/ГГ/

Източник: БТА

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова света да действа за смяна на режима в Русия и за конфискуване на руските авоари вместо те само да бъдат замразявани, предаде Франс прес.

Украинският лидер отправи този призив във видеоконферентна връзка с участниците в конференция, с която се отбелязва петдесетата годишнина от  сключването на Хелзинкския заключителен акт – едно историческо споразумение, подписано между Източния и Западния блок през 1975 г. и гарантиращо неприкосновеността на границите – един принцип, който руската инвазия в Украйна потъпка, припомня Франс прес.

„Вярвам, че Русия може да бъде подтикната да сложи край на тази война. Тя я започна и може да бъде принудена да я прекрати“, заяви Зеленски няколко часа след поредната среднощна руска атака по Украйна, в която загинаха 6 души и над 50 бяха ранени.

„Но ако светът не цели промяна на режима в Русия, това означава, че дори след края на войната Москва ще продължи да се опитва да дестабилизира съседните страни“, подчерта Зеленски.

Украинският президент също така пледира за конфискация на руските авоари.

„Признателен съм на всички, които прилагат санкции срещу Русия и подготвят нови“, увери той. „Но ние трябва да блокираме напълно руската военна машина, да пресечем нейната оръжейна индустрия, да ограничим нейните печалби от енергетиката и да използваме всички замразени руски авоари, в това число и богатствата, произтичащи от корупция, за да защитим света срещу руската агресия“, заяви Зеленски, визирайки руските авоари.

„Време е да конфискуваме руските авоари, а не само да ги замразим, да ги конфискуваме и да ги използваме в служба на мира, а не на войната“, добави той.

Други гости на конференцията, като например генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, също произнесоха речи. Форумът беше открит от Елина Валтонен, която е действащ ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и е министър на външните работи на Финландия.

На форума беше представена и Русия, но миналата седмица говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че на конференцията няма да участва високопоставен руски представител.

Върховният комисар на ООН за човешките права Фолкер Тюрк, също присъстваше на събитието.

На 1 август 1975 г. Източният и Западният блок подписват Хелзинкския заключителен акт. Това е историческо споразумение, сключено между 35 страни, сред които и СССР и САЩ. То води до създаването на ОССЕ, в която днес са обединени 57 страни.

Сред ключовите принципи, вписани в документа, фигурират суверенитет на държавите, неприбягване до заплаха или до използване на сила, а също неприкосновеност на границите.

„Държавите по споразумението се обявяват за взаимната неприкосновеност на всички техни граници, както и на тези на всички страни от Европа и се въздържат следователно сега и в бъдеще от всякакво нарушаване на тези граници“, се казва в текста.

Тези ангажименти бяха поставени под въпрос от мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., което предизвика най-сериозната криза в историята на ОССЕ, посочва Франс прес.

„Сигурен съм, че ще дойде денят, в който Украйна ще живее в мир. Ще настъпи времето, в което Русия ще бъде принудена да признае истинските й граници. Този ден ще дойде, защото Европа остава единна“, заключи днес Зеленски.

Киев напразно настоява за изключването на Русия от ОССЕ.

През юли 2024 г. Москва обяви, че суспендира участието си в Парламентарната асамблея на ОССЕ, но страната е все още член на организацията.

Финландия затвори границата си с Русия през декември 2023 г., след като на нейна територия пристигнаха около 1000 мигранти без визи. Хелзинки смята, че това е нарочно организирано от Москва, за да дестабилизира нейната съседка. Кремъл отрича.

Гранична ограда с дължина 200 километра се строи по границата и трябва да бъде завършена през 2026 г. 

Източник: БТА

Шведският премиер Улф Кристершон поиска от ЕС да замрази търговската част от споразумението за асоцииране с Израел, който според него не спазва задълженията си в Газа, където цари хуманитарна катастрофа, предаде Франс прес.

„Ситуацията в Газа е просто ужасна, а Израел не спазва най-основните си задължения, нито споразуменията за спешна хуманитарна помощ“, написа Кристершон в „Екс“.

„Швеция изисква Европейският съюз да спре възможно най-бързо търговската част от споразумението за асоцииране. Необходимо е да се засили икономическият натиск върху Израел“, добави той.

В началото на седмицата нидерландският министър на външните работи Каспар Велдкамп също посочи, че ако Израел не изпълни хуманитарните си задължения, Нидерландия ще настоява за суспендиране на търговската част от споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, припомня АФП, като отбелязва, че 27-те държави членки се оказаха особено разделени по отношение на позицията, която да заемат спрямо Израел от началото на войната в Газа срещу „Хамас“.

Войната започна в отговор на безпрецедентната атака на 7 октомври 2023 г. на израелска територия от тази палестинска ислямистка организация. Някои държави членки, сред които Германия, настояват за правото на Израел да се защитава в съответствие с международното право, докато други, като Испания, осъждат „геноцида“. срещу палестинците в Газа. Според доклад на Европейската комисия, представен в края на юни на 27-те държави членки, Израел нарушава член от споразумението за асоцииране с ЕС по отношение на спазването на правата на човека.

ЕК обмисля отговора си, като обсъжда няколко възможни варианта: забрана на износа на някои стоки, преразглеждане на визовата политика и др. Предложението, представено в понеделник, е сред по-умерените варианти. То предвижда частичното суспендиране на участието на Израел в голямата изследователска програма „Хоризонт Европа“. Конкретно от мярката ще бъдат засегнати стартъп предприятията, специализирани в киберсигурността, дроновете или изкуствения интелект. 

ЕС е най-големият търговски партньор на Израел.

Източник: БТА