Регламентът класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), който предлага Европейската комисия, ще доведе до ликвидиране на бранша на розопроизводството, без да има причина за това. Това заяви пред журналисти в Казанлък проф. Иван Бъчваров, ръководител на лабораторията на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по време на представяне на изследване на състава на розовото масло, по което в момента работи екип от учени. 

„Истината е точно такава – много хора си мислят, че на България и на всички производители на етерични масла в Европа се е разминало. Не, в момента идеята е те да се приемат като химически съединения, което не е вярно“, коментира той. И подчерта, че е важно да се съберат научни изследвания и доказателства, които да опровергаят идеята един продукт на земеделието, природен продукт, да се тълкува като съвкупност от химически съединения и да се диференцира по всяко едно от тях. Според него от това ще произтекат норми, които на практика унищожават възможността този продукт да се използва. 

Според проф. Бъчваров има основание гражданите да са информирани, но съгласно тези регулации производството на розово масло се обезсмисля. Той обясни, че за разлика от другите продукти, розовото масло има между 200 и 300 съставки, като една от тях може да е 0,01 процент, но ако тя бъде обявена за неблагоприятна за здравето като химикал, всеки розопроизводител трябва във всеки момент да изследва с точност 0,01 произведеното. И допълни, че в региона няма такива лаборатории. По думите му чрез предлаганите регулации розовото масло не се забранява, но де факто се изключва и ако хората не разберат това навреме и обществото не реагира правилно, после ще бъде късно и ще трябва всички, които са инвестирали в розови масиви, да търсят нов поминък. 

Проф. Иван Бъчваров отбеляза, че биологичните изследвания, които са инициирани от Община Казанлък и по които в момента работи екип от специалисти, са бавни процеси. И подчерта, че е важно, че те са инициирани навреме и ще има готови резултати след две години, когато регламентът ще се преразглежда отново от Европейския парламент. Научният екип се състои от биолози, химици, които имат опит в работата с клетъчни култури, както и с животински модели. Те са експерти в тази област, но това е процес, не може веднага да бъдат постигнати резултати, посочи физикът. „Инициирал съм това сътрудничество между учените, тъй като съм от този край и имам отношение към това браншът да бъде съхранен и то продължително, и не виждам никаква причина да бъде унищожен по формални съображения“, заяви той. 

Направихме анализ на всичко публикувано до момента по отношение на розовото масло, като над 99 на сто от научната литература е само за позитивните му влияния. Необходими са обаче по-специализирани изследвания, с които да се покаже, че подходът, който се подготвя в регламента, е неправилен и неточен, и трябва по някакъв начин да бъде превъзмогнат като ненужен, обясни той. И допълни, че предложението за промяната в регламента не е подкрепено с научна обосновка. 

Проф. Иван Бъчваров разказа още, че първите извършени изследвания на клетъчни култури са много интересни. „Някои от тях демонстрират известна активност при ниски концентрации и показват, че обектът има неизследвани специфични свойства. В процеса на изследване наблюдавахме много интересен феномен, който трябва да потвърдим – че при ниски концентрации на розово масло в средата клетките се чувстват по-добре, тоест метаболитно живеят, хранят се и са по-активни, отколкото контролата, което показва, че то стимулира“, обясни ученият. И допълни, че след време е възможно да се направят изследвания дали розовото масло влияе на стареенето. „Възможно е да се окаже, че унищожава по-старите клетки, а дава живот на по-младите. Тогава ще имаме едно селективно въздействие за влияние върху стареенето, но това само изследванията ще го докажат“, каза той. По думите му след основното направление, по което в момента се работи, екипът има интерес и към подобни изследвания. 

Проблемът, който в момента трябва да се реши, не е само на Казанлък и не е проблем, който може да бъде решен от шепа учени. Това е проблем, който трябва да реши цялото общество, защото по ненужен начин ще пострада цяла България, а розата е символ на България, подчерта проф. Иван Бъчваров. 

Източник: БТА

Търговските мита, наложени от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, няма да имат значителен пряк ефект върху българската икономика, но могат да се отразят на двустранната търговия с основни търговски партньори от Европейския съюз. Това посочи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на парламентарния контрол в рамките на извънредното заседание на НС днес. Министърът отговори на въпрос на народния представител от ПП-ДБ Ивайло Шотев относно официалната позиция на България в рамките на Европейския съюз по отношение на търговските ограничения, наложени от САЩ и евентуалните целеви мерки за подпомагане на индустриите у нас, които биха били най-силно засегнати от новите търговски мита.

„Анализът на Министерството на икономиката и индустрията показва, че през 2024 година стокообменът на САЩ с България съставлява 1,7 процента от общия стокообмен на страната ни, като износът за САЩ съставлява 2,6 процента от общия износ, а вносът – 0,8 процента от общия внос“, каза Дилов.

„Като цяло делът на двустранния стокообмен между България и САЩ е сравнително малък в общия стокообмен на страната ни, поради което може да очакваме, че наложените експортни мита няма да имат значителен пряк ефект върху българската икономика“, посочи икономическият министър.

По думите му през 2024 година Европейският съюз заема 64 процента от износа на страната ни и 57 процента от вноса. Търговският стокообмен на България с Европейския съюз е силно концентриран в следните страни от ЕС – Германия, Италия, Румъния, Гърция, Австрия, Белгия, Испания, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция и Чехия.

„През 2024 година тези страни заемат 85 процента от износа ни за ЕС и 93 процента от вноса от ЕС. Предвид това очакваме отрицателен косвен ефект и от наложените от САЩ мита спрямо основните търговски партньори от ЕС, тоест те да се отразят и на двустранната търговия на България с тези страни“, каза Дилов.

По думите му що се отнася до ефекта върху българските предприятия от наложените мита от страна на САЩ, влиянието върху веригите на стойността е неизбежно.

„Това е възможно да доведе до дефицити на определени доставки, намаление на пазарни дялове, но също така може да доведе и до стимулиране на развитието на нови производства и реализиране на нови бизнес сътрудничества“, каза Дилов.

Той посочи, че Министерството на икономиката и индустрията е в диалог с бизнеса, като проучва и анализира отражението на ограниченията, въведени при вноса в САЩ с цел провеждане на ефективна политика за подкрепа на икономиката ни и смекчаване на негативния ефект от митническата политика на САЩ спрямо Европейския съюз.

Дилов коментира и позицията на България в рамките на ЕС, подчертавайки, че противодействие на мерките на САЩ се осъщестява активно на ниво Европейски съюз, тъй като търговската политика е в кръга на изключителните компетенции на Европейския съюз. Министърът на икономиката припомни, че ЕС е отложил влизането в сила на ответните си мерки, следвайки същия ход, предприет от САЩ.

Дилов каза, че в рамките на Съвета на външни работи във формат министри на търговия, проведен на 7 април 2025 година, България е подчертала, че САЩ са не само основният търговски партньор на Европейския съюз, но и ключов политически и геополитически съюзник.

„Предвид това е наложително да поддържаме последователен и конструктивен диалог във всички области от взаимен интерес и да останем отворени за преговори с цел намиране на взаимоизгодно решение и избягване на допълнителна ескалация“, каза той.

По думите му ЕС трябва да разработи цялостен план за подкрепа на засегнатите бизнеси в случаи на по-нататъшни неблагоприятни развития.

„В заключение бих искал да заявя категоричната ангажираност на Министерството на икономиката и индустрията по този актуален въпрос и готовността на екипа за диалог с българските икономически оператори в процеса на тяхното подпомагане за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени вследствие на наложените от САЩ мита“, каза Дилов.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА