, с какво щеше да е по-различна от написаната през 1991 г. и дали непременно би била по-добра?
– Много трудно е да се прогнозира повече от 30 години след приемането на Конституцията как би изглеждала сега, но при всички положения Преамбюлът е много добър, както и каталогът на правата на гражданите. Аз не смятам, че Конституцията от 1991 година е лоша, напротив. Безспорно трябва да има изменения, но те трябва да бъдат разумни и да се чете практиката на Конституционния съд, защото, когато не се прави, се стига до това те да бъдат отменени.
Конституцията не е нещо, което не може да бъде променяно, но то трябва да бъде променяно с разум. Този разум изключително или в по-голямата си част липсваше при това, което се направи като поправки, и затова Конституционният съд отмени голяма част от тези изменения.
Сведено до минимум ли е политическото влияние в съдебната система или напротив и има ли решение този проблем?
– Този въпрос е поставен още от приемането на Конституцията от Седмото Велико народно събрание през 1991 година. Самият начин на формиране на кадровия орган, тоест на Висшия съдебен съвет, всъщност доведе до това, че едната половина от членовете на съвета се избират от Народното събрание, което безспорно е политически орган. Лицата, които се избират, не следва да бъдат политически ангажирани, но винаги остава малкото съмнение, че го има този момент. Тук може да се говори много дали това не трябва да бъде кадрови орган, да бъде пак само от представители на съдебната власт, дали не трябва и друго орган да се намеси в структурирането на Висшия съдебен съвет, но политическият привкус остава от там. В Конституцията от 1991 г. е търсен балансът на упражняването на власт.
Добре, но сега не става ли Висшият съдебен съвет и съдебната система заложник на точно този баланс, на тази политическа власт, той продължава да работи с изтекъл мандат?
– Не само Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат, а и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Стремежът на Народното събрание е именно да избере новите членове, защото по този начин девалвира самата идея за мандатност на висшите държави органи в страната.
При всички положения би следвало да има нов избор. Може би доста трудно ще бъде да бъдат избрани и членовете на Висшия съдебен съвет, защото се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от състава. Дано то да бъде постигнато, иначе сме обречени на това да продължаваме по този начин. Не че не може, но не е нормално, идеята за мандатност е, когато изтече даден мандат, да започне да тече друг
Възпиращ механизъм ли е Конституцията тогава, когато законови промени са приети заради общественото мнение, и доколко е порочна тази практика?
– Конституцията не може да бъде спирачка на приемането на спорно законодателство, но самият Конституционен съд би следвало да бъде такава спирачка и той да бъде в известна степен коректив на актовете, които Народното събрание приема. Липсата на една такава подобна институция като Конституционния съд би довела до едно своеволие на Народното събрание. Чрез Конституционния съд се създаде именно този баланс и тази възможност за възпиране от спорно законодателство.
Създадоха се възможности за сезиране на Конституционния съд не само от органите по чл. 150 ал.1 от Конституцията, но вече и от Омбудсмана и от Висшия адвокатски съвет, и в случаите на т.нар. квазиконституционна жалба, но само в случаите на висящ съдебен процес.
Говори се за „брокери“ в съдебната система, те ли са най-неотложният ѝ проблем?
– Вижте, винаги е имало съмнения в съдебната система, защото в нея се решават случаи, които са чувствителни за всички хора. Въпросът не е за „брокери“ в съдебната система – дали има дали няма, това не може да се каже и това трябва да стане с доказателства, иначе всичко друго са приказки. Въпросът е обаче, че най накрая моралността трябва да започне да шества из българските институции. Моралността, това означава хора, които действително имат усещането за справедливост и няма да го променят под давлението на някого. Това е страшно важно за изграждането на българската система от държавни органи.
Ние не можем да намерим светци, които да сложим и да инсталираме в тези органи, защото знаете много добре, че за всеки ще се намерят сигурно неособено лицеприятни неща и за всеки се говори какъв е и защо е. Ние сме такова общество, в което сме готови да очерним човека без, разбира се, да положим необходимите усилия да видим той дали е такъв.
Докато не се намерят наистина такива хора, които трудно биха преклонили глава и не биха използвали конюнктурата в удобство за себе си, ще бъдем изправени пред това говорене за „брокери“ в съдебната система. Много е трудно, защото надали такива хора ще бъдат приемани от всички, но това е началото, на което трябва да се заложи.
Източник: БТА
България
Транспортната комисия започна обединяването на пет проекта за промени на Закона за движението по пътищата и даде срок от 28 дни до второто четене

Парламентарната комисия по транспорт ще започне процедура по обединение на пет законопроекта за промени в Закона за движение по пътищата, за да може да тече срокът между първо и второ четене, който ще бъде 28 дни. Причината за това е работата на временната комисия относно проблемите с безопасността на движението по пътищата, в която са постъпили доста предложения и с цел да се обединят и да се подготви законопроект за второ четене, каза председателят на транспортната комисия Кирил Добрев. По думите му в рамките на 28 дни ще може да се изготви законопроект за второ четене.
Предвижда се да се обединят законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Георги Георгиев и група народни представители, законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесени от Министерски съвет и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Явор Божанков и група народни представители.
На 11 април депутатите приеха на първо четене в пленарна зала пет от шестте внесени за разглеждане законопроекта за промени в Закона за движение по пътищата. Отхвърлен бе в зала внесеният от „Възраждане“ проект, който предвиждаше постигне на по-бърза реализация на отнетите моторни превозни средства в полза на държавата чрез продажбата им на публичен търг или чрез предоставянето им на бюджетни организации.
/ТНП/
Източник: БТА
България
Образователната среда не е само инвестиции в инфраструктура, но и в административен капацитет, каза Камелия Горненска от Община Плевен

Образователната среда не е само инвестиции в инфраструктура, това е инвестиции и в административен капацитет, както на работния персонал, така и на самите деца, участвайки във форуми за сближаване, размяна на ученици и др. Това каза Камелия Горненска, началник на отдел „Проекти“ в община Плевен при откриването на Регионалната конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Българската телеграфна агенция изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК).
За решаване на проблемите е важен човешкият фактор, който расте в нашите образователни институции и инвестицията в него е една дългосрочна инвестиция, която ще ни се отплати във времето. В този смисъл фокусът на Община Плевен по отношение на сектор Образование е доста подчертан и ангажиран по отношение на средствата, които се осигуряват от няколко източника, каза тя.
Горненска разказа, че в бюджета на Община Плевен за образование чрез държавно делегирани дейности са заложени 91 537 600 лв. Това е с над 9 млн. лева повече в сравнение с миналата година, като сумата не е окончателна. При индикации за нужда от повече средства, бюджетът винаги може да бъде актуализиран, посочи тя.
Другият начин за финансиране са Националните програми на Министерството на образованието и науката, добави тя.
„За наша радост, директорите на учебни заведения ги припознават и са изключително активни. През 2024 г. имаме бенефициенти по 20-те основни национални програми, които са детски градини, училища и професионални гимназии“, посочи Горненска.
Трети източник, който може да предложи финансов ресурс за решаване на проблемите, са оперативните програми на Европейските структурни и инвестиционни фондове и националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По НПВУ се финансират както инфраструктурни проекти, така и такива, насочени към човешкия ресурс за повишаване на неговия административен капацитет. Почти всички училища в област Плевен кандидатстваха и спечелиха проекти за изграждане на СТЕМ среда, каза Горненска.
В момента Община Плевен изпълнява три проекта по отношение на инфраструктурното обновяване и обезпечаване на детските заведения, свързани със средношколското общежитие „Данаил Попов“ и училищата „Стоян Заимов“ и „Петър Берон“, добави тя. „Притеснителното при този план са кратките срокове, които приключват на 30 юни следващата година, но Община Плевен се е ангажирала и прави всичко възможно в рамките на този конкретен срок, планираните дейности да бъдат изпълнени. Те са насочени към мерки за енергийна ефективност, зелени мерки, меки мерки за подобряване на средата, в която учат децата, което респективно води до повишаване на тяхната ангажираност и капацитет“, каза Горненска.
„Община Плевен знае, че инвестирайки в младото поколение, тя ще създаде едни хора, които за в бъдеще ще бъдат механизма, който да направи нашия град едно много по-добро място за живеене“, подчерта тя. „На база вече изпълнените проекти в училищата и детските заведения има обучен персонал, който знае къде и как да търси финансиране за конкретен, идентифициран техен проблем“, посочи Горненска.
По Приоритет 1 на ОП „Региони за развитие“ 2021 – 2027 е подадено проектно предложение за седем детски градини („Еделвайс“, „Незбравка‘, „Щастливо детство“, „Кокиче“ и др) и едно училище, като стойността му е 28 млн., каза началникът на отдела.
В стария програмен период общината е изпълнила проекти, свързани с образователната среда за около 10 млн., но в с този програмен период, средствата са в пъти повече – са 10 млн. лв. от НПВУ и 28 млн. лв. от Приоритет 1 на ОП „Развитие на регионите“ 2021 – 2027.
Стремежът на Община Плевен е непрекъснато да поддържа проектна готовност, за да може, когато излезе покана за кандидатстване, ние да имаме необходимите документи и да бъдем готови да потърсим финансиране на база идентифицираните нужди, добави Камелия Горненска.
Източник: БТА
България
„Възраждане“ излязоха с декларация срещу идеята за въвеждане на дигитално евро

Дигитално евро звучи като модерна алтернатива на кеша – нещо, което ще улесни живота ни, поне така го представят от Брюксел. Това посочиха от парламентарната група на „Възраждане“ в декларация, прочетена от народния представител Димо Дренчев. Зад тази лъскава фасада, по думите му, се крие проект с огромен потенциал за злоупотреба. И точно затова неолибералите „подскачат“, когато някой повдигне завесата, смятат от партията.
Дигиталното евро не е просто дигитална валута или карта за пазаруване, а валута, издавана и контролирана директно от Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще бъде изцяло проследима, централизирана и при определен дизайн ограничена в начина, по който може да се използва, казаха от партията на Костадин Костадинов. Като отбелязаха, че още не е взето крайното политическо решение дали дигиталното евро ще бъде програмируемо, но се разглежда възможността за такъв негов дизайн.
Европейската комисия в последните години взима решения за все повече контрол и все по-малко свобода, по-малко избор. Технологията вече съществува, остава само да ѝ се даде зелената светлина, се казва в декларацията.
„Когато видиш какви хора застават срещу дигиталната валута – президентът Тръмп, експерти, икономисти и граждански движения, и кои я защитават – технократи, банковите лобита и политическите васали, въпросът вече не е технически, става политически“, коментира Дренчев и заяви, че най-голямото политическо престъпление е да мълчиш, когато знаеш какво се подготвя.
Въпросът, който остава, е ще позволим ли това. В България цари мълчание – Министерството на финансите мълчи, Българската народна банка мълчи, Народното събрание също, заявиха от „Възраждане“.
Единствената бариера, която все още стои между българския народ и тази неофинансова диктатура, се нарича български лев. Докато сме извън еврозоната ЕЦБ не може да налага дигиталната валута, обяви Димо Дренчев.
По думите му „Възраждане“ не казва просто „не“, а призовава да се попита народът. Референдумът за запазване на лева не е въпрос на валута, а на суверенитет, достойнство и контрол върху съдбата ни, последната стена пред дигиталната евродиктатура. Ако я разрушим, повече няма връщане назад, изтъкна Дренчев.
БТА припомня, че на 20 март по повод въвеждането на цифрово (дигитално) евро еврокомисарят по икономическите въпроси и опростяването на европейското законодателство Валдис Домбровскис каза, че се предвижда цифровото евро да бъде допълнение към парите в брой, а не да ги замени. Според него цифровото евро дава възможност за въвеждане на общоевропейска платежна система, каквато сега няма. Има различни международни и технологични решения, но общата европейска система за разплащане ще намали зависимостите ни, смята той.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Българияпреди 1 седмица
Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев
-
Българияпреди 1 седмица
Над два килограма суха тревиста маса е открита от служители на полицията в Благоевград
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия