Балкани
Мнозинството от страните на Балканите отичат спад в тазгодишния индекс на „Репортери без граници“ за свободата на медиите

Преобладаващата част от страните на Балканите отчитат спад в годишната класация за свободата на медиите, публикувана днес от правозащитната организация „Репортери без граници“. Това показват данните, публикувани на сайта на организацията.
Драстичен спад в индекса на „Репортери без граници“ отчита Косово, което в тазгодишния доклад на организацията е поставено на 99 място от 180 страни спрямо 75 позиция през миналата година. „Макар че медийният пазар в Косово е разнообразен, неговото развитие е ограничено от малкия му размер и етническото разделение. Свободата на медиите е застрашена от политизирана регулация, съдебни дела с цел заглушаване, недостатъчен достъп до обществена информация и сериозни рискове за сигурността на журналистите“, се посочва в доклада.
Съществен спад отчита и Кипър – от 65 на 77 място. „Въпреки че свободата на печата е гарантирана от конституцията, правителството, православната църква и бизнес интересите имат значително влияние върху медиите в Кипър. Дългогодишният спор между кипърските гърци и турци също оказва значително влияние върху работата на медиите“, отбелязва организацията.
Хърватия също е отчела спад с 12 позиции – от 48 на 60 място. „Въпреки че медийният пейзаж е разнообразен и динамичен, правителството не е успяло да защити журналистите от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP) и атаки от страна на организираната престъпност и е упражнило натиск върху медиите“, се посочва в доклада.
Република Северна Македония слиза от 36 на 42 позиция. „Въпреки че журналистите не работят във враждебна среда, широко разпространената дезинформация и липсата на професионализъм допринасят за намаляване на общественото доверие в медиите, което излага независимите медии на заплахи и атаки. Освен това правителствените представители са склонни към лошо и унизително отношение към журналистите“, отчита организацията.
Понижена е и позицията на Румъния в класацията – от 49 на 55. „Румъния разполага с разнообразен и относително плуралистичен медиен пейзаж, който предоставя благоприятна почва за разследвания в обществен интерес със сериозни ефекти. Липсата на прозрачност при финансирането на медиите – особено по отношение на публичните средства на политическите партии – и пазарните трудности обаче подкопават надеждността на информацията и доверието в медиите“, констатират от „Репортери без граници“.
Босна и Херцеговина отчита спад от 81 на 86 място. „Свободата на пресата и качеството на журналистиката варират в широки граници в страната. Журналистиката от обществен интерес в Република Сръбска, административната единица с преобладаващо сръбско население, е изправена пред изпитание от повторното криминализиране на клеветата и нарастващото влияние на руската пропаганда“, пише в докуемнта.
Гърция е отчела спад с една позиция – от 88 на 89. „От 2021 г. насам свободата на печата е в системна криза. Скандалът с подслушването на журналисти от страна на Националната разузнавателна служба все още не е изяснен, както и случаят с убийството на ветерана криминален репортер Йоргос Карайваз през 2021 г. , а SLAPP процесите са често срещани“, посочва организацията.
Турция запазва непроменена позицията си на 159 място от 180 страни. „С утвърждаването на авторитаризма в Турция медийният плурализъм е поставен под въпрос. Използват се всички възможни средства, за да се подкопаят позициите на критиците“, отчита докладът. Това е най-ниската позиция сред балканските държави.
Албания от своя страна отчита скок нагоре с 19 позиции – от 99 на 80 място. „В Албания свободата на печата и независимостта на медиите са застрашени от конфликти на интереси между бизнеса и политиката, несъвършена правна рамка и пристрастно регулиране. Журналистите са жертви на сплашване от страна на политици и организирана престъпност“, отчита организацията.
Сърбия се е изкачила с две места нагоре в класацията – от 98 на 96. „Въпреки че в Сърбия има качествена журналистика, оценявана високо за разследванията си на престъпления и корупция, тя се намира сред ширещи се фалшиви новини и пропаганда. Въпреки солидната правна рамка, журналистите са подложени на политически натиск, а престъпленията, извършени срещу тях, остават ненаказани“, се посочва в доклада.
Черна гора повишава позицията си от 40 на 37. „Конституцията и законите на Черна гора гарантират свободата на словото и изразяването, но свободата на печата продължава да бъде застрашена от политическа намеса, неразкрити нападения над журналисти и икономически натиск“, констатира организацията.
Словения отчита скок от 42 на 33 място. „Въпреки че правната рамка за защита на свободата на медиите като цяло е стабилна, независимостта на медиите и безопасността на журналистите остават нестабилни на практика“, посочва организацията „Репортери без граници“.
Източник: БТА
Балкани
Ден преди посещение на турския президент Ердоган хиляди кипърски турци протестират срещу опити на Анкара да подкопае светските им устои

Няколко хиляди кипърски турци излязоха в петък по улиците на етнически разделената столица Никозия, за да протестират срещу опитите на Турция да подкопае светските им устои и да засили влиянието на политическия ислям в обществото им, предаде Асошиейтед прес.
Дъждът не отказа участниците в шествието, които издигнаха знамена на профсъюзи и плакати с надписи, като „Няма да мине“ и „Кипър ще остане светски“.
Протестът е последният от поредицата демонстрации, които левите профсъюзи организираха, за да изразят несъгласието си с това, което те определят като опити на Анкара да превърне твърдо светските кипърски турци в по-податлива на политически натиск общност чрез въвеждане на исляма в образователната система.
Протестът се проведе ден преди посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в т.нар. Севернокипърска турска република (призната единствено от Турция), където той ще открие комплекс от правителствени сгради. Съобщава се, че по време на визитата Ердоган публично ще порицае протестиращите.
Протестите започнаха миналия месец, когато кипърските турски власти отмениха забраната за носене на забрадки в гимназиите. Учителски профсъюзи, политически партии и леви групи осъдиха този ход като посегателство върху строго светската образователна система, целящо евентуална „ислямизация“ на кипърското турско общество.
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлува на острова след подкрепен от Атина преврат, целящ обединение с Гърция. Само Анкара признава т.нар. Севернокипърска турска република в северната част на остров Кипър, където Турция поддържа над 35 000 военнослужещи.
Република Кипър е част от Европейския съюз от 2004 г., но само кипърските гърци, които живеят в южната част, се ползват от предимствата на членството.
Елма Ейлем, председател на Съюза на кипърските турски учители в средното образование KTOEOS и един от основните организатори на протестите, заяви, че промяната в закона, която позволява носенето на забрадки в училище, е доказателство за опит за „социално инженерство“, което да принуди кипърското турско общество да се подчини на декретите на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Съобщава се, че учителите в една от гимназиите са върнали ученичка, която се е появила със забрадка, след като забраната е била отменена.
Ейлем защити това действие, като заяви, че учителите няма да позволят „политическият ислям да бъде налаган на нашите момичета чрез телата им“.
„Този въпрос не е въпрос на свобода, забрадка или регулация. Този въпрос е стъпка, предприета от ПСР в усилията ѝ да задълбочи доминацията на политическия ислям над общността на кипърските турци“, каза тя.
Ейлем заклейми контрапротест, провел се по-рано, в подкрепа на носенето на забрадки в средните училища в кипърската турска част.
Източник: БТА
Балкани
Годишният износ на Турция достигна рекордно ниво от 265 милиарда долара през април

Годишният стоков износ на Турция достигна рекордно ниво от 265 милиарда долара през април, заяви турският министър на търговията Йомер Болат, цитиран от „Хюриет Дейли“.
Годишният износ за 12 месеца се е увеличил с 2,7% или 7,1 милиарда долара на годишна база. Вносът през последните 12 месеца се е увеличил с 0,2% до 351,6 милиарда долара, което е довело до годишен търговски дефицит от 86,6 милиарда долара. Това възлиза на с 6,8% или 6,4 милиарда долара по-малко от предходния период.
Междувременно износът за април се е увеличил с 8,5% на годишна база до 20,9 милиарда долара, което е вторият най-висок показател за износ за април, регистриран досега. Вносът през месеца също се е увеличил с 12,9%, достигайки 33 милиарда долара.
Външнотърговският баланс на стоките през април е отчел дефицит от 12 милиарда долара, което е с 21,7% повече на годишна база.
Болат заяви, че износът е във възход от началото на годината, с изключение на февруари, когато е намалял с 300 милиона долара.
Коефициентът на покритие износ/внос е намалял от 66,1% през април 2024 г. до 63,5% миналия месец.
С изключение на енергетиката, коефициентът на покритие е бил 70,4% през април, в сравнение със 73,9% през същия месец на миналата година.
Германия е била най-големият експортен пазар за Турция с 1,77 милиарда долара през април, следвана от Обединеното кралство с 1,27 милиарда долара. Доставките за САЩ и Италия са били съответно 1,15 милиарда долара и 1,08 милиарда долара.
Автомобилната индустрия е била най-големият експортен сектор с 3,15 милиарда долара, което е с 14,8% повече на годишна база. През януари-април индустрията е генерирала 12,6 милиарда долара приходи от износ, което е с 6,5% повече спрямо предходната година.
Износът на отбранителния и аерокосмическия сектор е скочил с 54% на годишна база до 539 милиона долара през април, докато приходите от износ са се увеличили с 67,3% до 2,23 милиарда долара.
Вносът от Китай и Русия възлиза съответно на 4,2 милиарда и 3,6 милиарда долара. Турция е закупила стоки на стойност 2,8 милиарда долара от Германия, докато вносът от Швейцария е 1,78 милиарда долара.
Износът се е увеличил с 3,9% на годишна база през периода януари-април, достигайки 86,3 милиарда долара, показват предварителни данни на Министерството на търговията.
През първите четири месеца на 2025 г. вносът на Турция възлиза на 120,8 милиарда долара, което показва увеличение с 6,7% спрямо предходната година. Вследствие на това дефицитът във външната търговия достигна 34,5 милиарда долара за периода януари-април, увеличавайки се с 14,5% в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: БТА
Балкани
Администрацията на Тръмп отмени предишно решение за премахване на визите за граждани на Румъния

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп съобщи днес, че изважда Румъния от програмата за безвизови пътувания в САЩ, предаде агенция Ройтерс.
Предишната американска администрация на президента Джо Байдън бе обявила на 9 януари, че приема Румъния в програмата, казвайки, че страната е изпълните строгите изисквания за сигурност.
Министерството на външните работи на Румъния изрази съжаление от решението на Департамента за национална сигурност на САЩ, съобщава агенция Аджерпрес.
„Тази възможност е предвидена в Споразумението за премахване на визите. Решението идва в момент, в който американските власти превърнаха защитата на границите и борбата с незаконната имиграция в абсолютен политически и технически приоритет. Съжаляваме за това решение, като се има предвид, че Румъния е изпълнила всички елементи, които законодателството на САЩ предвижда за достъп по програмата за безвизово пътуване. Това обаче е политическо решение, което е по преценка на американските власти и отразява приоритетите на администрацията“, посочи румънското МВнР в изявление.
Ведомството допълни, че „Румъния и САЩ остават партньори, решени да засилят сътрудничеството във всички области“.
„Румънското правителство и всички компетентни румънски институции и органи ще продължат да предприемат дипломатически и технически стъпки за получаване на безвизов режим за румънските граждани“, подчертават от румънското МВнР.
/СГ/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Икономикапреди 1 седмица
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов
-
Балканипреди 1 седмица
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Балканипреди 1 седмица
Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване
-
Бизнеспреди 1 седмица
Проучване: Компаниите преминават към зелена енергия въпреки отменените от Тръмп регулации
-
Политикапреди 3 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Балканипреди 1 седмица
Постоянният изборен орган на Румъния започва проверка на партия АУР във връзка с договор за лобиране в САЩ
-
Политикапреди 1 седмица
Посланикът ни в САЩ е подал оставка